Тъй като много противници на шистовия газ ще
затръбят „победа“ без да разбират мотивите на Шеврон да се изтегли от Полша и
на практика от Централна и Източна Европа, пиша тези няколко реда.
Анти-фракистите така и не разбраха защо големите
енергийни компании дойдоха и защо си тръгват. И тъй като не храня надежда, че
мога да убедя който и да е от тях – там нещата отдавна са в жанра религиозно
вярване – пиша тези редове защото се надявам да помогна на читателите да
разберат логиката на процесите и да очакват следващите промени.
Започвам, че последният фактор, който определя
решението на компании като Шеврон да напуснат Централна и Източна Европа са
протестите, макар, че тяхното значение не трябва да се пренебрегва, особено в
контекста на поредното пленяване на държавата от егоистични групови – най-вече
конкурентен ВЕИ бизнес - интереси със свръхпредставителност отвъд демократичния
и изборния процес. Как иначе да се обясните, че партии, които не могат дори да
влезнат в парламентите съумяват да торпилират проекти за милиарди – ако не чрез
несистемна свързаност и канали за въздействие.
За това разбира се помагат и нерешителността и
променливостта в политиката на правителствата на повечето страни от ЦИЕ.
Фанфарите за шистовата революция и свърхоптимистичните данни на Агенцията по
енергийна информация на САЩ за „трилионите кубически метра“ природен газ в
Централна и Източна Европа изиграха лоша шега. Редица политици си повярваха, че
трилионите под земята вече са разполагаеми и започнаха да правят сметки какво
ще получат и как ще ги разпределят. С изключение на Румъния, която има
исторически традиции в областта на проучването и добива на нефт и газ, и където
институции, корпорации и общественост сравнително добре са запознати с
изключително трудния, рисков и обратим като ход процес на проучване, доказване
и добиване на въглеводороди, в другите страни от ЦИЕ, които са свикнали да
разчитат на внос от големия брат от Изток – темата „шистов газ“ бе възприета
като „лесни, бързи и много пари“. Нулев риск, другите влагат, ти печелиш.
Достатъчно е да си спомним първите идеи на полското правителство за процентно
разпределение на добива и уклончивостта при третиране на рискови и направените
инвестиции на компаниите. Все пак нито Полша, нито Румъния, нито България са
Катар, Саудитска арабия, а бизнес културата ни е на светлинни години от
иновативните икономики на англосаксонския свят, където рискът и
предприемаческия дух се насърчават. Отрезвяването дойде късно, когато се
предприеха корективните промените в законодателството, но вече на фона на
нерадостни резултати от геоложките проучвания. В същност запознатите с темата
знаят, че икономически изгодния добив е последния етап от дълъг процес, в който
трябва да напаснат много фактори – първо, са нужни достатъчно много
проучвателни сондажи за да се формира адекватно мнение, след това трябва да се
напасне технологията към конкрентните особености на геоложките структури и чак
тогава да се правят обобщенията и изводите. Да, Полша за разлика от България
може да каже – ние знаем доста за това какво имаме в нашите недра и го
направихме благодарение и на компаниите, които си тръгнаха.
В същност шистовата революция така и не стана
революция на грандовете, остана да бъде движена предимно от малки и средни
компании. Малки и средни по американски мащаби, защото за България – всички
тези компании са големи.
Така и в Полша – изтеглянето на Шеврон не означава
края на надеждите за добив на шистов газ нито в Полша, нито в другите страни от
ЦИЕ. Глобалният и регионалният пазар на природен газ за последните години се
промени значително, или поне до степен, която да принуди Шеврон да
вземе по-изгодно решение да пренесе инвестиционната си програма в други
по-перспективни направления.
Първо, при по-ниски цени на суровия нефт и газ
рентабилността на находищата на шистов газ се поставя под съмнение. Разчетите
за себестойността на добив в Полша са значително над средните в САЩ, което
поставя проучвателните разходи в Полша и страните от ЦИЕ в графата „високо
рискови“ – т.е. изискваща минимална цена на суровия петрол от около 75-80
долара.
По принцип разработващите шистови находища компании
обикновено се ориентират по по-дългосрочния поглед а не по краткосрочните
колебания в ценовата конюнктура на суровия петрол. Но в дадения случай именно
средносрочните прогнози правят рискови инвестициите в трудноизвлекаеми
енергоресурси. Затова отпаднаха проучванията в Арктика, в редица офшорни и
дълбоководни блокове и разбира се конвенциални и неконвенциални сондажи на
сушата с висока себестойност на добива. Не е тайна, че равновесната цена на
добива в редица "петролни" страни в света надвишава стойността на
добив на шистовия нефт и газ. Но всички компании, особено листвани на
глобалните борси като Шеврон, работят за своите акционери и правилата са
безмилостни, когато финансовите отчети показват спад на печалби с
неблагоприятни тенденции. Енергийните грандове се намират в режим на
ограничаване и съкращаване на разходи и работни места, като най-големия товар
се поема от сервизните компании.
Анти-шистовите еколози така и не разбраха, че Белия
дом няма никакви пълномощия да нареди на Ексън Мобил или на Шеврон да работят
на загуба в Централна и Източна Европа в името на някаква абстрактна геостратегическа цел, както може да направи Кремъл спрямо
руските нефтогазови компании. Да, ако има бизнес изгода в тези проекти –
американски, европейски, азиатски и прочие компании могат печелейки да ни помогнат
да диверсифицираме доставките и да подобрим условията при снабдяването си с въглеводороди. Но
не са длъжни, а само и единствено ако го искаме. Винаги имаме опцията да обърнем гръб на
възможността.
Шеврон имат силни перспективи в няколко района на
света – Австралия с ВПГ терминалите и дълбоководните открития в Мексиканския
залив и това са новини от последните два месеца.
От друга страна, шистовият газ вече не е
единствената и дори водещата алтернатива при диверсификацията на енергийните
доставки в нашия регион. Точно както азерския газ не е единствената надежда на страните от
Югоизточна Европа. Има ВПГ терминали, реверсивни доставки и суапови сделки, други източници от Близкия изток, Източното средиземноморие, Черно море и региона..
Днес Полша получава по-голяма част от своя газ от
Германия, а от тази година влиза в действие и терминала за втечнен природен газ
в Швиноусчие. Страната има изградени интерконектори и не зависи вече толкова от монопола
на Газпром, което и позволява да гледа относително по-спокойно на новината за
изтеглянето на Шеврон. Разполага дори с капацитет за реверсивни доставки на Украйна.
В същност шистовата революция си свърши работата и ние
се възползваме от това, дори и без да сме направили нито един сондаж. Цените на
природния газ предстои да паднат с 35-40 процента.
На този фон компаниите които остават да работят
обикновено нямат глобална маневреност и ще продължават да разчитат на това
себестойността на евентуален добив да бъде достатъчно ниска, а продажните цени
достатъчно високи, за да генерират печалби.
Големият плюс при добива на шистов газ винаги са били
течните фракции, които се приравняват като цена към лекия суров петрол и които
могат да бъдат продадени.
По сегашната схема на зависимост, когато плащаме
сто процента от вноса на енергосуровини, тези финансови ресурси са нетен минус
за платежния и търговски баланс. В същност плащайки всяка година по 5 милиарда
долара за внос на суров нефт и газ, ние се лишаваме от тези пари като ресурс на
развитието си. Същите количества, добивани у нас или в чужбина от наши
компании, могат да оставят между 2 и 3 милиарда от тази сума в България - в
потребителите, като ги превърнат в инвестиции. Да, компании като Шеврон щяха да
си получат своето и да спечелят, защото са инвестирали свои пари и са рискували
без да бъдат сигурни, че ще има възвръщаемост на средствата. Но нали ние сме
страната на взаимното пречене, в която "герой" от народа гори дома си за да изгори плевника на съседа му!? Опитайте се да го преведете на английски, японски или немски и да видите реакцията на събеседниците си.
Така, че новината за оттеглянето на Шеврон от Полша
и от ЦИЕ съвсем не означава края на шистовите надежди в Европа. Но остават
противоречията между двата типа подходи – единията на зеления лидер на Европа –
Дания, която по генериращите мощности от ВЕИ на глава на населението няма равен
– вероятно в света, но която съвсем прагматично разреши тестови сондажи за
шистов газ без да противопоставя лидерската си позиция във възобновяемите
източници на изгодата от бизнеса с въглеводороди. Така правят умните –
държат всичките си опции отворени и правят пари, с които екологизират средата си.
Ние, със забраните и с вечно недостигащите ресурси, оставаме в миманса на историята
– объркани от собствените си страхове и нерешителност.
Четете поредните новини за това как някой, някъде
открил нещо и станал по-богат и как той и хората около него се
облагодетелствали. Поне да четем за успехите на другите не могат да ни забранят.
Помните ли как Газпром громеше шистовия газ и
повтаряше какъв Армагедон ни чака? Новините от последната седмица от Русия са,
че Газпромнефт и Роснефт са започнали добив на шистов газ и нефт. Пропагандата
и контрата останаха у нас, парите и бъдещето у тях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар