четвъртък, 15 юни 2017 г.

Live and let live - за екокатализаторите в българския казан

Нямам обичая да отговарям на всеки пост във Фейсбук, защото не е целта да споря с всяко друго мнение, а да има различни мнения. Не смятам, че моите мисли са най-важните или най-безгрешните. Много често е по-добре да се мълчи и да се слуша. Повод на тези редове е пост на Нони Каменова на моята стена, в които помоли за реакция, още повече, че изказаните от нея мисли напълно и пряко съвпадаха с тезите на отрицанието на една цяла индустрия.
Госпожо Каменова, за Вас тези теми - колониализъм /само това вече издава влияние на левичарска литература/, индустрия и природа - са хоби, поле за упражняване на Вашия идеализъм. Ако имате професионално натоварване, то очевидно не е в бизнес аспектите на тези теми.
Разсъждавам така - ако с моите действия или съждения отнемам или ограничавам нечия друга възможност или свобода на действие - трябва да се замисля.
Предполагам, без да съм сигурен, че различията между нас, тръгват от неразбирането на глобализацията като обективен процес, а повтаряме мантрите на левичарите и в най-общ план на лузърите, че глобализацията е злоумишлена политика провокирана от империалисти и колониалисти.
Глобализмът е политика - глобализацията е процес. И една от първите глобални политики е скрита в прословутия лозунг - Пролетарии от всички страни, съединявайте се.
Писах книга по тези теми и имам самочувствието, че съм един от малцината експерти по темата. Не само много в света. Глобализацията е като реката или морето - за тези които не умеят да плуват е опасност, за тези които умеят да навигират - да управляват кораби е бонус, защото транспортират по вода. Евтино. Брендирането на всичко което се случва около нас като дело на Сорос, на евреите, на колониалисти, на империалисти и прочие, издава не само безсилието да намерим печеливша стратегия на развитие, но и възпроизводство на най-голямото проклятие на българина - завистта към успеха на другия. За това у нас няма уважение и култура на риска.
За мен тези теми са работа и реалност, макар че специално за Трън нямам никакво специално отношение. Научил съм се да балансирам, като не приемам работа от всеки инвеститор и най-вече като съм си запазил правото да казвам, че проектът им не става - или не е печеливш, или е рисков.
Повтаря се сагата с шистовия газ - хора, откровено невежи за рисковете на индустрията и начините за тяхното управление, започнаха да изстрелват лозунги - "водите ще бъдат замърсени" /а е не могат да направят разлика между нефтен и воден сондаж", ще предизвикат земетресение сондажните работи, / а се оказа, че отново не правят разлика между обратно нагнетяване на отпадни сондажни води дълбоко в земята при добив на нефт и пост ефекта при фракинга/ изобщо поредица от неосведомености. Ако не знаят и не са активни - няма проблем, но когато излизат от дебрите на своето съчетание на априорна непогрешимост в съчетания с небалансирани знания - и диктуват на обществото какво трябва да прави - то тогава те са бедствие. Независимо от намеренията.
Ето вижте съжденията "няма проблем златото си остава в земята за следващите поколения"!?! Вникнете в това съждения - имате пари в банката, но няма да ги ползвате и ще си останете беден и сам. Използването на всички ресурси - човешки и природни - в името на благоденствието на живите хора, на запазването на нацията и на просперитета на регионите не е въпрос на интелектуални терзания, а неотменно задължение. Има процеси, които са необратими, като демографския срив - или по.точно ако не действаш днес, тенденцията те помита. И накрая действително региона като Трън може да стане резерват - диво, без хора.
Принципът живей и не пречи на другия е основополагащ.
Или другата тема, там имало уран и нямало да бъде добив на злато със съпътствущо отделяне на уран, а добив на уран със съпътствуващо отделяне на злато. В смисъл някой пъклен ум искал да възстанови уранодобива в страната, за да може да възроди и АЕЦ "Белене"!? Приятел от Вашите среди сподели тези терзания.
Първо, наличието на уран и други радиоактивни елементи в недрата на земята е изненада вероятно само за тотално неуките. На много места у нас се добиват метални руди се установява наличие на уран и радиоактивност, особено при гранити. Това не е изключение, а правило.
Второ, и в момента въпросът за отделянето на урановите примеси и изолацията им е нормална и логична част от процеса. Добрата практика е неутрализацията им да е факт и да подлежи на контрол, лошата е когато отговорните за това органи си затварят очите - но това винаги и без изключение става за "наши" олигарси. И в момента у нас се добива злато и отделят уранови и радиоактивни елементи. Просто част от бизнеса. Проблемът не е в отсъствието на технологии, а в регулацията и контрол. Иначе е тривиалност.
Защо сега - защото златото е борсовата стока с перспектива и най-сигурната глобална валута особено в текущите смутни времена. Стана рентабилно и печелившо, пък и най-накрая се появиха технологиите за извличане на злато от руди с ниско съдържание. Какво по-логично от това някой у нас да инвестира , да добива и продава злато?
И най-важното защо българската държава да не го изкупува за да увеличава златните си резерви, като хедж срещу смутни времена - всички го правят?.
Дават ли си сметка всички екоактивисти, че те живеят от преразпределеното богатство, генерирано в индустрията. Да, освен материално има и т.н. неосезаемо или идеално богатство - но то без материалното е малко, дори нищо. Да, винаги можем да си купим лека кола, но е друго когато имаме производство на леки коли - веригата на стойността остава у нас. И най-вече за да си купим лека кола, някой трябвад апроизведе, да изнесе, да получи валута и с част от преразпределеното към нас да си купим вносната лека кола. Най-често двете линии на благоденствие - на материалното и идеялното - вървят успоредно.
Ето затова става реч не само в Трън, а всеки път когато "зелените" пазят Природата, а накрая се оказваме с поредния пропуснат шанс. В българския котел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар