Той подчерта, че вижда Република Сръбска като независима държава. „Когато се e сформирала Република Сръбска, се е подразбирало, че тя ще стане суверенна държава. Тя е защитавала своята независимост във войната с помощта на Дейтънското споразумение, като се има предвид факта, че през 1992 г. САЩ признават Република Сръбска. Научихме си урок, че без държава няма свобода “, каза Додик, който защитава интересите на сръбското население в БиХ.
Коментар на БА
Изявлението на Милорад Додик, съпредседател в Президиума на Босна и Херцеговина разкрива важна част от двойната стратегия на Сърбия и Русия в използването на сръбското население като коз.
Първата линия е, чрез постоянна ескалация на напрежението вътре в БиХ и на практика блокиране на решенията на федерално равнище, насочват страната към статут на „несъстояла се държава“, изискваща и търсеща ново решение с отмяна на Дейтънското споразумение.
Втората „новина“ е, че Додик се стреми към позиционна игра в която да добие малцинствено преимущество, както да прехвърли противостоенето в оста мюсюлмани-немюсюлмани. Последното е трудно за постигане, при сегашното състояние на взаимоотношенията между Хърватска и Сърбия, но вкарва допълнителна линия на дестабилизация и стрес.
Последната опция, която е първа за Додик и хората около него е като следствие на несъстоялата се държава БиХ – интеграцията на Република Сръпска към Сърбия.
И трите вариации в сръбската политика не съдържат позитивно решение а са пример за негативна игра, без дългосрочна перспектива, единствено и само в тактическото поле извън контекста на ЕС и НАТО.
Коментар на БА
Изявлението на Милорад Додик, съпредседател в Президиума на Босна и Херцеговина разкрива важна част от двойната стратегия на Сърбия и Русия в използването на сръбското население като коз.
Първата линия е, чрез постоянна ескалация на напрежението вътре в БиХ и на практика блокиране на решенията на федерално равнище, насочват страната към статут на „несъстояла се държава“, изискваща и търсеща ново решение с отмяна на Дейтънското споразумение.
Втората „новина“ е, че Додик се стреми към позиционна игра в която да добие малцинствено преимущество, както да прехвърли противостоенето в оста мюсюлмани-немюсюлмани. Последното е трудно за постигане, при сегашното състояние на взаимоотношенията между Хърватска и Сърбия, но вкарва допълнителна линия на дестабилизация и стрес.
Последната опция, която е първа за Додик и хората около него е като следствие на несъстоялата се държава БиХ – интеграцията на Република Сръпска към Сърбия.
И трите вариации в сръбската политика не съдържат позитивно решение а са пример за негативна игра, без дългосрочна перспектива, единствено и само в тактическото поле извън контекста на ЕС и НАТО.
Няма коментари:
Публикуване на коментар