Трябва ли да пасуваме докато ЕС се опитва да спаси Гърция

Пиша със съзнанието, че мнозинството читатели няма да се съгласят с аргументите ми в полза на решение, което е във висша степен непопулярно и против естествените инстинкти на по-голяма част от населението. Защото да се убеждава средностатистическия българин в ползата на съучастие в подкрепа на европейско усилие да се спаси Гърция, особено когато самите действия на лидерите на Еврозоната изглеждат хаотични е най-малко странно.
Това, което ме притеснява е не съгласието за съгарантиране на мостовото финансиране, а липсата на стратегическа визия и подход за реформа в Еврозоната и за последствията за бъдещето на Европейския съюз. Специалното третиране на Гърция е опасно, защото хората на върха на ЕЦБ и ЕС съзнават, че това не може да бъде приложено към другите по-големи държави. Разломите в съюза са изключително опасни.
Но да се върнем към нашите дилеми.
Ако се стигне до референдум у нас вероятно над 90 процента от българите ще гласуват против. И ще бъдат прави. Но дали най-доброто политическо действие е простото "ОХИ".
На пръв поглед, няма нищо по абсурдно от това да се наливат пари, защото гаранциите са ефективни пари, в бездънна яма.
Но призовавам читателите да мислят дългосрочно и стратегически.
Гърция е наш съсед и каквито и да са прегрешенията на управляващите там, болката на обикновения гърк е реална и осезаема. Не гледайте, че той е по-богат - гледайте болката му и нерадостните перспективи да загуби значителна част от благосъстоянието си.
Велика Британия може да си позволи да остани встрани, защото е надалеч и си има своите сметки за уреждане с големите в Евросъюза. Ние сме съседи и в рамките на скромните си възможности би трябвало да се притечем на помощ. Това ще бъде линията, която трябва да преминем в съзнанието си между националния егоизъм или балканския тип политика и европейската солидарност. Съзнавам, че за много читатели това е абстрактна логика, но си представете колкото пъти в историята на нашия регион страните и народите са търсили решения, които ползват единия и нанасят вреда на другия.
Не казвам, че не трябва да си премерим възможностите си и да съотнесем съгласието си към получаването на конкретни насрещни гаранции или ползи, както от ЕС така и в двустранен план. Парите са си пари, но ще бъде груба грешка да злорадстваме за бедите на нашите съседи, защото тези настроения, унижението и обидите ще останат да тежат върху отношенията ни за дълги години.
За това да премислим преди да скочим в групата на популисткото "ОХИ". Както се видя от гръцкия референдум с "ОХИ" политика не се прави.
За това пледирам - съучастието в европейското усилие за оказване на помощ на гърците е мяра за нашето израстване като европейска нация. Но трябва да го направим умно, и в рамките на преговорен процес за да получим споделените гаранции и възможности, които изискват от гърците страните от Еврозоната.

С пари от ЕС преди двадесет години гръцките банки формираха инвестиционен ресурс, с който купиха български и други банки и разшири присъствието си във финансовия сектор в региона. Ето сега се оформя възможност да върнем собствеността в рамките на управляем процес и като се възползваме срещу гаранциите и участието в спасяването на Гърция да получим гаранции за извънредна ликвидна подкрепа в случаи на криза и избегнем трусове в банковата система, включително като възстановим собствеността в тези банки. Имаме и редица енергийни проекти, които съвместно ще реализираме.
Както казах и преди простото "ОХИ" не е политика, а въздишка. Участието ни в колективното усилие едва ли ще бъде забелязано, но демонстративния ни отказ и отсъствие със сигурност ще остане в съзнанието на съседите ни, на Европейската комисия и на много наши партньори в Европейския съюз.