За да не отговарям по единично, пускам следния отговор на зададен въпрос дали цените на дребно на горивата - бензин и дизел - у нас отразяват адекватно спадът в цените на суровия петрол.
Първо, погрешна е тезата, че спадът в цените непременно води до спад в приходите за бюджета. Акцизът - който е основния източник на приходи е абсолютна величина, при по-ниски цени продажбите при равни други условия трябва да се увеличат, т.е. повече акциз ще се плати в бюджета. Постъпленията от данък печалба не би трябвало да се влияят от цената, дори е възможно при по-лениво смъкване на цените, компаниите да реализират по-големи печалби. У нас нямаме добивни компании, които инкасират в най-голяма степен загубите от по-ниски цени на суровия петрол на глобалния пазар.
Второ, в сравнение с предишния анализ - който направих на 15 октомври - когато цените на дизела на бензиностанциите беше 2.55 лева за литър, а на основния бензин А-95 - 2.50, днес цените са забележимо по-ниски - бензинът е 2.33 /намаление от 6.8%/, а дизелът струва 2.40 за литър /намаление от 5.8%/. Макар и със закъснение, цените на колонката у нас започват да отразяват по-справедливо, но не напълно спада на суровия петрол на международните пазари. При спад от 1 юли на цените на суровия петрол с повече от 25%, спадът на цените на помпата е с не-повече от 7%, но трябва да се отчете и валутния компонент, за този период доларът поскъпна от 1.36 долара за евро до 1.26 за евро или с 7.5%. При непроменен акциз, това означа, че за да отразят равнищата на спад на цената на суровия петрол у нас цените на дизела трябва да бъдат под 2.30, а на бензин А-95 под 2.25.
Трето, при положение, че Лукойл заема основно място в пазара на едро и значително на пазара на дребно, в добивната компания би трябвало да се отрази и обстоятелството, че от 1 ноември в Русия се съкрати с 28 долара на тон /или с 8%/ износната такса. Целта е да се съхранят пазарните позиции на руския суров петрол, компенсират намаляващите цени и растящи спредове на основния тип Уралс с основните му конкуренти в ОПЕК. Не е задължително, обаче, Лукойл да "сподели" ползите за себе си от тази отстъпка на руското правителство с българските потребители на едро и дребно.
Четвърто, равнището на потребление у нас не предполагат особен ресурс в рафинериите да намаляват преработвателните разходи, т.е. тъй като те са относителна постоянна величина. При по-ниски равнища на преработка относителния им дял в крайната цена, при постоянен акциз, нараства.
Пето, за съжаление, суровият петрол в САЩ започна да пада с по-големи темпове от този в Европа и Азия, най-вече поради изключителната конкуренция на лекия тип шистов нефт, което принуждава вносителите /Саудитска Арабия/ да натискат още надолу цените за да останат на американския пазар. От това пък нарастват разликите между регионално търгуваните типове суров петрол - между Брент и WTI, да не говорим за азиатския пазар. Тъй като за редица страни в ОПЕК, а и за Русия, нараства напрежението при балансиране на бюджетите им при спадащи цени, основни износители като Саудитска Арабия гледат да компенсират по-ниските цени, на които предлагат своя петрол в Америка, с по-високи цени в Азия и задържане на цените в Европа.
Това фрагментира глобалния пазар на суров нефт и вкарва изключително и устойчиво конкурентно предимство на американските производители пред азиатските и европейские, съответно при равни други условия, предпоставя по-добри шансове за икономически растеж и нарастване на износа в САЩ.
Ехото на тези глобални сътресения на петролния пазар трудно ще се усетят при плащане на сметки за бензин и дизел у нас, поради недостатъчната конкуренция, институционална апатия /НАП/, незаинтересовани медии и най-вече липсата на местен добив на нефт и газ.
Няма коментари:
Публикуване на коментар