Фактор: Приказка за двама руменовци и една рафинерия

Направо съм потресен - БСП търси сметка за липсващите печалби и данъци от

Лукойл-Нефтохим. Сума сумарум приходите на рафинерията и на търговското дружество на Лукойл у нас надвишават 65 милиарда лева. Не търсете печалби - огромни инвестиции, огромни разходи, никакви печалби.

Да бяха попитали защо НАП признава направените инвестиции без да са одитирани и като търговска и като финансова целесъобразност. Най-малкото защото голяма част от разходите са направени между свързани лица. Все пак инвестиция от близо милиард и половина долара /!?/, която се съизмерва с цялата капиталова стойност на активите на рафинерията, би трябвало да има някаква бизнес логика и да доведе до по-високи приходи, по-висока конкурентноспособно и най-накрая възвръщане на средствата и до печалба.

Обяснете популярно на мен, като невежа, каква е целта на придобиването на активи, ако сте акционер, ако не печалбата?

А тя системно отсъства през последните десет години.

При равни други условия недоволните акционери би трябвало да сменят ръководството и да продадат актив, който им носи само загуби.

Но не би - държат тази актив и го пазят като зеницата на очите си. И продължават да инвестират рекордни милиарди. Единственото логично обяснение за тази алогичност е Лукойл да реализира ползите извън българското уравнение на рафинерията. Примерно като свързана фирма доставя суров нефт на по-високи цени и реализира свръхприход, но извън страната. Или като друга свързана фирма доставя оборудване по обявената мега инвестиция, но отново без пазарен репер и проектен одит, и отново като формира свръхразход на рафинерията, който прераства в дълг към свързано лице. Или като рафинерията преработва продукти, които отново се реализират чрез свързана търговска структура или по схеми с отстъпки за търговци на едро, които правят възможни подобен износ на ползи извън рафинерията. И така нататък до окончателната победа над здравия разум и в ущърб на колективната полза на българските данъкоплатци и избиратели.

Храбрият шеф на данъчните, която докладва пред Народното събрание, не задава подобни въпроси, а наравно с другите се чуди как така няма стотинка печалба, ей така, от кумова срама.

В средата на месец октомври миналата година представителя на държавата и на БСП в Лукойл Нефтохим Румен Овчаров прогнозира с увереност, че за 2015 година компанията ще финишира с печалба от около 250 милиона лева. Но не би – отново 122 милиона лева загуба. Тя би била и много по-голяма, ако не бе решението на майката да оформи като увеличение на капитала част от безкритично признатата свръхвисока инвестиция.

Храбрият депутат Румен Гечев, като един истински трибун, пламенно пита защо най-голямото ни предприятие няма никаква печалба през последните десет години от трибуната на Народното събрание. И се питам защо вместо да поставя този въпрос в Парламента, не го постави на пленум на БСП на другаря си Овчаров, да му потърсят партийна отговорност, а другарката Нинова да произнесе тежка присъда в името на трудовия народ. Мечти.

А иначе излиза, че БСП си има версия за всеки подобен случаи на проспана кауза за социална справедливост и недополучените приходи в бюджета, от които можеха да се вдигнат и пенсии, и минимални работни заплати и помощи за майки. Партията-майка си има виновни и герои за всеки случай - когато трябва да консумират като партия ползите от близостта си до търговците на горива и собствениците на рафинерията - това са близо милиард лева на година които се надвземат чрез по-високите крайни цени - си имат Румен Овчаров. Корнелия Нинова, като боен другар и негов заместник министър в министерството на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция, със сигурност трябва да знае, защото рафинерията няма печалба. Именно тогава е заложен модела на неконтролираните разходи и контролираните приходи. Когато трябва да играят "социално отговорни" днес в БСП изплува образа на "невинния" за банковите фалити и за най-голямото ограбване по време на прехода - Румен Гечев. Там пък Овчаров играе "добрия" и "критикуващия".

Важното е Партията да има версии и хора за всеки случай, за всеки парламентарен или президентски избор, за всеки електорат и всеки външен "стратегически партньор".

Лицемерие издигнато в ранг на изкуство, дори доктрина.

И така през целия преход. Едни с хотелите и сметките, други с дълговете и емиграцията на несбъднатите надежди.

Идват поредните лидери на БСП, вземат своето, падат от власт, оставайки богати, без никой да им търси отговорност. Идват следващите, които критикуват първите, и отново идват на власт и пак с идеята да търсят социалната справедливост, докато сами станат богати.

Това не касае само Семейството в рамките на майката партия, но и всички клонови структури, свързани лица и производни партии, независимо дали са в управление или опозиция.

Междувременно бащите и майките се заместват от децата, след което идва ред на внуците. Всички играят по схемата на политическата мафия - веднъж в "семейството", винаги в семейството.

А митниците, вече без неудобния Ваньо Танов, защитават отсъствието на конкуренция и пленения пазар, като спират доставките за единствения алтернативен доставчик.

Най-лошото е, че много избиратели отново няма да направят елементарната връзка между своята бедност и тяхното богатство.

Време е за блус.