Алтернативи и Анализи: Правителството на България: Турски поток не преминава през България

Това откровение беше споделено с медиите от министъра на енергетиката Теменужка Петкова. Тя със сигурност не е негов автор, доколкото всичко, което става в българската енергетика е под контрола на българският министър-председател.

Ето същността на официалната българска версия за този проект-призрак, който влиза като „Турски поток“, продължава след нас като „Турски поток“, но не е „Турски поток“ в България.
Този проект преминава през Черно море, Турция, Сърбия и Унгария. В България обаче внезапно приема различно име - Балкански поток и правителството твърди, че на българска територия той е просто „разширение“ на газопреносната ни система..
Всички страни, участващи в тълкуването на проекта - Русия, ЕС и САЩ, посочват българския сегмент на газопровода именно като неразделна част от „Турски поток“. Единствените, които държат на своето уникално тълкуване са министър-председателят и енергийният министър на България.
Българското правителство витиевато твърди, че Балкански поток не е транзитен проект, като подкрепят тезата си с трудно разбираеми „доказателства“.
Какво определя един проект като транзитен?
Има много индикатори за това, често има място за различни интерпретации, но нито един, който би се вписал в 90-процентен контрол върху изхода и 100 процента на входа на системата в Сърбия. Тези факти показват реалността, при която природният газ на Газпром се прехвърля от Турция в Сърбия, като си гарантира тоталния монопол на сръбския пазар. Подобен ход пряко нарушава Директивите на ЕС, които регламентират пазарните правила, търговията и преноса на газ. Европейската комисия неизбежно ще има последната дума при лицензирането на различните сегменти от „Турски поток“, включително и българските участъци.
Безсмислените опити за представяне на Балканския поток като откъснато, различно нещо от „Турски поток“ са рожба на правните екипи, работещи за „Газпром“, които съветват както „Северен“, така и „Турски“ поток. Тези експерти също така предоставят правни съвети и на българското правителство как да избегне регулирането на проекта от страна на Европейската комисия. „Иновацията“ се състои в това да се представи проекта като невинно разширяване на националната газопреносна система, което подлежи на одобрение от страна на българския регулатор – Комисията по енергийно и водно регулиране.
Доколкото трасетата на Турски поток включват две държави членки на Европейския съюз и природният газ, който преминава през него, влияе върху газовия пазар в целия регион, регулирането на проекта от страна на Европейската комисия е неотменимо и неизбежно.

Опитът от страна на правителството на страна членка на ЕС да избегне европейската регулация за проект, който оказва силно влияние върху европейски газов пазар, е пряко нарушение не само на общите правила на пазара, но и на анти-монополното законодателство. В допълнение, Европейският Съд изрично постанови по дело, което Полша заведе срещу ЕК по казуса газопровода Опал, решение, с което принуди Газпром да намали от 90 на 50 процента ползването на капацитета на този транзитен газопровод. Това означава, че раздадените от Булгартрансгаз капацитети на Газпром за Турски поток през България са в противоречия с вече установена съдебна практика, т.е. че експлоатацията на Турски или Балкански поток през България при нива на блокирани капацитети е невъзможно.

За американските власти ограничаването на правата на други компании да ползват критична по важност инфраструктура представлява враждебен акт съгласно правилата на СТО, насочен срещу интересите на американските компании, на които е отказано равно третиране и достъп до сръбския и българския пазар.
Дали българският Турски или Балкански поток е транзитен проект или не, се определя и от това как третира този проект Газпром при разпределението на дела на природния газ насочен за потребление в България, а това са 3 милиарда кубически метра, и този, който се насочва към страни след България - 4 пъти повече !?
Подобна матрица за анализ важи и за реверсивния поток през Транс-Балканския газопровод, както и за преноса на природен газ през газопреносната система на България към Гърция, Румъния и Северна Македония.

Газпром изрично даде да се разбере, че няма да търгува с природен газ на борсата на хъба „Балкан“, което можеше да даде известна достоверност на името „Балкански“ поток и на теорията за „разширението на мрежата“.

Новият 484 км участък от компресорна станция „Нова Провадия“ до Зайчар на сръбската граница е специална линия, която обслужва изключително Газпром.
В допълнение сегментът на Трансбалканския газопровод от КС „Странджа“ до КС „Провадия“ е блокиран за транзитен поток на руски газ. Другата линия по това трасе, която може да се използва за пренос на природен газ е част от националната преносна система.
Изключителното ползване на тази част от българския участък на Транс-Балканския газопровод доказва още веднъж – Турски, Български или Балкански поток не представлява разширение на националната газопреносна мрежа, а е газопровод който се строи по специален маршрут за един участник – Газпром. Сравним достъп до него няма нито един от конкурентите на Газпром.
Накрая, цялата конструкция около дегизирания като „Балкански“ „Турски“ поток е класика на традиционната тактика „прави се на разсеян“ и „се снишавай“, известна от времето на покойния български диктатор Живков.
Какво пропуска българското правителство?
Въпреки че в текста по санкциите в закона за бюджета за отбраната на САЩ няма изричен списък на сегментите на Турски поток в отделните страни, там изрично се посочва, че санкциите касаят не само морските участъци, но и всеки следващ проект „приемник“, независимо от името.

Единственото валидно тълкуване дали българският сегмент на „Турски поток“ е или не е част от „Турски поток“, въз основа на изричния текст в закона, ще бъде дадено от Държавния департамент на САЩ и Министерството на финансите, а не от българското правителство. Заслужава да се припомнят думите на посланика на САЩ в България Херо Мустафа, която не остави място за съмнения: "Продължаването на Турски поток през България има за цел да използва България единствено като транзитна страна."
Отказвайки да признае факта, че "Турски поток" транзитно преминава през България - премиерът Борисов и енергийният министър Петкова на практика лишават и оператора "Булгартрансгаз" и основния изпълнител "Аркад" от възможността да договорят условия за освобождаване от санкции или облекчен режим. Текстът за санкциите в закона, изрично поставя като предварително условие за ползването на облекчения или договаряне на изключения изискването съответната компания „незабавно“ да спре работа по проекта. С отказа си да стори това, до изясняване на ситуацията, както направиха компаниите по Северен поток – 2, българското правителство се поставя в безизходна ситуация.
Премиерът Борисов погрешно смята, че би могъл да надхитри американския Конгрес или Вашингтонския истаблишмент, като играе на полусенки и ползва правото си на собствена интерпретация на неразказаното и нечутото, че по време на срещата си с президента Тръмп е получил мълчаливо одобрение за проекта Турски поток!?

Позволете да припомня един базов и неоспорим факт – тези санкции имат силна двупартийна подкрепа, така има и политиката, която цели да откаже на Кремъл правото да монополизира регионалния пазар на газ на ЦИЕ чрез стратегията на задушаване на Украйна в „клещите“ на двата газопровода Северен и Турски поток. Не става въпрос само и толкова за геополитика, а за бизнес интереси – за равноправието на американския ВПГ да се конкурира с руския газ на български и регионални пазари.
В някои офиси в София изглежда са пропуснали посланието – играта изключително и само в полза на Газпром, която отказва на конкурентите му правото да оспорват пазарните му дялове на българския и на регионалния газов пазар, ще се възприема като заплаха за жизнен интерес на САЩ и НАТО.
Играта не е Америка срещу Европа, както Кремъл се опитва неуспешно да представи ситуацията. Волята на хората от ЕС беше изразена в двете резолюции на Европейския парламент, приети с огромно мнозинство, които осъдиха Северен и по подразбиране и Турски поток.
Американските санкции предоставят допълнителен коз на всяка страна и национална газова компания, която се стреми да договори по-добри условия с Газпром и да се бори с руското влияние.
Онези, които се стремят да упорстват с пълната си зависимост от руския газ, приемат американските санкции като заплаха за личните си и групови интереси. Завършвам с друг цитат от речта на американския посланик Мустафа пред Атлантическия клуб: „Общата ни цел е да превърнем България в истински газоразпределителен център и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без монополи, независимо дали са чуждестранни или национални, работещи на базата на пазара принципи “.
Време е да преминем към етапа отвъд Газпром като единствена или предпочитана възможност за българските потребители и да оставим пазарът и конкуренцията да решават.