понеделник, 10 декември 2018 г.

Газекспорт информира че спира транзита през България - какво следва?

Неотдавна Булгартрансгаз, по твърдение на ръковоството му, бе информиран от най-големия си клиент Газекспорт, че след 2020 година се прекратява транзита на руски газ през Украйна, следователно през България и Трансбалканския газопровод, който се осъществяваше за Турция, Гърция и Македония.
Сумарните количества през годините са варирали около 16-17 милиарда кубически метра, както и приходите от 80 до сегашните 107 милиона долара, или 185 милиона лева, по сегашен курс. Те представляват над 64 процента от приходите на БТГ, което на практика я поставя пред екзистенциална криза, доколкото транзитните услуги силно надвишават услугите, които предоставя по националната преносна система.
Не вярвам да има изненадани, този ход на Москва се очакваше, макар че не съм сигурен, дали уведомлението носи задължителните правни атрибути за прекратяване на ползването на услуга по сега съществуващия договор за пренос.
Какво направи досега БТГ за да неутрализира, в степента на възможното, тази заплаха?
Почти нищо, или поне не толкова колкото можеше да направи за да разнообрази географията и разнообразието на своя портфейл от услуги, както в страната /чрез инвестиции в разширяването на мрежата/, така и зад граница - участие в мрежи в Западните Балкани и свързани услуги.
Сега, вече в режим на кризисно реагиране, след толкова проспани години, се правят опити за представяне на крайни и спешни решения, които трудно могат да намеря бързо и най-вече безусловно одобрение.
Мнозина разчитаха на "свещенния" характер на договора за транзит, който е валиден до 2030 година и включва клаузата "ship or pay" - "пренеси или плати". Проблемът, който изникна и за който поредица от ръководства на Булгарнтрансгаз, на Българския енергиен холдинг и на Енергийното министерство са си траяли през годините, е че правната защита на този договор е близка до нищожна. Договорената през 2006 година под ръководството на Румен Овчаров арбитражна клауза е убийствена - при спор двете страни отнасят спора до ....... Арбитражния съд на Руската Търговско-Промишлена Палата в Москва, тогава ръководена от Евгений Примаков.
Ако си спомняте, предоговарянето на договорите за доставка и транзит между Булгаргаз и Газекспорт стана по изричното настояване на руската страна, като това беше една от причините да помоля да не ми продължават договора за посланик в Руската Федерация през май 2006 година. Още тогава беше ясно, че отказът от обвързване на цената на доставка с цената на транзита не е в наш интерес и че ще загубим много пари. Не знаех тогава точно колко, но беше ясно че ще бъдат много. Сега знаем, че щетите са за повече от 1 милиард долара само от по-високата цена на природния газ, който сме платили! В допълнение са щетите причинени от субсидираните изкуствено по-ниски тарифи за пренос са Газекспорт, който са между 30 и 70 процента по-ниски от среднопазарните за региона. За тези 12 години това прави нови между 400 и 900 милиона долара.
Оказва се, че щетите нямат крайна дата и днес продължаваме до консумираме плодовете на "енергийния шлем" на Първанов и Овчаров. Нали разбирате, че шансовете за справедлив арбитражен съд в РТПП, са близки до нула и това се е знаело още тогава, когато са подписвали договорите. След 12 години никой от министрите и шефовете на енергийните компании, включително на БТГ не е сметнал за нужно да предоговори тази явна несправедлива клауза. Това е предателство извън всякакви условности на партийни, политически и човешки пристрастия.
Но да се върнем към практичното поле в рамките на което БТГ може да намери компенсационна политика.
Първо, приходите на БТГ, като оператор на националната газопреносна система, би трябвало да зависят най-вече от потреблението в страната и от развиване на мрежата. Потреблението на природен газ на глава от населението у нас е далеч под средните равнища, което предпоставя огромен неизползван потенциал за свързване на нови населени места към мрежи за дистрибуция на газ. Което е още по-негативно, че дори и там докъде има изградени мрежи, потреблението на природен газ е нищожно, основно поради ниската цена на електрическата енергия. Има икономическа логика, пред вид на устойчивата тенденция за ръст на цената на електроенергията, особено в контекста на диктума на климатичните промени, да се предполага, че отоплението и ползването за битови нужди на газ ще бъдат не само изгодни, но и необходими, за да не покрият по-високите нива на енергийна бедност.  Не е достатъчно само да правим умозрителни прогнози за ръст на потреблението до 5-6 милиарда до 2030 година, трябват синхронизирани бизнес планове - на търговци, потребители и БТГ.
Второ, вместо да хвърля всичките си усилия в руско направление, крайно време е БТГ да разгледа по-широки възможности за обслужване на транзитни потоци през страната извън тези на Газпром. Като имаме пред вид, че силно субсидираните тарифи на Газекспорт генерират 107 милиона долара, т.е. средно 6,7 долара на 1000 кубически метра пренесен газ, а новите входно-изходни тарифи са значително по-високи /между 2 и 3 пъти/, то може да се предположи БТГ може да постигне сравними приходи при много по-ниски равнища на използване на транзитната си мрежа.
Идеята, че след писмото на Газекспорт, трансбалканския газопровод ще остане празен е абсурдна, не само защото в ЕС няма празен газопровод, а защото още сега могат да се идентифицират различни значими потребители на транзитни услуги, както в посока север-юг - от Украйна, от Румъния - офшорния добив в Черно море, така и особено посока юг-север - от Южния газов коридор и нов вход на Втечнен природен газ през терминали в Турция и Гърция. Прогнозните количества са достатъчни за да осигурят плавен преход, дори при прогнозиран неуспех при арбитражни спорове с Газекспорт в Москва. Да припомним, че Газекспорт е силно зависим от намирането на продължение на Турски поток през България, което трудно може да се реализира през Гърция по трасето на ТАП, защото италианския пазар е преситен.
Още повече, като се отказва от договора за транзит през България от Украйна, Газекспорт губи и привилегированите си тарифи за транзитен пренос и ще трябва да се съобразява с текущия входно-изходен модел.
По-големият проблем на БТГ е, че нагласата на ръководството и на компанията е да обслужва пренос по-дългосрочни договори за пренос, докато основния пазар ще бъде за търговия с краткосрочни капацитет и продажби на природен газ. А това изисква съвършено друга нагласа.
В този смисъл стратегията за развитие на компания, трябва по-прецизно и плътно да отчита пазарните сигнали и тенденции, а не да обслужва пост-травматичните терзания на неслучилия се Южен поток и паниката по загубата на преноса на руски газ.
Добър индикатор за това са и добрите резултати от необвързващите оферти по пазарния тест по проекта за газов хъб Балкан. Играчи, които искат да работят на българския пазар, има достатъчно. Въпросът е да инвестираме само там, където има доказан пазарна логика и икономически смисъл.

Няма коментари:

Публикуване на коментар