Бях се зарекъл
да не пиша повече за проекти, които са приключени, но последните два дни
показаха ясно дълбочината на паниката в кръговете у нас, които са свързали своето
бъдеще с възможността да участват и преразпределят газови и свързани с това
финансови потоци. Не, нямам пред вид компаниите, които работят в сектора – те са
повече или по-малко легитимни участници в пазара и това което си заработят си е
тяхна работа. Оставям настрана доколкото те реагират адекватно на пазарни
сигнали и доколко изобщо има свободен пазар.
Думата ми е са
политическите и други дегизирани като бизнес обръчи – посредници – от
откровените рекетьори до „доброжелатели“ в различни институции с
административни функции при реализацията на проекти.
Не е тайна, че
от месец септември 2015 текат интензивни преговори между шефове на държавни
фирми и посредници от руска и българска страна. Те съзряха своя шанс за
редививус на Южен поток в момента в който отношенията между Турция и Русия
рязко смениха посоката си.
И от тогава
търсят модуса при който да успеят да съживят проекта. Трябваше да намерят
вариант при който хем Европейската комисия да го приеме, хем да бъде друг, а не
Южен поток – просто нова фасада, която да опакова същите намерения и интереси.
Затова на преден
план излезе вариантът с Балкан хъб и междусистемния „конектор“ през Черно море,
при който ще се използва формулата, която се прилага за Северен поток – 2. Там
идеята е самият морски участък да бъде разглеждан като място за смяна на титула
на собствеността и така природния газ вече излиза на суша като собственост на
компании – европейски потребители.
Тази принципно
възможна схема обаче се сблъска с политическите ограничители в проектното
задание – проекта, макар и видимо търговски, трябваше да обслужи с предимство конкретни
интереси на икономически групировки около Кой? и сие.
Новите ентусиасти на Южен поток нямаха до този момент трайни и дълбоки интереси в сектора природен
газ, в този смисъл те са външни хора, но обират контрактите в сферата като посредничат между реално можещите
компании и възложителите, като осигуряват политически, административен и прочие
съпровод, докато си получат „своето“ от всеки проект.
Проблемите в
схемата с възраждането на Южен поток са толкова много, че на практика са
нерешими.
Да посочим
няколко – само в търговската и бизнес частта.
След излизането на
западните компании от Южен поток, той на практика остана единично усилие на
Газпром. А Газпром в момента изобщо не е в състояние да „прави каквото си иска“,
още по-малко да получава разрешение сам, без помощта на своите европейски
партньори. Няма логика там където не успяват големите европейски газови компании
в осигуряването на европейски тил за проектите на Газпром, да успее българския
екип, промотиращ новата версия на Южен поток, дори и да бъде подкрепен от
премиера. Стратегията на руския газов монопол е фокусирана върху оцеляването, запазването
на пазарни дялове и търсене на компромиси с Европейската комисия за да приключи
разследването за злоупотреба с монополно положение и ограничат щетите.
Представените от компанията предложение за споразумения през лятото бяха отхвърлени
от ЕК. На практика Газпром тотално е лишен от възможността да използва ресурса
на руската държава и да обвръзва решенията с политически зависимости. Сам срещу
комисията – шансовете не са големи.
Никой в Москва
няма да рискува заради амбициите на български политици и бизнесмени да си навлече проблеми с
Брюксел. Още повече, че именно политическите гаранции на Първанов и Борисов за
енергийния шлем, които бяха дадени лично на Путин, се оказаха невалидни.
В този смисъл –
идеята която тукашните архитекти на идеята прокарват и която очевидно е
завладяла премиера е чрез получилия условна зелена светлина европейски проект
за разпределителен център Балкан, да реанимират проекта за връзка с Русия през
Черно море.
Именно поради
трудностите в преговорите с ЕК, Газпром постави условие на напиращите
български посредници преди да станат публично достояние новите планове и за да
се влезе в конкретни ангажименти, те да получат зелена светлина за новите
версии на Южен поток от Брюксел.
Но както стана
известно, Комисията не е склонна да даде карт бланш за проект, който не е
балансиран и като подходи, като диверсификация на източници и като интереси.
Фактически до този момент в българския хъб има тотален дисбаланс между
активността която се проявява по руско и по другите направления. За да може да
убеди европейските си партньори България трябва да развие алтернативни и
сравними като достовареност и ангажимент усилия по доставката на природен газ
от други източници.
При стопроцентна зависимост от руски газ всеки нов проект свързан с Русия ще породи основателни съмнения в Брюксел и в бългаските потребители.
При стопроцентна зависимост от руски газ всеки нов проект свързан с Русия ще породи основателни съмнения в Брюксел и в бългаските потребители.
Истината е, че до
този момент, Булгартрансгаз и Булгаргаз, на практика са блокирали достъпа на
неруски газ до страната. В същото време почти цялата инвестиционна програма на оператора на газопреносната система е
обвързана с проекти за пренос и складиране на руски газ. Няма никакъв начин да
се осигури финансиране за грандпроектите в програмата на Булгартрансгаз,
особено за тотално базирания на руски газ проект Варна-Оряхово, който струва над 2 милиарда евро!?. И тук стигаме
до основната идея на схемите – те да бъдат източник на поръчки и финансови
потоци – без отношение към конкурентните позиции на компании, без принос към
развитието на газовия пазар и най-вече без никакво отношения към основната
задача, заради която изобщо съществуват тези компании – осигуряването на евтин
и достъпен газ за потребителите.
Да припомним
освен финалното инвестиционно решение за интерконектора Гърция-България, което
не е напуснално окончателно рисковата фаза – все още зависи от маркет теста, всички,
повтарям всички други проекти, свързани с реалната диверсификация са отместени
във времето. На фона на интензивността и совалките между Москва и София,
усилията и посветеността в другите неруски направления са просто несравними.
Това също е послание. Много пиар и нищо съществено.
Дори елементарни
неща като реверсивните връзки по съществуващите газопроводи за Гърция и Турция
се влачат с години. За да не може да има алтернативни доставки от юг.
Така, че бъдете
спокойни - нито Южен поток, нито Балкан хъб, поне докато няма достатъчна зрялост
на диверсификационните усилия на българските власти няма да видим.
Но това не
интересува Кой? – неговият интерес са финансовите потоци. Без тях
бюрократично-олигархичния модел в България е обречен.
Затова четене
спокойно новините за Южен поток и Балкан хъб. Докато не прочетете, че в
България постъпва газ от други направления – хъбът ще остане виртуална
реалност.
А междувременно ще трябва да върнем над 600
милиона евро на Газпром по проекта. Доста пари, които могат да предизвикат
трусове. Ако ги има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар