БТА - Медиапул - Русия не може да си позволи финансово "Южен поток"

Размер на текста

Илиян Василев

Спирането на проекта "Южен поток" е поради финансови причини, неговото оскъпяване става огромно при силния спад на руската валута. Причините, които спряха газопровода през България, ще го спрат където и да е. Това коментира анализаторът Илиян Василев в интервю за БТА.
"До известна степен президентът Путин можеше да пренебрегне реалностите на пазара, но тази свобода изчезна със срива на рублата. Дойдоха констатациите, че проект, особено извън територията на Русия, реализиран при валути извън руската, става практически невъзможен поради изключително високата си стойност. Допреди няколко месеца проектът се оценяваше на около 40 млрд. долара, само преди година това беше около 1.3 трилиона рубли, но при сегашните обстоятелства това вече прави близо 2.7 трилиона рубли, което е немислима за Русия величина", казва енергийният експерт.
"Банковият консорциум, избран да финансира този проект със 75 процента от проектната му стойност, преди няколко месеца отказа финансиране. Сам "Газпром" да финансира това начинание, при положение че е натоварен и с нови инвестиционни ангажименти в Далечния Изток и Източен Сибир, просто не е по силите на компанията. Това, което президентът Путин направи, е да изпревари събитията и да насочи вниманието от един проект, който трябваше да признае своята несъстоятелност, към една виртуална и напълно невъзможна за реализация опция за газопровод през Турция", допълва Илиян Василев.
По думите му "Русия отпреди две-три години, която можеше да прави почти всичко с парите и влиянието, които притежаваше, не е сегашната Русия в края на 2014 г."
"Основният инструмент за реализация на тези газови проекти – компанията "Газпром" е в много тежко финансово състояние. Нейните приходи само за последните три месеца са спаднали с около 15 процента, а прогнозите са още по-лоши, тъй като сривът на нефта на международните пазари ще докара цени през следващата година по дългосрочните договори за доставка на газ от порядъка на 250 - 270 долара за 1 000 куб. метра. Това от гледна точка на финансовите потоци към "Газпром" направо ще торпилира не само вътрешните баланси на компанията, но особено способността й да реализира проекти зад граница, деноминирани в твърди валути."

Според Илиян Василев прекратяването на "Южен поток" ще има положителни последици за България: "Затваряме сагата, започнала през 2006 г. Тогава беше предоговорен газовият договор с Русия, от което загубихме около 1 млрд. долара и бяха започнати проектите от така наречения енергиен шлем. По всеки един от тези проекти България разходва пари, накрая се оказахме на нетна загуба от около 5 млрд. лв. от договорености, започнали от 2006 г. насам. От тази гледна точка спирането на финансовото кръвопускане по пълни с геополитическа суета проекти няма как да не се отрази благотворно на България."
"Втори положителен ефект за страната ще бъде общият контекст на намаляване на цената на природния газ и съответно на плащанията по дългосрочния договор с Русия за доставка на газ. Не трябва да забравяме и за шистовата революция в САЩ, защото все пак там има спестявания, които на годишна база могат да достигнат 1.7 – 1.8 млрд. долара, което няма как
да не се отрази благоприятно на цените на енергосуровините в световен мащаб", смята Илиян Василев.
Въпрос на правен анализ според него е дали България рискува да претърпи загуби от сключените до момента договорености по проекта "Южен поток".
"Аз по-скоро вярвам, че ние можем да имаме претенции към Русия за пропуснати ползи и нанесени загуби от едностранното спиране на проекта, тъй като България е направила разходи и се е позиционирала в икономическо отношение така, че да реализира някакви ползи от проекта", уточнява експертът, който е бивш посланик на България в Москва.
Той отбелязва, че сривът на рублата ще има негативен ефект за България, "защото това няма как да не се отрази на туристопотока, на предприятията, които изнасят за Русия. В същото време всички, които имат достатъчно добро вътрешно присъствие в Русия и могат да си ангажират суровини и материали, биха могли да спечелят, купувайки ги оттам и изнасяйки след това продукцията си за други страни".
"Аз не вярвам много в големите геостратегически проекти. Всяка една от страните - и Гърция, и Румъния, и Турция, Словакия, Унгария - всички по някакъв начин изразяват намерения и амбиции да бъдат газови хъбове, но кой става такъв решава пазарът. Ако има достатъчно разнообразни количества ликвидност и развита търговска платформа, то нещата
си идват на мястото. Голямата сила и възможност на България е да разиграе ключовите си стратегически активи, с които разполага, а именно - географско положение, мрежа, много входни и изходящи точки на мрежата си, интерконектори, газохранилище, което е особено атрактивно, поради липсата на други газохранилища в региона", посочва анализаторът.
"Газохранилищата са изключително необходими за нормалното функциониране на газопроводите, защото без тях те биха били неефективни. Затова и Украйна е незаменима като страна - транзитьор на газ, защото нейните газови хранилища са с общ обем от около 35 млрд. куб. метра и това дава спокойствие на Европа в студените зимни месеци", допълва той.
"В крайна сметка смятам, че България има много други не толкова скъпи варианти, за да повиши своята енергийна сигурност. Това са изграждане на интерконекторите със съседните
страни, реконструкция и увеличаване на капацитета на подземните хранилища, както и развитие на местния добив на газ", казва в заключение Илиян Василев.