Постпротестърски размисли – управление на енергията на промяната

Започвам с уверения, че това по-долу не е критика, а размисъл и покана за такъв. Очаквах повече хора на митинга в подкрепа на журналистите, защото каузата не е партийна, а морална и принципна. Не липсата на хора бе основния проблем – а липсата на организация, която сви ефективността, а в по-общ план смисъла. Трябваше да има озвучителна техника, ярки оратори, възгласи, свирки, енергия – нищо. Събрахме сме, поговорихме си, тихо и .... си тръгнахме.

Минах покрай "другия" митинг след това, този заради който в последния момент се измести мястото на срещата ни пред съдебната палата. Видях хора, които съм виждал на предишни "общи" митинги и си зададох въпроса как така стана, че отново има разнопосочие, разделение и подозрения, че зад кадър има задкулисие. Постоянно търсим кусури, изявяваме претенции, намираме основания да не правим едно или друг, но рядко пътя към общото действие. Този тип манталитет изигра решаваща роля за разделение на дясното и прореформиското. Роиха се лидери, роиха се партии, роиха се консерватори и либерали, патриоти и реформисти, протестъри и контрапротестъри. Забележете - „другият“ митинг не беше контрапротест, а просто друг протест, в който имаше доста лозунги и послания, които могат да бъдат припознати като общи.

Доста от „потенциалните“ не отидоха нито на единия, нито на другия митинг, а предпочетоха да останат на дивана.

Покрай булевард Дондуков, до Министерски съвет, бяха паркирали повече от десет микробуса на жандармерията, в които седяха огромно количество защитници на властта. Изводът е еднозначен – властта се страхува от този протест. Няколко кордона полицаи бранеха МС от народа. Изкараха ги превратаджии, по същия начин по който утре могат да ги изкарат терористи. Това е запазена марка на всеки авторитарен лидер да подменя реалността, както му е удобно. Не случайно Ердоган разви до съвършенство изкуството да громи противника чрез етикетиране. Определя неудобните за „терористи“, без съд, без присъда, и от там насетне всички пречки падат. След подобни етикети гледат на вас като на прокажени. Така работят пропагандни центрове на властта не само у нас – сееш съмнения, подозрения, разделяш и блокираш опозицията.

Така изкараха Николай Колев-Босия радикал, извън нормата, различен, защото прави гладни сатчки и замеря Парламента с домати. По новите „стандарти“ вече е и превратаджия. По същия начин изкарват Демократична България "жълтопаветни" либерали за да не могат да разпространят влиянието си сред по-широк кръг и да не пипнат електората на ГЕРБ.. Маргинализация чрез етикетизация, усилена през контролираните медии.

Не случайно в МВР има повече хора от армията, защото опасността от вътрешния враг е много по-голяма от външния. И за всичко това плащаме ние, данъкоплатците. За да не се съпротивляваме, трябва да бъдем държани разделени, озлобени и подозрителни към съседа.

Това е ахилесова пета на демократичните, на реформистките, на антикорупционните сили – всеки се фиксира върху детайла и дребното, но забравя за общата картина и контекста. Ако са трима условно десните, ще направят четири партии. След което ще вкарат цялата си енергия в това в по-по-най сравнения със съседа, докато реалните им противници и проблеми са извън ежедневен обсег на внимание. С времето тази страст към взаимно-гарантирано унищожение отслаби както привържениците на евроатлантизма, така и прореформистките сили, до степен сега да ни управляват хора, които са майстори на манипулации, но двойкаджии по публично управление.

Омайват ви със стабилност и с голям ръст на икономиката. Но този ръст на икономиката по никакъв начин не е тяхна заслуга. Напротив, липсата на активна публична инвестиционна програма, от която се раждат тези изкуствени излишъци, лишава икономиката от реалния потенциал на развитие. Вместо да се оттласнем от последното място в ЕС с темпове над 6 и 7 процента, ние реализираме ограничен растеж, който се случва по инерция, извън волята на управляващите. Така се опитват да представят корупцията и посегателството върху правата ни едва ли не като легитимни разходи по българската демокрация.

Да, сред тези хора на "другия" митинг има със сигурност мнозина, в който ако се взрете ще намерите основание да се разграничите, Това упражнение може да се случи и в обратната посока. С голяма вероятност има такива, които са свързани с Цветан Василев, с Николай Колев-Босия, с други сили към които може и да нямате симпатии. Има и тези, които бяха сред протестиращите през февруари 2013 година, когато Борисов хвърли бялата кърпа.

Не търсете зад всичко "дългата ръка" на Москва, защото това се превръща в обцесия, в мания. Вярно е, че основен елемент на руската политика е противопоставянето и разделението между различни групи на обществото. Но вярвайте ми - Кремъл постигна своето във всяко отношение и повече няма какво повече да желае. Това правителство е готово да му поднесе и АЕЦ „Белене“ и лекия вариант на Южен поток /за това четете в края на седмицата анализът ми в България Аналитика/. Москва контролира тотално Парламент и другите етажи на властта. На Борисов му е изгодно в навечерието на визитата в Ню Йорк и фото-сеансната среща с Тръмп да изкара, че е под атака от Москва за да продаде на Запад своя виртуален атлантизъм, докато прокарва реални руски интереси. Това също може да е мотив, който да накарал някой да помогне за организацията на „другия протест“.

Версията със заплахата от Москва, при тази управляваща коалиция и присъствие на отявлени проруски сили, е толкова вярна, колкото разпространения от самия премиер слух за покупката на гръцкия остров, с който се постара да убие информационно истинската новина от къщата в Барселона.

Когато има неудобна истина, Борисов или я подминава или я дублира с удобен фейк. Така в продължение на години мълчи за тайната си среща с Решетников в Министерски съвет в края на февруари 2016 година, на която бяха договорени съдбоносни за България стъпки, които ни лишиха и от избираема и обща кандидатура на ГЕРБ, блокираха Плевнелиев и поднесоха на тепсия този Парламента – де факто без ярки атлантици. Полезни „идиоти“ в дясно колкото искаш, но разковничето е именно в тази среща на Борисов с Решетников, за която и много хора в ГЕРБ не знаят или по-точно не искат да знаят. Не бих писал за това, ако нямаш стопроцентови гаранции.

По принцип Кремъл работи с всички у нас. Не му трябва толкова стабилна власт, а взаимно конкуриращите се и подозиращите се фрагментирани политически сили, които по отделно да могат да бъдат манипулирани. Ще насърчава Радев срещу Борисов, Борисов срещу Радев, Борисов срещу десните, Нинова срещу Борисов, десни срещу десни, леви срещу леви, за да могат да бъдат изолирани и слаби. Само ДПС и патриотите остават постоянна величина в уравнението на Кремъл, като допълват недостигащите гласове.

Очаквайте огромно напрежение и по линия на разкола между Вселенския патриарх Вартоломей и руския Кирил, в който БПЦ просто няма да бъде оставена да пасува и ще продължи да бъде канал за влияние на Москва.

Борисов напълно устройва Путин – дава му всичко, за което може да мечтае. България няма боеспособна армия, което я изважда от уравнението на противопоставянето между НАТО и Русия в Черно море. Проникването на руския капитал в България и неговата защита от властта няма нито прецедент, нито аналог. Не зная дали си давате сметка, но минимум една трета от българската икономика се контролира от руски или свързани с руски капитали. Нито в един друг член на НАТО или ЕС Русия няма подобно влияние, нито контрол върху институции. Това сме ние – пленена от руски интереси и оплетена в руски зависимости държава – номинална членка на НАТО и ЕС.

Главната и основна задача на Москва сега е обезсилването на опозицията и блокиране на перспективата за промяна на статуквото, защото по-благоприятен вариант от сегашния просто няма. Ако Нинова и Радев дойдат на власт няма да провеждат много по-различна политика от сегашното правителство, защото има установени рамки на публична политика извън които не могат да прекрачат. И Радев и Нинова ще гласуват за продължаване на политиката на санкции срещу Москва. Президентът вече го прави.

Борисов постигна мечтите на Кремъл - анестезира обществото, блокира протестния потенциал, а прозападните сили са извън правителството. Не е сигурно, че Радев и Нинова няма да провокират нова антируска и проатлантическа вълна.

Но да се върнем на протестите. Вън от съмнение е, че трябва да се държи на моралната висота на протеста, на ясните и точни цели, на организацията, на защита от манипулативни въздействия и интерпретации. Но в повечето случаи подозренията на нечистоплътност са по-скоро съмнения, подхранване от недоброжелателите на протестиращите, отколкото реалност. Обвързват лошия протест с Цветан Василев, с други олигарси, но и на децата е ясно, че той не е активен фактор в разграбването днес. В този смисъл не е проблем, а по-скоро паралелно заинтересовано лице в битката срещу разграбването на активите на КТБ и превръщането на Пеевски и Доган в мултимилионери. Нито един от вас няма да има шанс да направи подобни сделки, като придобиването на ТЕЦ „Варна“ от Ахмед Доган. Ако опита да стори една десета от това, ще лежи до живот в затвора. Но не виждам особени протести срещу това и ако случайно някой се опита да организира, отново на преден план ще излезе вечния въпрос „кой организира“ и как да се разграничим.

Медиите са притихнали, само от време на време някой „експерт“ се прехласва по изключителния ум и енергийна проницателност на господаря на Сараите.

Ако не намерим път да обединим останалото здраво евроатлантическо, пропазарно и продемократично ядро в обществото, като наблегнем върху това, което ни обединява, а не това което ни разделя, никога няма да излезем от кръга на политически и интелектуално значимото действие.

Ако с днешните аршини мерехме онези огромни митинги на СДС през 90-те години, те никога нямаше да се случат. Да, формално БКП падна, но нейните метастази не са излизали от властта и не са давали възможност за реална смяна на Системата.

Забравяме да отдадем дължимото на управленците демократи, които на кантара на историята, със сигурност ще стърчат, поне мнозина от тях, като качествени управленци и политици, особено на фона на сегашните политици - олигарси.

Пиша отново по тази тема, защото разделението обезсилва енергията и възможността за промяна и води до фрагментация и обезличаване на антиавторитарните и прореформистки сили у нас.

Поучете се от Патриотите - които цял ден точат ножове един срещу друг, но при Борисов всички се обединяват. Вижте и ГЕРБ как потискат всяка центробежна тенденция. Да не говорим в ДПС.

Не виждам как с тази политическа и идейна изключително, с фрагментирана, нефокусирана или водена от примата на общи интереси обществена енергия, може да се надделее и победи стегната от корупционна солидарност власт, която на всичко отгоре харчи вашите пари за борба срещу вас.

Това е огромния тест за политическа зрялост, който участниците в двата „протеста“ изглежда няма да могат да преминат.

Иначе няма проблем да намерите основание за това да не вярвате на другия до вас на този или на друг митинг – винаги можете да бъдете изкаран соросоид, да монтират до вас тип с надпис СССР на фланелката, да пуснат слух, че сте гей, съден, богат, агент, неверен съпруг, лош баща и прочие от арсенала на съвременния хибриден воин.

Нещата са толкова зле, че дори БСП не смеят да направят протест, което е сигурен признак, че вървим с бързи крачки към диктатура.

Броят на полицейските камионетки и охраняващите полицаи само го потвърждава.