Германският финансов министър Шойбле предложи петгодишен срок на принудителна ваканция - Grexit - за Гърция от Еврозоната. Има значителна логика в това предложение, защото начинът по който се решат проблемите на южната ни съседка ще създаде прецедент, който може да постави зоната в ощe по-тежко изпитание и в последна сметка да доведе до нейното разрушаване.
За всички е очевидно, че доверието в Гърция и в правителстото на Ципрас е изчезнало, а без доверие спасителен план не може да има. Затова шансовете за намиране на изход са пряко свързани с мерките за укрепване на доверието в способността и посветеността на реформите, особено по отношение на минималната вяра, че каквото и да се подпише ще бъде спазено от Атина.
Историята на последните спасителни планове не е никак утешителна.
Спорни са не толкова крайните числа или мерки, които ще се запишат или договорят.
Не вярвам гръцкият премиер да получи карт бланш с това правителство, най-вероятно част от плана ще изисква смяна на правителството и избор на по-широко представително правителство.
В същност това е неминуемо пред вид на вътрешните проблеми на Ципрас в Сириза. Ако този Парламент не може да избере кабинет на националното спасение следват нови избори.
Един от най-трудните въпроси е определянето на равнището на което Гърция ще е в състояние да погасява своите задължения. Анализът за устойчивостта на дълга, особено ако е направен в статичен разрез едва ли ще даде достоверен репер за възможностите на гръцката икономика и бюджет.
Затова с оглед на споделяне на риска вероятно ще се прибягне до използването на част от средствата на депозантите в гръцките банки за финансиране на спасителния план.
Цифрата, която се посочва - 30% изглежда достоверна.
Без спасителен план за гръцките банки е невъзможно да се мине, а трусовете тепърва предстоят.
Остава открит и въпросът за паралелната валута - евродрахмата. Стийв Ханке, няма изненада, настоява за твърдото и привързване към еврото - т.е. за валутен борд. Валутният борд няма много фенове, да не говорим, че новите си баланси гръцката икономика ще намери по-скоро с валута, която може да се обезцени към еврото. Но е спорно какво следва в края на петгодишния период.
Консолидация по счетоводни баланси не означава нищо, трябва да се постигнат устойчиви и жизнени банкови структури, но това става трудно в режим на кризисно регулиране. Със сигурност филиалите или клоновете на гръцките банки зад граница ще се продават. В момента няма много варианти за интерес от големите европейски банки, което поставя ребром въпроса за намесата на съответните държави или на банки извън ЕС, което крие своите рискове.
Най-голямото предизвикателство е да се определи равнището на бюджетна устойчивост, на растежно развитие на гръцката икономика, т.е. там където тя ще бъде в състояние да стъпи отново на крака и да погасява дълговете си. За това има нужда от мерки, реформи и помощ - в това число и стимули и целенасочена политика.
Важното е, че има светлина в тунела.
За всички е очевидно, че доверието в Гърция и в правителстото на Ципрас е изчезнало, а без доверие спасителен план не може да има. Затова шансовете за намиране на изход са пряко свързани с мерките за укрепване на доверието в способността и посветеността на реформите, особено по отношение на минималната вяра, че каквото и да се подпише ще бъде спазено от Атина.
Историята на последните спасителни планове не е никак утешителна.
Спорни са не толкова крайните числа или мерки, които ще се запишат или договорят.
Не вярвам гръцкият премиер да получи карт бланш с това правителство, най-вероятно част от плана ще изисква смяна на правителството и избор на по-широко представително правителство.
В същност това е неминуемо пред вид на вътрешните проблеми на Ципрас в Сириза. Ако този Парламент не може да избере кабинет на националното спасение следват нови избори.
Един от най-трудните въпроси е определянето на равнището на което Гърция ще е в състояние да погасява своите задължения. Анализът за устойчивостта на дълга, особено ако е направен в статичен разрез едва ли ще даде достоверен репер за възможностите на гръцката икономика и бюджет.
Затова с оглед на споделяне на риска вероятно ще се прибягне до използването на част от средствата на депозантите в гръцките банки за финансиране на спасителния план.
Цифрата, която се посочва - 30% изглежда достоверна.
Без спасителен план за гръцките банки е невъзможно да се мине, а трусовете тепърва предстоят.
Остава открит и въпросът за паралелната валута - евродрахмата. Стийв Ханке, няма изненада, настоява за твърдото и привързване към еврото - т.е. за валутен борд. Валутният борд няма много фенове, да не говорим, че новите си баланси гръцката икономика ще намери по-скоро с валута, която може да се обезцени към еврото. Но е спорно какво следва в края на петгодишния период.
Консолидация по счетоводни баланси не означава нищо, трябва да се постигнат устойчиви и жизнени банкови структури, но това става трудно в режим на кризисно регулиране. Със сигурност филиалите или клоновете на гръцките банки зад граница ще се продават. В момента няма много варианти за интерес от големите европейски банки, което поставя ребром въпроса за намесата на съответните държави или на банки извън ЕС, което крие своите рискове.
Най-голямото предизвикателство е да се определи равнището на бюджетна устойчивост, на растежно развитие на гръцката икономика, т.е. там където тя ще бъде в състояние да стъпи отново на крака и да погасява дълговете си. За това има нужда от мерки, реформи и помощ - в това число и стимули и целенасочена политика.
Важното е, че има светлина в тунела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар