понеделник, 2 март 2020 г.

Alternatives & Analyses: Проблемите на Ердоган в Сирия са и на ЕС, и НАТО

Ердоган направи поредица от грешки, поради които сегашната му изолация се оценява като самопричинена. Вместо да спечели повече съюзници за неоосманската визия "а ла Тръмп" - „да направим Турция отново велика“, той избра геополитическо партньорство с Русия, пренебрегвайки гравитацията на историята. Смяташе, че в Сирия може да се справи сам, без подкрепа на партньорите си от Запад. В момента не само се сблъсква с екзистенциални проблеми, но излага на риск и властта си в Турция.
Къде сбърка?
Русия и Турция са били съперници и въпреки че игра против историята, Ердоган най-накрая бе принуден да стигне до същото заключение, до което са стигнали предшествениците му - интересите на Русия противоречат по своята същност на тези на Турция.
Ако Путин, например, трябва да избере между стратегическо партньорство с Турция и пълния контрол над Сирия, който е от съществено значение за позициите му изобщо в Близкия изток, ще се изправи срещу Турция, без да рискува голяма война. Когато е възможно да се противопостави, ще го прави дискретно и непряко, оставяйки по-голямата част от работата на Асад, но без да изпуска контрол върху ситуацията.
Две руски фрегати, оборудвани с крилати ракети „Калибър“, преминаха през Босфора към Средиземно море, ден след като Ердоган заплаши, че ще затвори пролива. Така Путин изобличи блъфа на турския президент, с което изпрати силен сигнал, че ако реши да преговаря, то ще го направи от позиция на силата.
Турският президент сгафи като купи руските зенитни комплекси С-400, които са безполезни срещу руснаците. Той все още разчита за тях на руски технически персонал, поради което не може да ги използва при защита на войските му от въздушни нападения на руски или асадски самолети. Основният му мотив за покупката бе да разполага с независим капацитет срещу западен тип самолети, включително срещу собствените си военновъздушни сили. Сега Ердоган е с 2,5 милиарда долара и със загубата на живота на много турски войници назад и далеч от целта.
Системата за противовъздушна отбрана на НАТО все още защитава въздушното пространство на Турция от юг. Но това не покрива сирийското въздушно пространство и е малко вероятно членовете на НАТО да се съгласят да воюват с Русия извън границите на НАТО без изричен мандат и цел. Подкрепата на САЩ е критично важна, но едва ли президентът Тръмп ще промени мнението си в изборна година, освен ако не види полза за себе си, като помогне на Турция зад кадър с оръжия и технологии. Или като нареди видимо присъствие на американски бойни единици в района. Американският президент може да използва това в кампанията си, за да се противопостави на обвиненията, че е човек на Путин.
Това е възможно, но далеч не сигурно развитие. Поне на този етап.
Ердоган отчужди и ЕС в търсене на някакъв имагинерен статут на незаобиколим фактор, на властелин на енергийните ресурси в Източното Средиземноморие. Възстановяването на доверието не е нито лесен, нито подразбиращ се процес.
Турция поиска от Северноатлантическия съвет, който включва посланиците на всички 29 съюзници по НАТО, спешни консултации по ситуацията в Сирия, позовавайки се на член 4 от Вашингтонския договор. Получи подкрепа, но само вербална. Макар да е вярно, че всяка заплаха за териториалната цялост на една държава от НАТО представлява заплаха за всички страни-членки, е малко вероятно НАТО да се ангажира в Сирия, дори за да се предотврати бежанската криза.
Русия няма да рискува конфронтация с НАТО, но вероятно ще се опита да задържи позициите си в Сирия, като се опита да защити Асад в опитите му да изхвърли извън страната остатъците от сирийската опозиция. Нов наплив на бежанци към Европа върши прекрасна работа на Путин. Но трябва да е ясно, Путин по-скоро ще жертва Асад, отколкото да влезе в голяма война с Ердоган.
Обратният ход в турско-руските отношения не е нито лесен, нито праволинеен процес. Путин ще върви по тънък лед, като се опитва да избягва открити конфликти,  но най-трудното е да излезе от ситуацията с печеливши ходове. Най-лошите сценарии за война между Русия и Турция са малковероятни. Царят в Кремъл, незамвисимо от мачовата му поза, ще гледа да избяга от пряк сблъсък с Ердоган, защото няма ресурс да води война с Турция в Сирия. Руският и турския президент обичат да се правят да "здрави момчета", но има да губят много повече, отколкото да спечелят.
Телефонните разговори могат да бъдат полезни в процеса на деескалация, но това е само една от възможностите. Това, че Лавров излезе лично да обясни за разговора на медиите, означава, че ситуацията е напрегната и е над равнището на Песков. Съболезнованията, изразени от руския външен министър за смъртта на 33 турски войници, могат да бъдат интерпретирани от Анкара като добавка на унижение към бедата.
Меденият месец обаче приключи.
Най-важните прогнози - Турция ще преразгледа отношенията си с Русия, включително по отношение на покупката на руски оръжия, ще има отражение и в енергийната сфера.  Непосредственото въздействие може да бъде проследено в газовите преговори между Боташ и Газпром, както и върху съдбата на Турски поток. Турция ще закупи по-малко природен газ от Русия, което ще принуди Кремъл да търси пазари на север.
Ще има последици и за региона, включително за Черно море, тъй като напрежението в отношенията между Москва и Анкара, ще даде допълнителни аргументи на НАТО да балансира нарастващата агресивност на Путин.
Турция ще се опита да изиграе картата с бежанците срещу ЕС, но по-скоро медийно, защото не може да си позволи да антагонизира ЕС.
Въпреки че турският президент заслужава остра критика, той е прав, че кризата в Идлиб е голяма хуманитарна катастрофа, а Западът е недопустимо пасивен.
ЕС и САЩ не направиха много за да изобличат като геноцид бомбардировките на руските и сирийските правителствени самолети и масовите убийства на цивилни, които предизвикаха новата бежанска вълна. Липсата на реакция окуражи Асад, представлява морален и политически провал на Запада.
Най-голямата заплаха за Путин от навлизането на турските войски в Сирия е ако Ердоган успее да фиксира ситуацията около Идлиб, защото това ще опровергае основната теза на кремълската пропаганда, че сирийската кампания е тотален успех, а не капан. Ако остави Асад сам срещу Ердоган, кризата в Сирия ще навлезе в нова фаза и фрагментацията на страната ще бъде доведена до край.
Влошаването на отношенията между Турция и Русия ни връща към обичайното им положение на съперничество преди сътрудничеството, което ще се отрази и върху Балканите. Москва повече не може да разчита на Анкара за общи действия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар