Bulgaria Analytica: The Balkan Gas Hub - a reality check

THE BALKAN GAS HUB - A REALITY CHECK

Ilian Vassilev, August 24th, 2017 BulgariaAnalityca

 Quod licet Jovi, non licet bovi

The Balkan Gas Hub – the Russian paradigm

The Balkan gas hub has become synonymous and in many ways a substitute for Bulgaria’s energy policy in the field of natural gas. In order to avoid speculating about the concept’s different variations, hereinafter is the official project draft, as presented by the national TSO, Bulgartransgaz, with a price tag above USD 2 billion.

Although this might not be the latest update, as it does not fully accommodate developments from Turkish Stream, the map is a fine departure point for an analytical exercise, explicitly demonstrating the virtues and the shortcomings in the conceptual design and implementation phase.

The key question is – what does Bulgaria strive to achieve?

To begin with, the country’s energy policies should not be exhausted with the overriding perception that Bulgaria’s role should be confined to mediation of others countries’ plans to transact with energy resources, focusing on a short segment in the mid and mostly downstream of the gas industry, ignoring the upstream and a range of opportunities in gas-fired power generation, chemical industry, transport and trade.

Ab initio, state institutions are tasked with securing basic consumer gas demand at competitive and affordable prices. No one expects the state to prioritize doing business with gas and earn profits trading energy via state-owned companies (SOEs).  This should transpire as the red thread in the governance philosophy in the area of natural gas – encourage competition between suppliers, supply routes for a liquid and functioning gas market and provide ample choices to consumers at all times.

The fact that natural gas trade is more important than transit is further testified by the respective financial flows implied – below $100 million for Bulgartransgaz’s (BTG) transit business and between $0.6 and $1.4 billion in gas imports by Bulgargaz. The direct and indirect benefits for public finances from transit and trade proceeds also trail an identical pattern. This has little relevance to the asset base – as BTG’s assets are worth more – not that trade can happen without transport. But it is a fact that once infrastructure reaches a critical point of minimal capacity sufficiency, adding new infrastructure against lowering occupancy rates, engaging in capital-intensive billions of euro investment programs, projects become exponentially riskier and less bankable.

That’s why the Balkan Gas Hub (BGH) is worth a preliminary bird’s eye overview and a “reality check” – juxtaposing conceptual metaphysics with the gravity of market basics. Moreover, the Bulgarian government, the companies involved and the public in general deal with a wide range of probables and variables – there are no fixed contracts and guaranteed revenues for transit and capacity take-up that warrant planet-stricken project enthusiasm. Sales of gas and transport capacity add uncertainty shifting from long-term and fixed to short-term and spot markers.

Let’s take a look and weigh in the assumptions made that reflect on the project’s viability.

On the project inputs – assumptions on quantities.

There is no chance for a new “stream” of Russian natural gas – 62 billion cubic meters – coming in directly from the Black sea. Gazexport could in theory change the delivery terms or threaten to terminate the contract. It should concurrently release capacity in the TBP. However, this is not a fact yet – all statements made at political or corporate level in Russia carry no legal weight until procedures are activated.

Russian gas for Bulgaria will for the time being continue to be delivered to the point specified in the supply contract – Isaccea. As for the transit contract – Negru-Voda via Trans-Balkan gas pipeline (TBP).

Unless Bulgaria agrees to shift the delivery point of the supply contract – Gazprom might end up in arbitration court with substantial penalties and loss in market shares. Releasing capacity in key transit infrastructure invites competition and alternative shippers. Bulgargaz has strong cards if it chooses to play hard ball, which is less likely, if it opens up to alternative supplies from northern and southern routes. Gazexport loses substantial market shares. Regrettably, the latest exchange between Gazprom and the Bulgarian authorities alludes to an arrangement where Bulgaria would offer not to contest the shift in the delivery point in the supply contract to Turkish-Bulgarian border in exchange for vague promises for hypothetical transit via Bulgarian territory of 15.7 billion cubic meters (on the map above 20 billion) of Russian gas to Serbia and Romania.

Forecasts for incoming gas from Turkey, do not perceive any volumes that could par the current transit of Russian gas through Bulgaria, even if Sofia honors Moscow’s wishes. Unless Gazprom’s monopoly falls, and the other Russian companies start making up for the loss of market share and capacity take-up, there is little chance that the transit of Russian gas via Bulgaria will reach levels anywhere near the ones indicated in the Balkan Hub chart.

Despite attempts to present Commissioner Canete’s recent letter as validating the EC’s consent to allow any quantities of Russian gas to enter the EU in Bulgaria, regardless of entry points, the reality is somewhat different.

The problem with securing free flow for Russian gas within the EU is beyond the command and control of the Bulgarian authorities, well into the domain of the direct EC-Gazprom dialogue. The European Commission has not passed any final judgement so far. It will certainly greenlight an interconnector with Turkey to assist cross border gas flows, helping to create balance in both systems. When the project talk assumes a mini-Nabucco format, considering mainly Russian gas and volume levels well above interconnector parameters, nothing should be taken for granted.

The Balkan gas hub, in many ways, justifies its own existences on the credibility of the assumptions on the quantities entering Bulgaria from the east and the southeast. At the moment when 15 billion cubic meters of Russian gas seek to enter the EU market at the Turkish border with Bulgaria, then the EU regulations take precedence and the TPA and 50% capacity cap rule become a must.

There have been speculations that the gas at Turkey-Bulgaria Interconnector (TBI), although sourced from Turkish Stream, should not be treated as Gazprom, but will feature new owners – Turkish companies, EU partners of Gazprom (watch President Macron’s visit for French ones), even Bulgarian companies. This is theoretically possible but not probable.

Gazprom can’t easily swap its national for an EU hat, using its subsidiaries – WIEE, Wingas, WIEH or European partners in key states. Compliance with EU directives takes more than place of registration and touches on control.

In the case of the Turkish stream, Gazprom has made a deliberate effort to relinquish ownership in its Turkish subsidiaries, serving a strong notice that it is unlikely, at least for the moment, to allow Turkish, Greek or Bulgarian companies the same right it has awarded German and French companies in Nord Stream to broker its gas in the Turkish stream.

„What is permissible for Jove is not permissible for the bull“

We should make a clear distinction when referring to regulatory compliance and the ‘greenlight’ in Commissioner Canete’s letter between the import of Russian gas for Bulgaria’s own needs – where the Commission would not mind – and the transit of Gazprom gas destined to the EU. When delivery points for transit changes from the Romanian-Bulgarian to Turkish-Bulgarian border, the EC regulatory compliance procedure starts from scratch.

The case for shifting the delivery point of Gazprom’s 3 billion cubic meters of gas imports to Bulgaria, reflects the gas mix and the self-imposed 100% dependence levels on Russian gas. Sofia could easily translate this into arguments for exemption from the capacity cap and TPA restrictions, citing national energy security grounds. The transfer of five times larger gas flows, owned by Gazprom, to Bulgaria’s Serbian or Romanian borders is a somewhat different case.

The shift in delivery points has already been contested in the letter of the interim government to the DG COMP at the end of April. The new energy team in the government of Boyko Borissov has left the door deliberately open.

It is logical to expect that should Gazprom’s natural gas export monopoly fall, other Russian gas exporters could step in as ‘third parties’ in the North, Turkish and Blue streams, making full use of the spare capacities in the transit system of Ukraine and the TBP. These scenarios should also be accommodated in the Balkan Gas Hub concept as their probability ratios are in incremental mode.  For now, it seems that the Kremlin would keep Gazprom’s pipeline gas export monopoly, while allowing Russian LNG exporter Novatek access the EU market. Things could change – one man decides at the Kremlin.

The main question while assessing the virtues of the BGH concept is whether it will use Gazprom mainly or only pivot in design and planning phase, determining the investment size, routes, extensions, expansions, etc. in the development plan of the transit and transit network of the country, or try to balance it off with a non-Russian paradigm.

Despite reassurances that gas re-export bans will be lifted, Gazprom officials have repeatedly stated that they do not plan to use a Bulgarian-based company to trade gas in the region beyond their short-term excess gas, which might emerge on their balances. This should come as no surprise. Neither Bulgargaz nor Bulgartransgaz have demonstrated the will and the ability to build up on their national champion claim and expand into the regional realm. Both companies have consistently demonstrated a lack of character, against an overwhelming practice in CEE, backed by the EC, to seek compensations for gas overpricing by Gazprom – where the estimate goes above USD 1.5 billion (Bulgargaz) or artificially low transit tariffs – the underpayment ranges over USD 650 million (BTG). A small fraction of these geopolitical bonuses, which Gazprom receives on a regular basis, returns to Bulgaria to ‘oil’ the leniency of the top management and politicians, sustaining the perception in Gazprom headquarters that “when it comes to Sofia, anything goes” and “they do not have a capacity to act as regional partners”.

Gazprom’s strategic partners in the EU have well established trading networks and client base across Europe, including the CEE region. Bulgargaz has not sold a single cubic meter of gas outside the country. How credible could be its potential pledge to Gazprom that it could safely trade all or part of the 15 billion cubic meters of Russian natural gas that BTG could help transit from the Turkish border?

This is a key assumption for the BGH team when trying to sift the content for substance. The other option is for Bulgaria’s domestic gas demand to grow to match the offering – which is unlikely.

Unless some of the EU majors agree to consolidate regional market demand in SEE and partner with Gazprom, Turkish Stream’s extension into the EU seem implausible, hence the Balkan Gas Hub project would be perceived as unrealistic with the dominance of Gazprom gas.

The Balkan Gas Hub – a bridge or barrier to the Southern Gas Corridor?

The need to move beyond the Balkan Gas Hub “Russia-only” or “Russia-mainly” paradigm seems indispensable if the ‘hub’ project – in the broad sense – has any chance.

The talk of billions of cubic meters of natural gas from non-Russian sources deserves a serious look to the north, but mostly to the south – The Southern Gas Corridor.

The likelihood of non-Russian gas emerging both at the Bulgarian borders with Turkey and Greece is both imminent and substantial, yet is seems unaccounted for in the BGH scheme. Azeri, Iraqi, Israeli, Egyptian, Cypriot, Qatari, US and any other gas could help balance off regional demand and compete with Gazexport, but could concurrently help Russian gas accommodate the 50% capacity cap or third parties access requirements. Such quantities should first emerge in Turkey, then be redundant in order to seek exit and transit routes to Italy via TAP or appear at the Bulgarian-Turkish border bound for the northern routes.

The fact that the Azeri SOCAR and Bulgartransgaz have entered into a cooperation agreement should not be overlooked – Baku does not have additional spare quantities of natural gas above those declared by Shah Deniz – 2. Analysts draw attention to the import of Russian gas in Azerbaijan, which seems essential in freeing quantities from the domestic market for export contracts.

The assumptions on the project map of the Balkan Gas Hub for locally produced Black Sea gas inputs are too speculative to be considered. In the Khan Asparuh block there is not yet to a second well, which is expected to be drilled in October. In the Silistar block, Shell is still evaluating seismic data – again a long shot before anything could be assumed.

If we test the viability of the Balkan Hub as a commercial project, the first and foremost condition would be to engage in a full set of feasibility studies – market, financial, economic, commercial, legal, technological, etc. Once a financial model has been prepared and the deal gets a structure, then judgments can be passed. Not now.

The Balkan Gas Hub project has been developed as an in-house work within Bulgartransgaz, without the involvement of external independent consultants or investors.

Similar assumptions to the ones made in the BGH map above could hardly find place in a professional report, without a clear argumentation base and indicated sources.

The project presentation begs a serious investigation of the non-Russian alternative to feed the Balkan Gas Hub.

To start with, there is a genuine chance to load up and utilize the direct and backhaul capacity of the Trans-Balkan gas pipeline with gas produced in Romania’s offshore area, and the 2 billion cubic meters indicated seem more than credible, even modest. One needs to incorporate into the potential supply base of the BGH the excess gas that could emerge in the gas systems of Slovakia, Ukraine and Romania after 2020, which might seek clients in Turkey and along the TAP.

The gas arriving in the BGH from Greece alone is not specified - LNG or pipeline, yet it could easily exceed 3-4 billion cubic meters, mainly via the IGB. Moreover, more than half of the fixed direct and reverse capacity of the interconnector has been booked. There is not a word on that in the Balkan Gas Hub illustrative map, nor on the major source for fresh gas liquidity from the new LNG terminal at Alexandroupolis.

Key shortcomings of the Balkan gas hub project include the absence of a market test and its static and schematic nature. The concept does not account for dynamic shifts in the gas market and infrastructure developments, driven by demand, rather than supply. In its present format the Balkan gas hub project is Gazprom biased, not neutral to the diverse alternative options for gas flows and traders. The BGH has been carefully calibrated mainly and almost exclusively to service Gazprom and its attempts to retain market shares in the CEE gas market.

There is a huge loophole in identifying the potential sources for substantial gas flows to Bulgaria and via the Balkan gas hub from the Caspian Sea, the Middle East, the Eastern Mediterranean and the global liquefied natural gas market to the CEE region.

Developments plans and investments in the Bulgarian gas transmission system should not be driven by the idea to serve any exclusive supplier or trader. The BGH project, judged against the backdrop of projected additional capacity of 120 billion cubic meters for transmission in Europe by the year 2023, with declining occupancy rates for current transmission and transit capacities (around 40 percent), invites a troublesome conclusion  – that project grandeur often ends up in heavy losses and unredeemed investments.

Another potentially critical weakness of the Balkan hub project is that there is no relevant Bulgarian gas company that could feature an expanding and diversified business geography and gas services portfolio, functioning as a genuine regional-scale player that could undertake the role of a project anchor and consolidator. On the contrary, Bulgargaz is further bound to lose market share and reduce traded volumes and remote interest in the hub idea.

Even one billion cubic meters per annum gas purchase under the Shah Deniz-2 contract presents a challenge for the company’s management.

It is hard to conceive how Bulgargaz could play a significant role as a business and market maker for the gas hub “Balkan.”

The BTG’s idea of an isolated transit pipe serving Russian gas as an extension of Turkish Stream into the EU, crossing Bulgaria without connection to the transmission or transit network in Bulgaria is absurd and implausible.

Bulgaria’s national gas champion – Bulgargaz – is the only gas supplier in the SEE that sees no other role for itself beyond the classic routine – one supplier, one contract, one route – which in time, will inevitably lead to the company’s self-marginalization.

BTG’s argument that Bulgaria should invest for the hub’s sake, driven by a vision and an insight to attract future gas flows by the allure of a wide range of services and capacities, sounds not only superfluous, given the company’s track record in managing projects and success in attracting non-Russian gas clients, but dangerous, as these investments serve as an expense base when determining high tariffs.

Investments in interconnectors have been dragging on for years, with the saga of the ‘eternal’ laggard – the Chiren UGS expansion – inspiring even less confidence.

Bulgaria has been slow to develop and introduce a trading platform for short-term gas. In general the TSO is behind schedule with everything that constitutes the soft infrastructure of the Balkan gas hub, especially in comparison with processes in neighboring countries.

The planned investments in the development of the gas transmission system and the new connections with the Romanian gas transmission system at Oryahovo are necessitated by the push to resurface the South Stream project with Russian gas under one form or another.

Unless the authorities are secretly breastfeeding a new darling to replace Bulgargaz directing cashflows via inflated projects costs, there is no logic to stake over € 2 billion on speculative schemes without market verification.

The argument that we need to invest “to boost capacity” — given that our transmission system has a lot of unused capacity, that there are no built-in and functioning interconnectors with any of the neighbors, that there is no expanded gas storage in Chiren USG, and especially that there is no real trading platform that offers gas outside Gazprom’s terms — is a sure sign of future losses and especially of a lack of direction.

BTG’s pride – the bidirectional gas compressor stations (GCS) – are essential for short-term trading with direct or reverse flow capacities trailing fluctuations in gas demand. However, in parallel to the demise of long-term fixed contracts and the declining security of revenues, excess or underutilized capacity in compressor stations can easily become a liability, since there is no demand for these services or income from the business from which to recover investments. And these developed and fixed operational costs at low occupancy rates again end up in higher earnings projections, i.e in higher tariffs applicable only to Gazprom’s competitors.

Without securing a backhaul or reverse flow capacity via the Trans-Balkan Pipeline at Negru-Voda (fixed reverse capacity is not offered) Bulgartransgaz will effectively dump the chance for any significant quantity of gas originating in the Southern Gas Corridor to reach markets in the CEE, as the only ‘option’ would be the low-capacity interconnector at Rousse-Giurgiu.

Bulgartransgaz has yet to master the necessary skills of corporate governance, needed to make the Balkan gas hub a reality. With projected earnings of just over € 140 million and a roughly identical record for project scale involvement, the company will hardly convince banks and clients to manage or provide funding for a project over two billion euros. Suffice to allude to the recent looping Lozenetz-Nedyalsko with net cost (without land alienation and permits) of 51 million leva for 20 km for 3 years!? These costs ultimately are covered via the customers.

After October 1st, the system operator, BTG, will replace the post stamp with the entry-exit tariffs system. Although the regulator still approves the company’s annual business plan and earnings, the level of tariff rates, including all additional service charges, will be determined by the TSO at its discretion in accordance with a methodology approved by the regulator. This makes possible, in view of the company’s history, the discrimination between entry and exit tariffs at different points in the gas system, including reverse and reverse flows. Changing the tariff model entails a reciprocal shift in tariff structure with a higher share weight for short-term, three-month and one-month tariffs, which are more expensive. Against the backdrop of rising fixed costs on lower occupancy rates, higher tariffs may be a serious impediment for new shippers.

Higher entry tariffs for gas imports via interconnectors or on reverse routes from Turkey or Greece via Siderokastro Kulata or Lozenetz-Kirklareli can easily discourage gas flows from the Southern gas corridor to the north, including LNG via the terminals and through the interconnector Greece-Bulgaria (at an entry point in Stara Zagora), which could seriously undermine their economic viability - especially in the absence of free capacity and sustainable back flow in TBP.

According to BTG, after October 1, when the new entry-exit system will come into effect, the new system will not apply to Gazexport.

 The transit of Russian gas will continue to be subject to the terms of the old contract and the old tariffs. On a cumulative basis, BTG provides Gazexport with a non-market advantage of a minimum of 12 dollars per thousand cubic meters, and this is just on the territory of Bulgaria at the expense of Bulgargas, the Bulgarian customers and all other shippers and traders, which get charged more. This is difference in the access and transmission costs for gas entering Bulgaria via Siderkastro-Kulata for any shipper and the transit charges for Gazexport gas.

BTG’s approved annual earnings are BGL 277 million, which is roughly Euro 140 million. The share of earnings from Gazexport for booking 17 bcm transit capacity is roughly USD 111 million. The 8.5 % depreciation of the US dollar denominated transit tariff rates has effectively shrunk the Russian transit proceeds in the last year in the BGL earnings base of BTG – which is approved by the regulators – by BGL 18 million. Respectively the transmission system earnings – that will have to cover the difference in the BTG total earnings base, i.e. until BGL 277 million approved by the Regulator, will have to be reflected in the entry-exit tariffs, after October 1, and paid by Bulgargaz and all other traders and shippers. Whereas the transmission services of BTG had generated in 2016 only BGL 70 million, in the next ‘gas’ year the figure jumps to BGL 95 million (a 35% increase!?) on 3 billion cubic meters of natural gas sold in Bulgaria. While BTG could claim that for annual product – the cumulative entry and exit tariffs – things won’t change much, shorter term products – for one and three months – that will be most in demand, the shippers will take the brunt.  The net effect is that the spread between Gazexport tariffs on one side and Bulgargaz and all other traders is further widening with the Bulgarian gas users being asked to pay the bill.  All this is garnished with the usual EU-to-blame verbiage and an almost pious inculcation that BTG is eternally and intrinsically bound to ’cooperation’ with Gazprom.

These facts contradict the claims of the Bulgarian government that it is pursuing a common European energy security policy to protect Bulgarian and EU consumers and seeks the success of the Southern Gas Corridor.

Natural gas suppliers and consumers have already interpreted these actions by the Bulgarian government and the TSO as a deliberate attempt to shield Gazprom’s interest and market shares in the region.

If the Balkan gas hub ever stands a chance, the policy and the message behind it have to be altered. Instead of servicing and adapting to Gazprom’s strategy as a junior partner, BTG should start implementing EU policy – attract and facilitate gas flows from all possible directions, effectively mediating between the Southern Gas Corridor and the gas systems of countries in Southeastern, Central and Eastern Europe, encouraging competition to Russian gas.

Instead of succumbing to the political glamour associated with the Balkan gas hub, efforts should be focused on achieving practical and immediate results – without much hassle, quietly and gradually substantiating the content of what is generally understood as a “hub” – high capacity occupancy rates, large quantities of gas shifted in different directions and high volumes of gas traded at competitive and affordable tariff rates.

Changing the tariff model implies a change in the structure, with a higher share of short-term, three-month and one-month term tariffs, which are more expensive. And against the backdrop of low occupancy and high fixed costs, the change could be a serious impediment for shippers.

The to-do list starts with connecting the Bulgarian transmission and transit system with Serbia, completing the regional interconnection on the initial level and gradually upscaling to the level needed.

Second, as it is unlikely that Bulgargaz will change its management pattern, i.e. by adopting a more expansionist and independent policy, instead of persisting on acting as a local Gazprom representative, Bulgaria will need to attract the energy majors in Europe to provide a corporate anchor or promote the Balkan gas hub project. They could balance off and serve as a counterweight to Russian gas dominance. Instead of picking favorites or winners, the government should seek to apply rules and equal treatment.

Third, the government must accelerate the liberalization and diversification of the Bulgaria gas market by freeing up transmission capacities and redefining national interests in the field of energy security. Instead of providing security of supply through a public supplier, the mode should be shifted to guaranteeing security through functioning markets and enhanced competition. The idea of a public supplier of last source is worn out as the market has long since moved from a state of natural gas deficiency to sustainable and substantial gas abundance.

Bulgargaz is trying to tie the hands of consumers by imposing on them ‘voluntarily’ advance booking  for gas purchases with long lead time, which is an antithesis to the liberal market. The government should simply stop trying to shield Bulgargaz from healthy market competition and by default protect Gazprom’s interests.

The Bulgarian Government should speed up any project that leads to material diversification – from local gas extraction to leasing capacity at LNG terminals and improved capacity management.

Fourth, the terms of use of the transmission and transit grid should be harmonized and the exceptions made for Russian gas immediately revoked as contravening European Law. Gazexport should not be entitled to guaranteed capacities, while all other companies have to bid for often limited capacities at auctions, or wait until Gazexport frees up space in the pipe.

If all “competitors” of Gazprom have to overpay two or more times for access or long-term capacity, direct and reverse, both fixed and interruptible, the market is captured. Gazexport at the moment would pay annually for transport – access and transmission – to ship gas from Negru-Voda to Bulgaria slightly more than 9 leva ($ 5.8) per 1000 cubic meters. For any competitors to Gazprom gas from the entry point in Siderokasto-Kulata, the cost skyrockets to 30 leva ($18.6) per 1000 cubic meters. Competing with Gazprom then becomes a mission impossible.

In practice this amounts to unlawful state aid that deprives Bulgarian and other consumers in SEE and CEE, both individual and corporate, from the benefits of price competition and the best market terms of trade.

What’s even more absurd, not only is Gazexport spared due competition by being exclusively granted the lowest tariffs and guaranteed transmission capacities through Bulgaria, but the TSO sits idle while the Russian company offers transit services to its European partners, depriving Bulgartransgaz of legitimate earnings.

Fifth, the work on bundling, integrating and harmonizing tariffs and on cooperation agreements between system operators in Greece, Turkey, Romania, Hungary, Serbia, Ukraine and others is sine qua non. Preferential treatment, when possible, should be granted on a reciprocal basis. Arbitrarily high tariffs for transmission by the Greek DESFA – well above $ 24 per 1000 cubic meters, in practice, kill the competitiveness of alternative gas supplies originating at the Revithoussa LNG terminal across Greece to and beyond Bulgaria. This seems odd against the low average occupancy rates at the terminal and in the transmission system.

Bulgartransgaz should immediately stop double charging for the use of the transit (backhaul from Greece) and the transmission systems.

Sixth, Bulgaria could hardly hope to attract significant gas flows for transit and provide sufficient liquidity as the gas hub at these low levels of local gas demand. There is a significant “sleeping” potential for a substantial increase in local consumption through gas power generation, increased use in the chemical industry and mass gasification.

The critical watch list on the Balkan gas hub is probably two or three times longer.

The European market slowly but irreversibly moves towards full integration and harmonization of national gas segments, which would marginalize the notion of national gas “hubs”.

In gas trading these days, gas prices could be referenced to relatively remote EU hubs such as the TTF. Tomorrow the price benchmarks could move even further – across the Atlantic – to the Henry Hub in the United States. Such processes will intensify alongside with the globalization of the gas market.

Therefore, it will be too naive to expect that the Balkan gas hub will ever reach a status of a regional price benchmark.

Some things just will not happen, at least anytime soon.

With the paradigm of serving “only” or “mostly” Russian gas, the Balkan gas hub seems a fiction. By stubbornly pursuing serving Gazprom’s interests in the region, instead of becoming a bridge between the South Gas Corridor and the CEE and SEE markets, Bulgaria might become a genuine barrier. And the EU will not let that happen.

Уточн

Bulgaria Analytica: Газовият хъб Балкан - проверка за реалистичност

Quod licet Jovi, non licet bovi

Газовият Хъб „Балкан“ – руската парадигма

Газовият хъб „Балкан“ се превърна в синоним и в много отношения и заместител на енергийнатa политика в България в сферата на природния газ. За да не спекулираме относно различните версии на проекта, ще се спрем на изложената от националния ТСО – Булгартрансгаз, официална версия за проекта, оценен на повече от 2 милиарда долара.

 Въпреки че може и да не е последната редакция, тъй като не включва всички развития около Турския поток – проектната схема е добра база за анализ, от която могат да се изведат както достойнствата, така и слабите места на концепцията и на нейното изпълнение. 

Ключовият въпрос е – към какво се стреми България?

Да започнем с това, че енергийната политика на дадена страна не може да се изчерпва с идеята да се посредничи в плановете на други стрaни да правят сделки с енергийни ресурси, като се фокусират върху тесен сегмент в средната и долна част от веригата в газовата индустрия, а се пренебрегват горната – проучването и добива, и огромното количество възможности в газгенерация на електрическа енергия, в химическата промишленост, транспорта и търговията.

Държавните институции, изначално, се натоварени със задачата да задоволят базовото търсене на газ при конкурентни и достъпни цени. Никой не очаква от държавата да приоритизира правенето на бизнес с природен газ и печалбите от търговия с енергия чрез държавни предприятия. Това трябва да бъде червена нишка в управленската философия в сферата на природния газ – да се окуражава конкуренцията между доставчици, маршрути за постигане на ликвиден и функциониращ газов пазар, който предоставя множество избори на потребителите през цялото време.

Фактът, че търговията с природен газ е много по-важна отколкото транзита, се доказва от съответните данни за финансовите потоци – под $ 100 милиона за Булгартрансгаз (БТГ), и между $ 0,6 и $ 1,4 милиарда внесен природен газ от Булгаргаз. Преките и непреки ползи за публичните финанси от транзита и търговия с природен газ също следват подобен модел. Това не означава, че базата от активи на Булгаргаз е по-голяма от тази на БТГ – разликата в оценката на активите може да бъде съществена, нито пък че търговията може да се осъществи без транспорт. Но е факт, че след като инфраструктурата достигне минимално критично равнище на достатъчност на капацитет, добавянето на нова инфраструктура при ниски и намаляващи нива на ангажираност на тези капацитети, включително като се правят нереалистични приемания за оправдаване на многомилиардни капиталово-интензивни инвестиционни програми в евро, води до зомби състояние – все по-рискови и все по-малко банкируеми.

Ето защо, Газовия хъб Балкан (ГХБ) изисква да му се направи предварителна оценка за съответствие с реалността, макар и от „птичи поглед“ – като се съпоставят метафизиката в концепцията, от една страна, и притеглянето на пазарните фундаменти, от друга. Още повече, че българското правителство и ангажираните компании, както и обществото като цяло, боравят с широка палитра от вероятни и променливи стойности – не съществуват фиксирани договори и гарантирани приходи от транзит, които да предразположат към привнесен от „звездите“ проектен ентусиазъм. Нещо повече, както продажбите на природен газ, така и на капацитет се ориентират от дълъг и фиксиран към къс и спот маркер.

 Да погледнем и оценим ключовите приемания, от които зависи жизнеспособността на проекта и най-вече входните данни за проекта – приеманията за очакваните количества природен газ.

 Няма никакъв шанс да се реализира нов „поток“ от руски природен газ – посочените 62 милиарда кубически метра, които да влязат в страната пряко от Черно море. Газекспорт винаги може да активира клаузите за прекратяване на договорите или да се опита да промени точките на доставки на газ, но това още не е факт. Нито, че освобождава съответните капацитети. Направените до сега заявления са без юридическа стойност, докато не са задвижени съответните процедури. Руският газ в България ще продължава да бъде доставян на точката за доставка – Исакча, която е посочена в договора. Що се отнася до договора за транзит – точката е Негру-Вода за Транс-Балканския Газопровод (ТБГ). Там също няма юридически валидни промени.

Ако Булгаргаз реши да прибягне до твърда защита на интересите, ако паралелно с това отвори пазара за конкурентни и алтернативни доставки от северно и южно направление, Газпром може да се изправи пред едновременна загуба на пазарни дялове, засилена конкуренция и огромни присъдени плащания по арбитражни производства. В допълнение, освободените капацитети в Транс-Балканския Газопровод могат да привлекат други търговци и доставчици. За съжаление, последните преговори между Газпром и българските власти по-скоро говорят за склонност за тацитно споразумение - България да не оспорва преместване на точката на доставка за природен газ, нито да отнася спора до арбитраж, срещу неясни ангажименти на Газпром да проучи плановете за развитие на българската газопреносна мрежа и възможни неясни, под условие, ангажименти на преносен капацитет през българска територия от 15,7 милиарда кубически метра руски газ (на картата са посочени 20 милиарда кубически метра) в посока Сърбия и Румъния.

Прогнозите за входящи потоци от природен газ от Турция не предвиждат каквито и да са обеми, които могат да се сравняват с текущия транзит на руски газ през България, дори и ако София тотално изпълни желанията на Москва. Освен ако монополът на Газпром върху износа на газ от Русия не падне, и други руски компании не започнат да покриват освободените от Газпром пазарни ниша и капацитети, няма голям шанс транзита на руски газ през българска територия да стигне равнища близки до посочените в схемата на Газовия Хъб Балкан (ГХБ).

Въпреки опитите да се представи полученото неотдавна писмо от комисаря Канете като удостоверяващо съгласието и подкрепата на ЕК за газовия хъб „Балкан“ и за безпрепятствен транзит на всякакви количества руски газ през България към пазара на ЕС, независимо от входните точки, реалността е по-различна.

Проблемът със свободното придвижване на руски газ в рамките на Европейския съюз е отвъд контрола и управлението на българските власти, напълно в полето на преките отношения между Европейската комисия и Газпром. ЕК със сигурност ще даде зелена светлина на интерконектор с Турция, който подпомага в трансграничния обмен и балансиране с природен газ на двете газопреносни системи.

Газовият хъб „Балкан“, в много отношения, оправдава съществуването си въз основа на приеманията за количества природен газ, които могат да влязат в България от изток и от югоизток. В момент, в който тези обеми, които далеч надвишават нуждите на балансиране и говорят за мини-формат „Набуко“ само или предимно от руски газ, и които търсят вход в ЕС през българо-турската граница, тогава регулациите на ЕС излизат на преден план, включително изискванията за задължителен достъп на трети страни и правилото за таван от 50 % ангажиране на капацитети, което не може да бъде изпълнено.

От доста време се спекулира с идеята, че природният газ в интерконектора Турция-България, който ще постъпи в Турция през Турски поток, ще се появи с различни нови собственици – турски компании, европейски партньори на Газпром (следете внимателно визитата на президента Макрон за френски компании), а също и български компании. Това е теоретично възможно, но малко вероятно на практика.

Газпром трудно ще замени руската с европейска шапка, въпреки че притежава достатъчно базирани в ЕС компании – WIEE, Wingas, WIEH, или че има стратегически партньори в ключовите държавни. Изискването за съответствие с директивите на ЕС касае нещо повече от място за регистрация, а именно контрола.

В случая с Турски поток Газпром направи съзнателно усилие, за да излезе от собственост в редица турски компании, като изпрати силно послание, че е малко вероятно, поне към настоящия момент, да използва турски, гръцки или български компании в Турски поток като търговски посредници, по начина по който използва немски или френски компании в Северен поток.

„Това което е позволено на Юпитер, не е позволено на вола“.

Когато говорим за „зелената светлина“ в писмото на комисаря Канете и за регулаторно съответствие, трябва да правим ясна и отчетлива разлика между вноса на руски газ за собствени нужди – там където Комисията няма нищо против – и транзитиране на значителни обеми газ на Газпром към европейските пазари през българска територия.

Когато точката за доставка при транзит се промени от румъно-българска на турско-българска, процедурата за регулаторно съответствие тръгва от нула.

Казусът с преместването на точките на доставка на 3 милиарда кубически метра от Газпром, отговаря на вътрешното потребление и самоналоженото равнище на 100% зависимост от руски газ. София лесно може да използва аргументи на „националната енергийна сигурност“, с които да оправдае искането за изключения от правилата на ЕС за задължително право на достъп на трети стани и таван за заемане на капацитет от един доставчик.

Но транзит на пет пъти по-големи количества газ, който е притежание на Газпром, от турска към сръбска и румънска граница, е съвършено друг случай.

Възражението за преместването на точката на доставка за газ на Газпром бе основно несъгласие в писмото на служебния кабинет, от края на април, до Дирекция Конкуренция на ЕК. Новият екип на Борисов остави вратата отворена.

Логично е да се предполага, че ако монополът на Газпром за износ падне, други руски износители на природен газ биха могли да се явят в ролята на „трета страна“ в Северен и Турски поток, включително като ангажират капацитет в украинската газопреносна система и Транс-Балканския газопровод. Тези сценарии също трябва да се отчитат в допусканията за търсене на услугите на газовия хъб Балкан, тъй като вероятността от подобно развитие нараства с всеки изминат ден. За сега изглежда в Кремъл са решили да премахнат експортния монопол на Газпром само за износ на втечнен природен газ и то само за Новатек, но ситуацията лесно може да се промени. Всичко зависи от решението на един човек в Кремъл.

Основният въпрос при оценката на концепцията за газовия хъб „Балкан“ е, дали тя ще се опре на Газпром и руския газ като главен и единствен ориентир и стълб, както при планирането на инвестициите, на маршрутите, на плановете за развитие на преносната и транзитната система на страната, или ще се отчете и възможностите на неруската парадигма.

Въпреки уверенията на Газпром, че ще премахне ограниченията за ре-експорт на руски газ, неговите официални представители откровено заявяват, че нямат намерения да използват базирани в България компании, за да търгуват с руски газ в региона, отвъд относително скромните излишъци на краткосрочна база. Това не би трябвало да изненадва никой. Нито Булгаргаз, нито Булгартрансгаз са демонстрирали през годините воля и способност да надскочат рамката на национален фаворит като разширят дейността си в региона. И при двете компании отсъства желание, на фона на силно доминираща практика в Централна и Източна Европа, да получат компенсации за надвзети значителни суми от продажбата на природен газ на по-високи от пазарните цени от страна на Газпром – като оценката е за суми над USD 1,5 милиарда (за Булгаргаз), или за недовзетите прихода от поддържаните в продължение на години изкуствено ниски транзитни тарифи за пренос на руски газ, които се оценяват на над USD 650 милиона. Една малка част от тези геполитически бонуси, които Газпром получава редовно, се връщат в България, за да „смажат“ снизходителността по темата на топ мениджмънта и на политици, което оформя мнението, че от една страна „в София можем да правим всичко“, а от друга „там нямат капацитет“.

Стратегическите партньори на Газпром в ЕС разполагат с добре развити търговски мрежи и клиентски бази, включително и в Централна и Източна Европа, докато Булгаргаз не е продал нито един кубически метър извън България. Колко достоверно могат да звучат уверенията към Газпром, че компанията може спокойно да изтъргува всичко или част от тези над 15 милиарда кубически метра газ, които хипотетично могат да се появят на турската граница?

А това е ключово допускане, когато екипът на ГХБ анализира сценариите за натоварване на газовия хъб и когато се търси начин да отсее важното в съдържанието. Другият вариант е да се повиши значително вътрешното потребление на газ в България, което не е много вероятно.

Освен, ако големите европейски компании не съумеят да консолидират регионалния газов пазар в Югоизточна Европа и да партнират на Газпром, Турски поток и най-вече продължението му към ЕС ще си останат в идейна фаза. Ето защо концепцията на ГХБ базиран основно или само на руски газ е нереалистична.

Газовият Хъб Балкан – мост или бариера пред Южния газов коридор?

Необходимостта от поглед отвъд парадигмата на газовия хъб „Балкан“ само или предимно с руски газ изглежда неотменима когато говорим за хъб в широкия смисъл на понятието.

Милиардите кубически метри природен газ от неруски източници си заслужaват анализа, както по отношение на потоците, които могат да постъпят от север, така и предимно от юг – от Южния Газов Коридор.

Но това, което изглежда логично за всички, изглежда не се споделя от мениджмънта на системния оператор на българската газопреносна система.

При все това, вероятността неруски газ да се появи на границата ни с Турция и Гърция е значителна и непосредствена. Азерски, иракски, ирански, израелски, египетски, кипърски, катарски, американски и всеки друг алтернативен газ, който може да навлезе в България, не само че конкурира Газпром, но може да помогне да се изпълни изискването на Третата енергийна директива за реализация за свързваща инфраструктура с руски газ и преодоляването на ограничението от 50% таван за заетост на капацитет и за достъп на трети страни.

Фактът, че азерският СОКАР и Булгартрансгаз са сключили споразумение не трябва да се надценява. Баку не разполага със значителни допълнителни количества природен газ, над декларираните от Шах Дениз – 2. Анализаторите акцентират на вноса на руски газ в Азербайджан, с който се балансира вътрешния пазар и освобождават количествата за износ, необходими за изпълнение на поетите ангажименти.

Другите приемания, отразени на проектната карта на газовия хъб „Балкан“ за местен добив в Черно море са също силно спекулативни. В блока Хан Аспарух тепърва предстои втори сондаж през октомври, с шансове за успех, които се измерват с различни степени на вероятност. Компанията Шел също е в ранна фаза на анализ на сеизмичните данни в блока Силистар – също прекалено рано, за да може да се правят каквито и да са заключения.

Ако газовия хъб „Балкан“ се оценява само за търговска осъществимост, първото и неотменимо условие за това е, да се направи пълен цикъл от задълбочени, професионални и независими изследвания – от пазарните до финансовите, икономическите, търговските, правни, технологични и пр. Проверката за съответствие с реалността би следвало да завършва с анализ на финансовия модел и избраната проектна структура.

До този момент, проектът за хъб „Балкан“ се развива като вътрешен за Булгартрансгаз, без никаква независима верификация на допусканията и на проектния дизайн, повече за да удовлетвори (гео)политически амбиции, докато грижливо се отбягва съизмерване с пазарни репери.

Вариантите с неруски газ или отсъстват, или са слабо засегнати и недооценени.

Да започнем  с това, че съществува реален шанс за натоварване на капацитета на Транс-Балканския газопровод, както в директен, така и в обратен поток извън Газекспорт. Компаниите, които добиват газ в офшорните блокове на акваторията на Румъния реално могат да доставят поне 2 милиарда кубически метра газ. Оценката за прогнозни потоци от север е дори скромна, особено, ако се разгледат потенциалните излишъци в газовите баланси на Румъния, Украйна и Словакия след 2020г., които могат да бъдат изтъргувани през ТБГ на юг.

Най-критичният пропуск в ГХБ е отсъствието на пазарен тест и детайлно пазарно проучване за очакваните газови потоци, които потенциално могат да навлязат в България от юг – там където неруската парадигма има най-голям потенциал.

Газовите потоци от Гърция, особено през интерконектора Гърция-България, отсъстват с конкретно разбити цифри - постъпление от ВПГ, газопроводи - на картата на газовия хъб „Балкан“. Нито дума за 3-те милиарда кубически метра капацитет, който може да нарастне до 5 милиарда, които IGB може да ги пренесе  – както на базата на дългосрочни, така и на краткосрочни договори. Нито дума за това, че половината капацитет е вече ангажиран. Както Транс-Адриатическия газопровод, така и ВПГ терминалът в Алекснадруполис могат да изиграят огромна роля за ориентиране на север на газови потоци от Южния газов коридор, които могат да бъдат обслужвани от газовия хъб „Балкан“.

Има огромна „дупка“ в идентифициране на потенциалните източници за съществени газови потоци, които да влязат в България и в газовия хъб „Балкан“ от района на Каспийско море, на Близкия Изток, на Източното Средиземноморие и глобалния пазар на втечнен природен газ. Това е особено изненадващо на фона на тоталната посветеност и времето, което се отделя на Газпром и неговите доставки от различни входни точки.

Разместванията в газовия пазар, които се диктуват от търсенето и потребителите, са напълно пренебрегнати в проекта, така както е изложен в схемата на БТГ.

В текущия си вид, проектът за газов хъб „Балкан“ е предназначен изключително за обслужване на потребностите на Газпром, а ТСО трябва да бъде неутрален към всякакви доставчици от всякакви маршрути. Този проект, оценен на фона на прогнозираните допълнителни капацитети от 120 милиарда кубически метра за пренос към 2023 година в Европа, при намаляващи нива на заетост на текущите капацитети (под 40 процента), никак не гарантира, че текущият ентусиазъм няма да отведе до невъзстановени инвестиции.

Един от важните дефицити на проекта за газов хъб Балкан е отсъствието на значим национален играч, който да го ангажира и „натовари“ – търговец на газ, който разполага с диверсифициран портфейл от източници и балансирана клиентска мрежа в региона. Идеята за изолирана транзитна тръба, която да пренесе газовите потоци, постъпващи през проекта Турски поток, без връзка с преносната мрежа в България е абсурдна и невъзможна. Булгаргаз е единствения доставчик, а той не вижда друга роля за себе си извън класическата схема – един доставчик, един договор, един маршрут. Това неминуемо ще го маргинализира и доведе до загуба на пазарни дялове.

Трудно е изобщо да си представим, как Булгаргаз може да играе някаква значима роля и да се легитимира като бизнес и маркет мейкър в газовия хъб „Балкан“?

Аргументът на БТГ, че България трябва да инвестира изобщо, воден от визия и перспектива, за да привлече в бъдеще газови потоци с изобилие от услуги и капацитети, звучи първо, недостоверно, на фона на текущото отсъствие на всякакви реални услуги и отвореност на компанията към пренос на неруски газ и второ, опасно, защото тези разходи като инвестиции след това служат за оправдание на високи и неконкурентноспособни тарифи.

Отлаганите с години инвестиции като разширението на ПГХ „Чирен“ също не внушава доверие към преценките на ръководството на компанията.

България се бави в разработката и внедряването на търговска платформа за краткосрочна търговия с газ – газова борса, изобщо с всичко, което представлява меката инфраструктура на газовия хъб „Балкан“. Особено на фона на процесите в съседните държави.

Огромните планирани инвестиции в развитието на газопреносната система и новите връзки с румънската газопреносна система при Оряхово се обясняват с желанието, да се възобнови под някаква форма  Южен поток и се транзитира руски газ.

Освен, ако властите не отглеждат потайно нов фаворит, който да замени Булгаргаз, като насочват към него парични потоци от изкуствено завишени инвестиции в спекулативни проекти, няма никаква логика да се хвърлят над 2 милиарда евро „на вятъра“.

Гордостта на БТГ – двупосочните газови компресорни станции (ГКС) – играят ключова роля при краткосрочната търговия с капацитети за преки и обратни потоци, които следват отблизо колебанията в потреблението на газ. При все това обаче, заедно с залязването на дългосрочните фиксирани договори и сигурността на приходите от тях, излишъкът от мощности в компресорните станции може лесно да се превърне в пасив, след като няма насрещно търсене на тези услуги, съответно на приходи от дейността, които да възстановят инвестициите. И пак всичко завършва като разходи, които легитимират по-високи приходи, респективно по-високи тарифи само за конкурентните на Газпром.

Да не говорим, че без предоставяне на услуга за обратен поток през ТБГ през Негру-Вода /твърд капацитет не се предлага/, на практика Булгартрансгаз ще затапи всяко значително количество, което влиза от юг, доколкото единственият изход ще бъде нискокапацитетната връзка при Русе-Гюргево.

Булгартрансгаз, тепърва предстои да повиши капацитета и стандартите на корпоративно управление, които са нужни, за да превърнат проекта за газов хъб „Балкан“ в реалност. С прогнозирани приходи за 2017г. малко над 140 милиона евро и история на ангажиране с реализация на проекти с приблизително същата или сравнима стойност, компанията трудно ще убеди банките и клиентите си, че може да управлява, камо ли да осигури финансиране за проект за над два милиарда евро. Достатъчно, в порядъка на пример, да посочим завършения наскоро лупинг на транзитния газопровод Лозенец-Недялско с нетна строителна стойност /без развойни и проектни разходи/ от 51 милиона лева за 20 км, което отне 3 години!? И тези разходи се прехвърлят в последна сметка върху потребителите.

Най-големият проблем е, че не съществуват равни условия за различните потенциално заинтересувани клиенти в БГХ – що се отнася до газовите потоци от юг на север и от север на юг, без значение на източника – дали е Газпром, Булгаргаз или техен конкурент. Достъпът до мрежите и условията на транзит, включително тарифи, са несравними и дискриминационни.

След 1-ви октомври системният оператор – БТГ, ще премине от тарифи на принципа на пощенската марка, към входно-изходни тарифи. Въпреки че регулаторът одобрява годишните приходи на компанията, равнището на тарифите, включително всички такси за услуги, ще се определя от ТСО по негово усмотрение съгласно одобрена от регулатора методика. Това прави възможна и с оглед на историята на компанията реална, дискриминацията между тарифи за вход и изход в различни точки, включително за реверсивни и обратни потоци, без да има санкция, или възможност за намеса на регулатора. Промяната на модела на тарифиране предполага смяна и на структурата, с по-висока тежест на краткосрочните – три и едномесечни тарифи, които са по-скъпи и на фона на покриването на фиксираните разходи – по-ниската заетост на преносните мощности, може да се окаже сериозно препятствие пред доставчиците.

По-високи входни тарифи при внос на газ по интерконекторите, или при риверс от Турция или Гърция, през Сидерокастро-Кулата или Лозенец-Къркларели, може лесно да обезкуражат изобщо потока на газ от Южния газов коридор в северно направление, включително на втечнен природен газ през терминалите и през интерконектора Гърция-България (при входа в системата при Стара Загора). Това може да подкопае сериозно икономиката му, тъй като ангажирането на капацитети от компаниите при маркет теста беше направено при едни условия – твърди тарифи система пощенска марка, а след 1 октомври на Стара Загора действа системата на входните тарифи. Особено при липса на свободен капацитет и твърд обратен поток в ТБГ.

Газекспорт в момента плаща за транзит на своя газ – достъп и пренос – от Негру-Вода в България малко над 6.5 долара/1000 кубически метра, докато всички негови конкурентни трябва да плащат близо 18,5 долара, ако природният газ постъпи по интерконектора Сидерокастро-Кулата.

На практика това би могло да „взриви“ пазара на пренос и търговия с природен газ, поради преференциалните тарифи на Газекспорт за пренос на руски газ, дискриминиращи другите търговци и клиенти за преносни услуги.

Транзитът на руски газ ще продължи да се осъществява по действащия стар договор и старите тарифи. На кумулативна база тази политика на БТГ дава на Газекспорт непазарно предимство от приблизително 12 долара за хиляда кубически метра, при това само от България. Много е лесно след това на преден план да се извежда аргумента, ние сме готови да купим газ от други, само ако цената им е по-ниска от газпромовската.

Одобрените годишни приходи на BTG са 277 млн. лв., което е приблизително 140 млн. евро. Делът на приходите от „Газекспорт“ за резервиране на транзитен капацитет от 17 милиарда долара е приблизително 111 милиона щатски долара. Обезценката на американския долар, в който са деноминирани тарифите за Газекспорт, в размер на 8,5%, през последната година намали ефективно левовия дял на приходите от руския транзит в приходите на BTG, одобрен от регулаторите, с 18 милиона лева. Като цяло разходите за BTG, които трябва да бъдат компенсирани в новата тарифна система, от „Булгаргаз“ и всички други търговци и товародатели, нарастват от 70 на 95 милиона лева (с 35 %). Тази сума трябва да бъде разпределена между потребителите на 3 милиарда кубически метра газ, продаван в България, и разбира се нови товародатели, ако има такива. Докато BTG може да твърди, че за годишният продукт – кумулативните тарифи за вход и изход – няма да се променят много, продуктите с по-кратък срок – един и три месеца – които ще бъдат най-търсени – ще поемат най-голямата тежест. Нетният ефект е, че спредът между тарифите на „Газекспорт“ от едната страна и „Булгаргаз“ и всички останали търговци, се разширява допълнително и от българските потребители на газ се иска да платят сметките на БТГ. И всичко това е гарнирано с твърдението, че за всичко е отговорна Европейската комисия и почти религиозното внушение, че неразривно и вечно сме обречени на подобно „сътрудничество“ с „Газпром“.

Тези факти противоречат на твърденията на българското правителство, че провежда общоевропейската политика в сферата на енергийната сигурност за българските и европейските потребители и желае успеха на Южния газов коридор.

Доставчиците на природен газ, вече интерпретират тези действия на българското правителство и на ТСО като преднамереност, като опит за защита на пазарните дялове и позиция на Газпром на регионалния пазар.

Ако газовият хъб Балкан изобщо някога има шанс, трябва да се промени политиката и посланието зад него – от това да обслужва и се адаптира към стратегията на Газпром като младши партньор, в посока на изпълнение на политиката на Европейския съюз – да привлича и улеснява движението на газови потоци от всякакви възможни посоки, като България посредничи ефективно между Южния газов коридор и газовите системи в другите страни от Югоизточна, Централна и Източна Европа, насърчавайки конкуренцията на руския газ.

 Вместо политическата суета, свързана с газовия хъб Балкан, струва си усилията да се фокусират  върху практични и непосредствени резултати – които без шум, тихо и постепенно могат да изпълнят със съдържание това, което се определя като „хъб“ – ангажирани капацитети, реализиран пренос в различни посоки, продаден газ.

 Списъкът с „работа за вършене“ започва с довършване на свързването на българската преносна и транзитна система със Сърбия, на принципа отначало скромно и постепенно разширение до нужното.

 Второ, тъй като е малко вероятно Булгаргаз да се промени, като възприеме по-екзпанзионистична и независима политика, извън това да играе местно представителство на Газпром, България има нужда да привлече компании, сред големите в Европа, които да бъдат корпоративна „котва“ или носител, промотър на проекта за газовия хъб „Балкан“. Те ще балансират руската връзка в газовия хъб. Няма нужда да се посочват фаворити или печеливши, трябват правила и равно третиране.

Трето, правителството трябва да ускори либерализацията и диверсификацията на газовия пазар, като освободи преносните капацитети и предефинира националните интереси в сферата на енергийната сигурност. Вместо сигурност чрез газови доставки от обществен доставчик към сигурност чрез функциониращ пазар и конкуренция. Идеята за обществения доставчик, като последен източник, е износена, тъй като пазарът отдавна е преминал от състояние на дефицитност на природен газ – в миналото, към устойчиви и сериозни излишъци. Булгаргаз се опитва да извие ръцете на потребителите, като ги принуждава доброволно да ограничат избора си, като фиксират доставки за години напред, което е антитеза на либералния пазар. Правителството трябва просто да престане с опитите си да пази Булгаргаз от гравитацията на пазара и конкуренцията, и по този начин да пази и интересите на Газпром.

Правителство може и трябва да ускори всеки проект, който води до материална диверсификация – от местния добив, през лизинга на ВПГ терминали и по-доброто управление на капацитети.

Четвърто, условията на използване на преносната и транзитна мрежа трябва да бъдат хармонизирани, като изключенията, които се правят за руския газ се премахнат незабавно като противоречащи на европейските директиви. Газекспорт не може да получава и ползва гарантирани капацитети, докато другите компании трябва да участват на търгове, често дефицитни, или да чакат, кога Газекспорт ще освободи място в тръбата.

Няма пазар, когато всяка компания, „конкурент“ на Газпром трябва да плаща два или повече пъти за ангажирани на дългосрочни капацитети за пренос, както пряк, така и обратен, както твърд, така и прекъсваем. Това на практика представлява нерегламентирана държавна помощ и лишава българските и регионалните потребители, индивидуални и корпоративни, от привилегията на конкуренцията и най-добрите пазарни условия.

Нещо повече, не само Газекспорт без конкуренция получава най-ниските тарифи и гарантирани капацитети за пренос през България, а ги предоставя на свои европейски партньори, като лишава Булгартрансгаз от приходи.

Пето, работата по групиране, интегриране и хармонизация на тарифи и споразуменията за сътрудничество между системните оператори в Гърция, Турция, Румъния, Унгария, Сърбия, Украйна и други е незаменима. Преференциалното третиране трябва да се предоставя на реципрочен принцип. Сега, произволно високи тарифи за пренос от страна на гръцката ДЕСФА, на практика убиват конкурентоспособността на алтенарнативни газови доставки през Гърция за и през България, особено на тези, които стартират от терминала за втечнен газ в Ревитуса, въпреки ниските равнища на ангажираност. Булгартрансгаз трябва незабавно да престане да изисква двойно плащане за ползване на транзитната /транзитната тръба за обратен поток от Гърция/ и на преносната система.

Шесто, България трудно ще привлече значителни газови потоци за транзит и осигури достатъчна ликвидност в газовия хъб, ако продължи да потребява малко газ. Съществува значителен „спящ“ потенциал за увеличение на потреблението – през газовата електрогенерация, в химическата промишленост, при потреблението  газ на дребно и за допълнителна газификация.

Списъкът с „важни неща“ по казуса газов хъб вероятно е два или три пъти по дълъг.

Европейският пазар бавно, но необратимо се движи към интеграция и хармонизация на националните газови пазари, което маргинализира достойнствата на националните „хъбове“. Тези дни, при търговия с газ може да се използват относително отдалечени ценови репери като TTF. Утре те могат да се преместят отвъд Атлантика, към платформата Хенри Хъб в САЩ. Тези тенденции само ще се усилват заедно с глобализацията на газовия пазар.

Ето защо, ще бъде прекалено наивно да очакваме, че газовият хъб Балкан изобщо някога ще стигне до статут на ценови репер, или пък че Булгаргаз лесно ще смени практиките си като премине на краткосрочна спот търговия и стане регионален играч.

 Някои неща просто няма как да се случат.

 С парадигмата да стъпва „само“ или „предимно“ върху руски газ, газовият хъб „Балкан“ просто е фикция.

България, вместо мост между Южния газ коридор и пазарите на ЦИЕ и ЮИЕ, може да се превърне в бариера. А това никой няма да позволи.

Фактор: Доганската република на Шипка

Линк към оригинала

Развятото знаме на Донецката република на Шипка е символ на тоталната парализа на държавата, на неспособността и да намери вярна посока, да отсее плявата от брашното, плевела от семето.

Нотата във Външно министерство на украинското посолство, едва ли ще предизвика особена реакция. Ще отговорим, че развятото знаме не е официална реакция, дело на държавни служители, нито е част от официалната програма и церемония. Ще мине по линия на свободата на слово и изявите. Но в медийното отразяване - а това е част от официалната реалност - това знаме е факт.

Истинският проблем е, че държавата отсъства. Институциите, които са призвани да я защитават, 

да пазят здравето на нацията, 

единството ни - служби, прокуратура, съд - са си взели перманентен отпуск. 
Това не е първия път, при който украинския посланик, регистрира анти-украински прояви в България и е принуден да изпраща протестни ноти в Министерството на външните работи. 

То не бяха парламентаристи и политици, които посещаваха незаконно окупирания Крим, партийни активисти и членове на паравоенни организации, които се хвалеха, че се бият в Източна Украйна на страната на сепаратистите, тоест водят война срещу Украйна.

Не престанаха и опитите български институции и лица да се използват за раздухване на междуетническо напрежение в Украйна. Властови кръгове в България буквално насъскваха българите в Украйна да се бунтуват срещу властите в Киев, в изпълнение на плановете на официалната руска пропаганда и нейните хибридни операции. На този фон едно знаме на Шипка трудно може да се приеме като изненада.

Неотдавна саморекламиращата се като "най-гледана" телевизия у нас - БТВ - направо 

заличи Крим от картата на Украйна 

и отново полетяха ноти, протести. Посланикът на Украйна тук трябваше да потърси обяснение от централата в Прага, за да се сетят тукашните нюзмейкъри, че има граници на геополитическите им заигравания. Формално притежаваната от американски инвеститори телевизия, дава достатъчно основание да се запитаме дали случайно няма смяна на собствеността. Тъй като смяната на мажоритарния собственик няма как да мине без известие, то вероятно става дума за смяната на собствеността от миноритарния собственик Красимир Гергов към Делян Пеевски от преди три години. 

Поне такъв слух върви в медийните среди. Не знам дали е верен, но да сте забелязали, че оттогава количеството на руски филми рязко нарастна, да не говорим за директното предаване на парада по случай 9 май от Москва, в условията на санкции и тотален бойкот на политиците от ЕС и НАТО. 

Защото е известно, че заедно с продажбата на този миноритарен дял върви и правото да се определя шефа на новините и информацията в БТВ. Американците се интересуват от финансовите показатели, но програмата се прави тук.

На този фон не беше никаква изненада, че официален Киев не ни покани да изпратим представителни военни части на парада по случай Деня на независимостта на 24 август, на който бяха поканени 10 страни - САЩ, Канада, Естония, Грузия, Латвия, Литва, Молдова, Румъния. От българското министерство на отбраната лаконично обясниха:

 "не сме поканени"

Появата на символите на непризнатата от никой "република" на сепаратистите от Донецка област и то на един от ярките празници на България - на връх Шипка - е просто поредна стъпка по пътя на разграждането на държавността.

Официален Киев, Хелзинки, Букурещ имат също толкова основание да бъдат представени на Шипка, колкото и Москва. Но бяха допуснати да бъдат представени само сепаратистите, финансирани и контролирани от Русия.

Не се залъгвайте, издигналите това знаме не го правят нито спонтанно, нито случайно. 
Те съзнателно местят летвата на публично и институционално допустимото за тяхните действия, като карат българската публика да свиква с новата нормалност. А тя се определя от реакциите на институции - те мълчат, значи може да опитаме нещо повече.

Това са същите организации, които развиват паралелни и в много отношение полулегални и тайни мрежи на руско влияние - и в мирно и размирно време. Те могат да бъдат мобилизирани при всяка по-значителна нужда на Москва. Ролята им е да неутрализират и 

блокират евроатлантическото ни развитие 

в частта, която нараства, и която противоречи на руските интереси.

Те имат планове за всичко - как да реализират и реагират в случай на размирици, на остри политически кризи /кому да помогнат, кого да атакуват/, как да проведат кибератаки и блокират важни институции и структуро-определящи за икономиката и сигурността на държавата предприятия, как да мобилизират общественото мнение срещу ЕС и НАТО, срещу Украйна, изобщо срещу всеки неудобен на Москва. 
Има части от територията на страната, които те контролират и ние реално сме загубили суверенитета си - нито службите, нито полицията имат достъп. Те са частна собственост на близки до Кремъл руски бизнесмени. Ако не знаете - това е хибридната война и влияние - частни корпоративни служби, армии, хибридни войници, мрежи за бизнес, неправителствени организации, културни служби. Така руските мрежи по-лесно се самофинансират от бизнес приходи или легендират като легитимни получатели на официални средства. Пък и по-лесно минават под радара на контрол на контраразузнаването и службите на НАТО и ЕС.

Не чакайте техните организации да носят имената на руски генерали, политици, поети или писатели. Всяка една от тези 

"спящи руски клетки"

е или Шипка или Левски, Капитан Петко войвода. Стамболов /вярно, с разцепена глава/ им е знаме, патриотизмът камуфлаж.
Проблемът не е само, че някой развява знамето на "Донецката република" на връх Шипка, а че почти никой от водещите политици у нас, дори участващите не го осъдиха!?

Ако участник беше размахал свастика най-вероятно щеше да бъде задържан. Но българските полицаи, агенти, охранители изпитват панически страх, а някои и неувереност, ако тръгнат да арестуват размахващи символите на антиевропейска и антиантлантическа Русия

Въпросът е - къде е границата на нашата и на българските институции толерантност? Оказа се, че такава няма. 

За това и шаржът на Комарницки е точно в целта - в Доганската република няма кой да отрицава Донецката република.