събота, 21 декември 2013 г.

Пропиляваме последния шанс да имаме българска енергетика

Вчера поискаха от мен коментар на поредните "социални" предложения на ДКЕВР за намаляване на цени в енергетиката и промени. За пръв път почуствах безмислието на коментарите, защото човек прави анализи и коментари, когато има усещането, че допринася за натрупването на балансираща маса от знания, информираност и опит, които да бъдат от полза на обществото.

Вече няма граници на популизма и на стъпките, които могат да се предприемат само и само да се запази властта - каквото и това да струва.

Върнах се години назад в периода 1995-1996 година, когато тогавашната БСП с вицепремиер сегашния водещ икономическата мисъл на правителството депутат Румен Гечев, се опитваше чрез активна държавна намеса и инвестиции да стимулира икономиката, заетостта, доходите и ..... фалирахме. Разликата сега е, че благодарение на валутния борд маржа от стабилност е много по-голям, без разбира се да е безграничен. Именно благодарение на взетия над един милиард заем, което стана възможно благодарение на повече от 16 години финансова и фискална дисциплина, правителството успява да поддържа българската енергетика "на вода" досега и вероятно през  тази зима. Загубите които се генерират от текущи структурни и функционални дефицити са в мащаби, които ще изискват постоянни нови многомилиардни заеми. Когато се изчерпи напълно капитала на БЕХ, ще започнат гаранциите на държавата и порочния кръг на последствията от политиката на "активна държавна намеса" ще се затвори..

Сега ДКЕВР и правителството се държат като Централен комитет, който прави всичко "в името и за благото на хората".  Намалят цената на тока, за да стимулират малкия и среден бизнес, купуват закъсали предприятия, наливат пари в държавни предприятия /чрез увеличаване на капитала/ за да спасят работни места и реализират икономически растеж. Ще възраждаме и тежката индустрия - примерно Кремиковци. Изобщо Виденова класика.

Централният комитет на българската енергетика - ДКЕВР - определя норми на възвръщаемост и цени, признава разходи, технологични загуби, казват кой да бъде и кой да не бъде и това през 2014 година в страна член на ЕС? Накрая министър триумфално заявява, че България има функционираща пазарна икономика?! Изглежда пропускам да забележа раждането на нова икономическа и политическа теория за пазара, но тук аз пазар не виждам. .

Забележете взаимно усилващиия се мащаб на грешката при подобна "социална" линия на разсъждения и политическо поведение. Тази логика предполага изкуствено, с цената на заеми и чрез преразпределение и отнемане на приходи от други участници по веригата - в случая империалистите от ЕРП, да се поддържа изкуствено ниска цената на електрическата енергия. Дребният проблем е, че отнетото от ЕРП не е достатъчно да се покрият дефицитите, затова се изяжда и от капитала на енергийните дружества на горе по веригата.

Ниската цена трябва да стимулира енергопотреблението в енергоинтензивните отрасли на икономиката, което пък ще роди брутен вътрешен продукт, доходи и заетост. И това са приблизителен цитат на премиера Орешарски, които стряскат - идват от човек, който е бил заместник министър на финансите в правителството на Иван Костов, което "вади колата на българската икономика" от пропастта при Виденов.

Винаги съм се питал как нормални хора, които се качат по асансьора на властта, изведъж започват да действат ирационално и губят връзка с реалността. Обяснението винаги е едно - наркозата на властта, загубата на квалификация и професионални инстинкти при среща с политическата целесъобразност.

Действително с новото си ръководство ДКЕВР заприлича на Централен комитет по енергетиката. Няма друго определение за хора, които или не разбират последствията от своите действия или още по-лошо ги разбират, но съзнателно пренебрегват единодушното мнение на експертите, че вървим в пагубна посока.

Кратък разбор на абсурдите.

Първо, концептуалните дефицити - изкуственото поддържане на ниски цени с оглед стимулиране на електропотреблението съхранява порочна структура, която генерира дефицити и загуби и то в порядък, който нови заеми не могат да покрият. Поддържане на изкуствена краткосрочна конкурентноспособност с ниски цени е тежък социалистически комплекс, който винаги завършва с "нос в асфалта". Именно подобна политика отне суверенитета на България през 1997 година и вкара в страната МВФ и Световната банка, които пък разпоредиха форсирана приватизация и доведоха до нуждата от саможертви, на фона на които днешните терзания на нашите съседи от Гърция изглеждат дребна хрема.

Отнемайки от ЕРП и от ЕСО приходи, за да се налеят 120 милиона лева в закъсалия НЕК, вие не само не решавате системен проблем, но разпространяваме заразата към малкото останали относително здрави участъци в енергийната верига. ЕРП и особено ЕСО имат тежки инвестиционни програми, в това число и за да намалят загубите и повишат енергийната ефективност. В НЕК финансовите дупки са за над 4 милиарда лева и вероятно много повече, ако към тях се насложи и инвестиционната компонента по преструктуриране и дългосрочно възстановяване на конкурентноспособност. Тези 120 милиона, плюс предишните пренасочени бонуси от 300 милиона лева са капка в морето. Направени днес, без контекста на реформи или ориентири на дългосрочна стратегия, те променят в негативна посока бизнес перспективата. Не завиждам на ръководството на НЕК, то затова и толкова често се сменя. Страшното не е толкова текущия финансов отпечатък, а липсата на последователна и дългосрочна визия как да се решат проблемите и как да се премахне държавната намеса. Националната енергийна компания изпадна в това състояние именно поради прекомерни държавни намеси, включително и чрез "независимия" ДКЕВР, които на практика изключиха от компаса на корпоративното управление пазарните репери и стандартите на добро корпоративно управление. ВЕИ ударът не е плод на друго, а на държавна намеса, която пренесе енергетиката в жертва на текуща политическа целесъобразност.

Упованието при подобен хазартен тип поведение - "да избием загубата" е, че интервенцията на държавата е принудителна и временна мярка - само докато икономиката възстанови собствените си растежни възможности. Престъпното в случая е, че се подхранват задълбочаващи се хронични структурни и функционални дефицити в управлението на българската енергетика, които в условията на неотменима интеграция и либерализацията на пазарите ще постави българските енергийни дружества, които в момента разполагат със силни позиции на българския и регионалния енергиен пазар, в невъзможност да съхранят пазарни позиции, да привличат инвестиции или да се развиват за сметка на навлизането на нашия пазар компаниите от бившите ни събратя по социалистическа неволя - Румъния, Унгария, Полша, Сърбия и т.н - които имат предимството да оперират в условията на действащи енергийни и газови борси. В началото на месеца, една от компаниите акционери в Трансадриатическия газапровод AXPO анонсира, че става маркет мейкър на газовата борса в Будапеща. Енергийните компании - производители и търговци - пък реперират операциите си към другата - будапещенската борса на електроенергия.  Унгарската МОЛ купува активи по целия свят - от Северно мори, Близкия изток, Африка и т.н. за да балансира веригата на добавена стойност, да увеличи капитализацията си отвън възможностите на местния пазар, за да печелят нейните акционери - унгарски граждани и инвеститори, за да има буфери, когато стане реч за балансиране на вътрешните цени на природния газ и горивата. В Румъния компаниите в електроонергетиката са все по-активни на регионалния пазар - справка данните на ЕСО - за внос на електрическа енергия от страната и продажби към Турция. Румънската държава активно стимулира дейността на компаниите в проучването, добива и търговията с нефт и газ, и операциите зад граница, вноса на технологии и инвестиции. Правителството в Букурещ реши, че не може да си позволи няколко стотин еколози да пречат на нормални дейности по проучване на неконвенционален газ и гарантира възможността на компаниите да реализират своите програми. Рискува от популярността си, но взе решение с дългосрочни последици, които в средно и дългосрочен аспект ще му компенсират популярността с лихва., защото ще доведат до по-ниски цени на енергията, съчетано с по-високи приходи за компаниите.

Да не говорим за Турция или Гърция. Вероятността компаниите от нашите съседи да навлезнат и оперират на българския пазар е непосредствена и значителна. Обратно, вероятността българските енергийни дружества да играят значителна роля на енергийните пазари в региона е близка до нулева. Междувременно почти изпадаме в транс и не спираме да се бием в гърдите, че сме енергиен център на Балканите.

У нас се наблюдава тотален блокаж - никой не взема "трудните" решения, камо ли да прави реформи - всичко е популизъм в името на задържането на власт. БЕХ не се досеща или не му дават да инвестира не зад граница, а тук, под носа - в български находища на нефт и газ, които пред добивна фаза за да се укрепи веригата на добавена стойност на Булгаргаз и повиши сигурността на доставките и на стабилизират цените. Но пък холдингът се готви да купува активи от "стратегическото предприятие" Ремотекс. Или регулаторът решава да вдигне цените на въглищата, които се добиват от Мини Марица Изток, докато в света цената на въглищата падат. Изобщо играем срещу пазара и срещу икономическата логика.

Второ, поредицата от социално мотивирани съкращения на цената на елетрическата енергия само отслабват принудата върху потребителите да повишат енергийната си ефективност и насочат към енергопестеливи технологии, като правят инвестициите в тази посока нерентабилни. С ниски цени ще задържим тенденцията за отопление на електричество, което е абсурд, но не правим нищо тези потребители да имат алтернативи за отопление на природен газ, геотермална и друга топлинна енергия. Защото Централния комитет на ДКЕВР е решил, че в София или в страната - там където има централно отопление - трябва изкуствено да се задържа развитието на газификацията за да няма "Топлофикация" конкуренция. Именно за да запазят кабалната зависимост от съществуващите енергийни структури налагат такси и върху ползване на ВЕИ от индивидуални и индустриални потребители преимуществено за собствени нужди, защото се откачат от централизираната енергийна система. Тенденцията в ЕС е  електрогенерацията за собствени нужди да се развива с изпреварващи темпове, като вече достига над 15% процента от обемите на електропотреблението с тенденция до края на 2030 година да достигне над 30%..

Трето, намаляването на нощната тарифа е разбира се, положителна стъпка, но и там обосновката е разтърсваща - за да подкрепят малкия и среден бизнес, който се очаква масово да премине на нощни тарифи!? Ако приемем, че компанията Х премине от дневна на нощна тарифа и пренастрои дейността си - сметката и ще намалее, но заедно с това ще намалеят и приходите и ликвидността в енергийната система като цяло - за едни и същи количества ел.енергия в системата ще постъпят по-малко пари. Месеците април-май и септември - октомври - потреблението се срива и изисква натоварване на по-малко от  2500-2600 метавата мощности. Това поставя системата на границата на възможностите за балансиране и увеличава плащанията за разполагаемост или студен резерв, като намалява делът на паричните постъпления за реално произведена енергия. Ето защо се стига до абсурд да бъде по изгодно да се спират блоковете на АЕЦ "Козлодуй", която произвежда най-евтин ток, а да се купуват от ВЕИ централи.


В българската енергетика е пълен брежневски застой. БЕХ и неговите компании нямат и грам идея как да оцелеят и се развиват след 2015 година когато удари камбаната на либерализацията. Те са постоянно малтретирани в името на политическата целесъобразност и са принуждавани да решават социални задачи за сметка на корпоративния им интерес. Страхувам се, че процесът на загуба на конкуретноспособност е станал необратим.

Проблемът не е само в това, че БЕХ ще загуби още няколко милиарда лева от капитализацията си. Неминуемата продажба на "семейно сребро" в енергетиката означа не само текуща бедност, но ще заложи и матрицата на добавената бедност за поколения напред.

Защото днешните и предишни управляващи отказват да правят реформи и се интересуват само от възможността да останат на власт без значение на средства и последствия..


Ще завърша с това, което казах преди няколко години - решението на проблемите в енергетиката минава през шоково налагане на повече пазар, а не през повече Централен Комитет на ДКЕВР, който решава вместо пазара. Колкото и примамлива да е идеята, че по сегашния път цената на преструктурирането в енергетиката ще бъде по-социално поносима, сигурната и устойчива защита на интересите на потребители се гарантира само от наличието на достатъчно и здравословна конкуренция от местни и въшни играчи.

Освен да регулира и то в минимално задължителните рамки достъпа до мрежата и преноса, ДКЕВР няма работа в енергетиката. В рамките на две - максимум три години - ДКЕВР трябва да свие дейността си и да излезне от енергийния сектор в частта определяне на цени, допустими загуби, доходност и други чисто корпоративни индикатори.

БЕХ трябва да се реформира и максимум до две години да се реализира това което трябваше да стартира през 2009 година като преструктуриране на холдинга за да бъде листван на водещите борси и да може да оперира на регионалния пазар. Най-главното е държавата да се изтегли от енергетиката, да отложим високорискови инвестиции за бъдещето, което да позволи на българските енергийни управленци да се съсредоточат върху кризисна терапия и върху прилагането на добрите практики в корпоративно управление, а не върху това как да отговарят на поредния каприз от политическа целесъобразност и несъобразена амбиция. С новата стара идеологизирана матрица на държавно стимулирано икономическо развитие шансовете българската енергетика да възкръсне като регионален лидер или поне да остане като конкурентен играч безвъзвратно си отиват. Днешните управляващи изглежда не разбират, че няма шанс да се самоизолират и само изключат от регионалните интеграционни процеси.

Чуждестранните инвеститори в енергетиката ще съумеят да защитят интересите си в съда - и това е сигурно. Който не вярва, да се ориентира по случващото се с ЧЕЗ в Албания и с ЕВН в Македония. Няма кой обаче да защити българския потребители и българските енергийни дружества от безумията и щетите, които българската държава им причинява.

Няма коментари:

Публикуване на коментар