събота, 27 май 2017 г.

Faktor: Протестният марш. И вървя народът възроден.

Радостен съм от това, че участвах в Марша организиран от Правосъдие за всички. Както обещах бях с Черния. Дано са разбрали и неговото послание - скачаме и хапем.
Изпитвам чувство на удовлетворение и съм сигурен, че мнозината на протеста го споделят.
Първо, защото бяхме повече отколкото се надявах. Вижте пасквилите в Труд - очакваха двеста-триста души. След толкова много неуспешни демонстрации да видиш близо 4-5 хиляди души в центъра в поход е постижение. Дава кураж, дава надежда, че следващият път ще бъдем повече..
Второ, радостен съм защото зная как реагират Кой? и обслужващите го институции. Страх, първичен атавистичен страх и производната ненавист. Знаят, че тези публични изяви на Улицата с искания за реформи и оставки на главния прокурор - рязко ограничават възможностите им да твърдят, че могат да опитомят всяка проява на деструктивна за модела на управление обществена енергия. Като всяка авторитарна власт - отстрани тя изглежда солидна, непоколебима, непобедима, а при първата съпротива се срутва изведнъж, разпада се като като кула от карти.
Те са в глуха отбрана и освен чрез Пеевските и присъдружни медии да сипят хули и клевети, друго действие нямат. Наричат участниците в марша "кърлежи", "безсрамници", "путчисти" - това е ярък признак на безсилие, конвертирано в омраза и низост. 
Вече са загубили инициативата. Не само защото не могат да изкарат на улицата хора в защита на своята кауза, без да лъсне търговския или наемния характер на събитието. Плакатите са израз на отчаяние. Такива са им съветниците, скъпоплатени пиар "експерти", с идиотската идея да печатат анонимни плакати за да омаскарят несъгласните с Цацаров във ВВС. Съветниците си получават тлъстите възнаграждения, а ефектът е точно обратен на очаквания. 
Сблъскаха се два свята.
Единият, на хората които не можеш да купиш. Когато са несъгласни или недоволни, те просто си остават в къщи, не протестират. Ако иде реч за вот - не гласуват, но колчем някой тръгне да им "купува" волята им с типичната за Кой? арогатност, получа презрение. Смятат правото си на глас и лично мнение за ценност без цена. Хиляди осъзнати и възродени граждани, които са отделили от времето си, за да променят страната си към по-добро и да спрат плъзгането към пропастта на личната и безгранична власт на войнстващата и незаконно обогатена посредственост.
Другият свят на Кой? и антуражът от анонимни автори, финансирали плакатни войни и медийни пасквили "зад кадър", защото ги е страх да излязат в открит дебат и публичен сблъсък. Затова действат от засада, анонимно - чрез редакционни материали.  
Всеки от другата страна калкулира пряк или непряк финансов интерес. Всяка мисъл, всяко действие има своя паричен еквивалент - като започнете с "редакционните" статии за да скрият авторите, през плакатите и информационното покритие в електронните медии, където разтевожени за финансовите си постъпления - реклами, необезпечени и невърнати кредити, инжекции и достъп до публичен ресурс от Кой? продуценти предпочитат да насилят истината за това колко хора излязоха на протест. Вместо за хиляди, говорят за стотици. Всички, повтарям всички, се кланят на финансово силния, но посредствен авторитет с власт.
Тези хора не могат да определят дневния ред на обществото, защото няма сетива за обществената болка, за тревогите, за възможностите, които Светът ни отваря и като личности и като нация. Те знаят едно - как да трупат лично богатство и как да държат власт. Техният модел е несъвместим с европейския цивилизационни ориентири, заради който започнахме Промените преди двадесет и седем години. Всички, които ни радват с "високия изказ" и "естетика" на определения като "кърлежи" и "безсрамници" от страниците на поръчковите медии, са със съзнанието и психиката на наемен персонал. Техните господари са наркотично завсими от модела, олицетворяван от главния прокурор Цацаров - централизираната система за публичен контрол, която има свой аналог само в Русия. Единствената им морална и материална опора е оцеляването на Путиновия режим и неговия европеизиран хибриден отпечатък у нас.
Те могат да владеят финансов, институционален и медиен ресурс, но не владеят и не определят тенденцията и бъдещето. Стигнаха до там журналистите да не искат да подписват със своите имена сквернословията в техните издания, та се налага да се крият зад "редакционни" материали.
Трето, хората, които присъстваха взаимно се окуражиха. Заедността ражда особен тип солидарност за бъдещето. Следващият път ще дойдат повече хора - бъдете сигурни.
Радвам се, че бях на протеста и защото много от виртуалните ми приятели във фейсбук станаха реални.
Не очаквайте, че медиите ще отразяват обективно протеста. Още по-малко, че журналистите в тях ще заемат гражданските позиции, които заемаха от зората на демокрацията, от Виденовите зими или дори Пеевския поход към ДАНС. Кой? успя да подчини свободната и незавасима журналистика и да ограничи възможностите и извън бюджетните средства и строго контролираните рекламни приходи. Малките острови на друга журналистика или са плод на инат инвеститори или на финансиране с чуждестранен произход. Не че няма български бизнесмени, които могат и биха искали да подкрепят свободното слово, но колчем го сторят и Кой? веднага праща след тях потерите на прокуратурата и данъчните.
Това, че медиите на Пеевски се опитаха да маргинализират протеста е линеарно поведение. Няма никаква иновация или въображение.
Казаха, че сме били малко хора. След това ще твърдят, че протестът не е представителен за преобладаващите обществени настроения, че София не е страната. Като им посочат, че протест имаше във Варна и Пловдив, ще доуточнят - България не е големите градове.
След това ще се опитат да дискредитират протеста като го пришият към пъклените замисли на олигарси, политици, съдии и т.н. Обичайните словесни матрици -  протестът е платен. Посъветвах колеги по протест да не отричат слухове, а да ги абсурдизират, примерно всички сме взели по двеста лева, защото американци, европейски и олигарси са ни платили. Нали сме си алчни. С движени от корист люде е безмислено да спориш за морал.
Ще засилят ударите срещу Панов, Калпакчиев, но ще знаят, че на Улицата ги чака протест и недоволство, което може да ги измете, въпреки властовите им "гаранции".
Сега ни трябват фокусирани кампании и още протести с публичен натиск по всички ключови пунктове на пътната карта на съдебната реформа. Неудовлетворените и потенциално протестиращите обикновени хора, трябва да свържат своята бедност и усещане за социална несправедливост с пленената държава, липсата на ефективна съдебна система, с гранд корупцията.
Това беше възгласът на марша - Реформи, Реформи.
Сигурен съм, че ги е страх. Защото светът и българските граждани видяха, волята за публичен протест - срещу статуквото и властимащите, не е прекършена..
Фасадата на сплотеност, на стабилност и спокойствие се пропука.

Няма коментари:

Публикуване на коментар