понеделник, 9 декември 2019 г.

Bulgaria Analytica: Обречена ли е срещата в нормандски формат в Париж?

Срещата на лидерите на Франция, Германия, Украйна и Русия, днес в Париж, е пълна със суспенс и нервни очаквания. 
Резултатът трябва да се разглежда в контекста на стратегическия обрат в отношенията с Русия, към който се стреми президентът Макрон. И той, и канцлерът Меркел са готови да предложат на президента Путин изход от санкциите след Крим. Берлин иска да види "Северен поток - 2" и връщане към търговията, както обикновено с Русия. 
Същото се отнася и за президента Макрон, който е по-заинтересован да си осигури властта във Франция, като за целта президентът Путин свие подкрепата си за крайната десница на Льо Пен. 
Това разбира се е огромна грешка, защото не познава начинът по който действа днес Кремъл - новата му стратегия е не да избира главен партньор на влияние, а да държи повече от тях и да ги поставя в положение на конкуренция.
Повечето компромиси се очакват от украинския президент.
Предварителната подготовка за срещата отне месеци, в които се опипваше почвата за възможното и приемливото за украинската общественост.
Президентът Путин в типичния си стил демонстрира в последния момент "твърда ръка" и определи своите "червени" линии. Той също отложи за накрая срещата със Зеленски, за да позволи на Макрон и Меркел да имат време и да окажат достатъчно натиск, като омекотят съпротивата на украинския президент.
Путин категорично отрече да разширява формата, за да включи страните по Будапещското споразумение - Великобритания и САЩ. Той се чувства комфортно с Франция и Германия. И все пак всяка сделка за сигурност, касаеща Украйна, е немислима без основните гаранти на мира в НАТО и САЩ.
Президентът Путин поясни също така, че ще свърже въпросите на сигурността в Донбас и Луганск с нови сделки за транзит на газ. Именно срещу избягването на подобни обвръзки се обяви бившия президент Порошенко?
Всеки специален статут на Донбас и Луганск би бил равносилен на разпокъсване на Украйна. Каквито и споразумения да бъдат постигнати в Париж; малко вероятно е те да бъдат добре приети в Украйна или НАТО. Независимо за какво е гарантирал Макрон.
Заключението.
По който и път да протече срещата - президентът Путин е единственият сигурен печеливш.
Ако Зеленски се огъне - той печели - независимо от последващите събития в Украйна. Което ще налее вода в мелницата за "несъстоялата се държава Украйна" и ненадеждния партньор Зеленски.
Ако срещата приключи без споразумение - което не е намерението на президента Макрон - вината ще бъде възложена на Зеленски, а Франция и Германия ще твърдят, че са направили всичко възможно и е време да пожертват Украйна за по-широките интереси на ЕС.
Едно е неизбежно - завръщането на президента Зеленски у дома няма да бъде славно.
Това е още един пример за класическата политика на Кремъл на "разделяй" и "владей".

Няма коментари:

Публикуване на коментар