Булгаргаз, който отдавна престана да бъде компания
с нормална търговска и бизнес дейност за пореден път доказа своята пазарна
алогичност с настояването си пред ДКЕВР за повишаване на цената на природния
газ след 1 януари 2015 година.
Известно е, че правителството на ГЕРБ бе свалено
през енергетиката и цените на електроенергията. Днес подобен потенциал има абсурдното
решение на ръководството на Булгаргаз, защото то противоречи тотално на
пазарната и бизнес логика.
Първо, цената на суровия петрол на международните
пазари спадна от 1 юли – когато е последния репер за нефтено индексираната цена
на природния газ у нас – с близо 24%. Дори и да приемем, че претеглено през
цената на по-скъпия долар това намаление е „само“ 14% при равни други условия
на 1 юли цената на природния газ у нас трябва да бъде с минимум 80-100 лева
по-ниска.
Газпром прави спешни опити да внесе корекции в
ценовата формула, в условията за предплащане или санкции за забавяне, с които
да компенсира спадащата цена на нефта като репер, както и затруднения достъп до
капиталови пазари и спадащите си приходи и печалба. Не виждам защото Булгаргаз
да се съгласява това да става за сметка на българските потребители. Този мач
вече го играхме през 2006 година, когато преразгледахме договора, защото
Газпром сметне, че губи и оттогава платихме близо един милиард долара повече за
газ.
Второ, базисната цена на природния газ по основния
договор плюс остъпките, които се подписват от руското правителство, сега е забележимо
по-висока от цената, по която Газпром продава в Италия и в Гърция, като разликата
е между 15 и 40 долара за 1000 куб.м. Тук дори не смятаме разликите със спот
цените, които са между 150 – 180 долара през лятото и 50-80 долара – до сега. Украйна
и почти всички страни в ЦИЕ искат в новите договори формулата на цената да
отразява новата доминанта на спот търговия на европейския пазар.
Нещата стават още по-неблагоприятни за нашата
газова компания ако се отчете обстоятелството, че поради водени арбитражни
производства срещу Газпром за свръхвисоки цени на природния газ – приключили с
присъда или досъдебно разбирателство – руската газова компания реално получава
много по-малко – между 310 и 340 долара за 1000 кубически метра. Такъв е
примера на RWE в Словакия, на Ени, на
ОМВ и т.н.
Това, че Булгаргаз буквално заспа в своята инертност
да търси по-изгодни цени, не само, че не позволя на българския индустриален и
битов потребител да получава конкурентни цени, но задържа развитието на
българския газов пазар и свива прогнозите за икономическата рентабилност на
много проекти в инфраструктурата, проучването и добив. За никого не е тайна, че
силите и логиката на задържането на най-високите цени на природния газ у нас са
същите, които задържат проучването и добива на нефт и газ у нас, както и
своевременната реализация на диверсификационните проекти.
Пак те препятстват либерализацията и реалната конкуренцията
на пазара, но не тази, която ще замени Булгаргаз с друг руски монопол, а реална
и многофакторна.
Изглежда отново сработват политически зависимости в
газовия истаблишмент, както и „целесъобразността“ да не „гневим“ големия брат в
момент, когато стратегически важния за него и за част от българската
политическа и бизнес върхушка проект
Южен поток е „на кантара“. Но там ползите отиват с конкретни частни и групови
адреси, а по-високите цени се плащат от всички.
Уж стратегически партньори, уж милиарди евро обещани
ползи за нашата страната, а до този момент инкасираме само минуси и не
получаваме дори равноправно третиране и цени на природния газ. Поправете ме ако
греша, но в бизнеса има принципи – ако не можеш да получиш „своето“ на равнище
от десетки или стотици милиони, няма начин това да стане, когато нещата стигнат
до милиардите. Големи партньори и проекти с малки неуредени сметки не стават.
Много думи се изписаха как държавата не трябва да
дава средства за спасяване на КТБ с публични средства. Ето Ви нагледен пример –
основните средства на Булгаргаз са в КТБ. Добрата новина е, че има почти
равностоен кредит от същата банка, но само на пръв поглед защото неизползваната
част от кредита е също там. Текущата ликвидна позиция на газовата компания е сериозно
компрометирана – което налага извънредни мерки на правителството за осигуряваве
на финансов ресурс за предплащане на природния газ на Газпром – по текущо потребление
и количества за нагнетяване в Чирен. Не случайно Булгаргаз мълчи по темата за
намаленото налягане на подавания газ – защото има сметки за плащане, а средства
отсъстват – особено в началото на отоплителния сезон. От тук произтича и
по-агресивното – поне на думи – поведение на Булгаргаз към ноторните длъжници –топлофикациите,
които си е чиста проба държавна помощ. Шансовете националната газова компания да
си получи парите не са големи, защото от едната страна са компаниите на
Ковачки, а от другата е софийската Топлофикация.
Ето така се стигна до абсурдното искане на Булгаргаз за
увеличение на цената на природния газ – на фона на преливащи аргументи в полза
на радикалното и съкращаване. Финансовата дупка в КТБ постепенно и неумолимо се пренася в Булгаргаз, а от там трябва да се погаси или от
потребителите чрез по-високи цени или от данъкоплатците чрез държавни инжекции.
Тоест ако не платят потребителите, ще платят
данъкоплатците – пак ние.
Иначе мантрата е спазене – уж няма използване на
публични средства за спасяване на КТБ. Просто едни активи – стойност - ще
отлетят в небитието – или пренесат в частна или групова полза. Булгаргаз е само
посредник в този процес.
Разбира се, последната дума ще има ДКЕВР, която
трябва да балансира между финансовите нужди на Булгаргаз като „гръбнак“ в енергияната
газова политика на държавата и интересите на потребителите.
А решението е в намаляване на цената на природния
газ, който купуваме от Газпром и повече конкуренция чрез повече газ от вън и от
местен добив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар