Дипломатически вариации на тема - има ли агенти за гонене у нас?

Въпросът за точната "вакса" в изборите, които правим като страна в битката между ЕС и Русия на дипломатическото поле, е винаги актуален. Редица западни авторитетни медии твърдят, че сме щели да се присъединим към солидарните действия на повечето членове на ЕС и НАТО към руската заплаха, като или приберем своите дипломати и/или изгоним руски дипломати, които злоупотребяват с дипломатическия статут или казано по друг начин - занимават се с неприемливи за приемащата страна действия. Щом толкова авторитетни медии твърдят, че ще участваме в общата кампания "да изгоним руските разведки", значи имат своите основания - някой достатъчно високо твърди това. Не за първи път изпращаме различни сигнали на различни институции - вероятно в частни разговори говорим едно, в публичен план друго, едно душата иска, друго може.

Нека направим разлика между различните равнища на дипломатическа реакция, които Борисов съзнателно или несъзнателно обърка. 

По-лесното и с по-малки последствия за двустранните отношения, защото като правило няма реципрочни действия, е отзоваването на посланика ни в Москва, както и на други дипломати след отзоваването на посланика на ЕК в Русия. В момента отношенията ни с Русия не са нито толкова интензивни, ни толкова съдържателни, да не могат да "издържат" един символичен жест. Формулата е за "консултации", но може да продължи дълго.

Борисов обаче отказа да отзове българския посланик от Москва, докато не получил доказателства. Без да уточнява какви точно доказателства иска. Нали е голям експерт в подобни престъпления? Няма исторически запис изобщо да има понятие от разследване на атака с химическо оръжие, но това е Борисов, който всичко знае, може и най-вече говори.

Това което, пак по сведение на същите международни медии, е второто по-силно ниво на реакция е изгонване на руски дипломати, което с голяма вероятност, носи риск от ответна реакция спрямо български дипломати в посолството ни в Москва. Но посланикът остава. Преживях това през 2001 година и мога да кажа с увереност, най-трудна е атмосферата на неизвестност и на очакване, след като фактите станат известни. Веднъж взети тези решения, нещата си вземат своят логичен курс. Помня, когато ме викнаха в МИД за да връчат ответната нота, нещата бяха без особени емоции. Просто работа. 

И тук обаче, Министерството на външните работи и Цветанов - алтер егото на Борисов - заявиха, че няма да се гонят руски дипломати, защото нямало данни от ДАНС, че се занимават с непозволена дейност. Пак "балансират". 

Да погледнем какво казват данните от медиите?

Първо, бяха изнесени сведения за намеса на агенти на ГРУ, базирани в София в опита за преврат в Черна гора и действия насочени към дестабилизацията на Македония, част от които се предполага че продължават и в момента. Това, че работят от София срещу съседни страни не означава, че не работят срещу България. Напротив, значителна част от дейността на руското разузнаване в Македония, например е срещу разведряването в българо-македонските отношения и срещу членството на страната в Македония - отново български национален интерес.

Второ, беше уволнен тихомълком висш кадър в ДАНС, не защото е разкрит от вътрешните системи, а по сведение на западните ни партньори. Беше изнесено и с кои служби е работил и контактувал. Няма да правя аналогии с 2001, нито с 2014 година, когато беше "учтиво" помолен руския посланик да изпрати обратно в Москва свой сътрудник. Но нещата не са много много по-различни.

Трето, авторитетният "Уол Стрийт Джърнъл" в разобличителна статия разкри, че ДАНС са разкрили документ на агенти на руското разузнаване, които те са връчили на шефа на БСП план за спечелване на изборите, в който са разписани стъпки и действия, включително ресурсното обезпечение. Ако това не е намеса във вътрешните работи, здраве му кажете. Във всички тези случаи има намесени агенти с дипломатически паспорти.

Мога да продължа и то само по открити източници. Не съм наивник. Със сигурност има и други дипломати от други посолства, които се намесват във вътрешните ни работи. 

Думата е за способността ни да се защитим и да ходим изправени.

Едно е да кажем на госпожа Мей, че веднага след като изгони от Великобритания руските олигарси, ще повярваме, че този път е различно от времето, когато Камерън се гневеше на Путин по казуса Литвиненко. И накрая излезе едно огромно нищо.
Какво казва и иска от нас британския премиер, обаче, няма отношение към собствените ни отговорности за защита на националните ни интереси от заплахата, която руските олигарси и агенти у нас представляват за общата сигурност на ЕС и НАТО.

Това, което господата Борисов, Цветанов и Захариева казват, че нямат сведения за противостатутни действия на руски дипломати е плод на свръхпредпазливост и фалшива целесъобразност, ако щете на политическа преценка и избор, а не на обективна реалност и потребност.

Проблемът е, че с мълчанието си и криворазбраната "балансираност" те стават съучастници в ерозията на българската държавност и национална сигурност. Първенците ни не могат да вземат решение за експулсиране на руски дипломати, защото с голяма вероятност това означава, че Атака и ВМРО ще напуснат коалицията и ще се присъединят към отбора на БСП, ДПС и Решетников. Но къде свърша границата на компромисите и каква е гаранцията, че ако утре се изправим пред открити битки и трябва да се неутрализира руската пета колона и паравоенни формирования, а те са факт, пак Атака и ВМРО няма да блокират правителството в усилията му да реализира дори минималния обем от мерки по защита на националната сигурност, на солидарните действия и съюзническите задължения? 

Дори "атлантиците" в ГЕРБ попаднаха в капана на шизофренната българската политика - едно да говориш, друго да вършиш. И от него няма измъкване. 

Това правителство е обречено - за добро.