Медийната пролет приключи, преди да е настъпила

 

Не искам да бъда груб, но целият този буламач със Спас Русев и Петков беше именно да замъгли истинската картина, че пролетта в големите медии приключи пред да е настъпила
. Вече го виждате по гостите, по темите, по въпросите. Особено потърпевша е Нова ТВ, но и БТВ я следва. За БНТ там нищо не се е променило, просто в скалата на политкоретност се работеше в по-ниските регистри. Първата тема, която ще бъде смачкана са разследванията и работата на комисията около Нотариуса - защото опряхме до политическия чадър, а там е забранено да се пипа. Втората тема е сглобката. Ще видите рязък скок на дискредитиращите ППДБ репортажи, анализи и т.н. Лесно е да се види по гостите и въпросите на водещите.

Не случайно назначават не толкова известни лица за шефове на новините и правят смени по върховете - известните могат и да не са толкова податливи на влияние, пък и привличат внимание. На Пеевски и Борисов им трябва пчелички, които да работят зад кадър.

Най-вече следете промяната в тоналността, ще видите промяна в нивото на критичност спрямо главните герои - Пеевски и Борисов. Научиха се да го правят по-перфидно - формално дават гледната точка и на ППДБ и на реформаторите, но в каква последователност, с какви акценти - като с 24 тия кадър внушения.

И разбира се, черните списъци от Бойково време ще бъдат извадени най-отгоре. Свикнал съм. Бойко ме вкара преди осем години, веднага след като ме обявиха за персона нон грата в Русия. Още от времето на Венелин Петков, след това Хекимян.

Вярвам, вече ви е станало ясно защо Спас Русев вкара Кирил Петков в медийния капан с онази снимка, за да можете вие да си помислите - ами там всички са маскари, и да лепнат петно върху Петков, така че да неутрализират всяка негова критика срещу сделката и решението на КЗК за сделката на Виваком. Чуя ли инвеститор от Залива, веднага се досещам за Оманския фонд в КТБ. Парите на Пеевски и Борисов са в Залива, няма къде другаде да бъдат, само там могат да бъдат на относително спокойствие от САЩ и ЕС. Но само относително - за това им трябва да купят "снизходителността" на САЩ със сделки. За тови искат да махнат и Тагарев - бюджета за отбрана става много милиарден и покупките на американско оръжие е най-прекия път към сърцата на американския истаблишмент. Виваком пък се контролира от парите на ВТБ вкарани през Юнайтед Груп.

Запомнете формулата на политическо им оцеляване - колкото повече арогантност има в корупционните им сделки с руски корени, колкото повече трябва да легалиризират награбеното през годините, респективно нарастват нуждите да приспиват бдителността на американските и европейски служби, толкова по-високи ще бъдат децибелите на техния турбоатлантизъм, както и нуждата от сделки като тези с АР1000 - да купиш с публичен ресурс "любовта" на съюзниците ни. Не случайно напазаруваха с публични пари през частни български фирми услугите на лобистки фирми в САЩ.

Знаете ли кога точно ще пуснат кокала КЗК? Точно никога. Изобщо контролът върху регулаторите. За това им трябва и тотален монопол върху наратива какво става в България -. комисията по външна политика в НС, министерство на външните работи, и дипломатическа служба - върху всички официални канали и информация, която излиза от България.

Е, няма да им се получи. Ако помогнете на другите медии, като Алтернативата да съществуват и да усилват обхвата на влияние, нямат шанс. Защото нито могат да ни купят, нито могат да ни хванат в капани. Или поне ще им бъде много по-трудно.

Интервю за аудиокаста на радио Фокус: Илиян Василев: Заплахата милитаризирана Русия да ни нападне е вече много осезаема

Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор,  в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

ЦС: Какво се случва в българската енергетиката, та бившият енергиен министър Росен Христов бие тревога. Според него в ресора е настанал мрак, абсолютно нищо не се обяснява, пазарният дял на „Булгаргаз“ се свива, тъй като фирмите, които внасят руски газ, предлагат по-конкурентни цени. Христов твърди, че „Булгаргаз“ губи позиции за сметка на посредници, защото купува изцяло неруски газ, а големи гръцки фирми продължават да търгуват с гръцки газ – както известно Гърция няма такива залежи. По темата поканих Илиян Василев – бивш посланик на България в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор. Добре дошъл в Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“, посланик Василев.

ИВ: Добре заварили.

ЦС: Защо отказването ни от руски газ вместо да излезе по-евтино, сякаш се оказва по-скъпо?

ИВ: Ексминистърът Росен Христов е най-малко човекът, който може да говори на тая тема, защото той общо взето бяга пред вятъра. Действително ситуацията на „Булгаргаз“ е  много тежка, но тя е тежка именно заради неговите действия по време на министерстването му, особено във връзка с договора на "Боташ" и „Булгаргаз“, при който всеки ден „Булгаргаз“ ползва ли или не ползва, процентът на ползване вероятно е по-малък от 25% за всичкото време на капацитетите, които той е ангажирал от "Боташ", но затова всеки ден плащаме по половин милион за ангажиране на капацитета. Тези средства източват „Булгаргаз“ и то по драматичен начин. Второто нещо, той беше министър, и то дълго време беше министър, а по негово време се случиха нечувани неща. Първо, в „Булгаргаз“ след като смени всичките ръководства там, които имаха, и президентът си сложи негов човек, „Булгаргаз“ отначало имаше проблем с ангажирането на слотове на терминал в Ревитуса, след това получи три слота за цялата година, които обаче не използва, и продължи по негово време да вкарва руски газ. И за да не излезе, че той го вкарва, го вкарва през гръцки фирми. Тая схема той я направи. И сега да се възмущава, е лицемерие. Тежки са проблемите, действително руски газ влиза в България, внася го фирмата на „Литаско“ и един български известен бизнесмен – те вкарват уж за нуждите на рафинерията, но обемите, които вкарват, са много по-големи. И сега тук идва проблемът със ситуацията на „Булгаргаз“ и на българските потребители: защо газът е скъп. Ами ето, 1/3 от природния газ влиза от Азербайджан. Това е най-евтиният природен газ и при него цените са устойчиво под 30 евро на мегаватчас. 30 евро означава под 60 лева. За да направи регулирана цена, забележете, регулирана цена на КЕВР би трябвало да бъде цена, която защитава потребителя, а се оказва, че докато на борсата цената е 56-58 лева, т.е. борсата вече се е интегрирала и синхронизирала със западните борси, особено холандската, която използва за  газовите договорите Ти Ти Еф, то регулираната, защитената цена, която КЕВР ни дава, е над 70 лева. И единственото логично обяснение е: след като имаме компонентата 1/3, което е азерски газ, другият газ, който „Булгаргаз“ купува, е много над борсовата цена.

ЦС: Защо не можем да използваме договорът с „Боташ“ и той се оказва вреден за България? Оказва се, че плащаме стотици хиляди на ден за нищо. Защо не използваме пълния му капацитет?

ИВ:Ами този договор не е никога имал реалната, практичната цел основно да увеличи вариативността, гъвкавостта на снабдяването у нас с втечнен природен газ. Неговата основна цел беше да помогне стратегически, защото нашият президент се занимава с геостратегия, геополитика. Той в търговските дела не е изкушен, още повече когато назначи за шеф на „Булгаргаз“ човек, който няма особен опит в тая сфера. И основната цел беше: в последна сметка в този тристранен протокол, който направиха с „Булгартрансгаз“ да се позволи на „Боташ“ да има достъп за допълнителни количества руски газ през България до пазарите на северозапад от нас, като се започне: Сърбия, Унгария, Германия, Австрия и т.н. При отсъствието на междусистемно споразумение между БТГ и Боташ, когато се подписваше договора на Булгаргаз, то естествено, че няма никаква конкуренция, и сега освен „Боташ“, който контролира капацитетите на изхода от Турция, само той и Сокар Енерджи имат право да изнасят газ от Турция. Говорим за природен газ, който да излезе от турската газопроносна система, не по специализираната тръба на „Турски поток“. Поради тази причина, г-н президентът просто се изкуши като много политици преди него да прави геополитика през природния газ. То това е проблемът с „Булгаргаз“, затова казвам, че докато не се приватизира, компанията постоянно ще бъде играчка на политици да се занимават с газов бизнес.

ЦС: Възможно ли е да се развали договорът с “Боташ”? И макар че за това се говореше усилено през последните седмици, след посещението на турския външен министър Фидан Хакан тази тема изчезна.

ИВ: Тя изчезна, защото просто Турция държи силните карти. Той договорът е толкова неравностоен, че всяко нарушаване означава, че трябва да платим до края на 13-годишния период цялата сума, която би трябвало да платим и това са някъде към 2,5 млрд. И няма такъв човек, който да плати такива милиарди. Договорът се разследва в Европейската комисия, но и там едва ли ще постановят прекратяване, по-скоро ще ни наложат бъдещи ангажименти. Общо взето мерките на Европейската комисия ще засегнат  само страната-членка на Европейския съюз, тоест “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз” и правителството. И в това отношение ние отново ще бъдем губещи. Да не говорим, че има и една много опасна и ескалираща тенденция: “Боташ” да си сключва нови договори за пренос на газ през България в Австрия, в Унгария и т.н. И ако прекратим този договор с Боташ, ще отворим място за турската компания да предяви претенции освен тези по директния договор и претенции за щети и загуби по нереализирани други. Защото този договор ще падне, но остават нереализирани възможности за пренос на договорени вече количества руски газ през Турция за Централна Европа, които не могат да се реализират без България.

ЦС: Проекти на стойност половин милиард евро за увеличаване на капацитетите на две от старите газови връзки на България с Гърция и Румъния обявиха вчера газовите оператори на трите държави: българският “Булгартрансгаз”, гръцкият “ДЕСФА” и румънският “Трансгаз”. Чрез тях се очаква да се вдигнат мощностите на връзките Кулата-Сидирокастро на границата ни с Гърция и Кардам- Негру вода на тази с Румъния. Какъв търговски интерес ще предизвикат тези разширения?

ИВ: Тясното място на тази връзка, наречена вертикален газов коридор, не са капацитети между КС “Кардам” до “Негру вода”, там достатъчни капацитети съществуват. Проблемът е в едни 63 км, които са в частта между КС „Странджа“ и КС „Провадия“. Те са тясното място, след като беше пуснат “Турски поток”. Защото “Турски поток” трябваше да използва и използва част от инфраструктурата  на Трансбалканския газопровод. И когато използва и натовари тази инфраструктура, той де факто обезсмисля и рязко намалява разполагаемия капацитет за конкурентни газови потоци, по трите тръби, които минават от “Кардам” до “Негру вода”. И сега трябва да направим не нещо толкова по тези три тръби, колкото най-накрая “Булгартрансгаз”, който обеща и това беше ангажимент, за да не компрометира възможностите на вертикалния газов коридор, да направи именно тази връзка. Докато сега започнат да я правят, докато я реализират, битката ще е: кой ще изпревари да натовари и използва все пак не безграничните капацитети за пренос през България. И тази битка засега се печели от „Газпром“, чиито природен газ влиза през Турция, това компрометира и възможностите за натоварване на вноса от Гърция. Между другото, при проекта за интерконектора с Гърция капацитетът също ще се разшири до 5 млрд., и там нещата много бързо вървят. Но капацитетът на Сидирокастро-Кулата трябваше да се увеличи отдавна от 1,5 млрд. до 5 млрд., но очевидно не става. И като добавим и че се забавя и терминала в плаващата платформа в  Александруполис, тя трябваше да тръгне във втората половина на февруари, картината на геополитическата игра зад кадър изплува. Доколкото разбирам, пускът на Александруполис, се отлага за края на април. Разбирате, че е една много сложна игра, в която няма толкова търговия и пазар, или конкуренция, колкото има геополитика. Тоест, евентуално тези мощности през Гърция ще се натоварят, но те се намират в подчинено отношение спрямо мощностите, които се товарят с природен газ, който влиза от Турция. Защото да не забравяме, че там е и основният дългосрочен договор с Газекспорт, който пък определя жизнената способност на “Булгартрансгаз” да оцелее, защото дългът по “Турски поток” още не е изплатен. А в момента, в който се компрометират приходите по него, “Булгартрансгаз” е нагълтал вода.

ЦС: Като обобщим казаното от вас, какво се случва реално в енергетиката, в газовата й част?

ИВ: В енергетиката сега в момента консумираме резултата на години на намеса на политици, които се упражняват да правят бизнес през енергетика, природен газ, и електроенергия и т.н.,  каквото се сетите. В резултат на което “Булгартрансгаз” естествено ще губи позиции, тъй като няма как да ги задържи  при положение, че регулираната цена, която той предлага и природният газ, който предлага, е много по-скъп от природния газ, който е на борсата. Просто пазарен принцип. И в момента, в който се каже, че трябва да се приватизира, защото това е единственият начин, при който корпоративните съображения ще надделеят над политиците, картината ще стане друга. Ами вие само вижте, откакто се помним, “Булгартрансгаз” и “Булгаргаз” се управляват от  президенти, премиери, министри на енергетиката, депутати и други, по руски образец, и е естествено, че няма как да оцелеят. Компанията се декапитализира и ще продължава до един момент, в който най-накрая ги приватизираме, но вече в условията на техния недоимък. Същата работа е и с електроенергетиката. Там влязоха много политици, които са и лично заинтересовани от много сделки, които се реализират, особено в сферата на ВЕИ, но не само. И като видите, че от 240 депутата, примерно повече от половината имат някакви интереси във ВЕИ, как да се управлява тази система, когато трябва да се вземат радикални мерки, така че да се поддържат и начините за съхранение на устойчивостта на системата, за регулиране на честотата, балансиране и т.н. Когато влизат все повече и повече мощности от ВЕИ и като добавим и тази идея за нова ядрена мощност, очевидно уравнението става невъзможно за балансиране. Затова се надявам, че ще съумеем да направим по-плавен преход, именно като окастрим крайните и екстремни политически моди, и най-вече интересите на политиците и оставим експертите да си вършат работата. Все пак тази система ни служеше толкова много години и беше направена от експерти и по-малко от политици. И се оказва, че дори преди 1989 г. е имало повече експертност в управлението на енергетиката, отколкото сега. Много е странно, но е така.

ЦС: За първи път България сега внася ток от страни, които доскоро е снабдявала - Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония. Защо се получи така, заради не балансираната система ли?

ИВ: Естествено се случи това, та вие натоварвате въглищните централи със стойността на емисиите, те стават неконкурентни. В същото време никой не е стимулирал газовите централи в България. И в момента ние вкарваме ток от газовите централи на Турция и Гърция, тъй като и природният газ като цена падна. И емисиите при газовите централи са 40% от тези, които са при въглищните и това конкурентно предимство просто няма как да се компенсира. В същото време никой не предприема някакви мерки за съхранение на въглищата, защото те в момента са единственият сигурен местен енергиен източник на базова енергия, който не се внася. И като такъв, те няма как да бъдат заместени като опора на националната енергийна сигурност. Утре може да стане всичко, може да се компрометират както физическите доставки, така и някой да направи цените на тези доставки прекалено високи. И ако ние през това време си затворим мините, затворим въглищни централи, затворим всички други способности да генерираме енергия, независимо от събитията извън нас, то тогава ще имаме проблем. И това се очертава.

ЦС: След като климатичните политики на Европейският съюз бяха пряко свързани с избора на Урсула фон дер Лайен за председател на Европейската комисия – тогава сделката й беше със Зелените, за да получи необходимите гласове за избора на втори тур, съответно бе наложена и такава климатична насока.  И сега, каква е гаранцията, че при нейното преизбиране след изборите през юни, ще бъдат ревизирани тези климатични политики?

ИВ: Урсула фон дер Лайен не беше точно знамето на климатичните политики. Знамето им беше Франс Тимерманс, нейният заместник. Той напусна. На вчерашното заседание на Европейския съвет, това е най-висшият орган, беше взето много важно решение, а именно акцент на Европейския съюз в следващите години да бъде отбраната и сигурността. Което означава, че част от тези средства, които отиваха да поддържат климатичните политики, ще се пренасочат към отбрана, просто защото преди да спасяваме планетата трябва да спасим самият Европейски съюз и териториалната цялост на неговите членки. Тъй като всички страни вече приемат, че заплахата милитаризирана Русия да ни нападне е вече много осезаема. Сега, процентите не са над 50, но при всички положения тази опасност расте. И доколко може да се вярва на  Русия, след като всички от Путин надолу точно в навечерието на войната в Украйна уверяваха, че това е невъзможно, че това е безумие да се нападне Украйна, и я нападнаха.

ЦС: Доколко е възможно Русия да предприеме такива действия и към  Европейския съюз? Вие сте доста добър познавач на политиката на Кремъл.

ИВ: Вижте, има две неща - апетитът идва с яденето. Една свръх милитаризирана, защото в момента, за да оцелее Русия тя се милитаризира - икономика, общество, всичко. И това, когато вече мине една граница, в която балансите между разум, рационалност, интереси се нарушат, то може да се очаква всичко. Русия няма спирачки. Не случайно всички основни страни Британия, Германия, Полша, Франция, Италия ревизират плановете си именно, за да увеличават въоръжаването си въз основа на оценката за нарастваща опасност от голяма война. Провокирана и в следствие на Русия и не само на Русия, има и други агенти които могат да се включат. Днес пускам една статия по този повод, стратегията на Русия е да глобализира украинския конфликт и да ни ангажира в една глобална война. В която се  намесват с техните интереси, съответно и някои други регионални автократични сили, които са антизападно настроени, против Европейския съюз и НАТО. В този смисъл Европейският съюз, след като се преориентира към отбрана, вероятно ще започне, не само вероятно, а със сигурност ще започне да прави политика, която е много по-близка до тази, която се провежда в САЩ и Канада, Северна Америка. По-балансирана политика, която ограничава зависимостта си от внос. Ето виждате конфликт в Червено море, той не е случайно избухнал там с хутите. Хутите не случайно атакуват танкери, които се насочват към Европейския съюз. Всичко това е част от глобален план и в него основна роля играе като архитект именно Москва. И като играе тази роля, очевидно заплахата за цяла Европа става все по-реална. Пак казвам, тук не е необходимо човек да се паникьосва, а трябва да вземе мерки, и това е начинът, по който се планира отбранителната способност. Трябва много хладнокръвно да преценим какви мерки трябва да предприемем както в областта на модернизацията на армията, така и в пренастройване на отбранителната промишленост с новите възможности. Както и разбира се, да  се прегледат мобилизационните планове, тъй като най-голямото престъпление, което може да се направи е в условията на очевиден консенсус за нарастваща заплаха от война, ние да оставим по-голяма част от подлежащите на мобилизация български момчета и момичета без никаква военна подготовка.

ЦС: И на финала на нашият разговор искам да ви задам още един въпрос от аспектите на енергетиката. И той се отнася за идеята за построяване на електроцентрали в акваторията на Черно море. Това поредната модна панацея ли е? Правят се брифинги, пресконференции, телевизионните студия са изпълнени с интервюта в тази посока.

ИВ: Единственото положително, което там виждам, са тези офшорните паркове, за които мина законодателството или би трябвало вече да е минало. Сега, по принцип единствената разумна политика е при изключително волатилен, тоест колебаещ се пазар: както от гледна точка на източници на енергия, така и на други свързани с енергетиката обстоятелства като емисии, достъп, достъпност на цени, физически маршрути и т.н. човек трябва да си остави отворени всички възможности. И вече да остави политиците да се отдръпнат от намесите в енергетиката и в пазара, за да може пазарът да балансира и да награди тези, които доставят най-добрия микс между различни опции. Дали ще бъдат плаващи централи, дали ще бъдат офшорни паркове, това вече е друга история. Оставете пазарът да реши кой трябва да оцелее и бизнесмените пък да си направят своите сметки. Тези брутални намеси, дирижистки уклони от страна на управляващите България - това ще бъде, онова няма да бъде, ни доведоха до днешното състояние. Това очевидно трябва да се преразгледа.

ЦС: Много ви благодаря за този анализ и за времето, което ни отделихте.

Гостува ни Илиян Василев, бивш посланик на Българя в Москва, сега енергиен експерт и политически анализатор.

 

Serbia at the crossroads: Vucic’s credo - rule as Putin and join the EU

The Vucic part in the Putin-Erdogan-Radev-Vucic-Orban ‘axis’ has revealed its true colours and anti-Western, anti-democratic nature through the brutal violence executed by Serbian police against protesters in Belgrade. In his pursuit of power, the Serbian president has overplayed his hand. A more moderate approach could have secured victory, but he opted for vote rigging to maintain authority in Belgrade. Willingly or not, he has accepted the role assigned to him by Putin - of Serbia's Yanukovych. This destiny seems almost inevitable as Putin's relations with the West sharply deteriorate, leaving no room for a middle ground, especially one aligned with Putin.

Unfortunately for Serbia, Vucic's actions have blocked its path to the EU, opening Pandora's box for destabilization in the Western Balkans and a slowdown in EU accession for other countries. Among the ‘axis’ countries, only Bulgaria, due to President Radev's marginalization, has thwarted the Kremlin's plans.

The elite in Skopje should reconsider its current policy lines, following Vucic's Serbia as a political anchor, and realize this ends up with RNM being left out of the EU and Albania having a separate accession track. Such developments would affect the Albanians in North Macedonia. Note the usual 'blame Sofia' game won't work.

The diplomatic farce of Russian special services warning Vucic about the protests being equivalent to Maidan is a clumsy Moscow self-aggrandizing act. Vucic has long employed political tactics borrowed from Putin, which has been evident since the announcement of early parliamentary elections. The Kremlin seeks to portray Vučić as a Moscow puppet, undermining the latter’s status at home and abroad.

To the protesters in Belgrade, I extend my profound sympathies and best wishes for success, even if it may not come soon. Vucic will likely persist in power using increasingly brutal measures; the more, the further Serbia remains from the EU. In the short term, Vucic is a liability for Serbia as his leadership style and political instincts are incompatible with a membership in the EU - which is a setback for the EU, Bulgaria included. Our two countries can only address historical issues and realize their full potential within this union. Tensions will only arise with Serbia in Russia's orbit.

To the protesters, take comfort despite your disappointment with some quarters in the West. The US ambassador in Belgrade’s “principled" stance against violence may not align with the protesters. Still, hunger strikes and ongoing protests could force Vucic into some form of reconciliation or compromise. At any rate, to avoid despair, please read and learn lessons in realpolitik from US diplomacy during the collapse of the Soviet Union. Many suggest revising this main line in US foreign policy towards Serbia - appeasement and engagement with Vucic through reforms. Without a balance of carrots and sticks, Putin prevails.

And the Soviet Union collapsed - regardless of US policies.

Да изнесеш концерт

Анна Гурина

В една студена вечер през 1950 г. в музикалното училище в Нижни Тагил влиза изнемощяла жена с лагерно палто и подковани обувки. На лош руски език тя помолила да я придружат до пианото, за да "изнесе концерт". Тя седнала пред инструмента, дълго гледала клавишите, после вдигнала ръце и... от актовата зала се разнесли мощни акорди, изпълнени с неистов темперамент, които разтърсили старата едноетажна сграда. Учители и ученици, изоставили занятията си и се втурнали в залата. Една странна непозната седял на пианото и с изкривени от артрит пръсти свирела Бах, Моцарт, Бетовен, Шопен. Погледът ѝ бил вперен в безкрайността, а лицето ѝ светело от вдъхновение. "Коя сте вие?" - попита директорката веднага щом непознатата свършила. "Казвам се Вера Лотар-Шевченко - отвърнала тя със силен чужд акцент, - и свиря тази музика от тринадесет години!"

Неведнъж Европа и Америка я аплодирали, а Ромен Ролан я нарекъл "най-изявената пианистка на XX век". Вера не се интересувала от славата. Най-важното нещо за нея била музиката. Тя била нейното щастие, нейният живот и Вера ѝ се отдавала без остатък, съчетавайки в себе си взискателността на учител и вечното усърдие на ученик.

Вера Лотар е родена на 10 март 1901 г. в Торино в семейството на италиански математик и испанска пианистка. След това баща ѝ получава място като професор в Сорбоната и семейството се премества в Париж. На 6-годишна възраст Вера е записана в музикално училище, а на 12 години вече изнася рецитали. Един ден тя си проправя път до Тосканини зад кулисите и иска да свири в неговия оркестър. Взискателният Тосканини отказва. Тогава Вера седнала на пианото и изсвирила Лист по такъв начин, че великият диригент се разплакал. Вера обикаля света с неговия оркестър. Две години по-късно, на 18-годишна възраст, тя започва да изнася рецитали. Ромен Ролан, познавач на Бетовен, бил шокиран от изпълнението ѝ. Тя свири за американския президент, свири в Бъкингамския дворец, обикаля Европа и Америка. Stеinway ѝ подарява роял и я превръща в лице на кампанията си. Пътят напред е осеян с рози. Слава, богатство, почитатели - изобщо всичко, което може да си пожелае. Но всичко това предотвратява... любовта.

В средата на 30-те години Вера се запознава с Владимир Шевченко - руски емигрант и производител на цигулки, когото в Париж наричат "руския Страдивари". Това е любов от пръв поглед. Владимир е по-възрастен от нея, той има двама сина, но това не спира Вера и през 1936 г. тя се омъжва за него. А след това се влюбва за втори път - в Русия, за която й разказва съпругът й, и се запалва да се премести в тази прекрасна страна, където живеят прекрасни хора. Двамата пишат молба до посолството. След няколко месеца на Владимир е разрешено да се върне. Щастливата двойка се премества в Ленинград. Междувременно в календара се появява страшната 37-ма година ...

Живеят зле. Стая в общежитие, обща тоалетна и кухня, недостатъчно пари, Вера продава парижки тоалетни. Но след няколко месеца, благодарение на покровителството на пианистката Марина Юдина, Вера получава работа като солистка в Ленинградската филхармония. Съпругът ѝ си намира работа. Изглежда, че най-трудното е приключило. Но една нощ към общежитието се задава черна фуния. Владимир е арестуван по донос. Дават му 10 години без право на кореспонденция.

Вера се втурва в защита на съпруга си. С неистовия си темперамент тя минава от инстанция на инстанция и доказва, че съпругът ѝ е обичал Русия, че е патриот, но нищо не помага. Тогава тя губи търпение и изкрещява: "Тогава арестувайте и мен!" И, разбира се, веднага я арестуват за "сътрудничество с врага". Следователят от НКВД по време на един от разпитите бавно, с наслада, счупил всеки от пръстите ѝ с дръжката на пистолета. Така че тя не можела повече да свири.

Вера излежава присъдата си "от звънец до звънец". Тя сменя шест лагера. Реже дърва, цепи дърва за огрев, работи в кухнята. Съпругът ѝ ще бъде застрелян, но тя ще разбере за това много години по-късно. Децата ѝ ще попаднат в сиропиталище, където най-големият ще загине при бомбардировка, а тя ще срещне най-малкия чак двадесет години по-късно. Тя никога не докосва пиано в лагера. Но един ден двама затворници й изрязват клавиатура от шперплат. И на този "лагерен Стенуей" тя свири през нощта целия си богат репертоар. А гледайки осветеното ѝ лице, жените в бараките си мислят, че чуват безсмъртна музика.

Освободена е през 1950 г. Забранено ѝ е да живее в големите градове. Тя само мечтаела да седне на пианото и затова поискала да отиде във всеки град, където има музикално училище. В музикалното училище в Нижни Тагил тя свири в продължение на няколко часа, без да спира. А в коридора мълчаливо плачат учителите. 

В училището я взели като илюстратор за часовете по музикална литература. Тагилските ученици имали голям късмет - слушали известната пианистка два пъти седмично. Но не само те имали късмет - късмет имал и целият град. Вера изнасяла безплатни концерти в местния Дом на културата, получила работа в драматичния театър като музикален оформител, а след това взела и ученици. Обичала да преподава. Първо слушала как детето свири, а после казваа: "Изсвири го ето така", а след това им показвала. Съседите и, захвърлили всичко, тичали на този импровизиран концерт. Една от нейните ученички, Татяна Константиновна Гускова, си спомня: "... тя живееше в някакъв особен свят, беше абсолютно непрактична в светските и ежедневните дела.  

Музиката я изпълвала без остатък, беше смисълът на съществуването, на живота и щастието".

Говорейки за концертите. Те били изключителна рядкост, а Вера Августовна, възвърнала формата си, мечтаела за големи зали. Най-близкият голям град бил Свердловск /днешен Екатеринбург/. Но тя не се задържала дълго в Свердловската филхармония - към нея се отнасяли крайно подозрително. Тя била "аутсайдер", "бивша затворничка", и свирела по начин, различен от този в руската школа. Давали ѝ малко концерти, а ако ги правела, те били предимно в селата. Като не издържала на пресата, Вера се премества в Барнаул. Давала концерти в полупразни студени зали, много студени и страдала от това. Но един ден на концерта ѝ случайно дошъл кореспондентът на "Комсомолская правда" Симон Соловейчик. Той бил потресен от изпълнението ѝ и на следващия ден целият Съветски съюз научил за Вера Лотар-Шевченко.

През последните 16 години от живота си Вера Августовна изнася концерти в Москва и Ленинград и никой не казвал, че свири "някак неправилно". Живее в Новосибирск, в Академигород. Почитателите на нейния талант по всякакъв начин и с всички средства й осигуряват двустаен апартамент, купуват мебели и роял "Бекет". Вратата на апартамента винаги била полуотворена и съседите слушали как тя свири, докато седели на стълбите.

Тя била напълно непрактична в къщи, не умеела да готви, можела да забрави вечерята на котлона, да седне на пианото и после да се събуди, когато от кухнята излиза дим. Учениците от местното училище я покровителствали - чистели къщата ѝ, купували хранителни продукти, изпълнявали поръчки. По същото време - някъде в края на 60-те години - дошло писмо от френското посолство: извикали я обратно. Предлагат да се възстанови концертната дейност, обещават турне в Европа и Америка, условия на живот и хонорари, несравними със съветските. Но Вера... отказва. "Заминаването ми би било предателство към онези съветски жени, които ми помогнаха да оцелея в лагерите." Не без основание Вера е сравнявана с библейската Рут - родината, която убива съпруга ѝ, става нейна родина. На концертите ѝ никога не се продават билети за първите редове. Тези, които са преминали през лагерите заедно с нея, идват на тях безплатно.

Понякога била палава. Веднъж след един концерт в Новосибирск тя хожелала да отиде да се "забавлява" с приятелите си. Искала да пият шампанско и да свирят на пиано. Таксиметровият шофьор ги закара в едно забутано питейно заведение. Син дим, небръснати лица, разговори на жаргон, почти никакви жени. "О...", зачудила се Вера Августовна, но "тук няма пиано?". Взела две бутилки водка и помолила мъжете да донесат инструмент. Час по-късно полупияните мъже докарали на камион концертен роял. В продължение на няколко часа алкохолиците, крадците и престъпниците слушали Моцарт, Бетховен и Бах в тишина, свалили шапки.

Вера Августовна умира на 10 декември 1982 г. Погребана е в гробище в Новосибирск. Целият град последвал ковчега ѝ. На гроба ѝ е издигнат бял паметник, на който са гравирани собствените ѝ думи: "Животът, с Бах в него, е благословен".

Колко жив е Путин?

 

Последната среща в Сочи на 4 септември

Слуховете за смъртта на Путин, които тръгнаха от известното предаване на Дмитрий Гордон, са невъзможни за потвърждение, колкото и достоверни или недостоверни да изглеждат, защото той има двойник, който може да се появи на публично място, когато това е необходимо. Винаги могат да го опровергаят като психооперация на украинските служби - и точно това прави Кремъл. Дори проявяват високомерие като принизяват както източниците, така и интерпретациите.

По-важният въпрос е какво се случва с Русия след Путин?

1. Идеята, че някой извън най-близкото обкръжение на Путин и по-точно на силовия блок около Патрушев и Съвета за сигурност, може да замести Путин е наивна. Но войната в Украйна дава своя отпечатък и там има много специфики и натиска на олигарсите срещу силовиците ще се засили.

Тези, които следяха какво става с истинския Путин, намериха доказателства, че той е жив при една от последните му срещи с Ердоган, в началото на септември. Срещата се уговаряше дълго, защото турския президент отказваше да се срещне с "двойника" и така се наложи вместо обявената визита на двойника в Турция, Ердоган да лети към Русия за среща с истинския Путин.

2. Не за пръв път на постсъветското пространство всичко зависи от сценария за предаване на властта. Ако не могат да се разберат за наследника, то двойникът, ако действително Путин е починал, може да остане достатъчно дълго на власт, включително да участва и следващата година в изборите. Но това е крайна хипотеза.

3. Косвени данни могат да се търсят много, всички разузнавателни служби сега следят за движението на най-близките до него олигарси, но ситуацията много наподобява разпада на Съветския съюз - дори да знаят в Пекин, Минск, Вашингтон но за тях е по-важно да няма трусове в Москва, които да увеличат глобалния риск. И за това мълчат.
Що се отнася до войната в Украйна - въпросите са повече от отговорите, но следете събитията в Близкия изток, операцията на Израел в Газа и най-вече реакциите на Иран. Техеран няма да се реши на нищо радикално ако знае, че няма да има подкрепата на Русия на Путин.
Военните действия и атаките в Украйна ще продължат - отново с идеята, който и да е след Путин /отново ако е истина смъртта му/, да се постигне мир от позиция на силата.
Но си мисля, че това дълго не може да продължи. Рано или късно - липсата на истинския Путин ще стане явна, защото само той можеше да балансира между отделните боляри. Онзи ден Набиулина си позволи ярка критика на Кремъл, а това не е типично.

Терминалът за ВПГ в Александруполис закъсня. Изненада няма.

 Пускът на ВПГ терминала в Александруполис се отлага и няма да бъде готов, както бе обещано, до края на 2023 година. Разбира се, по обективни причини. Посещението на акционерите, включително на шефа на БТГ, в Сингапур, бе ритуално, тъй като конверсията на съоръжението в плаваща платформа в корабостроителницата Keppel бе договорено много късно, едва в началото на тази година. Сегашната визита има за цел да оповести публично този факт. Има много прилики между факторите, които играха роля, при умишелното забавяне на проекта за интерконектор България – Гърция, които сега сработват и при забавянето на пуска на първата в Гърция плаваща платформа за съхранение и регазификация (FSRU) на ВПГ. Отново целта е да се забави входът на ВПГ от Гърция, за да се даде време на Русия да организира входът на руски газ от Турция през проекта за Турски газов хъб. Газпром и Кремъл просто активираха лостовете си за влияние в Гърция, включително инициатора на проекта – компанията Газтрейд на свързания с Газпром гръцки магнат Копелузос.

Ако терминалът в Александруполис тръгне на 1 юли 2024 година, ще е добре, но има съмнение, че и тази дата може да се прекомерно оптимистична, ако се затегне реализацията на Турския газов хъб, съответно Газпром ще има нужда от допълнително време. Остават открити въпросите защо Булгартрансгаз трябваше да става акционер, а не БЕХ, така и никой не разбра, освен знаещите. Ролята на Булгартрансгаз при определяне на българската газова политика е рещаваща, и тази компания реализира основните насоки и в отношение на големите енергийни проекти с Турция и Русия /Турски поток и сегашният ъпгрейд с Турския газов хъб/, които имат ясен приоритет пред гръцките проекти. Проблемът на този тип едностранна политика е, че като играем с Русия и Турция за сметка на Гърция, южните ни съседки ще активират байпаса на България през Албания и Северна Македония. За сега годишният капацитет на връзката Гърция – Северна Македония е "само" 2,8 млрд. кубически метра, но скоро може да нарастне рязко. Сърбия и Гърция вече работят за продължение към Сърбия.

Will Prigozhin's coup succeed?

The harsh tone in Putin's statement regarding Prigozhin's coup attempt may prove ineffective as it comes too late and lacks impact. While the strong rhetoric is appropriate, it may not deter Prigozhin. Putin has always responded resolutely under pressure, but this time is different as he no longer holds all the power.

The coup attempt has been brewing for some time, particularly after Putin and Shoigu ordered PWC Wagner to come under the control of the Ministry of Defense by the end of June. This directive from the top effectively aimed to strip Prigozhin, a key player in the power struggle for Putin's legacy, of his sole advantage.

PWC Wagner, funded by Russian oligarchs and the defense ministry's budget, naturally grew into a formidable force during the military operations in Ukraine. The rivalry between Prigozhin and Chief of the General Staff Gerasimov created insurmountable problems in managing offensive and defensive operations. No army could withstand the complications arising from dual subordination and command issues.

Like corruption, which was Putin's most successful export commodity abroad, it has now returned to haunt him and significantly undermined the economic and financial foundation of his grip on power. Notably, it has also hampered his ability to sustain weapons and munitions production at a rate sufficient to support ongoing operations in Ukraine. Private armies initially designed for covert operations, evading restrictions on official Russian troops, have become a nightmare threatening their creator.

What are Prigozhin's chances?

He has already succeeded by dealing a devastating psychological blow to Putin, from which the latter will be unable to recover. It's worth noting that this blow didn't come from the "liberal opposition" or the imprisoned Navalny but from a "war hero" who captured the attention of ordinary Russians and the patriotic elite, albeit at the cost of tens of thousands of casualties among Wagnerites. Today, pro-Kremlin propagandists argue that these casualties were criminals, but that label did not hinder their deaths in Putin's name during operations in Bakhmut.

Can Prigozhin succeed despite being outnumbered by hundreds of thousands?

It's not solely a matter of numerical balance but rather a comparison of motivation, determination, and who holds the initiative, including control over the media. Prigozhin and his followers express the discontent those fighting in Ukraine felt due to the widespread corruption, abuses, and a complete breakdown in operational management. Yes, Putin can mobilize hundreds of thousands of supporters in Moscow, but there are factors to consider:

• Putin will inevitably face challenges when using force against his people on home soil. There remains some degree of public tolerance, and any semblance of a civil war in Russia will tarnish his power status and be seen as an admission of failure.
• The loyalty of the FSB (Federal Security Service) and Rosguard (National Guard) is questionable; their allegiance, like any bodyguard, may shift with changes in power. The FSB alone cannot control the military.
• Prigozhin is a 'turbo' patriot, and his coup offers the Russian elite an opportunity to escape the impasse in Ukraine, which is unlikely under Putin's leadership. There is a growing weariness among Russians, as many yearn for victory but even more so for an end to the conflict.

It is essential to monitor the situation closely. If Prigozhin advances after Voronezh, Putin will have to negotiate with him, resulting in the downfall of Shoigu and Gerasimov. Putin may then assume a role similar to Gorbachev after the Yeltsin putsch.