Москва активира Сидеров. На ход бе Борисов. Борисов поиска среща с Радев за среща без медии.
Въпрос - значи ли това, че вместо с Путин, Борисов трябва да договаря спокойствието си на власт с Радев?. Слаб ход - трябваше отново да звънне в Москва и да се договир с Главния, а не с проксито.
Тезата, че БСП и Радев били прекалено силни за да бъдат игнорирани е само частично вярна. Слабостта на Борисов не е в щетите на действията на алтернативните центрове на властта, включително и президента, а в нерешителността, в липсата на ясна ориентация и постоянна склонност към компромиси. Радев иска Грипен - Борисов се огъва. В същност атлантикът в ГЕРБ се оказа Цветанов.
Дори да приемем, че играят "добро" и "лошо" ченге - посланията и поведението оставят да формират представите на българина за неговите лидери.
В същност такъв бе планът Решетников - да инсталира противотежест, контрапункт, бъг в политическата система на България- чрез който българско-руските отношения да се "национализират" като отношения между различни партии, лидери и групи. Така на "радара" на света, агресията на представителите на Москва няма да изглежда като намеса във вътрешни работи, а като вътрешни работи.
Накрая на уравнението - Москва винаги печели - проекти, пари, влияние. Около 10 милиарда евро всяка година - това е българската лепта в геополитическия данък, който крепи властта в Кремъл.
Спретнаха му на Борисов Асеновград, аферата Грипен, показаха мускули - тези футболни агитки, полувоенни групировки, медиите, социолозите, партиите - всички те са част от пресата.
Щом не реагира на поисканата "евтаназия" на ромите на управляващия Джамбазки, и на евразията на също толкова управляващия Сидеров - значи пак го е хванало страх. И се е наложило да "избалансира" за да остане на власт.
Опитва се да съчетае несъчетаемото - хем членове на ЕС, хем сепаратистки сделки с Газпром, хем със САЩ хем Грипени, хем с ЕС хем Белене.
И накрая никой няма да му вярва. Освен Решетников - с когота се е договарял, дори без да знаят за това ГЕРБ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар