вторник, 13 май 2014 г.

За Енергийния борд -- да не бързаме с оценките


Тъй като в момента работя по темата енергиен борд /съвет/, разбира се не само аз, бих призовал да не избързваме с крайните съждения, приемания или отрицания преди идеята да бъде изложена системно и цялостно.

Първо, трябва да се обединим около общата оценка за състоянието на отрасъла - защото ако едни разсъжадават, че нещата са управляваеми и са под контрол, а други настояват, че секторът е в режим на свободно падане и колапсът е неизбежен - споделено решение не може да се намери. Едните ще обвиняват другите в черногледство или в нехайство в зависимост от изходните позиции. Тогава всички губят - както тези на власт, така и другите, които сме обект на властови решения. Затова трябва да започнем със съгласие най-вече по оценката на състоянието в енергетиката. И тъй като никой не е пророк в собствената си страна е добре да имаме независима външна оценка. Под външна имам пред вид наши и чужди експерти - които са равнодистанцирани от заинтересованите страни и не са в конфликт на интереси.

Второ, след оценката трябва да начертаем и Пътя. Принципно не е трудно въз основа на диагнозата да се препоръча лечение. Въпросът опира до подходите, цената и рисковете на подобно лечение. Моето скромно мнение е, че остана единствено възможна шоковата терапия, но и в нея има нюанси. Затова изборът на подход и стратегия, трябва да бъдат внимателно претеглени и по възможност максимално добре и справедливо да се разпределят щети и ползи. Още днес е ясно, че няма перфектни решения - всички са в различна степен лоши, защото ще изискват жертви, ще доведат до загуби и фалити. Това към което ще се стремим е участниците в сектора да останат "на вода", да имат равна или поне сравнима  възможност за достъп до регионалния пазар, до гъвкави компенсаторни механизми.

Второ, има натрупано огромно напрежение и недоверие между участниците във веригата на стойността в енергетиката. Без доверие или поне минимално желание за солидарната отговорност при излизане от ситуацията, кризата може лесно да се трансформира в призиви за спасение по единично. Следва удар в стената не само за енергетиката, но в банковата и финансова система, икономиката и социалната сфера. Прекалено голяма е тежестта на енергийния сектор в общото ни развитие..

Да погледнем реалността.

Няма шанс в скоро време да се роди политически консенсус или достатъчно силно самостоятелно управление било от ляво, било от дясно, което да може или да иска да поеме върху себе си последиците на болезнени мерки и да се ангажира с шокова терапия. Поради крехките мнозинства, които сме обречени да ни управляват, всяко ново правителство ще има нужда от обществена подкрепа и разбиране извън собствения си електорат. .Остава твърде слаба и ефимерна възможността за германски тип коалиция между ляво и дясно.

Трето, без прецизен и детайлно посочен ангажимент на държавата, както и подкрепа от европейските и международните финансови институции, кризата в сектора не може да се саморазреши. Държавната намеса трябва да бъде внимателно претеглена, защото имаме твърде горчив опит както от приватизация на ползите, така и от национализация на щетите в процеса на минали трансформации в икономиката. Много прецизно трябва да се дефинират очакванията, ролята и задачите на държавата, на правителството, на регулатора, на законодателната и изпълнителна власт, на корпоративния сектор и потребителите. В противен случай каквито и държавни или държавно гарантирани финансови потоци да се насочат към енергетиката, каквито и повишения на цените да бъде склонен до понесе потребитела  - в изолация една от друга тези мерки - могат само взаимно да се неутрализират, като средствата ще "потънат", дълговете ще нарастнат и което е най-страшното ще се задълбочи недоверието между бизнес, власт и потребители. Това ще направи катастрофата неизбежна.

Затова да почакаме и да не бързаме с оценките.


Няма коментари:

Публикуване на коментар