четвъртък, 20 февруари 2020 г.

Alternatives & Analyses: Сърбия получава комплекс за противовъздушна отбрана "Панцир - С1" - Борисов позволява прелитане.

Посещението на руския министър на отбраната Сергей Шойгу по-рано тази седмица в Белград привлече вниманието към доставката на системата за противовъздушна отбрана „Панцир-C1“. Според сръбски и руски медии това трябва да се случи до 22 февруари.
Товарът може да бъде транспортиран по въздух само по три възможни маршрута - България, Румъния и Унгария. Унгария и Румъния отказват не за пръв път достъп до въздушното си пространство на руски военни товарни самолети.
България отново бе избрана от Москва като слабото звено в щита на НАТО и тя за пореден път даде разрешение за прелитане на военния карго самолет, което поражда загриженост за дългосрочната й надеждност като партньор.
Не се заблуждавайте - решението не се взема на ниво Министерство на отбраната - отговорността се носи единствено от премиера Борисов.
Няма съмнение, че Вашингтон и НАТО ще реагират. Санкциите са възможни, но са малко вероятно, поне в непосредствен хоризонт, тъй като САЩ се опитват да промотират ролята си на посредник в преговорите между Сърбия и Косово. Правителството на Борисов ще добави още една неудовлетвореност у партньорите в дългия си архив от политически актове с двойно дъно, включващи Турски поток, АЕЦ "Белене" и поредица едностранни стъпки, предназначени да успокоят Русия за сметка на общите политики на НАТО.
Няма съмнение, че доставките на оръжие по въздуха, които засягат баланса на силите в региона, са безспорен въпрос за НАТО.
Проблемът произтича не толкова от факта, че Сърбия купува руски смъртоносни оръжия, които "случайно" от време не време се ползват за сваляне на цивилни самолети, а от стратегията, която стои зад този ход на Москва. Посланието от посещението на министър Шойгу в Белград бе, че Сърбия ще продължава да бъде стратегически аванпост на Русия в тила на НАТО.
Ръководството на страната е готово да закупи нови руски оръжия, включително онези, които могат сериозно да подкопаят регионалната сигурност - като C-400.
Неотдавнашна статия в New York Times обръща внимание на факта, че системата "Панцир-C1" се доставя в "нестабилен" регион в деликатен момент. Всички нови големи доставки на оръжия могат да провокират регионална оръжейна надпревара. Натрупаните във времето арсенали са склонни да започнат да стрелят самостоятелно, особено когато са смесени с експлозивен микс от традиционните недъзи на региона - национализъм и шовинизъм. С други думи, вносът на руско оръжие с голяма вероятност ще дестабилизира района, и това е преднамерен и умишлен акт от страна на Кремъл.
Сръбското правителство изпраща притеснителен знак за изместване на приоритетите - вместо да се занимава с въпросите на своята национална сигурност чрез преговори и сътрудничество, включително интеграция в ЕС и програми за партньорство в НАТО, позволяващи на държавите да намалят разходите си за отбрана и да пренасочват ресурси към икономически и социални цели, то прибягва до закупуване на скъпи оръжейни системи, подкопавайки увереността и като позволява региона да се върне към предишните времена на игри на великите сили.
Значението на вноса на противовъздушния комплекс "Панцир-C1" трябва да се изведе и от поредицата дестабилизиращи събития в Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора, които имат Сърбия като общ знаменател. Това също предполага, че Белград счита съседите си от НАТО за противници и потенциална заплаха, което води до съответното военно офанзивно планиране. Когато получаваше подаръка на Русия 6 МИГ-29, сръбският министър на отбраната Вулин заяви, че военната цел на страната е „постигане на превъзходство във въздуха“. Доставките на "Панцир-С1" е стъпка в тази посока, която не може да остане без последствия.
По-късно днес или утре, руски товарни самолети, превозващи системата "Панцир-C1", ще прелетят над България, потвърждавайки едно от най-големите опасения - правителството на Борисов няма намерение да пречи или по някакъв начин да блокира стратегическия военен, енергиен или политически съюз между Русия и Сърбия. Турски поток е още едно доказателство.
Каква промяна от 1999 г., когато опитите на Русия да изпрати войски до летището в Прищина бяха блокирани от правителството на Костов !?

Няма коментари:

Публикуване на коментар