България след Крим – между ЕС и Русия по темата диверсификация на енергийните доставки

По света

От миналата седмица Русия пусна в действие газовото си оръжие променяйки в едностранен порядък за три дни цената на природния газ за Украйна на два пъти и увеличавайки я с 75%. Можете да имате различно мнение по причините, но едно е сигурно, цените на Газпром са всичко друго, но не и пазарни. Подобна драма се разигра през миналия месец и по отношение на доставките на свежо ядрено гориво за ядрените централи в Украйна. Първоначално някои ястреби в Кремъл и Госдумата заявиха, че Русия няма да доставя ядрено гориво за Украйна. Само две седмици по-късно, макар и с ръмжене, шефът на Росатом потвърди ангажиментите за доставка на гориво, независимо от трудностите в междудържавните отношения. Дребен детайл в размяната на остри реплики, беше практическата готовност за Уестингхаус да достави нужното ядрено гориво. 

Няма съмнение, че преди да се нормализират газовите отношения между двете страни ще преминат нов пик в ескалация – което може да има икономически, финансови, правни и не на последно място военни измерения. Едно е сигурно – предстои продължителен газов развод между ЕС и Русия и независимо от конкретиката, страните от ЕС ще предприемат системни действия за откъсване от газовата примка на Русия независимо от компромисите, които ще трябва да се направят в близък план. 

Подобно бе посланието и от срещата на външните министри в Атина през миналата седмица – ЕС започва подготвка за мащабни икономически санкции, които ще бъдат  активирани в случай на негативни развития в Украйна. 

Как реагират отделните страни?

Великобритания обяви, че може да ускори работите по шистовия газ и да премине към добив до четири години. Мотив е рязкото влошаване на ситуацията след анексирането на Крим и оценката на британското правителство и общественост, че става дума за системно разминаване на интереси и за продължителна криза. Разликата между нормалния и сгъстения график е четири години. Обединеното кралство има привилегията да внася природен газ през терминали за ВПГ и вероятно ще бъде сред първите вносители на втечен газ от САЩ.

Полша форсира работите по шистовия газ след Крим и премина към форсиран джойнт венчър между Шеврон и полския нефтегазов концерн PGNiG. В нормалния случай това би отнело години, в текущата ситуация само два месеца. Полският министър председател предложи ЕС да договаря като група доставките на природен газ с Русия.  От края на тази година Полша ще разполага с терминал за внос на ВПГ, от който ще се възползват и други страни от ЦИЕ. Осъзнавайки новите си възможности Полша поиска по-ниски цени на природния газ.

Дори „малка“ Литва разполага вече с кораб с регазификационен терминал символично наречен „Независимост“, с който на практика ще може да задоволява вътрешното си потребление в случай на спиране на доставките или арогантни цени от Газпром.

Вишеградската четворка форсира проектите по интегриране на газовите системи в ЦИЕ в рамките на газовия коридор Север – Юг. В края на този месец във Вашингтон предстои  важна среща на висши представители на групата В4 в разширен състав с представители на американската администрация, Конгрес и енергийния бизнес за да се разгледат конкретни планове за алтернативни на руските доставки на природен газ за Вишеградските страни, в това число и транзит за Украйна. Въпреки известно нежелание от страна на някои ключови ведомства и компании, България се закачи към този процес, главно благодарение на българската дипломация. 

Словения и Австрия, до голяма степен като реакция на събитията в Украйна и на  енергийната си зависимост от Русия, също се присъединиха към Вишеградската четворка, която вече е Вишеградска шестица. 

Румъния вероятно е единствената страна, която на практика не е зависима от Русия и може да се самозадоволява в екстремни ситуации.

Ако погледнете какво става в Гърция през последната година веднага ще разберете, че Атина на праткита е решила проблема с енергийната си зависимост от Русия и преминава към разкриване и усвояване на новите си възможности в сферата на нефт и природния газ и техния транзит.

У нас. 

Готвим се да наложим вето на евентуални икономически санкции срещу Русия. Плашим се от сътвореното от самите нас плашило на зависимостта ни от Газпром, която сами сме утвърдили чрез бездействието си. Чирен остава празен – Булгаргаз няма пари, не може да тегли кредити, правителството мълчи по темата стратегически газови резерви.  

Съществува консенсус между БСП и ГЕРБ по запазването на мораториума по проучването и добива на шистов газ и срещу икономическите санкции. Това издава само общ знаменател на свързаността с руски интереси.

Дори по темата Южен поток двете големи партии нямат различия в крайната посветеност на проекта. Въпреки недвусмислените сигнали от Брюксел и спорадичните „критики“. 

Прочетете изявлението на Сеголен Роял - новата министър на енергетиката и екологията на Франция. Париж по-скоро ще премахне мораториума върху шистовия газ отколкото местните ни политици. Защото в Париж руските интереси се отчитат, но Москва няма право на вето. Дори президентът Оланд прочете посланието на французите – на индустрията и на работещите – които искат баланс между климатичните политики и интересите на индустрията за да има работни места, инвестици, доходи и сигурност.

Ние ще си останем център на световната контрареволюция срещу шистовия газ. От което няколко екодвижения, екопартии, политици и бизнесмени ще увеличат доходите си. За сметка на националните интереси. 

За три години мораториума върху шистовия газ вече сме инкасирали преки загуби от над 600 милиона лева, изчислени в разликата между цените на природния газ, които плащаме на Газпром и цените на Газпром на границата с Германия. Непреките вероятно са над два милиарда непроизведен БВП и нереализирани приходи за бюджета и печалби за компаниите. Една значителна част от тези пропуснати ползи се е върнала в България за да финансира екопротести, нови политически инжинерингови проекти и удължаване на живота на модела на прехода, фундамент на който е зависимостта ни от Русия на Путин.

Да сте чули Булгаргаз да е поискал намаляване на цените на природния газ от Газпром, както правят другите компании в ЕС? 

Да сте чули Булгаргаз да е завел дело в арбитражен съд за надвзети суми чрез завишени цени на природния газ, както направиха почти всички други страни от ЕС? Това са няколко милиарда долара в повече платени, които не само, че не искаме, но дори не се опитваме да получим.

Дали защото срещу т.н. „доброволни“ дисконти от страна на Газпром и привилегията на няколко български политически и бизнес олигарси да бъдат допуснати до финансовата баница на Южен поток, не се отказахме да търсим правата си за по-големи обезщетения чрез арбитражен съд?  

Над 2 милиарда евро е „корупционната възглавница“ в проекта Южен поток – този проект бие всякакви рекорди в нашата история!? Как няма министри и депутати да се надпреварват да застават на амбразурата срещу критики отвътре и отвън.  За толкова пари не само ще предефинират понятия и проекти, но и вето ще наложат върху санкции на ЕС срещу Русия, пък ако се наложи и ще ни извадят от евроатлантическите съюзи.

Добрата новина е, че тези техни усилия и надежди са обречени. Ако не са прочели бъдещето си в съдбата на енергийния шлем, в обречения Южен поток, и всички други напъни за политически бизнес, то разочарованието си остава за тяхна сметка. Лошата е, че сметката за техните илюзии и амбиции ще я плащаме всички.