Първа стъпка към успеха на демократичните сили до изборите - фокус върху съвремието и реалните опоненти

Ето и първият "съвет" към демократите за да не останат непредставени в следващия парламент и да спре плъзгането на страната на Изток. Правя разлика между "служебната" подкрепа за членството ни в ЕС и НАТО, което властниците ни декларират, за да останат на власт, и ценностната подкрепа на проевропейските кръгове.

Тръгвам от това, че няма несъгрешили по пътя. Тези, които искат да спорят с мен, да погледнат сегашното състояние на нещата. Ако виждат дори и еднично основание за самочувствие и гордост, да не четат по-нататък. Няма смисъл, такива хора са си самодостатъчни. За тях собствената им изключително и морална правота стоят над съдбата на България.
Бих нарекал предложението ми мораториум върху взаимните нападки. Всеки трябва да осъзнае, че неговата "истина" не е универсална и в много отношение противопоставянето е функция на съзнателни действия на чужди агенти на влияние, на незрялост, на неопитност и т.н. Между вашето неудовлетворение от сега и битката за миналото, задължително поставяйте граница. Дайте си сметка срещу какъв изключително мощен опонент се беше изправила демократическата общност през 90-те. Не забравяйте никога, че Западът легитимира Луканов и Лилов и остави БСП на власт.
Както казах и миналия път - дори и бегло сравнение между настоящето правителство и правителството на ОДС дава основание за самочувствие, разбира се и самокритичност. Трябва да съзнавате, че и сега много "доброжатели", особено онези, които не могат да излязат от битките покрай наследството, особено заемалите партийни позиции, сега работят за чужди интереси, волю или неволю.
Постоянната обцесия и самобичуване, колко грешки било направило правителството на ОДС, на фона на равнищата на самокритичност в БСП и ГЕРБ, е патология.
Винят ОДС, че дало икономиката на кръговете около БКП-ДС. А на кого да дадат предприятията, след като Те бяха единствени с парите, след фалитите на банките, от една страна, и след диктата на МФВ и СБ, след правителството на Виденов. Не можеш да спреш, докато намериш правилните и коректните инвеститори, защото те притискат с ръжена от МВФ и СБ. Трябва да си спасиш страната, без да имаш лукса да раздадеш правосъдие, а след това предприятия. Нямаш право на отказ, нито на забавяне. Който не си спомня за пресата над правителството на ОДС си е негов проблем, но тогава привлякохме и първите чуждестранни инвеститори, направиха се първите сделки, включително в банковия сектор.
Не твърдя, че нямаше грешки, включителни значителни. Но винаги гледайте контекста, сравнението и баланса. Виденов потопи България, но днес БКП си е в Парламента и претендира за власт. Да не говорим за ДПС, за ГЕРБ.
Докато се сражавате с вътрешния враг, помнете, че битката е не само за гласа на хората, които са обезверени и се чувстват без лидерство и непредставени. За голяма част от тях - "епичните" спорове сред демократите са само признак на неадекватност - от 2000 година до сега има две поколения, които изобщо не ги интересува кой е по по най в споровете за правителството на ОДС и след това кой е по виновен за разпада. Това изобщо не са теми, с които можеш да впечатлиш който и да избирател.
Не това е темата, върху която изобщо може да се създаде база за рационален разговор с избирателите и спечели доверието с конкуретна на сегашното управление "кризисна програма", такава върху която може да се постигне консолидация. Така или иначе, няма шанс който и да надделее в спора за "наследството" - всеки ще си остане със своята истина. Просто казвам - не допускайте "загрижените" от партиите в Парламента, да ви нашепват в ухото - Стоянов спря лустрацията, Костов даде икономиката. Всичко с времето си идва на мястото, по сегашните позиции можете да оцените и тогавашните. Къде са Сидеров, Бисеров и Цонев днес? Значи те и тогава са били "чужди", но никой не е разбрал.
На полето на миналото сме обречени на загуба и маргинализация. За това не искам да влизам в полемика, тя е самоубийствена и няма положителен изход.
Още веднъж - не се срамувайте за това, че сте били част от тази демократична вълна на промяната, която уплаши новата номенклатура и до ден днешен ги плаши, да не би да възкръсне. Нека се съсредоточим върху днешния ден, върху проблемите на обществото и да намерим общото върху което трябва да се стъпи - а това общо е опасността България да загуби Пътя и да деградира. Защото и за децата вече стана ясно - хората в Парламента не са устойчив фундамент за българската демокрация и за европейското и атлантическо бъдеще. Тяхното верую е незабавната материална изгода, която пък е променлива величина от текущата оценка на възможностите им да спечелят, да останат на власт, но не като рискуват и печелят чрез предприемачество, а като преразпределят в своя полза публичен ресурс и като ни рекетират. Именно нестабилната геополитическа конюнктура и генетичната им свързаност ги кара да сменят лоялността си спрямо всеки повей в глобалната среда.
Най-голямото достойноство на правителството на ОДС бе да върне доверието на партньорите ни след краха при Виденов и управлението на БКП. Именно тогава ни отвориха вратите към ЕС и НАТО. Това доверие вече е изчерпано и трябва да се възстанови, ако искаме да останем на пистата на евроатлантизма и най-вече да осигурим жизеноважните за страната членства в Шенген, Еврозоната, Банковия съюз и ОИСР. В противен случай, тази петорна коалиция в Парламента /спомнете си, че Станишев само преди два дни каза, че БСП не са алтернатива на ГЕРБ!?!/ ще си договаря сделки с Русия и с бюрократите на Запад, но такива, че постоянно да остава на власт и да се възпроизвежда - и нов Цацаров ви чака, и КОНПИ - фейк борба с корупцията, и несменяем и вездесъщ Пеевски, и нови КТБ - равнища на скандали и търкащи картончета на късмета народ.
За това, ако може до изберете да затаите дъх до изборите по темата вътрешния враг ще бъде безценно. И най-високата морална позиция не струва много, когато не си в състояние да спасиш страната - бидейки извън реалната власт.
Постоянните кавги раждат отровна среда, в която няма как да се роди минимално доверие и желание за съвместна работа, като се реализира потенциала на непредставените избиратели. За това да започнем с детоксикацията.
Знаете, че в старите формати успех не може да има. Не съм силен по партиите, но ги уважавам и оценявам че няма как новата общност да се изгради без или срещу тях.
Живеем в авторитарна система - без значение дали ще я наречете мека, но остава диктатура. Такава в която по медийна свобода, по неравенство /именно за това не наблягайте върху "дясното" като знаменател на единение, а върху порядъчността и желанието да се спре разграбването и пленяването на държавата от корупционните интереси.
Разберете, при това ниво на авторитаизъм, никакво нормално разделение на десни и леви няма смисъл, защото не може да провеждате нито десни, нито леви политики. На фона на опасността, а тя е непосредствена и смъртоносна за българската демокрация, всякакви различия трябва да почакат и просто да приемем, че от различността идва силата. Ако се върнем на полето на нормалността ще има място и за конкуренция на дясно, ляво и центристко. Сега има само нюанси на сивото под диктата на посредствеността и олигархията.
Работата трябва да започне от долу. Само с Фейсбук, Туитър и каналите, по които имаме възможност да се явим няма да стане. Битката изисква различен подход.
По реакциите на този пост ще разберете кой в кой отбор играе.
Защото у нас никой не е пророк - виждам задачата си да помогна на други да спечелят и най-вече на Отечеството. Имам това предимство, че винаги съм странял от партиите, но достатъчно дълго съм наблюдавал, без да търся партиен или административен пост.
Да опитаме.