Въпроси на в.“Преса“ по темата "Първи и неотложни стъпки на бъдещото правителство"

 

​ В енергетиката е нужно да се приемат неотложни бързи мерки за прекратяване кръвотечението, т.е. на генериращите най-големи дефицити места - в това число като се направи критичен преглед и замразяват всички капиталово-интензивни проекти до подчинението им на основната задача - спасяването на енергийната система. Няма смисъл да се пълни басейна на енергетиката чрез увеличаване на цените на електрическана енергия, докато не се запушат дупките по веригата и няма обща картина и стратегия на действия, докато се източват огромни суми чрез политическа свързаност, чрез крупни проекти с неясен икономически ефекти, при несигурни приходи и неясен профил на въздействия върху системната устойчивост.

Това беше целта на предложената от мен и мои колеги идея за Енергийния борд, но за съжаление тя се превърна в кръгла заса за групова психотерапия. Междувременно участниците започнаха да губят вяра в способността за солидарно решение и справедливо разпределени щети по изхода от кризата и се втурнаха да търсят индивидуални решения чрез арбитражни дела, исковете по които скоро могат да надвишат капитализацията на НЕК и вероятно на БЕХ.

Проблемите със скъпите централи, с ВЕИ-тата и натрупаните загубите от Цанков Камък и Белене могат да намерят дългосрочно решение, но само ако политиците излезнат от храма на енергетиката. Паралелно с това неотложните мерки трябва да бъдат подкрепени институционално, експертно и обществено, да се определят прецизно времето, характера и обеми на държавна намеса, трябва да бъде сигурно, че ефективността в системата е повишена и данъкоплатците няма да финансират причинени от лошо управление, спекулации или алчност загуби.

Затова предложих паларелно с Енергийния борд и създаване на Фонд за преструктуриране на енергетиката, който може да управлява и координира усилията на публичните и частните инвеститори в една цялостна рамка, която укрепва стабилността на енергийната система.

Няма как да намалите загубите в системата и повишите ефективността без нови инвестиции, без да се осигури ликвидност и подобрите управлението.

Заедно с мерките в "отбрана" - за орязване на ненужни или с неясен хоризонт разходи, трябва да се мине и в "атака" - да се форсират всички проекти, които могата да укрепят системната устойчивост и генерират допълнителни приходи и дългосрочна устойчивост на системата. Тук на първо място са проекти като модернизацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй" и инвестициите в мрежата. Подобни проекти подобряващи външната и вътрешна свързаност на българската газо и електропреносна мрежа са блокирани от  заинтересовани у нас и зад граница лица.

Природният газ може да измъкне българската енергетика от кризата, особено ако действаме успоредно и за намаляване на цената на природния газ по договорите с Газпром, ако форсираме проучването и добива у нас и усилим свързаността си със съседните и глобалния газов пазар.

Трябва да повишим и свързанността на енергийната си система за да дадем шанс на всички български енергийни компании да потърсят спасение и възраждане не само в рамките на българския, но и на регионалния пазар.

Накрая, но може би на първо място, трябва да ограничим максимално политическата намеса и вкараме максимално пазар в енергетиката. Илюзия, че регулацията дава ниски цени и защитава потребителите. Само конкуренцията може да гарантира устойчив и евтин енергиен ресурс, а само енергийната ефективност може да освободи потребителя от зависимостта от субсидии и държавна подкрепа.

Без да поставим на челно място българския интерес - разбран като интерес потребител и данъкоплатец, а не като интерес на посредниците при вноса или износа на енергоресурси и на неколцина компании, които ще участват в реализация на Южен поток или подобни проекти, няма как да се измъкнем от блатото.