петък, 31 януари 2020 г.

Alernatives & Analyses : Българската енергетика в режим на свободно падане - диктатът на Зелената сделка

Откъс от новини - "Вносът на електроенергия за първите 26 дни на тази година се увеличи с 86,92%; износът намаля с 34,39%. В сравнение със същия период на миналата година потреблението на електроенергия спадна с 4,67%. Производството, потреблението, износът на електроенергия и делът на базовите централи от началото на годината до 26 януари проследяват същата отрицателна тенденция ".




От един от големите износители на електроенергия в региона България се превърна в основен вносител. Основната причина за сегашното състояние на свободно падане в енергийния сектор в България - са политиките на ЕС за изменение на климата, които усилват дефицитите в политиката и управлението. Никой не е изчислил разходите и последствията на тези форсирани политики. Това, което изглежда логично и осъществимо в технологично напреднала и просперираща Германия и в другите страни от Западна Европа, може да се превърне в самоубийствен план в изоставащата на дъното на ЕС България.
Българските енергийни компании губят в конкуренцията със съседите си в Турция, Гърция и региона като цяло. Едно от обясненията е, че България няма газови електроцентрали като значителен дял в своето производство. Цените на природния газ в повечето страни на ЕС и в региона се сринаха, което направи енергията, генерирана от газ, по-конкурентоспособна в сравнение с производената от въглища в България, която бе засегната от рязко повишените разходи по разрешителните за емисии, довело до рязко повишение на цената на произведената енергия. Не в малки проценти, в пъти. 
Ситуацията изглежда мрачна и извън контрол. Властите сякаш се отказаха от всяка намеса коригиране или дори не се надяват на самозатихване на неблагоприятните последици. Генерирането на електрическа енергия от газ покрива пиковото търсене и обира скота в цените при късата търговия, което го прави незаменим за балансиране на системата и цените.
България изглежда обречена да внася повече енергия и да затваря активите си за производство на електроенергия, неспособна или нежелаеща да се съпротивлява на политиките на ЕС в областта на климата.
Вицепремиерът Дончев предположи, че страната ще трябва да инвестира повече от 20 милиарда евро за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г., като по-голямата част от финансирането ще отиде за АЕЦ „Белене“. Това едва ли е окончателната цифра - тъй като нетният ефект ще трябва да отчита разрушената стойност по пътя към въглеродния неутралитет - първоначално всички ТЕЦ на въглища, след това газови ТЕЦ-ове и на края всички фосилни горива, използване при транспорта. Окончателната сметка ще бъде значително по-висока - поне 3-4 пъти повече, при това само като се отчитат преките щети. За икономика от 53 млрд. евро БВП това може да бъде твърде много и твърде бързо. Ако към "хесапа" включим и непреките разходи и други сигурни щети (непроизведен БВП, стоки и услуги, които не са продадени или изнесени поради по-ниска конкурентоспособност спрямо  компании и държави, които не са станали жертва на колективната лудост по изменението на климата), крайният резултат може да бъде национална катастрофа без прецедент в историята на България. Добавена към демографската криза това изглежда като некролог на една държава на 1300 години.
Пропастта, която ще трябва да покрием в преходният процес към целите за декарбонизация, е умопомрачителна. Един поглед върху ежедневната инфографика на оператора на енергийни системи може да даде представа за предстоящия и вече случващ се шок - по обяд днес делът на генерираната енергия от ВЕИ мощностие под 15%. В 20:00, когато е върховото потреблението - той се понижава под 4%. За да бъде новото декарбонизирано състояние на енергийния сектор устойчиво, преходът трябва да покрие цялата разлика между сегашните 4% и целта от 50% през 2030 г. !? Съпоставете усилията, финансирането и мащаба между 2010 година и сега, и това което предстои следващите 10 години, ако не спрем тази лудост.
Обърнете внимание, че българското правителство не пожела да поиска допълнителните 15 години чрез собствена схема за механизми за капацитет, което поставя индустрията в крайно тежко, почти безнадеждно състояние.
Най-лошата част от тази история е, че изглежда правителството приема това състояние на свободно падане, като божествен акт и разчита да прехвърли вината на ЕС.
Поради превземане на енергийния сектор от олигарси - балансирането на ВЕИ чрез хидроенергия е илюзия, тъй като "богатите" се фокусират основно върху "далаверата" със субсидиите и оставят на държавата по-малко доходоносните и генериращи загуби елементи на енергийната верига. Водните ресурси се управляват неправилно, усилвайки недостига на питейна вода с прекалено слаби и неустойчиви водни потоци към ВЕЦ, неспособни да посрещнат устойчиво нуждите от хидроенергия. През повечето време - водноелектрическите централи бездействат. Водните ресурси се възстановяват бавно - сухите сезони водят до спад на дяловете от хидроенергията в енергийните сектори - повече внос и по-високи цени за пикова мощност. ТЕЦ „Марица-изток - 2“ поема основната част от балансирането на енергийната система, но въпреки това й бяха отказани фондовете по студен резерв, които "паркираха" "случайно" при олигарсите - Ковачки, Доган и Домусчиев, шампиони по неефективност и лошо управление.
Същите среди натискат за прекратяване и на договорите с "американските" централи, съзнавайки, че това са ефективни производства и след това идва разрухата.
Електрическата енергия енергия от маришките централи е изключително скъпа поради 500+ милиона лева плащания за квоти за емисии. Нито един от тези шокове не е функция на пазарен процес, всички са резултат от свръхголеми амбиции на политици и политики на равнището ЕС, които използват деца като Грета Тунберг за да продават своите илюзии.
Но не е само ЕС виновна. Докато е вярно, че производителите на електроенергия в Турция се ползват с "привилегията" да не са член на ЕС и да не се съобразяват с политиките на ЕС за изменение на климата, то Гърция е пълноправен член на ЕС. И все пак енергийният й сектор е в много по-добра форма поради евтиния газ и по-адекватни и проактивни политики.
Българските политици изглеждат безпомощни и наблюдават кончината на енергийния ни сектор отстрани - нехаещи за крайностите в политиката за климата, очаквайки да дойде „неизбежното“.
Брюкселските бюрократи провеждат екстремна екологична политика, която не оставя шанс на по-малко привилегированите в ЕС, да компенсират въздействието на енергийния преход върху икономика и общество, като балансират ползи и загуби.
Диктатът на изменението на климата, воден предимно от политическата целесъобразност, а не от логика и трезви оценки, вместо да включи пазара и конкуренцията, води до непознато по мащаби социално неравенство, преразпределение на богатство и унищожаване на стойност във вреда на отделни лица и компании.
Фондовете, от които ще се обезщетяват пострадалите от прехода са неадекватни за размера на щетите. По линия на компенсационните фондове, свързани със Зелената сделка, България ще има право на около 400 милиона евро. Сумата е приблизително равна на преки и косвени загуби, които страната претърпява за една  година от тези нелегитимни, негласувани от никого, плащания по политиките във връзка с изменение на климата - квоти за емисии, други преки или косвени такси, принудителни разходи по ВЕИ балансиране. Ако цената на квотите за емисии скочи до 40 евро на тон, а това не може да се изключи, след като спекулантите навлязаха на този пазар, фалитите стават неизбежни, което ще изпрати енергийната не система в кома.
Основната причина за негативните процеси в българския енергиен сектор, все пак, е неадекватната и пасивна държавна политика, която прави най-лошите сценарии да изглеждат като базови.
Цените на газа на местния пазар остават високи, 60 процента над цените на газовите пазари в ЕС. Договорът на Булгаргаз с Газпром пък лишава българските потребители и индустрия от шанса за по-ниски цени на газа и по-мек преход към въглероден неутралитет чрез използване на природния за производство на електрическа енергия.
В сегашния си вид политиките на ЕС за изменение на климата  имат най-разрушителни последствия за по-бедните страни-членки на ЕС. Това предполага по-висока социална и икономическа цена за промяната, измерена през БВП, по-малки възможности за финансиране на прехода и по-малко оптимален микс от технологии. Подобен  комбиниран шоков ефект със сигурност ще се отрази негативно върху текущата сметка, ще понижи икономическия растеж, повиши инфлацията и ерозира жизнения стандарт, разбивайки надеждата за сближаване и конвергенция в ЕС.
Благочестивите зелени политики на Брюксел не оставят шанс за догонване в развитието по начин, при който страните  едновременно да растат и да стават по-зелени. Вместо да оставят мениджърите и заинтересованите страни в конгломерата Марица-Изток да изберат най-добрия начин да се справят с предизвикателствата, свързани с изменението на климата - политиците в Брюксел и София им диктуват да затварят и да си тръгват.
Докато в страните, които не са членки на ЕС, енергийните компании се ползват с пълния набор от възможности за енергиен преход от въглища към газ (водород и метан) към природен газ и възобновяеми енергийни източници, Зелената сделка на ЕС едновременно и шоково отрича използването на въглища, ядрена енергия и природен газ? Подобна шокова терапия със сигурност ще намали рязко конкурентоспособността в ЕС спрямо икономиките извън него. Крайният ефект ще бъде масово обедняване, структурни дисбаланси, които ще усилят центробежните тенденции в ЕС.
В теорията на промяната, ако по пътя от състояние А към състояние Б, една система - компания или икономика - се лишава от своята устойчивост, като губи повече, отколкото печели - матрицата за промяната или прехода се счита за порочна, а самият преход става проклятие.
На крайната спирка - „пациентът“ пристига „зелен“, но „мъртъв“.
От това следва, масова емиграция на умения и работна ръка, този път не само от България в други части на ЕС, но от Европа в други части на света, незасегнати от тази „колективна лудост" по изменението на климата“. Това пък ще означа провал на европейската демокрация в опитите и да се справи с егоистични специализирани групови интереси.
Държавите и хората ще започнат да търсят по-конкурентни глобални алтернативи на проекта на ЕС.
Другото го знаете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар