понеделник, 10 декември 2018 г.

Защо доходите растат, но усещането за бедност остава

Преди няколко дни говорих по темата, като се опитах да обясня този парадокс - относително висок ръст на брутния вътрешен продукт, ръст на доходите, а усещането у българина не е празнично. И това не се дължи на партийни и политически пристрастия, а на обективни факти и фактори.
Дори когато икономиката произвежда богатство, преразпределителните механизми не произвеждат реципрочно социално справедливо разпределение. Дадох и пример с това, че ако направите общо замерване на динамиката в доходите на хиляди души като Вас и това на Ахмед Доган и на Делян Пеевски, със сигурност ще отбележите стратосферен ръст. Проблемът е, че огромната част от новото богатство се преразпределя през държавата към непроизводителна прослойка - олигархичен бизнес /бизнес паразити/ и разбира се раздутата държавна администрация, начело с елит, който се обогатява чрезмерно по каналите на гранд корупцията и пленените преразпределителни механизми..
Днес Националния Статистически Институт публикува последните си данни за периода юли-септември 2018 година /забележете месеците на активна сезонна заетост!?!/, които илюстрират именно тези негативни тенденции.
Увеличението на доходите, основно от заплата и самостоятелна дейност, се движи между 8,4-9,4 процента. Не всичко разбира се зависи от икономиката, защото бюджетните разходи могат силно да повлияви от внезапен ентусиазъм на правителство и депутати.
Това, което е по-важно, обаче, че процентите с които растат основни групи разходи са по-високи.
При това не става дума само за групата на луксозното потребление, а на базисни неща като храна и безалкохолни - с цели 9,8%. Тук обикновено обяснението е, че това са пазарни реалии, често свързани с международна конюнктура - динамика на борси, на ключови пазари, политическа турбулентност. Истината е, че разходите растат и/или заради ръст в потреблението и заради ръст на цените /инфлация:/ и в нашия случай ръстът на цените е определящия.
Разходите за здравеопазване - нарастват с цели 10,2%, а хората нямат усещане за по-добро, по-качество здравеопазване. Тези дни изпращаме млад приятел, който си отиде от този свят заради стандартната - ВБИ - вътрешно-болнична инфекция. И обяснението сигурно пак ще бъде - няма пари. Кошмарът е пълен защото данните на НСИ показват, че колкото повече държавата налива пари в този нереформиран сектор, толкова повече той гълта и от нас по частна линия. Опитите да се представят като радикална реформа промените през бюджетните закони - трудно ще променят ситуацията. Ако "ламята е гладна" няма ниво на задоволяване. Тя трябва да бъде просто убита - чрез системни, радикални, безкомпромисни и най-вече структуро-преобразуващи действия. Настройки в управлението на паричните потоци е важен спомагателен фактор, но не и заместител на съдържателна, дълбока реформа.
Това е типичен пример за псевдо или ерзац реформи "по Цацаров" - за да се съхрани Системата, създавате видимост през спецзвена или фасадни промени, но фундамента трябва да остане същия.
Още по-тежка е ситуацията при повишението на разходите за транспорт - 11,4 процента ръст. Прогнозите никак не са утешителни - не само заради разходите заради по-високи цени на горивата. Тези дни на страницата на Министерски съвет се появи проект на Наредба, чрез която се въвежда правото на АПИ да събира такси за ползване на платена пътна инфраструктура - пътища, тунели, мостове. Това е прелюдия към въвеждането на тол системата, която трябва да напълни бюджета на АПИ от сегашните 380 милиона лева, на над един милиард. За да се финансира изграждането на новите магистрали, скоростни пътища и поддържа републиканската мрежа.
Досега приходите от акцизите от горивата отиваха в държавния бюджет и нямаха пряко отношение към строителството и експлоатацията на пътната мрежа, т.е. германският модел на неплащане за ползване на пътната мрежа, се реализира без германска система на финансиране. Прекъсната връзка между акциза на горивата и финансирането на пътната мрежа дава възможност чрез отсъстие на конкуренция при потиснат акциз, т.н. "картел" да завзема по-голяма част от стойностната верига до крайната цена. В допълнение потребителите не могат да правят връзка между качеството на пътната инфраструктура и цените на горивата, които плащат, защото иначе щяха да бъдат много по-критични към взаимодейстивето между рафинерия-търговци-държава при превръщане на техните пари в некачествени пътища.
С други думи - тези 11,4 процента ръст на разходите ви за транспорт са само началото на дълга поредица от по-високи разходи за транспортни услуги, които вие тепърва ще плащате. Този нов милиард, който планират чрез въвеждането на платена инфраструктура, няма откъде другаде да дойде освен от нас. Приказките, че основните потърпевши ще бъдат транзитно преминаващите МПС са наивни - ако само в равнището на таксите на границата беше проблема, те и сега можеха да ги вдигнат без да се променя системата..
Така че лошите вести при прогнозите за ръст на разходите за транспорт тепърва предстоят.
Друго перо, при което разходитеизпреварват ръста на доходите - което е абсолютно сигурен индикатор за отсъствие на реформи - е в сферата на образованието и свободното време - ръст с близо 20%. Ако разходите за образование се увеличават значително над темповете на ръст на доходите, при спад на учащите си, значи нещо фундаментално е сбъркано. Още повече че рязко нараства недостига на квалифицирана работна ръка, при това до размери, които поставят под съмнение изобщо растежното развитие на страната, да не говорим за технологичния ъпгрейд на икономиката и институциите. Което означа, че повече пари не произвеждат нужните равнища на квалификация.
Има една цифра, обаче, която най-много тревожи - и това е, че едно от най-значителното превишение на разходите над доходите идва от ръста на данъците и социални осигуровки - с цели 13,3%. С други думи - държавата и общините - вземат от вас по-голям процент от доходите ви и е логично и нормално вие да не усещате крайния благоприятен нетен ефект на повишения си жизнен стандарт или благосъстоияние.
Играта със статистика не помага на никой, защото след творческите интепретации винаги идва грозното лице на реалния свят.
Иначе топ политиците ни със сигурност има за какво да се радват - доходите са им по-високи от разходите, и могат да спестяват. Не са само политиците - висши държавни служители, прокурори, съдии, шефове на държавни фирми.
Когато следващия път ви убеждават, че трябва да изпитате удовлетворение от новината за общия ръст на БВП с 3,5 процента, като маркер на личната ви стабилността и просперитет - прочете този пост и тази публикация.
Заключение - макар и да увеличаваме националното богатство с високи темпове, именно корупционните преразпределителни механизми, които произевждат безпрецедентно за ЕС социално неравенство, превръщат общите данни за благополучие в лични истории на неудовлетворение, което прераства в протест. сметки на неудовлетвореност и желание за протест.

Няма коментари:

Публикуване на коментар