На 23 април се проведе третия стратегически брифинг на Центъра за
изследване на Балканския и Черноморски регион, в рамките на програмата
на Софийското бизнес училище.
На 23 април се проведе третия стратегически брифинг
на Центъра за изследване на Балканския и Черноморски регион, в рамките на
програмата на Софийското бизнес училище.
Направихме го съвместно с Алекс
Алексиев, Васко Начев и Мартин Владимиров. Признателни сме на участниците с
техните изказвания и интервенеции. В следващите дни чрез инфолетъра на Центъра
ще публикуваме презентациите и основните моменти.
В аванс от мен някои важни изводи
В аванс от мен някои важни изводи
- вероятността от спиране на доставките на природен газ от Русия е минимална - всеки ден би губила по 100 милиона долара, а това е лукс, който не може да си позволи за продължителен период от време.
- Рисковете за енергийната ни сигурност свързани с укранската криза са по-малко зависещи от събитията в Украйна, отколкото от решенията и действията на българското правителство. В този смисъл анализът на Съвета за сигурност към Министър Председателя е по-уместно да се съсредоточи върху институционалните дефицити в отразяване на заплахи за националната сигурност на територията на страната, свързани с текуща и прогнозна уязвимост от действия на политическо и корпоративно равнище у нас, тъй като има устойчиви тенденции за продължаваща конфронтация между Русия и НАТО/ЕС. Именно тези наши действия и институционални дефицити, компрометират доверието на партньорите ни във възможностите ни да реализираме задължения произтичащи от членството ни в тези организации.
- България е изправена пред дилемата - интеграция или изолация, т.е. или трябва да обявим незабавен курс към задълбочаване на интеграционната си зависимост от ЕС и НАТО, в това число и като активираме усилията си за членство в Шенгенската зона и еврозоната, като станем членове на Вишеградската група /а не да се занимаваме с ерзац варианти за Балкански Вишеград, които сега ни се подмятат/, членове на ОИСР и на други ключови структури на Западния свят или ще стигнем до производна на Русия изолация, която ще завърши с излизането ни - доброволно или принудително - от евроатлантическите структури. Това ще е равнозначно на национална катастрофа с исторически последствия.
- Катар може да играе ролята на Саудитска арабия /за глобалния петролен пазар/ като глобален балансьор на глобализиращия се пазар на природен газ. Поради това отношенията ни носят стратегически характер.
- Въпреки совалките на правителствено равнище до Катар е малко вероятно да се реализират значителна част от проектните намерения - защото липсва добре обвързана или синергична връзка между усилията на държавно и корпоративно равнище. Представените проекти не отговарят на международните стандарти, по които работи катарската страна. Поради това се създават видимост за активност, зад която обаче не се наблюдава реалната перспектива за конкретни действия и инвестиции. Негативна роля в този процес играят опитите на политическите сили и институциите да "парцелират" отношенията с Катар, като националния интерес остава на заден план, а на преден план излизан групови интереси - политически и корпоративни.
- в политиката на правителството в сферата на енергийната сигурност националния интерес следва да се дефинира с предимство като интерес на българските потребители /равнища на конкуренция и цени/, след това на равнище държавна хазна /постъпления и ползи/ и най-накрая на равнище ползи за отделни корпорации. Това касае и проекта Южен поток, в който липсва гаранции за приходи и ползи, както и редица задължителни за подобни проекти анализи на проекти - за социално-икономическо въздействие, за анализ на рискове. Липсва независима оценка на технико-икономическото проучване на проекта, но направено от професионални консултанти, които не се намират в зависимост от Газпром. Поради възможен конфликт на интереси, препоръките в направеното ТИО, не следва да се приемат като основание за решения на българското правителство. Южен поток е невъзможен проект не само и но толкова защото не е приоритет на ЕС, а защото не отговаря на международните стандарти за банкиране при развитие на инфраструктура, а рисковете и ползите не са разпределени между участниците в него.
- основната линия на преодоляване на зависимостта от руския природен газ е свързана с нарастващото значение на ЛНГ и спот търговията в регионален и глобален мащаб. Поради тази причина участието на България в реализация на проекта за газов коридор Север - Юг на страните от ЦИЕ в рамките на разширения формат Вишеградска четворка плюс Румъния, България и Гърция е от съществено значение.
- Точката на пречупване на зависимостта на ЕС от руския природен газ се очаква да бъде след 2017 година, когато значителни количества от ЛНГ ще излезнат на световния пазар.
- България има двойствена политика - от една страна вербално говори за диверсификация, от друга не прави нищо или малко за преодоляване на тази зависимост. Единственият напреднал интерконектор - този към Румъния - е проектиран по-скоро за връзка на Южен поток с Румъния отколкото за покриване на вътрешни български нужди от Румъния.
- правителството на ГЕРБ и сегашното правителство носят основна отговорност за препятстване на инвестициите в проучване и добив на нефт и газ в България и за оттегляне от страната на важни стратегически инвеститори след налагането на мораториума върху шистовия газ. Опитите да се представят бъдещи и възможни - но несигурни добиви от блока Хан Аспарух - особено на етап 2 или 3 D сеизмични данни е непрофесионално и заблуждаващо. Това е по-скоро опит за прикриване на отговорността за наложения от правителството на ГЕРБ мораториум върху шистовия газ, отколкото обосновано предположение. Особено опасни са опитите на силите, които стоят зад мораториума да прокарат през измененията към Закона за управление на отпадъците от минно дело, чрез които де факто да направят невъзможен добива от дълбоководието на Черно море. Тази тяхна стъпка се вписва логично в усилията на проруските сили за осеутяване на всякакви опити за инвестиции в местен добив от големи западни компании, които притежават технологии.
- очакваме в най-скоро време оттегляне от страната на големи инвеститори в проучване и добив - отговорността за това е на поредица български правителства. Голямата опасност за България е че това ще бъде ясен сигнал за оттегляне и на други инвеститори и за влизането на страната ни в "черен" списък на инвеститори в проучване и добив и липса на интерес към следващи търгове в он и офшорните блокове.
- българското правителство и българските компании не разполагат с капацитет да реализират оптимални сценарии за поведение във връзка с новите възможности на ЛНГ пазара. Булгаргаз не разполага с опит и търговска структура, която може да реализира покупка на ЛНГ при изгодни условия и количества. Още по-малко за реализация на преки или суапови сделки.
- Поради значителната флуктуация на цените на ЛНГ пазара - в нисък сезон до 260 долара за 1000 кубически метра до 600 долара във висок, възможностите на ЛНГ пазара, освен с наличието на институционален капацитет за реализация на подобни сделки е задължително свързано и с разполагане с достатъчен технически капацитет за газосъхранение - особено дългосрочно /в газохранилища като Чирен/, тъй като макар и значителни за мащабите на потребление в страната т.н. лайнпак - количества природен газ съхранени в тръбопроводите при различни налягания - са ограничени.
- проектът Южен поток е ненужно оскъпен, особено с т.н. лупинги, които са необходими за функциониране при липса на значителни газохранилища по неговия маршрут. Дори и с тях, проектът е значително по-скъп от реперите в ЕС и при несигурност на приходите представлява рисково вложение, особено при перспективата за пренасочване на приходите от сега транзитираните количества през българската територията от транзитните газопроводи на Булгартрансгаз към Южен поток.
- България и българските фирми имат много по-голяма възможност за бизнес, за създаване на работни места и най-вече за оптимизиране на веригата на добавената стойност ако реализират алтернативни на Южен поток инвестиции и участия в разработването на местни находища на нефт и газ, ако реализират участия в проекти за разширяване на потреблението на природен газ, в разширяване на газохранилища, реализация на интерконекторни връзки и проекти на свързващата инфраструктура, както и усилване на транзитния капацитет на българската газопреносна мрежа..
Усилията за диверсификация са системно торпилирани на политическо и корпоративно равнище, а не са функция на обективна липса на възможности.
Това накратко - в презентациите ще видите по-задълбочено представяне от моите колеги.
Благодаря на всички, които участваха
Илиян Василев
Няма коментари:
Публикуване на коментар