От 113 брой: To hub or not to hub

Последните седмици буквално взривиха новинарските рубрики с амбициозни изказвания на политици от целия регион в насока превръщането на страните им в газови хъбове. Това сториха топ правителствени и корпоративни ръководители в Гърция, Румъния, Словакия, Турция, Хърватска - затруднявам се да назова страна, чието правителство да не е излезнало с една или друга подобна инициатива през последните две седмици. България не остана назад с предложението за газов хъб на входа на несъстоятелия се Южен поток в Провадия.

Не съм сигурен кой е дал тези съвети, но очевидно не си е дал труда да вникне в същността на понятието хъб - какво включва и какво предполага. Шансовете, ползите и рисковете от непремерени политически амбиции в бизнеса, какъвто беше Големия енергиен шлем и които не само не се реализират, но остават забулени в мъгла и невидими за вземащите решения. Още по-лошото е, че геополитическата суетност затъмнява и отлага реалните стъпки в сферата на газовата и в по-общ план обща енергийна сигурност на България. Трябва да си даваме сметка, че пласирането на гарнирани с геополитически наркотик гранд идеи от заинтересовани "приятелски" лица представлява един от вероятно най-перфидните начини за отклоняване на внимание и ресурси от реални проблеми и постижими прагматични цели, които не винаги  раждат големи заглавия в медиите. Но затова раждат сигурност и свобода на решения, като оптимизират разходи и ползи в публичното управление.

Ще започна с това, че това дали ще станем или не газов хъб не зависи от декларация или намерение на политически лидери, а изисква легитимация и признание от пазара и основните играчи. Превръщането на страната в ключово звено на газовия пазар не зависи от прилагателните, които ще употребим, нито от пиар похватите или големите заглавия в медиите, а от оптималното позициониране и развитие както на хардуера - допълнителна интегриращата и свързваща инфраструктура - интерконектори, газохранилища, газопроводи и в последна сметка реални количества природен газ, така и на софтуера - качествените управленци, адекватна законодателна и регулаторна база, политики, развити търговски платформи. С други думи признанието което пазарите дават на даден възел в европейския газов пазар - това което най-често се има пред вид под понятие хъб - е пряка функция от оценката за свързаност, за ликвидност и за търговска зрялост. Без достатъчно и диверсифициран газ, каквито и вербални акценти да се наслагват върху една или друга национална газова мрежа, те ще останат толкова значими и потребни, колкото кажат търговци, продавачи и купувачи на газ.

И днес няма пречка да реперираме търговските си договори с Газпром за транзит и доставка към която и да е от газовите борси - Баумгартнер, Британската балансираща точка, Точката за виртуална търговия в Италия и т.н. Можем да правим и виртуални сделки, но не правим. Можем да търсим договор с Газпром базиран на спот цени, можем да търсим и по-ниски цени и ако не постигнем съгласие да отидем и спечелим на арбитраж - но не искаме. Можем да работим за местен добив, който едновременно ще добави ликвидност и ниски цени, но си имаме мораториум върху шистовия газ и изгонихме вероятно най-големия инвеститор, който някога е идвал в България. Хъбът е правила, процедури, прозрачност и отвореност - точно обратното на това което имаме у нас.

Да оставим настрана, че при обявено от Газпром и президента Путин прекратяване на проекта Южен поток е най-малкото нереалистично да се очаква, че идея за газов хъб с участието на руски газ до Варна ще срещне каквото и да е разбиране в Москва. Достатъчно е да погледне антибългарската кампания, инициарана на най-високо равнище в Москва.

След години на нищоправене в сферата на енергийна сигурност и отсъствие на свързаност и увеличен капацитет за газосъхранение, без помен от законова и регулаторна база, без газова търговска платформа /последното е функция на алтерантивни доставки и достатъчна ликвидност/, без дори търговски капацитет и структури във водещата българска газова компания - говоренето за хъб може да се изтълкува и като признак на когнитивен дисонанс. Булгаргаз, нашия национален газов шампион, продължава да се държи като счетоводна къща и да стои вкаменена без никаква активност или стратегия за оцеляване при либерализиран пазар. Тя не реализира нито реални, нито виртуални сделки с газ в и извън страната, единственото което реално прави е по единствения валиден договор с Газпром. Не реализираме дори относително лесния проект за разширяване на капацитета на газохранилищата си в Чирен - което е ключов стратегически актив на страната.

За какъв хъб може изобщо да става реч?

Проектът за Чирен беше торпилиран с техниката на парламентарното филибустерството - толкова много добри намерения, изобилие от про форма активност по принцип и нищо по същество. Надуха изкуствено проектната стойност до стратосферните 250 милиона евро със съзнанието, че няма как Европейската банка за възстановяване и развитие да се съгласи да финансира подобен проект. След това се разсърдиха на банката и започнаха да правят обструкции, накрая закриха проекта - за по-добри времена. Посланието е - разширението на Чирен ще стане или по нашия начин - с дебела корупционна компонента - или няма да стане. И не стана.

Приблизително същата е схемата при интерконекторите - странни проектни решения, тупкане на топката и и заложени проектни бъгове.

Да се върнем към последствията от спирането на Южен поток.

Първо, добрите вести - откъдето и да мине Южен, вече Турски поток - България има всички шансове да реализира рязко увеличен обем и натовари сегашни и перспективни мощности за транзит и газосъхранение. Приходите от това със сигурност ще надвишат като устойчивост, вероятност и размер потенциалните приходи от несъстоялия се руски проект - Южен поток. Повишаване на свързаността и капацитета на интерконекторите, магистрастралните транзитни и газопреносната мрежа, както и газохранилищата - реално ще ни позиционира като значим и ключов фактор на картата на регионалната енергетика. Това дали ще попаднем в категорията "хъб" - няма особено значение, ако реализираме максимално потенциалните си шансове.

Второ, не особено добрите вести - от гледна точка на функцията на хъбовете - а те са там където има едновременно значително потребление или значително предлагане - България не може да предложи нито значително потребление, нито значително и диверсифицирано предлагане - поне докато нямаме значителен местен добив на природен газ или започнем активно да търгуваме - сами или чрез стратегическите си партньори - с газ, в това число и като купуваме газ отвън. Реализацията на Южен поток - колкото и това да изглежда абстрактно към днешния ден - нямаше да промени с нищо шансовете ни да се превърнем в разпределителен център или газов хъб.

Ако питате Булгаргаз ние нямаме право изобщо да търгуваме руски газ с трети страни, дори и това да бъдат количества, които не можем сами да консумираме !?. Тезата на Булгаргаз, разбира се не е вярна - Европейската комисия излезе със специално тълкуване по повод на реверса на руски газ към Украйна като потвърди, че всяко количество природен газ попаднало на територията на Европейския съюз е собственост на купувача, който може да го препродава свободно.

Някак по дефолт се приема, че всички газови потоци в региона се ориентират в две направление - турския и италианския пазар. Това е реалност, която само на пръв поглед не може да се промени. Газовият пазар в региона се намира в състояние на изключителна волатилност - не само поради технологичните революции  и изобилието от проекти за пренос - газопроводи, интерконектори и терминали, но и поради множеството проекти за проучване и добив на нефт и газ в целия регион, в акваторията на Черно и Средиземно море.

Скъпите проекти за газопроводи и доставки от далечни дестинации, стават все по-проблемни, защото безвъзвратно мина времето на дългосрочните нефтеноиндексирани контракти, които гарантираха устойчиви и високи приходи за дълги години. Днес никой не може да предвиди дългосрочното бъдеще и затова оптималните енергийни стратегии се фокусират върху много вариантност и еластичност на предлагане и потребление. Недиверсифицираният пазар на Централна и Източна Европа, и особено ако към него добавим и такъв голям консуматор като Украйна, представлява естествена точка на притегляне за всички търговци и добиващи газ компании. Това, което Италия и Турция не могат да предложат е ново търсене, защото и двата пазара са задоволени и диверсифицирани - сега и в обозримо бъдеще. Обратно, Централна и Източна Европа, които все още имат монополен доставчик и природния газ струва по-скъпо, са най-перспективния регион за пласиране на нови количества от нови доставчици от добиващи компании, газопроводи или терминали.

В този устрем към нови маршрути и доставчици, би било непростимо да се недооценява възможността както Газпром, така и на други руски добиващи газ компании да сменят "силовата" парадигма при евентуална смяна на властта в Кремъл. Европейският съюз няма нужда от реципрочна на кремълската политика на открито фаворизиране на един или друг източник или маршрут, а на конкурентен и либерализиран пазар. Там руският газ е добре дошъл, поне толкова добре, както и всеки друг, който не носи политически обвръзки.

Идеята, че Турция ще успее да реализира газов хъб на границата с България и Гърция "виси" с много въпросителни, и се възприема от болшинството аналитици с откровен скепсис, най-малкото по две причини . Първата причина е отсъствието на значителни газосъхранителни капацитети по маршрутите на "новия" Южен поток. Идеята, че както при Южен поток през България проблемът ще се реши с лупингова система е теоретично възможна, но икономически неизгодна бизнес опция  - особено в сравнение с капацитетите и еластичността, която дава преносната система на Украйна. Ако реализираме проектите си за газосъхранение и имаме 2-2,5 милиарда кубически метра капацитет на своя територия и с истинска и с висок транзитен капацитет свързаност – възможност за изход и вход в нашата система от много точки - то България с нищо няма да бъде по-малко значим фактор от която и да е друга страна в региона.
Втората е, че смяната на маршрута не променя с нищо базисната финансова пречка, която торпилира Южен поток - невъзможността той да бъде финансиран от пазарите след отказа на събрания специално за проекта банков консорциум да се ангажира при нерешени въпрос между Русия и Европейския съюз.
 
И в това няма толкова политика, колкото здрав разум. Поставете се на мястото на газовите компании и потребителите. Много по-логично е за Европа и за нас вместо да купуваме руски газ от хъб в Турция като платим платим за дългия маршрут и за разходите по изграждане на инфраструктурата, да го купим на руско-украинската граница - при всички случаи ще ни излезе и по-евтино, и по-сигурно. Като защита срещу прекъсвания на доставките украинската газопреносна система е без конкурент в това отношениев в цяла Европа.

Така, че вместо да си губим времето в суетни  геополитически флиртове с поредните гранд проекти, трябва прагматично да се опитаме да реализираме достъпното, оптималното и реалистичното, което ще ни позволи да капитализираме максимално географското си положение и газовите активи, като реализираме всички текущи и бъдещи проекти.

Само тогава може да предадем смисъл на амбициите си да бъдем фактор в енергийната мрежа на Европа, при това по начин, който да ни прави предсказуеми и желани партньори и на Запад, на Изток, на Север и на Юг.

Приказката за хъбове и за бизнес чрез геополитика нямат добър край. Както се убедихме от съдбата и сметката, която плащаме по несъстоялия се Енергиен шлем.