Преди няколко дни Москва отправи ясно послание, че на предстоящите тристранни преговори между Газпром, Нафтогаз и с участието на представители на Еврокомисията руският газов монопол за пореден път ще влезне в ролята си на външнополитическо оръжие на Москва като постави политически условия срещу искането на Киев за задържане на цената на природния газ на равнището от преди анексирането на Крим от 265,5 долара за хиляда куб.м.
По стара добра традиция, този анонс беше направен чрез режисирано изтичане на информация от анонимен вътрешен източник.
Газпром реализира класическа схема на обвръзка /увязка/ - ниска цена срещу съгласие от страна на ЕК да снеме възраженията си срещу Южен поток.
Не е толкова трудно да се прозре стратегическия план на постепенното въвличане на ЕК в украинската тематика - дълговете за природен газ, признаването на анексирането на Крим, ангажирането на Брюксел с кредитиране на кампанията по запълване на газохранилищата с оглед на предстоящия зимен сезон и т.н. Идеята е колкото повече ЕК е ангажирана в Украйна, толкова по-широка ще бъде зоната на нейната уязвимост, респективно склонност за договаряне.
Съществува важен елемент в дълговата проблематика между Русия и Украйна, в това число между Нафтогаз и Газпром, който излиза извън техническите аспекти на темата за размера на този дълг или начините по който той се изчислява и погасява.
След анексирането на Крим и поредицата от произволни ценови скокове анонсиране от Кримъл - Русия на практика си откри изключително широк фронт на възможни претенции от страна на Украйна за щети, пропуснати ползи, а в перспективи дори репарации в размер на стотици милиарди долари. В тяхната съвокупност те разполагат с потенциала да потопят не само Газпром, но и нанесат непоправим удар срещу руската икономика и държавна хазна.
Най-малкият проблем в случая е отмяната на отстъпката върху цената на руския природен газ, свързана със споразумението за пребиваването на Черноморския флот поради фактическата липса на международно признат статут на анексирането на Крим.
Известният руски енергиен експерт Михаил Крутихин посочва, че ако Нафтогаз тръгне по пътя на арбитражните производства не се знае в края на краищата кой кому и колко ще дължи - Нафтогаз на Газпром или Газпром на Нафтогаз.
Аргументите в полза на подобно твърдение, изобилстват в практиката на арбитражните дела срещу руската Газпром или норвежката Статойл през последните години, като сумите които енергийните компании трябва да върнат като надвзети суми по дългосрочните договори са в размери между няколко и десетки милиарди долари. Докато Статойл своевременно се преориентира към спот пазарни ценови репери, руския газов монопол продължава да упорства договорите да бъдат привързани към цената на суровия нефт при това по начин, който оставя широко поле за политически игри.
Последният ярък пример за свиващата се мощ на Газпром бе успешно проведената кампания от страна на Литва, която успя в това число и чрез паралелно заведено арбитражно произвоство, да получи значителна отстъпка /в порядъка на 20% !?/ от цената на природния газ от Газпром, която ще бъде валидна до края на 2015 година. Вие сметнете колко трябва да бъде сегашната цена при положение, че досега Литва е заплащала в края на 2013 година по данни на енергийния регулатор 465 долара за 1000 кубически метра.
Ключово значение за тази отстъпчивост на руския газов монопол, освен арбитражната процедура, изиграха координираните действия с Европейската комисия - отзвука от разследването за монополни практики на Газпром, реалната възможност за внос на ВПГ в страната и преговорите с компании от Катар и Норвегия. Въпреки постигнатата отстъпка Литва няма намерение да спре да търси пътища за алтернативен внос, като водещата химическа компания в страната Ахема обяви планове да закупи над 200 милиона кубически метра от ВПГ за да остане с конкурентни позиции независимо от реакциите на Газпром.
У нас ситуацията е коренно противоположна. Всички усилия и стремежи на българското правителство, пък отскоро дори и на опозицията, са насочени към улесняване на строителството на Южен поток. Още по странно е, че защитата на този проект в добрите традиции на аналогичния по съдба проект Белене, се е превърнала в религиозен ритуал без да се търсят обосновки или аргументи. Най-лошото е, че в името на тази химерна цел българското правителство, БЕХ и Булгаргаз на практика са се отказали от търсенето на радикално намаляване на цената на природния газ, което прави безпредеметен всеки разговор за конкурентноспособност на химическата ни промишленост, за реиндустриализация, за икономически растеж, за усилване на обемите и конкурентноспособността на износа, за понижаване на цените на природния газ за индустриални и индивидуални потребители, в това число и на производните топлинна енергия или електричество.
Възможностите за оздравяване на енергетиката ни са също производно свити от тази пасивна и самоунищожителна позиция.
Всичко в името на това да не "дразним" Газпром по стратегическия Южен поток.
Още когато стана известен внесения текст от двамата депутати от БСП по дефинициите за морския участък на Южен поток стана ясно, че той е разработен от юридическите консултанти на Газпром. Не е страшно, че двама депутати лобират за интересите на външни инвеститори. Неприемливовото е, че го правят без да го обявяват, а още по-странно е, че самоопределят поведението си като защита на "национални интереси".
Питам, въз основа на какви независими икономически и финансови разчети и какви правни анализи, българското правителство прецени, че проекта е изгоден за страната? Съществуващите обосновки се пазят като най-строга държавна тайна, най-вече защото са направени от свързани компании, поради което както анализите, така и заключенията не мога да се приемат за независими. Поради това проектът не може да се банкира от западни банки и остана последния източник на финансирането му - руския държавен бюджет - пряко или чрез гаранции.
Питам, въз основа на какъв независим анализ за въздействие върху икономическата и социална среда, както и върху околната среда се правят внушения за огромни ползи, работни места, и вечен рог на изобилия? Кой оцени рисковете свързани с направените от наетите от подопечни на Газпром компании допускания и заключения за разходи и приходи? Каква е икономическата обосновка и кое наложи изграждането на близо 400 км система от лупинги, които значително оскъпяват проекта?
Истината е, че България е разоръжена пред Газпром и българските управляващи действат под диктовката на заинтересована тясна група от компании и политици, които пряко ще се облагодетелствуват от най-голямата корупционна сделка в българската история..
Тепърва предстои да се оценят щетите от подписаните газови договори с Газпром в които Булгаргаз и БЕХ срещу минимални отстъпки се съгласиха да не подвдигат арбитражни искове за надвзети суми от завишени цени на природния газ в миналото. Вместо да потърсим щети и неустойки за милиарди долари надвзети суми - така както направиха литовци, италиянци, шведи, поляци, немци, французи, австрийци, а сега се готвят да направят и украинците, ние предпочетохме да получим милиони и да гоним "дивото" във все по-имагинерния проект Южен поток..
Твърде елементарно е да се лепи етикета русофоб на всеки който зададе логичен и обоснован въпрос и търси сметка на българските пари иползи? По тази логика всички български възрожденци, та дори и лидера на русофилите Драган Цанков трябваше да минава по днешните стандарти за русофоб.
Каква национална кауза защитават т.н. "националисти" като системно и съзнателно работят за отслабване на преговорните позиции на НАТО и ЕС спрямо Русия?
Що за национализъм и националисти са тези, които поставят интересите на чужда компания пред интересите на българските потребители, на българската хазна и на българските индустриални компании?
Време е да върнем значението на думите - патриот и родолюбец, като стъпим върху идеалите на българските възрожденци и търсим сметка за всеки грош - било то държавен или на съотечественик.
Като начало можем да започнем с независим международен одит на проекта Южен поток - за да знаем реалните рискове и ползи.
След това да преценим дали нямаме по-неотложна нужда и по-добро приложение на парите си и най-накрая да видим като печелим, кой и какво печели, и като губим, кой и какво губи. В баланса на тези прости истини ще се роди и съзнанието за народополезност и обществен интерес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар