Г-н Василев, преди седмица, след среща при премиера Борисов, бяха огласени няколко мерки за ускорено развитие на пазара на електрическа енергия, като основната от тях е излизането на всички производители на ток над 5 мегавата на борсата, като тези с дългосрочни договори на преференциални цени ще бъдат компенсирани чрез договори за разлики. Как ще коментирате тези мерки и въздействието им върху пазара на електроенергия?
- Въпреки катастрофичните сценарии за рязко поскъпване на цените на тока за индустрията, най-лошите сценарии не се случват. Основният проблем беше липсата на предварителна подготовка и проиграване на различните сценарии за либерализацията на енергийния пазар и промяната в съотношението между регулиран и свободен пазар. Факт е, че при такива преходи винаги се появяват спекуланти, включително политически. Енергийният национализъм винаги е под ръка, а американските централи винаги са дежурно удобна мишена.
Истината е, че в генезиса на проблема са само български политици и участници и на етапа, на който се роди проблемът, има само български имена. На всичко отгоре тяхната цена не е нито най-високата, нито най-проблемна – но някак е удобно „лошите американци“ да покриват темата за цените на ВЕИ и ТЕЦ дългосрочните договори, зад които стоят български олигарси и политици.
Някой съзнателно вкара в заблуждение обществеността, че се водят преговори за прекратяване на договорите с американските централи. Действително, теоретично е възможно да се предоговорят условията при Марица-Изток 1 и 3 – за да излязат на борсата, като разликата се компенсира за да не губят. Но само човек, който не се е занимавал с проектно финансиране и договори за гарантирано изкупуване, може да допусне, че промените са само функция на добра воля на двете американски компании, а не на дълъг процес на преговори с банки, със застрахователи, на убеждаване на акционери. Иначе за някои политици е лесно на коня с байрака и ура политиката.
Договорът с американските централи е подписан преди влизането ни в ЕС, т.е. действието на европейското право не е съотносимо към казуса, да не говорим, че във Вашингтонски арбитраж и решението за държавна помощ не помага.
Докато не се реши казусът с държавната помощ – всяко движение в тази посока трябва да бъде дискретно и професионално подготвено. Добре е, преди да се говори, да се питат експертите, включително прависти, защото голяма част от тези откровено небалансирани изказвания могат утре да послужат като доказателствена част в искове против държавата като свидетелство за политически натиск и претенции за свързани щети.
Ако смените формулата по дългосрочните договори за изкупуване към борсова цена плюс договор за разлика – трябва веднага да изкарате всички други „привилегировани“ играчи, за които говоря, на борсата. Иначе излиза, че има дискриминация. А това е дълъг и изнурителен процес – централите на Ковачки и ВЕИ- магнатите никак не ги виждам лесно да се съгласят.
И последно – трябва да се сметне какви средства трябва да се осигурят по договорите за разлики, защото може да излезе, че няма да има толкова средства във Фонда сигурност на енергийната система, в който освен вноските от дружествата, влизат и приходи от продажби на емисии, които не са сигурни. Ако борсовите цени на електроенергията паднат, разликите ще набъбнат – проверете какви средства се събират, кои си плащат вноските, кои манкират.
Лично аз бях силно озадачена, след като във вторник от КТ "Подкрепа" обявиха официално, че настояват за повишаване на цената на въглищата от "Мини Марица Изток" и поскъпване на електроенергията от държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" с минимум 10%. Няма ли нещо шизофренно в поведението на работодатели и синдикати в претенциите им към държавата и нейната намеса в цените и пазара?
- Ето това е сигурен признак, че зад претенциите на работодатели и профсъюзи към правителството се крият други интереси, дори приятелски огън, а не само и толкова интереси на индустриалните потребители. Общо взето, всеки дърпа към чергата си.
Цената на въглищата е извън пазара, в света тя падат, у нас се вдига административно и очакваме на другия край на веригата на стойността цените да падат. Чиста проба демагогия.
Истината е, че някой иска отново да комбинира политическите интереси на едни – да овладеят енергетиката, с бизнес интересите на олигарси. И никой не пита защо блоковете на Марица Изток – 2 не се модернизират, защо няма стратегия за плавен и безболезен преход на Мариците в следвъглищната ера.
Истината е, че в генезиса на проблема са само български политици и участници и на етапа, на който се роди проблемът, има само български имена. На всичко отгоре тяхната цена не е нито най-високата, нито най-проблемна – но някак е удобно „лошите американци“ да покриват темата за цените на ВЕИ и ТЕЦ дългосрочните договори, зад които стоят български олигарси и политици.
Някой съзнателно вкара в заблуждение обществеността, че се водят преговори за прекратяване на договорите с американските централи. Действително, теоретично е възможно да се предоговорят условията при Марица-Изток 1 и 3 – за да излязат на борсата, като разликата се компенсира за да не губят. Но само човек, който не се е занимавал с проектно финансиране и договори за гарантирано изкупуване, може да допусне, че промените са само функция на добра воля на двете американски компании, а не на дълъг процес на преговори с банки, със застрахователи, на убеждаване на акционери. Иначе за някои политици е лесно на коня с байрака и ура политиката.
Договорът с американските централи е подписан преди влизането ни в ЕС, т.е. действието на европейското право не е съотносимо към казуса, да не говорим, че във Вашингтонски арбитраж и решението за държавна помощ не помага.
Докато не се реши казусът с държавната помощ – всяко движение в тази посока трябва да бъде дискретно и професионално подготвено. Добре е, преди да се говори, да се питат експертите, включително прависти, защото голяма част от тези откровено небалансирани изказвания могат утре да послужат като доказателствена част в искове против държавата като свидетелство за политически натиск и претенции за свързани щети.
Ако смените формулата по дългосрочните договори за изкупуване към борсова цена плюс договор за разлика – трябва веднага да изкарате всички други „привилегировани“ играчи, за които говоря, на борсата. Иначе излиза, че има дискриминация. А това е дълъг и изнурителен процес – централите на Ковачки и ВЕИ- магнатите никак не ги виждам лесно да се съгласят.
И последно – трябва да се сметне какви средства трябва да се осигурят по договорите за разлики, защото може да излезе, че няма да има толкова средства във Фонда сигурност на енергийната система, в който освен вноските от дружествата, влизат и приходи от продажби на емисии, които не са сигурни. Ако борсовите цени на електроенергията паднат, разликите ще набъбнат – проверете какви средства се събират, кои си плащат вноските, кои манкират.
Лично аз бях силно озадачена, след като във вторник от КТ "Подкрепа" обявиха официално, че настояват за повишаване на цената на въглищата от "Мини Марица Изток" и поскъпване на електроенергията от държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" с минимум 10%. Няма ли нещо шизофренно в поведението на работодатели и синдикати в претенциите им към държавата и нейната намеса в цените и пазара?
- Ето това е сигурен признак, че зад претенциите на работодатели и профсъюзи към правителството се крият други интереси, дори приятелски огън, а не само и толкова интереси на индустриалните потребители. Общо взето, всеки дърпа към чергата си.
Цената на въглищата е извън пазара, в света тя падат, у нас се вдига административно и очакваме на другия край на веригата на стойността цените да падат. Чиста проба демагогия.
Истината е, че някой иска отново да комбинира политическите интереси на едни – да овладеят енергетиката, с бизнес интересите на олигарси. И никой не пита защо блоковете на Марица Изток – 2 не се модернизират, защо няма стратегия за плавен и безболезен преход на Мариците в следвъглищната ера.
През последните месеци се нагнетява сериозно напрежение около енергетиката. Интересното е, че кризата като че ли не идва толкова от проблеми вътре в сектора, а по-скоро от външни атаки срещу него, по-точно срещу ресорния министър Теменужка Петкова. Какво мотивира, според Вас тези атаки, които формално се водят от работодателските организации?
- Стечение на обстоятелства и, разбира се, битката за финансовите потоци в енергетиката, към които проявяват интерес и партии и бизнесмени. Ядрените лобисти атакуват министър Петкова, че не бърза с АЕЦ „Белене“, а тя няма полезен ход, тъй като преди да се прави каквото и да било, трябва да има решение на Народното събрание за отмяна на негово решение. На всичко отгоре няма никакви сериозни аргументи в полза на вкарване на обществото отново в зацикления дебат около нова ядрена мощност, в който най-накрая винаги се опира до държавни пари и гаранции. Така и не разбраха - няма пазарни аргументи, няма финансиране, няма инвеститор. Няма и да има.
Виждате, че в енергетиката чуждестранните инвеститори постепенно излизат от страната, а нови не се задават. В същото време има остра нужда от капитали и мениджмънт, които да преведат родната енергетика в условията на либерализирани пазари и остра конкуренция в региона. Нещата са прости - или ние правим собствените си компании конкурентни и те излизат в региона, или компаниите на съседите влизат у нас и вземат своето от енергийния ни пазар. Сега върви битка между местните лобита и групировки кой да вземе повече, но гледат само да вземат от финансовите потоци, без идея за инвестиции и развитие. Лошото е, че професионалистите се изтикват настрани, а на преден план излизат политически лобисти и аферисти от всякакъв калибър. Често битките вървят вътре в партиите – в БСП и в ГЕРБ има различни бизнес лобита.
Енергетиката по принцип бе и остава незаменим източник за финансиране на партии и изглежда партиите, които отдавна са се превърнали в корпорации за колективно облагодетелствуване чрез власт, вече изпитват несгодите на несигурните и свиващите се свободни финансови потоци. Някои се готвят за времето след Борисов и кръгът около Цветанов „пробва водата“. Битката не е само за поръчки, но и за кадрите, през които се преразпределят потоци.
Наблюдаваме класическа ситуация преди предстоящо голямо раздаване – първична и вторична приватизация. Чуждестранните инвеститори не са желани, битката ще бъде между местните кланове и сега върви консолидация. Трагедията е, че се води битка, а пациентът е в тежко състояние. Ударите са между олигархични кланове, които освен да изваждат от енергетиката, нямат идея как да я развиват, да я модернизират и направят конкуретноспособна.
Дори най-новия сегмент – този на ВЕИ-та е тотално изкривен като присъствие, защото е олигархизиран. Соларните панели не са по покривите на домовете и офисите на хората, а в опаковани в държавни памперси соларни паркове, притежание на олигарси.
Задавате ли си въпроса, защо не се преструктурират държавните енергийни дружества? Очевидно е, че те не са в състояние да оцелеят в условията на пазарна конкуренция и капитализацията им ще пада главоломно, както и пазарните им дялове. Нищо не се прави в Марица Изток – 2, а с модернизация на мощностите можеше спокойно да се покрие хоризонт до 2040 година.
Булгаргаз е тотално ирелевантна компания като пазарен субект, защото извън ролята на търговски офис на Газпром, тотално неподготвен за оцеляване в условията на либерализиран пазар. Няма договор с нито един друг доставчик, няма участие в проекти за проучване и добив, не продава извън страната. Скоро ще започне да губи пазарни дялове, на всичко отгоре я чака и договор за още един милиард кубически метра газ от Азърбейджан, за който в сегашното си състояние трудно може да намери пазар у нас.
И защо мислите, че никой не си мърда пръста? Защото чакат фирмите да нагълтат вода и да ги докарат до състояние на принудително раздържавяване, с лоши финансови резултати и пазарни перспективи, за да бъдат във възможностите за придобиване като цена от местни „юнаци“. Ще изключат по метода на „неуправляемия политически риск“ чуждестранните компании и баницата ще остане за вътрешно разпределение. Имаше толкова години, в които Булгаргаз можеше да се превърне в нормална, балансирана като структура на дейности, диверсифицирани като операции и собственост дружество, конкурентно на вътрешния и регионалния пазар.
Но там работеше „дрийм тийм“ – самодостатъчен и сигурен в постовете си без никакво понятие какво да направи по този път.
Виждате, че в енергетиката чуждестранните инвеститори постепенно излизат от страната, а нови не се задават. В същото време има остра нужда от капитали и мениджмънт, които да преведат родната енергетика в условията на либерализирани пазари и остра конкуренция в региона. Нещата са прости - или ние правим собствените си компании конкурентни и те излизат в региона, или компаниите на съседите влизат у нас и вземат своето от енергийния ни пазар. Сега върви битка между местните лобита и групировки кой да вземе повече, но гледат само да вземат от финансовите потоци, без идея за инвестиции и развитие. Лошото е, че професионалистите се изтикват настрани, а на преден план излизат политически лобисти и аферисти от всякакъв калибър. Често битките вървят вътре в партиите – в БСП и в ГЕРБ има различни бизнес лобита.
Енергетиката по принцип бе и остава незаменим източник за финансиране на партии и изглежда партиите, които отдавна са се превърнали в корпорации за колективно облагодетелствуване чрез власт, вече изпитват несгодите на несигурните и свиващите се свободни финансови потоци. Някои се готвят за времето след Борисов и кръгът около Цветанов „пробва водата“. Битката не е само за поръчки, но и за кадрите, през които се преразпределят потоци.
Наблюдаваме класическа ситуация преди предстоящо голямо раздаване – първична и вторична приватизация. Чуждестранните инвеститори не са желани, битката ще бъде между местните кланове и сега върви консолидация. Трагедията е, че се води битка, а пациентът е в тежко състояние. Ударите са между олигархични кланове, които освен да изваждат от енергетиката, нямат идея как да я развиват, да я модернизират и направят конкуретноспособна.
Дори най-новия сегмент – този на ВЕИ-та е тотално изкривен като присъствие, защото е олигархизиран. Соларните панели не са по покривите на домовете и офисите на хората, а в опаковани в държавни памперси соларни паркове, притежание на олигарси.
Задавате ли си въпроса, защо не се преструктурират държавните енергийни дружества? Очевидно е, че те не са в състояние да оцелеят в условията на пазарна конкуренция и капитализацията им ще пада главоломно, както и пазарните им дялове. Нищо не се прави в Марица Изток – 2, а с модернизация на мощностите можеше спокойно да се покрие хоризонт до 2040 година.
Булгаргаз е тотално ирелевантна компания като пазарен субект, защото извън ролята на търговски офис на Газпром, тотално неподготвен за оцеляване в условията на либерализиран пазар. Няма договор с нито един друг доставчик, няма участие в проекти за проучване и добив, не продава извън страната. Скоро ще започне да губи пазарни дялове, на всичко отгоре я чака и договор за още един милиард кубически метра газ от Азърбейджан, за който в сегашното си състояние трудно може да намери пазар у нас.
И защо мислите, че никой не си мърда пръста? Защото чакат фирмите да нагълтат вода и да ги докарат до състояние на принудително раздържавяване, с лоши финансови резултати и пазарни перспективи, за да бъдат във възможностите за придобиване като цена от местни „юнаци“. Ще изключат по метода на „неуправляемия политически риск“ чуждестранните компании и баницата ще остане за вътрешно разпределение. Имаше толкова години, в които Булгаргаз можеше да се превърне в нормална, балансирана като структура на дейности, диверсифицирани като операции и собственост дружество, конкурентно на вътрешния и регионалния пазар.
Но там работеше „дрийм тийм“ – самодостатъчен и сигурен в постовете си без никакво понятие какво да направи по този път.
За енергетика и икономика ли става въпрос или за политика и преразпределяне на сфери на влияние в енергийния сектор? Общественото мнение отдавна разделя ГЕРБ на две крила - на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, в чиито отбор е поставян и депутатът и председател на енергийната комисия Делян Добрев.
- Не съм силен по партийните дела, а и честно не ги разбирам. Но е факт и обществото вече разбира - не е нормално шеф на енергийна комисия да се държи като изпълнителна власт и да говори, че се водят преговори за прекратяване на договорите с американските централи и че ЕК едва ли не има решение по държавната помощ, докато министър Петкова го опровергава. Нормално е да стиковат публичните си изяви, защото нито парламентарната група, нито правителството печелят.
В същото време Добрев изглежда се чувства удобно в компанията на работодателските организации, докато искат оставката на енергийния министър. Не е нормално, но какво разбирам аз от партийни дела, особено в ГЕРБ? Още повече, че там вече се подозират в заиграване с корпулентни бизнесмени, които не пропускат да демонстрират, че работят от близо с Борисов. Той пък се разграничава. Изобщо пълна каша. Проследете сделките в медиите, в енергетиката – опитът за влизане в приватизацията на ЧЕЗ, брожението срещу министър Петкова заради високи цени, които така и не се състояха. Уж се бяха разбрали да оттеглят оставката, а сега пак активират това искане.
Вероятно са разчитали на сурова зима, на пределно натоварване на енергийната система, на дефицит на тока и условия за спекулативни цени, но не се получи. Сега се чудят върху каква „криза“ да стъпят в претенциите си.
На всичко отгоре и тези от агенция ФИЧ взеха, че увеличиха кредитния рейтинг на БЕХ и сега върви надпревара кой е по-заслужил за това. Вижте обосновката на агенция, спомнете си как и кога се натрупа дългът на БЕХ и ще си отговорите.
Лошото е, че при тези добри външни сигнали, реформата буксува заради нерешителните ръководства на енергийните ни дружества и липсата на политическа подкрепа за радикални реформи. Реформите изискват здрав политически гръб, особено в първоначалната фаза, в която генерират недоволство. А сега се поставете на мястото на енергийния или всеки друг министър, ако той реши да пипа здраво – колко месеци ще остане министър? С тази „подкрепа“ от парламентарна група и игри зад кадър с работодателските организации и профсъюзи?
В същото време Добрев изглежда се чувства удобно в компанията на работодателските организации, докато искат оставката на енергийния министър. Не е нормално, но какво разбирам аз от партийни дела, особено в ГЕРБ? Още повече, че там вече се подозират в заиграване с корпулентни бизнесмени, които не пропускат да демонстрират, че работят от близо с Борисов. Той пък се разграничава. Изобщо пълна каша. Проследете сделките в медиите, в енергетиката – опитът за влизане в приватизацията на ЧЕЗ, брожението срещу министър Петкова заради високи цени, които така и не се състояха. Уж се бяха разбрали да оттеглят оставката, а сега пак активират това искане.
Вероятно са разчитали на сурова зима, на пределно натоварване на енергийната система, на дефицит на тока и условия за спекулативни цени, но не се получи. Сега се чудят върху каква „криза“ да стъпят в претенциите си.
На всичко отгоре и тези от агенция ФИЧ взеха, че увеличиха кредитния рейтинг на БЕХ и сега върви надпревара кой е по-заслужил за това. Вижте обосновката на агенция, спомнете си как и кога се натрупа дългът на БЕХ и ще си отговорите.
Лошото е, че при тези добри външни сигнали, реформата буксува заради нерешителните ръководства на енергийните ни дружества и липсата на политическа подкрепа за радикални реформи. Реформите изискват здрав политически гръб, особено в първоначалната фаза, в която генерират недоволство. А сега се поставете на мястото на енергийния или всеки друг министър, ако той реши да пипа здраво – колко месеци ще остане министър? С тази „подкрепа“ от парламентарна група и игри зад кадър с работодателските организации и профсъюзи?
Според слуховете кръгове около Цветанов и крупен бизнесмен от ДПС, чрез хасковско-приятелската схема за кадруване на Делян Добрев, се опитва да овладее най-важните енергийни компании, парични потоци и фондове в сектора. Пречка ли е за тях министър Петкова, която е лоялна към премиера Борисов и политиката на кабинета?
- Както посочих горе – в ГЕРБ неминуемо ще се изправят пред избора какво да правят с партията след края на европредседателството – коалицията трудно ще издържи пълния си мандат. Самият Борисов не е вечен и рано или късно ще стане въпрос за приемник. Дилемата е дали той ще посочи наследника си /там изглежда фаворит е Дончев, който е добре приет/ и ще определи начина, по който да се изтегли, или ще му наложат приемник извън неговия списък.
Виждате, че правителството – Борисов, Дончев и Петкова, бяха бламирани от собствената си парламентарна група, която гласува заедно с БСП да забрани на правителството да води преговори с ЕК по процедурата срещу БЕХ и Булгартрансгаз, като задължиха енергийния министър да се съди с ЕК. Нищо, че шансовете за тежка загуба са почти стопроцентови. Тогава сработи тандемът с депутатите от БСП в рамките на енергийната комисия. Проблемът им е, че рано или късно ще трябва да понесат не само отговорността за наложените санкции и глоби от стотици милиони евра, а и за пропуснатото време за реформи, защото кадровите назначения не са на Петкова. Спомнете си, че същият „дрийм тийм“ остана непокътнат при служебния кабинет на Радев. Единствените, които пострадаха, бяха хората на Дончев и Петкова.
Парламентарната група спаси Добрев от оставката, която беше подал пред Борисов. Не е толкова трудно да се досетим защо депутатите на ГЕРБ около Цветанов „не си го дават“ и защо сътвориха юридически абсурд, като не гласуваха оставката му. Очевидно за много кметове и депутати са важни позициите, които той има в енергетиката. Виждате удивително взаимодействие с Таско Ерменков и Жельо Бойчев, което означава че има и транспартийни интереси.
Виждате, че правителството – Борисов, Дончев и Петкова, бяха бламирани от собствената си парламентарна група, която гласува заедно с БСП да забрани на правителството да води преговори с ЕК по процедурата срещу БЕХ и Булгартрансгаз, като задължиха енергийния министър да се съди с ЕК. Нищо, че шансовете за тежка загуба са почти стопроцентови. Тогава сработи тандемът с депутатите от БСП в рамките на енергийната комисия. Проблемът им е, че рано или късно ще трябва да понесат не само отговорността за наложените санкции и глоби от стотици милиони евра, а и за пропуснатото време за реформи, защото кадровите назначения не са на Петкова. Спомнете си, че същият „дрийм тийм“ остана непокътнат при служебния кабинет на Радев. Единствените, които пострадаха, бяха хората на Дончев и Петкова.
Парламентарната група спаси Добрев от оставката, която беше подал пред Борисов. Не е толкова трудно да се досетим защо депутатите на ГЕРБ около Цветанов „не си го дават“ и защо сътвориха юридически абсурд, като не гласуваха оставката му. Очевидно за много кметове и депутати са важни позициите, които той има в енергетиката. Виждате удивително взаимодействие с Таско Ерменков и Жельо Бойчев, което означава че има и транспартийни интереси.
Не зная, не съм силен в партийните анализи. За мен партиите са територия на несвобода и логически абсурди.
Фокусът на конфликтите от последните месеци е върху пазара на електрическа енергия. Можем ли да очакваме обаче изостряне на конфликта и на полето на газовите проекти и пазара на природен газ? Оперативното управление на "Булгаргаз", а сега и на по-важната "Булгартрансгаз", вече изцяло е в ръцете на хора от приятелския кръг на Добрев?
- То и сега има напрежение при либерализацията на газовия пазар и въвеждането на новия входно изходен модел, който вдигна разходите на консуматорите. Получи се абсурдна ситуация Газпром да плаща до три пъти по малко за ползване на инфраструктурата, чийто оператор е Булгартрансгаз от българските фирми. Въпреки, че има пълното юридическо и търговско право да поиска ревизия на тарифните такси, операторът на мрежата мълчи.
В същото време, много политически олигарси дължат огромни пари на руснаците. Ако си спомняте, Газпром преведе близо 650 милиона евро за дялов капитал в дружеството Южен поток България. Значителна част от тези пари бяха „усвоени“ авансово, като се превърнаха в активи, контролирани или притежавани от политически олигарси. Сега парите трябва да се върнат, защото проект няма. Няма никаква случайност в активизирането на критиките на Радев срещу Борисов по темата общ бизнес и зависимости от корпулентни бизнесмени. Президентът напомня на премиера, че Кремъл не е доволен и губи търпение.
Същите кръгове се мъчат да прехвърлят основанието за получените средства от Южен поток, към продължение на Турски поток през България, което се опакова под егидата на Газовия хъб Балкан. Но Кремъл вече няма нито пари, нито търпение, тъй като козовете за подобни проекти не са в София и политическото посредничество на българските политици не струва много. В схемата са включени президенти, премиери, министри, шефове на дружества и олигарси и пак няма нищо.
За това отговорните фактори у нас мълчат и пазят като „зеницата на окото си“ пазарните дялове на Газпром и не обявяват търгове за доставки извън Газпром. Няма как да се конкурираш с руския газ, защото на входа на България цената трябва да бъде минимум 40 долара по-ниска, за да компенсира различни видове скрити и явни привилегии, които руския газов монопол ползва. Не зная в какви среди се движат ръководствата на Булгаргаз и Булгартрансгаз, зная само, че със сигурност са избирани по политически, а не по професионални критерии. Иначе нямаше да оставят дружествата си толкова неподготвени за битката с конкуренти, щяха да ги превърнат в регионални играчи, като стъпят върху изключителната роля на страната като почти неизбежно посредническо звено. Вместо това губим повече от милиард и половина долара от непотърсени ползи и надвзети суми по договорите за доставка и транзит с Газекспорт. И всички мълчим, защото едни хора имат да връщат много пари, авансово усвоени за политическо посредничество.
Моята прогноза е, че ще докарат дружествата до границата на фалита и тогава ще ги приватизират, за да избият личните си дългове. Много е удобно да се прехвърля вината за несъстоялите се реформи на министър Петкова, която единствена не е в схемите, след като основната отговорност е на ръководителите на тези дружества, които не са нейни назначения.
- То и сега има напрежение при либерализацията на газовия пазар и въвеждането на новия входно изходен модел, който вдигна разходите на консуматорите. Получи се абсурдна ситуация Газпром да плаща до три пъти по малко за ползване на инфраструктурата, чийто оператор е Булгартрансгаз от българските фирми. Въпреки, че има пълното юридическо и търговско право да поиска ревизия на тарифните такси, операторът на мрежата мълчи.
В същото време, много политически олигарси дължат огромни пари на руснаците. Ако си спомняте, Газпром преведе близо 650 милиона евро за дялов капитал в дружеството Южен поток България. Значителна част от тези пари бяха „усвоени“ авансово, като се превърнаха в активи, контролирани или притежавани от политически олигарси. Сега парите трябва да се върнат, защото проект няма. Няма никаква случайност в активизирането на критиките на Радев срещу Борисов по темата общ бизнес и зависимости от корпулентни бизнесмени. Президентът напомня на премиера, че Кремъл не е доволен и губи търпение.
Същите кръгове се мъчат да прехвърлят основанието за получените средства от Южен поток, към продължение на Турски поток през България, което се опакова под егидата на Газовия хъб Балкан. Но Кремъл вече няма нито пари, нито търпение, тъй като козовете за подобни проекти не са в София и политическото посредничество на българските политици не струва много. В схемата са включени президенти, премиери, министри, шефове на дружества и олигарси и пак няма нищо.
За това отговорните фактори у нас мълчат и пазят като „зеницата на окото си“ пазарните дялове на Газпром и не обявяват търгове за доставки извън Газпром. Няма как да се конкурираш с руския газ, защото на входа на България цената трябва да бъде минимум 40 долара по-ниска, за да компенсира различни видове скрити и явни привилегии, които руския газов монопол ползва. Не зная в какви среди се движат ръководствата на Булгаргаз и Булгартрансгаз, зная само, че със сигурност са избирани по политически, а не по професионални критерии. Иначе нямаше да оставят дружествата си толкова неподготвени за битката с конкуренти, щяха да ги превърнат в регионални играчи, като стъпят върху изключителната роля на страната като почти неизбежно посредническо звено. Вместо това губим повече от милиард и половина долара от непотърсени ползи и надвзети суми по договорите за доставка и транзит с Газекспорт. И всички мълчим, защото едни хора имат да връщат много пари, авансово усвоени за политическо посредничество.
Моята прогноза е, че ще докарат дружествата до границата на фалита и тогава ще ги приватизират, за да избият личните си дългове. Много е удобно да се прехвърля вината за несъстоялите се реформи на министър Петкова, която единствена не е в схемите, след като основната отговорност е на ръководителите на тези дружества, които не са нейни назначения.
Това не създава ли риск от блокиране на ключовия за страната ни проект за интерконектора Гърция -България? Ето и един факт - три фирми, нямащи нищо общо с енергетика и газ, обжалват в КЗК две важни обществени поръчки по проекта и отлагат реалния му старт за неопределено време. Какви интереси стоят зад това?
- Без съмнение, дрийм тиймът искаше да овладее и този проект по време на служебния кабинет на Радев, но не се получи. Интерконекторът с Гърция изглежда не се вмества в нечии сметки, отново в контекста на дълговете, които трябва да се връщат и свързаните ползи.
Тъй като не могат открито да го бламират, защото това би предизвикало ураганна реакция от страна на САЩ и ЕС, се опитват да го направят подмолно през административни и съдебни хватки, използвайки странни и безизвестни фирми. Идеята е да забавят процедурите достатъчно дълго, за да не тръгне проектът през 2018 година. След това ще прехвърлят отговорността върху Дончев, Петкова и изпълнителната директорка и ще пренасочат този прословут един милиард на Булгаргаз през границата с Турция. От това имат интерес посредниците в бизнеса с Турция /знаете кои са политическите посредници/, както и свързаните с Русия кръгове. Турски поток е пресечната точка. Разбирам че информацията за това кои са политически и бизнес олигарси, които стоят зад странните фирми и жалби срещу процедурите в търга за интерконектора до Гърция, вече е в Брюксел и във Вашингтон.
Трябва да се знае, наши топ политици търгуват политиката на България срещу личните си дългове и благоденствие. Вместо да плащаме на доставчици, които се конкурират, за ток, газ, горива, ние финансираме чрез извънпазарни цени, тяхната власт и тяхното благоденствие.
Едни други „геополитически“ договорки допринесоха за спирането на Набуко, така днес искат да осуетят и този интерконектор, за да блокират реализацията на идеята на ЕК за газов коридор Север-Юг с газ извън контрола на Газпром. Забележете перверзията – „посредниците“ винаги изтъкват на преден план „икономически“ критерии, за да спрат един или друг проект за алтернатива на руските енергийни доставчици, но ви спестяват цялата картина, а именно, че зад кадър за Газекспорт има скрита държавна помощ /чрез субсидираните тарифи/ и монополно положение на доставчик /за доставките на газ и горива/.
Полша вече свърши своята работа не само с ВПГ терминала във Швиноусчие, но и с новия газопровод от Дания, по който ще потекат 10 милиарда кубически метра норвежки газ.
У нас се опитват да блокират входа на неруски газ през Гърция и трябва да признаем, че имат успехи. Не са само хард бариерите пред алтернативите на руския газ, т.е. отсъствието на преносни капацитети. Основните са „софт“– различни видове дискриминационни и административни пречки. Конкуретнтността на втечнен природен газ, който се разтоварва на терминала в Ревитуса до българска граница, се убива от допълнителните разходи, които стигат до 60 долара. Терминалът е натоварен под 50%, а преносната мрежа има достатъчно свободни капацитети, но поддържат забранителните разходи в угода на Газпром.
Как при това положение да тръгне реализацията и на терминала в Александруполис? Русия има изгода да откъсне региона от достъп до най-конкурентния сегмент на глобалния пазар на природен газ – този на втечнения природен газ. Още през това лято се очаква цените да паднат под газпромовските, по които купуваме. Турция пък има интерес всички газови потоци да преминават през нейна територия, което изостри съперничеството й с Гърция относно входа в Европа на природен газ от новите находище в Източно Средиземно море.
Друга причина родните „енергийни“ кръгове да не харесват интерконектора е, че процедурите са прозрачни и няма възможност за предварителни договорки - нито в доставките на тръбите, нито в проектното управление, още по-малко в изпълнителя на проекта. Това беше целта на проваления опит за смяна на българското ръководство на Ай Джи Би – да контролират и влияят върху поръчките. Не стана, поне засега.
Но искам да предупредя – проектът Ай Джи Би е стратегически за ЕС и САЩ и всеки, който си мисли, че може да прилага традиционните за българския бизнес трикове и схеми, силно надценява възможностите. Не става дума само за санкции.
Подозирам, че атаките срещу тандема Дончев-Петкова, между многото други мотиви има и този – да се атакуват прозападните министри, които подкрепят интерконектора Гърция – България и пречат на схемите.
Интервюто взе Галина Александрова
- Без съмнение, дрийм тиймът искаше да овладее и този проект по време на служебния кабинет на Радев, но не се получи. Интерконекторът с Гърция изглежда не се вмества в нечии сметки, отново в контекста на дълговете, които трябва да се връщат и свързаните ползи.
Тъй като не могат открито да го бламират, защото това би предизвикало ураганна реакция от страна на САЩ и ЕС, се опитват да го направят подмолно през административни и съдебни хватки, използвайки странни и безизвестни фирми. Идеята е да забавят процедурите достатъчно дълго, за да не тръгне проектът през 2018 година. След това ще прехвърлят отговорността върху Дончев, Петкова и изпълнителната директорка и ще пренасочат този прословут един милиард на Булгаргаз през границата с Турция. От това имат интерес посредниците в бизнеса с Турция /знаете кои са политическите посредници/, както и свързаните с Русия кръгове. Турски поток е пресечната точка. Разбирам че информацията за това кои са политически и бизнес олигарси, които стоят зад странните фирми и жалби срещу процедурите в търга за интерконектора до Гърция, вече е в Брюксел и във Вашингтон.
Трябва да се знае, наши топ политици търгуват политиката на България срещу личните си дългове и благоденствие. Вместо да плащаме на доставчици, които се конкурират, за ток, газ, горива, ние финансираме чрез извънпазарни цени, тяхната власт и тяхното благоденствие.
Едни други „геополитически“ договорки допринесоха за спирането на Набуко, така днес искат да осуетят и този интерконектор, за да блокират реализацията на идеята на ЕК за газов коридор Север-Юг с газ извън контрола на Газпром. Забележете перверзията – „посредниците“ винаги изтъкват на преден план „икономически“ критерии, за да спрат един или друг проект за алтернатива на руските енергийни доставчици, но ви спестяват цялата картина, а именно, че зад кадър за Газекспорт има скрита държавна помощ /чрез субсидираните тарифи/ и монополно положение на доставчик /за доставките на газ и горива/.
Полша вече свърши своята работа не само с ВПГ терминала във Швиноусчие, но и с новия газопровод от Дания, по който ще потекат 10 милиарда кубически метра норвежки газ.
У нас се опитват да блокират входа на неруски газ през Гърция и трябва да признаем, че имат успехи. Не са само хард бариерите пред алтернативите на руския газ, т.е. отсъствието на преносни капацитети. Основните са „софт“– различни видове дискриминационни и административни пречки. Конкуретнтността на втечнен природен газ, който се разтоварва на терминала в Ревитуса до българска граница, се убива от допълнителните разходи, които стигат до 60 долара. Терминалът е натоварен под 50%, а преносната мрежа има достатъчно свободни капацитети, но поддържат забранителните разходи в угода на Газпром.
Как при това положение да тръгне реализацията и на терминала в Александруполис? Русия има изгода да откъсне региона от достъп до най-конкурентния сегмент на глобалния пазар на природен газ – този на втечнения природен газ. Още през това лято се очаква цените да паднат под газпромовските, по които купуваме. Турция пък има интерес всички газови потоци да преминават през нейна територия, което изостри съперничеството й с Гърция относно входа в Европа на природен газ от новите находище в Източно Средиземно море.
Друга причина родните „енергийни“ кръгове да не харесват интерконектора е, че процедурите са прозрачни и няма възможност за предварителни договорки - нито в доставките на тръбите, нито в проектното управление, още по-малко в изпълнителя на проекта. Това беше целта на проваления опит за смяна на българското ръководство на Ай Джи Би – да контролират и влияят върху поръчките. Не стана, поне засега.
Но искам да предупредя – проектът Ай Джи Би е стратегически за ЕС и САЩ и всеки, който си мисли, че може да прилага традиционните за българския бизнес трикове и схеми, силно надценява възможностите. Не става дума само за санкции.
Подозирам, че атаките срещу тандема Дончев-Петкова, между многото други мотиви има и този – да се атакуват прозападните министри, които подкрепят интерконектора Гърция – България и пречат на схемите.
Интервюто взе Галина Александрова
Няма коментари:
Публикуване на коментар