вторник, 4 юли 2017 г.

Фактор: Ако историците бяха политици - рапсодия "Вардар" като "Ода на радостта"

Погледнете споровете около "признаването" на македонския език, в който се включиха почти всички. Последният залп дойде от вицепрезидента. И се пренесете сто и десет години назад, в еуфорията, предшествуваща Балканските войни, в която заради едната чест сме се хвърлили в обречени битки. Историци и политици са надъхвали народа с примери за миналото величие, с акцент върху несбъднати мечти, за обединението на земите и защитата на гордостта ни - като история, като език, като национални идеали. Водили сме две войни, като на практика цялата ни външна политика е била подчинена на идеала да "си върнем" Македония. В много отношения и заради този идеал сме губили нови територии, включително Беломорска Тракия. Слава богу всичко това е зад гърба ни, но не и националистическия екстаз и псевдопатриотите, които доведоха страната до няколко национални катастрофи. И все в името на велики цели и добри намерения.
Мнозина от тях, които се титулуват "учени" или "национални политици", и днес търсят брод към "изконни" идеали и ценности, които в миналото са ни водили към войни, кавги и раздори със съседи. Такива се нашите днешни незавършени "европейци" историците Георги Марков и Божидар Димитров, и политикът Велизар Енчев. Като че ли не ги устройва европейския модел на отношения, който маргинализира ролята на всеки, който се опира на национализма, на миналото, като загърбва бъдещето.
Посещението на Зоран Заев и възможностите за пробив в отношенията между България и Македония,
вдигнаха на всеоружие цялото националистическо войнство,
което съзря подписването на двустранни договорености на официалните езици - т.е. на езиците, които са записани в конституциите на БЮР Македония и България. Критикуват външния ни министър Захариева за това, че е "признала" македонския език и предала България. Подобни "авторитети" не могат да допуснат, че няма да определят двустранните отношения, ако Македония влезе в ЕС и НАТО.
Да започнем с това, че признавайки Македония като самостоятелна държава преди повече от 25 години, ние признахме правото и да определя сама езика, който смята за официален. За това не се изисква отделен акт на признание на езика от наша страна, просто всеки път, когато се подписват двустранни документи се използват тази формулировка и тези официални езици.
Какво предлагате като алтернатива - да се откажем да подпишем двустранния договор, който е нашето условие за съгласие за членството на Македония в ЕС и НАТО и гаранция за обуздаване на антибългарските настроения ? В същност тук е отговорът за мобилизацията на проруските кръгове у нас, които гребат с шепи от историята на нашите исторически неудачи. Русия мобилизира целия си ресурс, за да попречи на Македония да поеме по евроатлантически път. Особено след провала на опита за преврат в Черна гора, Кремъл е решен "на всичко". Руските спецслужби самостоятелно и в сътрудничество с други неформални и формални структури в Сърбия, България, Гърция, Македония се стремят да предотвратят всяко движение на Скопие. Защото това би дало контекст на интеграцията на целите Западни Балкани, мекото подкоремие на Европа, зоната чрез която Москва иска да уязви и дестабилизира Европейския съюз.
Крайно време е за сериозен разговор за това какъв е българският национален интерес спрямо Македония? Не на България отпреди Втората световна война, или на коминтерновска македонизирана от БКП България непосредствено след нея, а на съвременната българска държава, членка на ЕС и НАТО.
Не си правете илюзия - именно подобен
примитивен национализъм, инспириран отвън и от наши "ура-патриоти",
е в основата на кампанията, които цели да противопостави "националните идеали" на европейската и атлантическа идея. Знаменателят е - ЕС и НАТО ни пречат да се реализираме като нация, да се върнем към "кавгите" със съседи, защото няма такъв, с когото да нямаме различия в историческата интерпретация на едни или други периоди.
Кремъл дори не го крие, че търси старата схема на разделяй и контролирай на Балканите. Прочетете крокодилските жалейки на Леонид Решетников относно загубената ни национална идентичност и независимост след влизането на България в ЕС и НАТО. Нямали сме самостоятелна политика, самостоятелен глас - и това го казват руските, неосъветски политици. Казват го след столетия на неизменно имперско пренебрежение, потисничество и системно унищожаване на всякакви наченки на независима българска политика. Казват го, след като ни завладяха идеологически и физически, след като унищожиха елита ни и се опитаха да ни претопят в една обща държава на южните славяни, по каноните на Коминтерна и под ръководството на Тито...Спомнете си поне един пример в историята на руската и съветска дипломация, когато Москва да не е стимулирана съзнателно подобен и производен на нейния примитивен национализъм, изповядван днес от Марков, Димитров, Енчев и сие, само за да принуди всяка балканска държава да търси нейното
покровителство срещу подчинение.
Тези дни президентът Плевнелиев сподели с випусниците на издание 2017 на Софийското Бизнес Училище, че като част от задълженията му е било да проверява златния резерв в трезора на БНБ. И тогава си казахме, че това вероятно са първите двадесет и осем години след 1944 година, през които българското злато остава у нас, а не отлита към Москва.
Да, има известна тънкост в посочване, че документите се подписват на "официалните" езици на съответните страни, без изрично да се посочва на какви езици. Но и този подход има двойно дъно. Противопоставянето на тезата за "македонския език" изисква други усилия, други подходи и не задължително на дипломатическо равнище.
В същност Владимир Путин не е изпуснал случайно фразата за македонските земи и писмеността, а съзнателно наля масло в огъня, за да разпали отново старите вражди и ежби. Покрай това много българи научиха с изненада, че кирилицата не е дело на Кирил и Методи, на български книжовници по заръка на български царе. Спомнете си колко от плакатите на Кирил и Методий, които носим на 24 май, имат буквите на кирилицата!? А глаголицата на двамата братя не се използва от никой днес. Нито се запитахме защо именно най-големите националисти и учени - включително триото, посочено по-горе - са пропуснали този публичен урок по история, докато утвърждават през годините правдата за историята на славните българи, за славянското единство, писменост и култура. Но днес са в първите редици на битката за научна истина и идейна чистота.
Да, съвременният език в Македония съществено се различава от този преди сто или седемдесет години, основно поради неговото специфична модернизация и доминирищото влияние на сръбския език след толкова години съжителство в рамките на Югославия. Не е важно дали ние го определяме като самостоятелен език или не, а това как го чувстват гражданите на тази страна. Попитайте и дали съвременните българи лесно го разбират - не за да общуват, а за да го ползват.
Ние забравяме, че националните ни интереси, идеали и ценности имат много по-мощен катализатор в контекста на ЕС, които изключват класическия тип национализъм, който разделя и изключва народи. И сега има различни скорости, но те са и въпрос на обективни различия в икономическото развитие и политически традиции.
Най-голямото достойнство на европейската интеграция е, че тя успя да овладее и опитоми изключващия национализъм в европейските страни. Вероятно това "стяга" духовно и мнозина наши "патриоти" и националисти, включително посочените историци и политици.
Франция и Германия от вечни врагове сега са партньори и съюзници. Столетна вражда се превърна в осъзнато сътрудничество и интеграция, като двете страни имат и общи военни части и интеграция на външна и военна политика. Само погледнете колко територии и области в двете страни са сменяли "официален език" и "национална принадлежност" през последния век.
А "юнаците" у нас още припалват тези за пропуснато величие, което се "стяга" от оковите на членството ни в ЕС, за съседа, който ни краде история и ни лишава от национална гордост и самочувствие. От западните столици това изглежда като балкански нрави. От София и Скопие изглежда като национална особеност.
Всички интерпретации на историци се отнасят до историята, до миналото, но нямат особена тежест за актуалната политика през лостовете на изборната демокрация. За това историците изнасят лекциите си на улицата и мобилизират футболните агитки.
Преднамерено невежество или хибриден акт
е да извеждаш от това, че като сме подписали в миналото и ще подписваме двустанни документи на български и македонски, т.е. на официалните езици, сме "признали" "македонска" нация.
Всеки, който наблюдава процесите в югозападната ни съседка, знае колко ефимерна, при разделението в страната, е изобщо концепцията за единна нация, камо ли македонска.
Не, господа националисти, с подписването на нови междудържавни договорености на официалните езици, с които се свалят от дневния ред отворени въпроси и дават гаранции за сходимост на ценностите в съвременна Македония на тези в ЕС, респективно на България, ние реализираме националните си интереси. Да се извежда тъждество между език и нация, е достойно занятие само за тези, които са дали титлите професори и академици на посочените лица, или на избирателите, които са гласували за тях.
Разбирам, че европейската перспектива на Македония и бъдещето на междудържавните и отношения с България в рамките на ЕС и НАТО "изправя косите" на мнозина топ политици у нас, в Западните Балкани и в Москва. Защото това е отрицание на тяхната полезност, на политиката на разделение и манипулации и със сигурност предопределят тяхната маргнализация като политици и политизирани историци. И най-вече защото те са извън ЕС и няма да могат да влияят.
Какво се предлага в замяна - да изолираме Македония от външния свят, като използваме международната си репутация, за да пречим на страните от Западните Балкани да влязат в ЕС и НАТО? Да не подписваме двустранни договори поради измислени поводи или изобщо? Да ги подпишем на български или може би на английски? Както се казва - и глупостта трябва да има почивен ден.
И какво постигнахме като следвахме Вашите съвети до този момент - върнахме Македония ли или Беломорска Тракия?
Ако превърнем България във витрина на благоденствие, сигурност и добронамереност, ако правим магистрали, ж.п. линии до Скопие, ако правим повече бизнес, ако Македония влезе в ЕС и НАТО, като по пътя на кандидатстването за членство успеем да смъкнем или маргинализираме силите, които залагат на антибългарската реторика, ще сме успели
виртуално да "присъединим" Македония,
като премахнем границите и отворим страните си за свободното движение на хора, капитали, услуги и стоки, като празнуваме заедно историческите си личности. Не границите са важни в ЕС, а способността на отделните нации да се самоорганизират, като постигат успехи заедно.
Историята трудно може да бъде променена, но бъдещето - определено може.
Точно така, както сме "присъединили" Беломорска Тракия - в смисъл хората и българи и гърци - ние там, те при нас. Няма нужда от завоевания и преместване на граници. Всички се движат спокойно, купуват имоти, правят бизнес, общуват - изобщо имат всичко, което влиза в понятието "присъединяване". Без войни и жертви.
При подобно по-интензивно общуване, ще се сближат и езиците, като се отсеят изкуствените примеси, като се върнат към оригиналните си диалектни форми. Народите ни ще си общуват без нуждата от "историци" посредници и ехото на обвинения в предателство и измяна.
Не виждам особен проблем, ако герои, които ние ценим и тачим, се ценят и тачат от други. Това само доказва общата ни история, общите ни корени. Никой няма нотариален акт върху историята и паметта за великите ни личности. Ако имате нужда от запалянковци и страсти, винаги историческото трио - Марков-Димитров-Енчев и сие, могат да ангажират към обществените си терзания и футболните фенове, както в момента го правят в Асеновград. Но когато става реч за междудържавни отношения и външна политика - не е лошо медиите да балансират изявите на подобни историци с изключително самомнение и къса експертна практичност.
Иначе ще се окаже, че играем в отбора на Сърбия, Русия и македонистите.

1 коментар:

  1. Половината съм "македонец" баба и дядо избягали заради репресии от Охрид в МАЙКА БЪЛГАРИЯ. Децата на останалите там техни братя и сестри сега са категорични, че са македонци и фамилиите им са на "СКИ". Говорим си на почти "български", който те наричат македонски. И всичко ни е наред, нищо не ни разделя и настройва един срещу друг. На битово ниво нямаме нерешени въпроси и различия. За различията на политиците от двете страни изобщо не говорим защото не виждаме смисъл. Единственото затруднение е когато минавам границата от България към Македония ме правят на луд, по гадно отношение на митничари и граничари не ми се е случвало на никоя друга граница. РОДНИНИТЕ И ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ГРАНИЦАТА СЕ НАДЯВАМЕ И ЧАКАМЕ ДА МИНАВАМЕ ГРАНИЦАТА БЕЗ ПРОБЛЕМИ И ИЗВРАЩЕНИЯ.Да можем да правим общ бизнес, да купуваме имоти. Значи, който поставя условия и пречи на влизането на Македония в ЕС пречи и на нас, тоест действа срещу интересите не само на разделените родове, но и на всички българи.

    ОтговорИзтриване