Щастлив съм да Ви предложна юбилейният 100-тен брой на информационния бюлетин по проблемите на проучването и добива на нефт и газ. Надявам се да сме били полезни в разширяване на информираността на нашите читатели.
В днешно време е трудно да убедиш когото и да било, че можеш да самофинансираш подобно начинение, без да си вързан непременно с очаквания за преки ползи. Всеки един от моите колеги има пряко отношение към бизнеса с проучването и добива на нефт и газ и в по-общ план с енергетиката. Това е задължително за да имаме смелостта и увереността, че разполагаме с нужната експертиза. За радост или самоуспокоение не зависим пряко от неговата /на добива на нефт и газ/ и нейната /на енергетиката/ нерадостни и неясни настояще и бъдеще у нас.
Много сме различни и често спорим помежду си. Но ни обединява разбирането, че обществения дебат е силно дебалансиран и в него все още доминират предразсъдъци и маскирано като „морална загриженост“ мотивирано желание на група хора да наложат на обществото своя егоистичен дневен ред извън демократичните процедури.
От котата на 2014 година можем да твърдим, че обществото е много по-информирано и привържениците на по-балансираната енергийна политика, в това число и по темата за климатичните промени, по проучването и добива на конвенционален и неконвенционален нефт и газ растат с всеки изминат ден.
Хората се убедиха, че три години след като се наложи мораториума върху шистовия газ нищо от катастрофичните сценарии за отравяне на въздух, почви и води не се сбъдна. Революцията си продължава с пълна сила и нищо от „обещаните“ и „сигурни“ катастрофи не се случи. А нашия народ е казал – веднъж стомна за вода, втори път стомна вода, третия път на вяра нещата не стават.
Силите, които стояха зад мораториума постигнаха своите цели – отложиха с близо пет години вероятността от добив от местни находища и гарантираха за този период удължаването на монопола на сегашния доставчик. Това бе и крайната цел на техните усилия – независимо от това дали го признават или не. Това, че в тази група може да има известен брой идеалисти - или както Ленин ги нарича "полезни идиоти" - не променя материалния характер на водещия интерес в анти-шистовата кампания.
Не случайно забраната на шистовия газ все още стои високо в политическите програми на някои партии, традиционно свързани с промотиране на интересите на сегашните доставчици. Все още мнозина политици се позиционират в удобната поза да чакат Годо – някой да им докаже, че технологията не била рискова ?!
Вятърът на промяната не духа в техните платната. Кризата в Украйна отвори очите на много хора.
Сметнете сами – разлика от 35-50 долара за 1000 кубически метра газ в цената по която Булгаргаз сега купува природния газ от Газпром и цената на германска граница при купуваните от нас обеми от средно 2.6 милиарда кубически метра газ дават монополна рента на Газпром за пет години /отложен добив поради мораториум/ в размер на 520 милиона долара!?! Две трети вече сме ги платили.
За същия период не направихме нищо за реалното стартиране и завършване на предвидените проекти като разширението на газохранилището Чирен, интерконекторите с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. Само последния има изгледи да влезне в експлоатация след повече от година забавяне и то с много условности. Сумата на всички тези проекти е далеч под посочената по-горе монополна премия на Газпром.
Докато нищоправеха, забраниха шистовия газ и саботираха всяко едно от усилията за диверсификация на доставките същите тези хора „инвестираха“ близо 200 милиона евро в ..... увеличение на капитала на руски проект, който ще гарантира нашата бъдеща зависимост от доставки на руски природен газ!?
Не за пръв път бе бламиран министър на енергетиката от негови подчинени. Вече бяхме свидетели на решението на бившия шеф на НЕК Първанов който подписа под заслона на финансовия министър Дянков, поредния меморандум с Атомстройекспорт въпреки изричната забрана на министър Трайков.
Не вярвам на версията, че министър Щонов е бил изненадан и подведен, защото ако беше така още на следващия ден щеше да уволни целия борд и ръководство на БЕХ. Уволнението на господин Христосков беше по-скоро ритуално. Така, както бе уволнен на времето и Първанов. Какво тук значи някаква си личност – важното е Проектът да върви.
Не се изненадвайте и от възможните интерпретации за сегашните причинно-следствени връзки. Твърди се, че ексминистър Дянков отново е бил активен в руско-енергийните отношения със совалки в коридорите на властта с послания от Москва за президента и служебното правителство.
Литва - полезният урок за България
Докато ние се намъдруваме и докато едни български политици и държавници се стремят да надхитрят други и най-вече обществеността чрез лични договорки и заинтересованост, правителството на социал-демократите в Литва постави точката в усилията на доста правителства да постигнат реална диверсификация от монополните доставки от Газпром. Тази литовска стратегия започна приблизително по времето, когато и у нас и Европа се затръби за диверсификация на газовите доставки. Но докато поредица от ръководства на държавните енергийни дружество, премиери, министри и заместник министри у нас на думи уверяваха и Европейска комисия и българска общественост, че няма по-висока цел и по-неотложна задача от откъсването от Газпром, на дело и реално направиха всичко възможно да сключат и реализират договорите по Южен поток. Дори с цената на най-грубо потъпкване на европейските и български стандарти, регулации и процедури.
Литва, чрез държавната компания – Litgas - сключи петгодишен договор за доствака на ВПГ газ от Статойл, който е индексиран към спот цените на най-ликвидната газова борса в Европа – NBP в Обединените кралство. Да, има пикове в цените през зимата, дори кратки периоди когато тези цени преминават границата на 500 долара за хиляда кубически метра. Но през значителен период от време и особено в началото на лятото те падат под 250 долара, което дава изключителни предимства на страни в активна търговска позиция и разполагащи с газохранилища. Литовците закупиха и вече разполагат със свой ВПГ танкер с регазификационен терминал, за който заплатиха над 300 милиона долара. Това им позволи да купуват пряко на спот цени, като намалиха сериозно разходите за наземно приемно съоръжение. Разшири се потенциалното търсене и доставки за всички прибалтийски страни и Полша чрез междусистемните връзки.
Първите количества ВПГ газ се очаква да пристигнат до края на 2014 година, а годишните доставки са разпределени на 6-7 транша /именно поради липса на значително газохранилище/ през годината до общ обем от 560 милиона кубически метра. Въпреки, че общото потребление е близо 3 милиарда кубически метра, което предполага продължаващи доставки от Газпром, литовското правителство показа, че вече реално разполага с алтернатива, която винаги може да усили. В допълнение към тези действия литовския аналог на нашата Комисия за защита на конкуренцията – Съвет по конкуренцията – наложи глоба на Газпром от 48 милиона долара за злоупотреба с монополно положение.
За да осигури свобода за своите действия литовското правителство изкупи от Газпром неговия блокиращ пакет от акции в Lietuvos dujos и оператора на мрежата Amber Grid.
Сравнението между Литва и България в реакциите на органите за защита на конкуренцията
У нас КЗК по иск на местната структура на Газпром глоби Булгаргаз да заплати 23 милиона лева за препятстване на либерализацията на пазара и неравноправно договорно третиране на клиентите на Булгаргаз. Въпреки, че и децата у нас знаят, че ограничаващите условия са огледално отражение на клаузите, които монополиста Газпром налага на Булгаргаз. Да сте чули у нас КЗК да се заела с казуса злоупотреба с монополно положение на доставчика Газпром? Няма и да чуете.
Това е разликата между България и Литва – разликата между думите и делата. И ако утре, случайно отново има поредно прекъсване на доставките на природен газ от Украйна – в приемния терминал в Клайпеда ще могат да пристигат ВПГ танкери, които на практика да обезпечат снабдяването с природен газ. У нас „пленения“ ни енергиен елит ще продължава да тръби колко важно е било да направим Южен поток, въпреки Европейската комисия.
Посочената по-горе монополна премия на Газпром от над 500 милиона долара от нищоправенето и от мораториума върху шистовия газ, не са първите, нито последните пари, които даваме. Вложени в диверсификация този половин милиард долара можеше да постигне напълно аналогични на литовските резултати. Вложени в местен добив ефектът дори можеше да бъде още по-значим и устойчив.
Затова когато следващия път Ви убеждават, че Южен поток трябва да стане по европейски правила – като, че ли не им е ясно, че единственият смисъл на Южен поток е именно да не бъде по европейски, а по руски правила – не им вярвайте.
Не вярвайте и когато тръбят, че спират проекта или още по-изтърканата писта, че го дават „на прокурор“ без да са се постарали да направят елементарното да уволнят неподчиняващите се служители или министерски съвет да отмени всички направомерни заповеди на отделните министри.
Класата на посредниците у нас има изгода от „лесни“ и „бързи“ пари, а не от системни и дългосрочни усилия за налагане на пазарна конкуренция или за диверсификация на източници. Защото в края на подобен сценарий пресъхва възможността за частичен реверс от финансовите потоци, които насочваме към Газпром.
Няма коментари:
Публикуване на коментар