неделя, 23 март 2014 г.

Стокхолмският синдром при енергийната зависимост от Русия – уроците след Крим за ЕС и България

„Поради екологичното лоби ЕС позволи да стане зависима от чужди енергоносители - в частност руски“ -  Вашингтон Таймс

„Или фракинг, или Европа изостава“ Joe Kaeser, СЕО Siemens

Става все по очевидно, че ЕС няма да реализира строги санкции срещу Русия преди да изчерпи възможностите за асиметричен отговор чрез подкрепа за Украйна и най-вече чрез приемането на мерки за откъсване от енергийната зависимост от Русия.  Тепърва ще се изчисляват вариантите за действие и направят оценки за въздействие върху ЕС и Русия на едни или други мерки. Колкото и да се критикува президента Обама и САЩ, като че ли Белия дом напипва верния път – напред излезе Министерството на финансите и възможностите за използване на зависимостта на Русия от свързаността й с глобалните банкови и финансови пазари.
Но да се върнем от тази страна на Атлантика. Кризата около Украйна и Крим засили до крайност тревогата на европейските индустриалци от сбъркания баланс между политики в сферата на климатичните промени, енергетика и индустрията. Климатичните политики наливат пряко вода в мелницата на президента Путин и освен зависимост, водят до загуба на конкуренция и работни места. Това едва ли е новост за европейските индустриалци, все още обаче е новост за българските индустриалци, които изглежда изпитват трудности да озвучат тревогите си и се присъединят към гласа на своите европейски колеги. Ако европейската тежка промишленост – на челно място стоманодобива и химическата промишленост, които стоят в основата на европейския интеграционен проект, тръбят тревога, то какъв е шансът българските им колеги да оцелеят с по-високата енергийна интензивност и по-ниска производителност. Ако европейските енергийни потребители при ниски цени на природния газ говорят за критични равнища на енергийна бедност, какво да кажат българските енергийни потребители, които имат перспективата на неизбежни повишения на цените на електрическата енергия и устойчиви равнища на монополна зависимост от руски енергийни доставчици. Проблемите на икономическия растеж и зависимостта от доставки от Русия са две страни на една и съща монета, наследена от годините на Съветския съюз. Газпром означава монопол, монополът означава високи цени и липса на конкуренция. Форсираната от ЕС либерализация на газовия и енергиен пазар в условията на газов монопол не само не освобождава, но затяга прегръдката на Москва до степен значителен брой правителства, сред които е и българското, да се чувстват неспособни или несигурни да реализират общоевропейски политики, защитаващи фундаменталните ценности на Европа – свободата, човешките права и върховенството на закона, които бяха потъпкани в Крим. Няма никакви изгледи новото месианство на Путин да затихне в скоро време. Той просто няма алтернатива освен поддържане на патриотичната и националистическа вълна при неминуемия спад на жизнено равнище в страната и непреодолимите дефицити в социалното, демографско и икономическо развитие. Въпрос на време е следващата нова криза и военна интервенция – като най-високо в списъка стои Украйна - първо като я дестабилизира и тотално препятства усилията на САЩ и ЕС да я вдигнат на крака, а след това използва дестабилизацията като основание за интервенция.
Българският премиер не изключи налагането на вето върху евентуални по-строги санкции срещу Русия – за първи път в историята на българското членство. Само този факт е достатъчен, за да се самооценим като път и перспектива в ЕС и НАТО и се самоопределим като „пленена държава“. Тук действа параграф 22 – от една страна, българските правителства не правят нищо за да намалят зависимостта си от Русия, а от друга същите хора използват високите равнища на зависимост в резултат на подобна политика като основание за налагането на вето срещу санкции. Не зная как Вие наричат тези омагьосан кръг от зависимости, но аз го наричам Стокхолмски синдром на пленената България. 
Тези проруски кръгове имат доста разгърната стратегия за задържане и разширяване на тези зависимости като активират на политическо равнище зависими партии – националисти, леви движения, еколози, новите продукти на политическия инжинеринг, които побързаха да „признаят“ завоеванията на Путин и да осуетят всяка възможност за насочване на огромния ресурс, който сега плащаме на Русия за икономическото ни развитие, за внос на енергоресурси от алтернативни доставчици или за разработване на вътрешните ни запаси от нефт и газ и най-вече на шистовия газ. Не е тайна, че свързани с Русия компании блокират всеки опит за разработване на местни ресурси от нефт и газ или чрез „спечелване“ на конкурси за целия период на лицензия. Друг начин за блокиране на опитите за навлизане на конкурентен на руския бизнес интерес в сферата на проучване и добив на нефт и газ е чрез администратвни пречки, тромави процедури и съдебно обжалване на всеки конкурс докато инвеститорите се отчаят. В случая с Шеврон се приложи хватката с еколозите и мотивираните политици, които финансираха незапомнена от времената на Студената война манипулация с „катастрофалните последствия“ на технологията фракинг. Три години по-късно нищо от „предсказанията“ на тези еколози и политици не се оказа вярно, шистовият нефт и газ формират съответно 40% и 60% от добива на САЩ като му възстановиха глобалните лидерски позиции. След като не могат да измислят друга реалност за шистовия газ и виждат, че отмяната на мораториума е неизбежна, особено в контекста на събитията в Украйна и Крим, тези сили играят за запазване на статуквото и задържане на мораториума колкото е възможно по-дълго. Тъй като шансовете за самозадоволяване нарастват с всяка година, политическите еколози се с стремят да блокират добива от дълбоководните сондажи на блока Хан Аспарух и от други площадки в страната чрез усилване на регулацията и налагането на забранителни разходи, включително чрез уникални и неприлагани никъде в света системи за управление на отпадъците при минна и геоложка дейност. 
Зависимостта от руските енергоносители е относително лесен за решаване въпрос. Но зависимостта на свързаните с това групи от политици, бизнес и неправителствени организации за тях и за България е Рубикон, който трудно може да се премине. След краха на АЕЦ „Белене“ и неминуемото спиране на Южен поток те вече нямат алтернатива за своето съществуване освен да работят за излизането на България от Европейския съюз и НАТО. Само този вариант им дава възможност да реализират своите бизнес и политически проекти, като участват в разпределяне на „корупционната възглавници“, свързана с вноса на енергоресурсите от Русия.
Всяка оценка за въздействие на едни или други санкции може да предизвика спорове. Едно е сигурно – отпушването на проучването и добива на нефт и газ в Европа, в това число и чрез технологията фракинг, насърчаването на конкуренцията чрез достъп на алтернативни доставчици и маршруги, в това число възстановяване под една или друг форма на проекта Набуко и спирането на Южен поток, ще изпратят мното по-силен сигнал към Москва отколко списъците с ограничения за политици от Крим или Русия. 
След Крим битката за евроатлантическия цивилизационен избор не може да бъде прикрита. Изборите за Европарламент правят все по-видима тази реалност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар