Надолу по стълбата на цените на суровия петрол - особености на българския пазар и институции

Цените на петрола „Брент“, към който е привързан внасяният у нас сорт  „Уралс“ са вече под 50 долара на барел. Има всички изгледи цената да падне под равнищата от януари тази година. Сравненията при крайните цени на бензина и дизела у нас този път стават по-лесни, защото през последния месец няма равностойно оскъпяване на долара. Всичко друго освен цената на суровия петрол остава неизменно - разходите по преработка, по дистрибуция, акцизи, екотакси, данъци. Затова е напълно логично и закономерно да пренасяме очакванията си от цените на суровия петрол върху цената на горивата, които купуваме на бензиностанции - пряко и непосредствено.

Няма недостиг от технически оправдания за това, че цените не се променят – сезонният пик в потреблението, времевият лаг между цените на суровия петрол и крайните продукти, натрупани стокови наличности, неравновесие в търсенето и предлагането на дизелово гориво в Европа, несъответствия на продуктовата гама на Нефтохим и структурата на потреблението и т.н.

В аналитичен доклад на руската Сбербанк, с който са запознати читателите на нашия нюзлетър, се посочва, че за последните десет години дисконтът в цената на „Уралс“ спрямо „Брент“, поради по-високото съдържание на сяра, е бил средно 2,5 долара на барел. Запомнете тази цифра.
Прогнозата на експертите на руската банка е, че заедно с увеличаване на количествата на сравнимия със сорта „Уралс“ ирански нефт, ножицата може да се разшири, поради устойчивото превишаване на предлагане над търсене и политиката на Европейския съюз да насърчава преработката и вноса на по-качествен нефт.

У нас единственият плах опит за разбулване на историята около рафинерията в Бургас и нейната роля при определяне на крайните цени на дериватите, бързо "заглъхна", макар че зададе много важни въпроси, част от които останаха без отговор. От „Лукойл“ България не пропуснаха да изтъкнат пропуск в аналитичния доклад на Лабораторията, ръководена от Иван Костов, във връзка с преизчисления между барел и метричен тон, базиран на погрешен вискозитет. В доклада, обаче , се задаваха повече въпроси, които предполагат заострено внимание на държавните органи, защото само те, а не неправителствени структури, са в състояние да стигнат  до край.

В отговора на  „Лукойл“, например, се посочва, че калкулираната разлика между цената на осчетоводения в рафинерията и внесен от друга структура на компания суров нефт - сорт Уралс от реперния сорт Брент е само един долар!? Това е дисконт за по-високо съдържание на сяра, но има и друг дисконт - по.ниските разходи за транспрорт, защото суровия петрол не напуска Черно море, а реперната борсова котировка е средиземноморски Платс, т.е. няма логика цената на която суровия петрол влиза в Лукойл Нефтохим да не бъде по-ниска от котировките Брент и то значително. Не може да бъде една и съща цената, на която  „Лукойл“ изнася свой нефт за рафинерия в Сицилия и за рафинерия в Бургас.

Много още въпроси повдигна  Лабораторията, които някак си се потопиха в досадната техническа грешка. Останаха незасегнати други теми - в това число за нуждата от независим одит върху трансферното ценообразуване, както и одит, за да се удостоверят направените инвестиции - цени на закупените стоки, оборудване и услуги. Ако остават съмнения върху контрола на входа/изхода и върху оценката на действителните капиталови инвестиции, още дълги години ще тегнат съмнения, че възможно неаргументирано високи инвестиционни разходи да се амортизират още дълги години и държавата да се лишава от приходи от данък печалба. Не е задължително всичко това да се прави шумно или медийно, но ползите от подобен строг подход са и за собствениците на рафинерията, и за държавата, защото не винаги когато губи държавата печелят собствениците. Защитата на държавния интерес, в този случай, е работа на представителя на държавата в борда на рафинерията - господин Овчаров, в това число и като задава трудни въпроси. Тук не може да има нищо лично – просто прекалено значим като принос и влияние за българската икономика и бюджет е „Лукойл-Нефтохим“, което прави задължителен усиления надзор.

Това, че ще работи само с руски петрол тип Уралс, беше заложено още при избора на руска компания като купувач. Тя, естествено, направи всичко възможно да затвърди зависимостта от собствените си доставки. Инвестиции, търговска и бизнес политика бяха насочени към по-дълбоката и ефективна преработка на този тип петрол, но не и възможността да се използва друг, по качествен сорт суров петрол. Факт е, че обемите на преработка намаляха, печалбите просто изчезнаха. Много рафинерии в Европа също не са печеливши, логично намаляват приходите от търговията с горива в държавната хазна.
Не е сигурно, че ако западен инвеститор /а такива имаше/ бе станал собственик на „Нефтохим“,  щеше да инвестира в разширяване на възможността за внос на по-качествен петрол. Да не забравяме все пак, че близки по характеристики сортове петрол до „Уралс“ владеят близо 70% от пазара на суров петрол в Европейския съюз. 

Но да се върнем на цените на крайните продукти.

При равни други условия  -  цените на дизела и на бензина у нас трябваше да бъдат по-ниски като минимум с 7-10 процента, ако отчетем непроменяемостта на другите компоненти в цената. Твърдя, че сегашните ценови равнища съответстват на цена на суровия петрол около 70 щатски долара.

Задачата на защитата на потребителите обаче, се намира в обективен конфликт с нуждите на държавния бюджет - колкото по-високи са цените, толкова по-значителни са приходите от ДДС в хазната /другите приходи остават относително неизменни/. За това не очаквайте държавните институции да се намесят бързо и активно, макар че е твърде спорно в какви съотношения се разпределят "ползите" от забавеното отражение на глобалната динамика в цената на нефта върху цените на бензиноколонките. С невъоръжено око, просто наслагвайки спестените разлики между действителната и "справедлива" цена на горива и разликите при ДДС приходите, можем да установим, че хазната печели по-малко от компаниите по веригата  до крайната стойност, т.е. основните плюсове остават в рафинерията и търговците. И тук е разковничето на правилната мяра в правителствената политика  - „кесаревото кесарю", но потребителите са по-важни.

И други правителства на страни членки на ЕС използват лагове между падането на цените на суровия петрол и на крайните цени, за да компенсират спада в приходите от ДДС или минали заслуги на петролните компании, които се самоограничиха и не повишиха с технически възможното цените на крайните продукти, когато суровият петрол надмина 140 долара за барел. Все пак, да не забравяме, че у нас цените на дериватите не минаха три лева на литър. 

Но във всички случаи държавите контролират безкомпромисно строго рафинериите и търговците, за да бъдем сигурни, че те не злоупотребяват с пазарните си позиции, с огромните финансовите потоци, които минават през тях, за сметка на потребителя и на държавния бюджет.

Едно е ползите да отиват в държавния бюджет, съвършено друго е да остават по балансите на корпорации. Да не забравяме, всичко онова, което се дължи на държавата и тя не го взема поради бездействие или недоглеждане се смята за недопустима форма на държавна помощ.

Работодатели и профсъюзи се наддигнаха срещу по-високите цени на електрическия ток. Ефектът от тях върху тяхната конкрентноспособност е сравним или дори по-малък, от забавеното отражение върху цените на дребно на намалението на цените на суровия петрол. Искат се оставки, и намеса на правителството.
Интересно е да проследим реакцията им и по цените на горивата.

Качеството и времето на реакцията на политиците и институциите също си има цена. Комисията за защита на конкуренцията, НАП, Митниците, Комисията за защита на потребителите, Прокуратурата са нашите защитници, особено когато става реч за нерегулирана сфера.

Вие по-добре можете да прецените по цените в бензиностанциите,  дали и доколко институциите си вършат добре работата. В същност тук е и отговорът на въпроса - защо у нас цените на горивата не падат? Защото не работят институциите, и защото пазарът на горива не е достатъчно развит и не сработват пазарните механизми за уравновесяване на търсене и предлагане.