събота, 16 септември 2017 г.

Българското училище като бастион на Статуквото - за невъзможната образователна реформа


Линк към оригинала във Фактор
Отдавна не пиша по повод на първия учебен ден. Децата пораснаха, а за детето в мен всеки ден е учебен. Този път реших да е различно. По две причини и по два повода, не само заради самите тях и конкретните детайли, но най-вече заради системната им значимост и тревогата, които прозират.
Първата причина са събитията в Софийската Математическа Гимназия.
Мой познат, който работи на запад от дълги години и е випусник, свързваше носталгията към страната и с спомените за "неговото училище". По признание на различни авторитети СМГ е топ училище не само в у нас, но и в региона, и в света. 

Мерилото е просто - не приказките, а пътят на випусниците
Ако ги чакат с отворени врати и в много случаи със стипендии топ университети в света - значи и училището е "на върха". Вярно, в друга лига - средното образование, но и това е изключително признание.
Отделно стои въпросът - защо нямаме топ университет в света. Като човек, който по странно стечение на обстоятелствата се опита да убеди преди близо десетина години тогавашното ръководство на Софийския Университет в необходимостта от възприемане на глобалните репери за добро управление, което да позволи на СУ да влезе с реален рейтинг в различните класации на университети в света, мога да Ви уверя, че всички тези проблеми имат общ знаменател. Системата не позволява промяна на статуквото, тя няма нужда от върхове и от изключения, които с времето могат да станат правило. Тя има нужда от своето първично или просто възпроизводство, за да осигури стабилност за участниците. Другият вид стабилност и устойчивост при динамични промени - равновесие в движение - са анатема.
Помня реакцията на университетското ръководство като им представихме карта с пътя и грубата картина на това, което трябва да се промени. Събраха се, поговориха и отсякоха - това не е за нас. И днес нито един българския университет няма реален рейтинг. Софийският университет е групиран заедно с 50 университета около 500-то място и то само по една класация, само защото е държавен университет.
От тук и въпросът - може ли радикално различно цвете, като Софийската математическа гимназия, да оцелее в отровна среда. Имате готов продукт, на световно равнище, и вместо да го мултиплицирате, като вземете рационалното и изключителното, като го възпроизведете в другите училища в страната и вдигнете общото равнище, сега имате реалната перспектива да смъкнете СМГ до средностатистическите нива на образователната ни система. 
Дори не са толкова важни мотивите и конкретно замесените лица, защото със сигурност на дъното ще се окажат пак някакви материални интереси - то ли на частните учители, то ли на разпределителите по някакви проекти. Но се обзалагам, че не става въпрос за спор между две школи на мислене, на преподаване, на управление. 
Всичко е фейк история - уволняват директора, защото той уволнил учителка, за това, че не защитила интересите на учениците на това училище. Доказан факт. Вкарват нов директор, който уволнява трима учители, а уж идеята бе да няма уволнени.

Перпетум мобиле на глупостта и посредствеността

Като извадиш една система от равновесие, след това дълги години може и да не намери стабилното си състояние. Никога. 
Сигурно пак става реч за едни хиляди, сто хиляди, дори милион лева - не повече. А разрушават стойност или по-скоро ценност, градена с години, която струва много повече. Умножете броя на възпитаниците на тази гимназия, които са намерили реализация в чужбина по това, което дават на обществото като добавена стойност - материална и интелектуална, да не говорим за капитала на репутацията и ще видите, че се губят десетки, дори стотици, дори милиарди лева, долари, евро. Оставете паричния израз - разрушава се доверие, разрушава се "лепилото", което държи хората заедно - солидарността и вярата, че силата е в съединението.
Другата причина за тези редове, е симптоматичният отказ на директорката на столичното 36-то училище да възстанови името на генерал Иван Колев, което то е носило до 1952 година. 
Тази директорка не е изключение, тя е 

въплащение на Системата, която ще произведе следващата подобна директорка

Не се залъгвайте, не става въпрос за някакъв реален демократичен процес на обсъждане на аргументи, на алтернативи, на анализи за ползи и разходи. Става въпрос за диктат и единоначалие.
За тези, които сега включват телевизорите, училището носи името на Максим Горки. За съвременните поколения той не значи много, но при социализма той беше стълб в образованието по литература, най-вече защото се спрягаше за основоположник на социалистическия реализъм. Не търсете негови последователи днес. Правото си да бъде включен в учебниците по руска литература той завоюва не толкова с достойнствата на произведенията, а защото бе председател на Съюза на писателите при Сталин. Като такъв носи пряка отговорност за мълчанието си, докато съветският диктатор разстрелва милиони интелектуалци, включително членове на ръководения от него съюз. Преди да стигнем до качествата на писателя Горки, задължително трябва да си представим човешките качества и морал на човека Алексей Пешков с псевдоним Максим Горки, който е стоял по трибуни, държал е пламенни речи в защита на Сталин и е осигурявал интелектуалната опора на репресиите. Ако не знаете, Сталин е убил повече руски интелектуалци, отколкото са загубили всички страни през Първата и Втора световна война. Това ли е името, достойно да стои като патрон и име на съвременно софийско училище? 
Да минем към писателя Горки, който се смята за основополжник на социалистическия реализъм.  Ако не беше съветският режим и окупацията на страната от Съветската армия, в условията на която е наложено и името на съветски генерали, вождове, писатели, учени на много улици, институции, включително училище, днес нямаше да имаме проблем. Съветизирането на околната среда изискваше именно поставянето на подобни маркери за принадлежност към съветската система, каквото е името на съветски писател, дадено на българско училище. 
Няма нищо друго, което да свързва Горки с България, нито със София, нито със Стара Загора. 

Директорката на училището брани руския сталинистки писател Горки от българския генерал Иван Колев, 

защото така охранява своята зона на комфорт, своята територия, в която се чувства значима. В нейните граници тя налага и утвърждава собствените си ценности, нещо като Джурасик Парк на социалистическия реализъм. Не се чудете, че в това училище децата няма как да се учат на балансирана (изчистена от идеологеми и с възстановената памет за репресирани и забравани герои на България) история, щом училището носи името на чужд и наложен от Съветската армия авторитет - на шефа на писателския съюз при Сталин.
Тези прояви на крайно съветофилство, са също толкова груби и арогантни знаци на инстуционалния плен на нацията, като Паметника на Съветската армия, който доминира над всичко българско, колкото стряскащите новите поколения имена на всички централни улици на руските генерали, царе, дипломати - много от които с откровена и доказана антибългарска дейност.
Още по-страшен е патосът, с който директорката на 36-тно училище, отказва на Инициативния комитет да възстанови името  на Иван Колев, с "убийствения" аргумент, че всички 67 преподаватели са на нейна страна!? 
Така печелеше и Тодор Живков - в избори без избор

Тази труженица на директорския труд дори не си дава сметка за това колко абсурден е не само отговорът, но и отказът от диалог и обсъждане на темата. Защото е сигурно, че за това няма да има санкция и с ясното съзнание, че тя не е изключението, а е Системата. Зад нея ще застанат не само подчинените й учители, но и хората от районния инспекторат и по-високите началнически нива в образователната система. Охранявайки нея, те охраняват и себе си.
За това пък, ако стърчиш над посредствеността като бившия директор на СМГ - уволнението ти е в кърпа вързано.
Този бъг не е типичен само за образователната система, той е вездесъщ. Затова и реформи при сегашната властова система не може да има, както и не може да се води борба с корупцията. Защото няма как корумпирани да се борят срещу себе си, а заинтересованите от съхраняването на статуквото и Системата да я променят и реформират.
Слава богу! Днес образованието не зависи вече само от подобни учители или директори. Границите са отворени и младите бягат от същата тази Система.
Не излезе много празнично, нали? Но затова пък е вярно.





Отдавна не пиша по повод на първия учебен ден. Децата пораснаха, а за детето в мен всеки ден е учебен. Този път реших да е различно. По две причини и по два повода, не само заради самите тях и конкретните детайли, но най-вече заради системната им значимост и тревогата,които прозират.
Първата причина са събитията в Софийската Математическа Гимназия. Мой познат, който работи на запад от дълги години и е випусник, свързваше носталгията към страната и с спомените за "неговото училище". По признание на различни авторитети СМГ е топ училище не само в у нас, но и в региона и в света. Мерилото е просто - не приказките, а пътя на випусниците. Ако ги чакат с отворени врати и в много случаи със стипендии топ университети в света значи и че училището е "на върха".
Вярно, в друга лига - средното образование, но и това е изключително признание. Отделно стои въпросът защо нямаме топ университет в света. Като човек, който по странно стечение на обстоятелствата се опита да убеди преди близо десетина години тогавшното ръководство на Софиийския Университет в необходимостта от възприемане на глобалните репери за добро управление, което да позволи на СУ да влезе с реален рейтинг в различните класации на университети в света, мога да Ви уверя, че всички тези проблеми имат общ знаменател. Системата не позволява промяна на статуквото, тя няма нужда от върхове и от изключения, които с времето могат да станат правило. Тя има нужда от своето първично или просто възпроизводство за да осигури стабилност за участниците. Другият вид стабилност и устойчивост при динамични промени - равновесие в движение - са анатема.
Помня реакцията на университетското ръковдство като им представихме карта с пътя и грубата картина на това, което трябва да се промени. Събраха се, поговориха и отсякоха - това не е за нас. И днес нито един българския университет няма реален рейтинг. Софийският универсистет е групират заедно с 50 университета около 500-то място и то само по една класация, само защото е държавен университет.
От тук и въпросът може ли радикално различно цвете, като Софийската математическа гимназия, да оцелее в отровна среда. Имате готов продукт, на световно равнище, и вместо да го мултиплицирате,като вземете рационалното и изключителното, като го възпроизведете в другите училища в страната и вдигнете общото равнище, сега имате реалната перспектива да смъкнете СМГ до средностатистическите нива на образователната ни система.
Дори не са толкова важни мотивите и конкретно замесените лица, защото със сигурност на дъното ще се окажат пак някакви материални интереси - то ли на частните учители, то ли на разпределителите по някакви проекти. Но се обзалагам, че не става въпрос за спор между две школи на мислене, на преподаване, на управление.
Всичко е фейк история - уволняват директора, защото той уволнил учителка, за това, че не защитила интересите на учениците на това училище. Доказан факт. Вкарват нов директор, който уволнява трима учители., а уж идеята бе да няма уволнени. Перпетуум мобиле на глупостта и посредствеността.
Като извадиш една система от равновесие след това дълги години може и да не намери стабилното си състояние. Никога.
Сигурно пак става реч за едни хилядя, сто хиляди, дори милион лева - не повече. А разрушват стойност и по-скоро ценност градени с години,  които струват много повече. Умножете броя на възпитаниците на тази гимназия, които са намерили реализация в чужбина по това, което дават на обществото като добавена стойност - материална и интелектуална, да не говорим за капитала на репутацията и ще видите, че се губят десетки, дори стотици, дори милиарди лева, долари, евро. Оставете паричния израз - разрушава се доверие, разрушава се "лепилото" което държи хората заедно - солидарността и вярата, че силата е в съеднинението.
Другата причина за тези редове, е симтоматичния отказ на директорката на 36-то училище да възстанови името на генерал Иван Колев, което то е носило до 1952 година.
Тази директорка не е изключение, тя е въплощение на Системата, която ще произведе следващата подобна директорка. Не се залъгвайте, не става въпрос за някакъв реален демократичен процес на обсъждане на аргументи, на алтернативи, на анализи за ползи и разходи. Става въпрос за диктат и единоначалие.
За тези, които сега включват телевизорите, училището носи името на Максим Горкил За съвременните поколения той не значи много, но при социализма той беше стълб в образоваиието по литература, най-вече защото се спрягаше за основоположник на социалистическия реализъм. Не търсете негови последователи днес. Правото си да бъде включен в учебниците по руска литература той завоюва не толкова с достойноствата на произведенията, а защото бе председател на Съюза на писателите при Сталин. Като такъв носи пряка отговорност за мълчанието си, докато съветския диктатор разстрелва милиони интелектуалци, включително членове на ръководения от него съюз. Преди да стигнем до качествата на писателя Горки, задължително трябва да си представим човешките качества и морал на човека Алексей Пешков с псевдоним Максим Горки, който е стоял по трибуни, държал е пламенни речи в защита на Сталин и е осигурявал интелектуалната опора на репресиите. Ако не знаете, Сталин е убил повече руски интелектуалци, отколкото са загубили всички страни през първата и втора световна война. Това ли името е достойно да стои като патрон и име на съвременно софийско училище?
Да минем към писателя Горки, който се смята за основополжник на социалистическия реализъм. Ако не беше съветския режим и окупацията на страната от съветската армия, в условията на която е наложено и името на съветски генерали, вождове, писатели, учени на много улици, институции, включително училище, днес нямаше да имаме проблем. Съветизирането на околната среда изискваше именно поставянето на подобни маркери за принадлежност към съветската система, каквото е името на съветски писател на българско училище. Няма нищо което да свързва Горки с България, нито със София, нито със Стара Загора.
Директорката на училището брани руския сталинитски писател Горки от българския генерал Иван Колев, защото така охранява своята зона на комфорт, своята територия, в която се чувства значима. В нейните граници тя налаги и утвърждава собствените си ценности, нещо като Джурасик Парк на социалистическия реализъм. Не се чудете, че в това училище децата няма как да се учат на балансирана /изчистена от идеологеми и с възстановената памет за репресирани и забравани герои на България/ история, щом училището носи името на чужд и наложен от Съветската армия авторитет на шефа на писателския съюз при Сталин.
Тези прояви на крайно съветофилство, са също толкова груби и арогантни знаци на инстуционалния плен на нацията, като Паметника на Съветската армия, който доминира над всичко българско, колкото стряскащите новите поколения имена на всички централни улици на руските генерали, царе, дипломати - много от които с откровена и доказани антибългарска дейност.
Още по-страшен е патосът, с който директорката на 36-тно училище, отказва на Инициативния комитет да възстанови името на училище на Иван Колев, с "убийствения" аргумент, че всички 67 преподаватели са на нейна страна!?. Така печелеше и Тодор Живков - в избори без избор.
Тази труженица на директорския труд дори не си дава сметка за това колко абсурден е не само отговора, но и отказът от диалог и обсъждане не темата. Защото е сигурно, че за това няма да има санкция и с ясното съзнание, че тя не е изключеинето, а е Системата. Зад нея ще застанат не само подчинените и учители, но и районния инспекторат и по-високите началнически нива в образователната система. Охранявайки нея, те охраняват и себе си.
За това пък ако стърчиш над посредствеността като бившия директор на СМГ уволнението ти е в кърпа вързано.
Този бъг не е типичен само за образователната система, той е вездесъщ.
Затова и реформи при сегашната властова ситсема не може да има, както и не може да се води борба с корупцията. Защото няма как корумпирани да се борят срещу себе си, а заинтересованите от съхраняването на статуквото и Системата да я променят и реформират.
Слава богу - днес образованието не зависи вече само от подобни учители или директори и че границите са отворени и младите бягат от същата тази Система.
Не излезе много празнично, нали? Но затова пък е вярно.
.

Няма коментари:

Публикуване на коментар