сряда, 3 септември 2014 г.

ЗА ЦЕНАТА НА ТОКА, ПОПУЛИЗМА И НЕОТЛОЖНАТА НУЖДА ОТ РЕФОРМИ - Интервю пред вестник Трета възраст

- Преди време заявихте, че проблемите в енергетиката не се решават с повишаване цената на тока, а е нужна шокова терапия, която ще доведе до временни, но силни сътресения. Какво включва такава терапия?

- Самото повишаване на цените в изолация от цялостни мерки само ще влоши нещата, защото ще изчерпи и без това отсъстващия ресурс от обществено търпение, критично необходимо за всяка реформа в енергетиката. Има опасност от намаляване и на без това рекордно ниските равнища на потребление, което ще свие натоварването на мощностите и приходите в системата. Без цялостен и балансиран подход, без активиране на системите за социална защита и солидарен подход излизане от кризата в енергетиката няма. Има хора, които не са енергийно бедни сега, но при ново увеличение с над 10% ще станат.
Шоковата терапия предполага задължителна предварителна подготовка и грижливо пресмятане на въздействието върху чувствителните социални групи, индустриалните потребители и компаниите от енергийния сектор. Единственият, подлежащ на защита, трябва да остане само енергийно бедният български гражданин.

- Предупредихте, че евтиният ток убива енергийната система. Увеличение с колко процента от 1 октомври според вас ще спаси тази система?

- Евтиният ток насърчава разхищението и стимулира най-големите консуматори. По-добре е държавата да даде 10 лв. помощ на потребяващия 100 лв. ток при увеличение от 10%, за да неутралириза напълно ефекта от повишаването на цената, отколкото с евтин ток да генерира 100 лв. загуба от консумиращия 1000 лв. ток. В ДКЕВР смятат икономически обоснована цена, но увеличението ще се определи от оценката на социалната търпимост. Но тъй като предишното правителство се заиграваше цяла година с радикален популизъм и Конституционният съд отмени ВЕИ надбавката, се натрупаха няколко отложени увеличения, вероятното увеличение няма да бъда по-малко от 10%.

- Състоятелни ли са твърденията за режим на тока?

- Да, и слабото звено е преносната мрежа, защото ДКЕВР я обезкърви, като отне изобщо възможността Електроенергийният системен оператор (ЕСО) и ЕРП да инвестират в обновление. Те не могат да покриват дори елементарни разходи. Аварийността нараства, в т. ч. и през летния сезон по морето. Дори в условията на излишък от генериращи мощности при запазване на текущите тенденции прекъсванията на ток през зимата са възможни и вероятни.

- БЕХ, НЕК, ДКЕВР, а сега ще правим и енергиен борд, който ще извършва одит на системата. Има ли нужда от още един енергиен „орган” и с какво ще помогне той на практика?

- ДКВЕР и правителството загубиха обществения кредит на доверие за провеждане на реформа в енергетиката. Затова се налага да прибягваме до външни и временни структури като аналозите на валутния борд в енергетиката. Хората могат да минат през трудни изпитания само ако вярват на своите лидери и на добре аргументираните и комуникирани политики. ДКЕВР, Министерството на икономиката и енергетиката, Комисията за защита на конкуренцията и други ключови институции са "пленени" от групови интереси. Няма вариант ситуацията да се промени радикално в положителна посока. В енергетиката ни е нужен временен външен репер като енергийния борд с ясни и прости правила, с временен хоризонт и конкретни и ясно разписани задачи – да подпомогне институциите и заинтересованите страни да намерят среднопретеглени интереси. Ако обаче някои мислят да го превръщат в обществен съвет или кръгла маса за говорене, енергийният борд няма никакво бъдеще.

- От година сме в дефлация – свръхпроизводство в определени отрасли и много спестени пари. Тя е най-голяма от 20 г. Инфлация или дефлация – кое е по-голямо зло за икономиката?

- Икономиката отдавна престана да реагира на икономическата политика на правителството, главно защото подобна няма. Слава богу, имаме вече пазарна икономика и не всичко зависи от правителството, но без програма и синхрон между компаниите и държавата не можем да преодолеем вътрешните и външни ограничения в развитието си. У нас от много години не се правят реформи, а реформаторите изчезнаха като политически вид. Сега е времето на популистите и нищоправещите. Така е по-лесно. За другото трябват знания, дързост и самопожертвователност – дефицитна стока в съвременна България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар