Българската номинация за Генерален секретар на ООН - да съгласуваме преди да вземем решение

Известно е, че без одобрението на членовете на Съвета за сигурност на ООН нито един от кандидатите на поста Генерален Секретар на ООН няма шанс. В този смисъл преди българското правителство да вземе решение за номинация, за каквото припира президента Първанов, то трябва да бъде сигурно, че няма да изпадне в конфузно положение.
Премиерът не трябва да се поддава на натиска на Първанов и библиотекарите относно ранно номиниране на Бокова - преди да бъде сигурен, че всички страни членки на СС на ООН ще я подкрепят. Те вероятно искат да предпоставят избора чрез ранно решение на правителството като ни лишат от възможността да номинираме избираема кандидатура, още повече, че имаме алтернативи.
За сега има сигнали, че САЩ и Великобритания имат сериозни резерви. Направените сондажи от наши дипломати и политици не дават гаранции, че веднъж номинирана Бокова няма да получи вето. 
Да не стане, че официално подкрепяме, а след това ни бламират. Това би бил сериозен удар за правителството и за репутацията на България. Тук няма чувства или симпатии, а хладна преценка. 
Призовавам да се намалят децибелите, още повече ултиматумите и да се остави Външно министерство да съгласуват неформално различни кандидатури за да стигнем до избираема. Колкото и Русия и местните проксита да натискат България за решение още сега, трябва да действаме само тогава, когато има достатъчно информация и достатъчно гаранции.
Идеята на привържениците на Бокова да поставят света пред свършен избор и така да и позволят да постави Вашингтон и Лондон пред вече определена българска кандидатура няма особен смисъл, тъй като възможностите ни да променим мнението на двете ключови столици не са големи.
И накрая ще излезе, че сме проиграли добър шанс.