Фактор: Кибервойната между Русия и САЩ е факт – отвъд предизборните терзания Тръмп-Клинтън

Линк към оригинала във Фактор

Белият дом реши – червената линия е премината от Москва и трябва да се действа. Най-ценната част от съвместния доклад на Министерството на вътрешната сигурност и ФБР по руските хакерски атаки е не само разкриването на начина по който те са осъществени, а най-вече пътя по който може да изградите система за защита и отговор.

В този смисъл споделянето в открит режим на поверителна информация от страна на американските специални служби със сигурност вдига залозите, защото атаките са не само срещу американската демокрация, а срещу всички правителства, които са обект на въздействие от страна на руските киберсили. Българското правителство също е било обект на атака. Дори днес външният ни министър не беше пощаден.

Това дори вече не е изненада, защото се превърна в ежедневие.

Темата е прекалено сериозна за да се разглежда само през призмата на миналата битка „Тръмп – Клинтън“ и предизборните терзания.

Първо, въпросът дали тези атаки са повлияли върху избора на Тръмп, като по този начин се оспори легитимността на неговия избор, е второстепенен и в много отношение ирелевантен относно истинската тема за влиянието на чужда конкурентна, дори враждебна сила върху процеси и институции в най-голямата демокрация. 
Ако Кремъл може да прави каквото си иска в САЩ, какво да кажат другите? 
Тогава Русия може да представя всичко което се случва в света и в Европа като функция на своята политика – и Брекзит, и Тръмп, и Сирия. Утре ще бъде Франция, вдруги ден Германия – изобщо Путин е повелителят на света, а единствената опция на Тръмп е да се договори с него. Така поне е теорията.

Вече е ясно, че Тръмп е законно избран президент и няма сила или причина, които да променят този факт. Дори това че в хода на предизборната кампания призова Русия да засили атаките и да разкрива важни документи от предизборната кухня на Хилъри Клинтън. Това вече е история и напълно се вместа в жанра на допустими предизборни маневри.

Но именно в ролята си на президентр, отговорността на Доналд Тръмп предполага грижа не само за собственото си его, а за интересите и сигурността на всички американци и на партньорите на САЩ по света. Това изключва откритото пренебрежение към реално поставени от разузнавателните служби на САЩ въпроси пред националната сигурност на страната и на целия западен свят. Разсъждения по темата в плоскостта – републиканци-демократи, Тръмп-Обама, кому е изгодно, нямат отношение към факта, че Русия има мотиви и възможностите да реализира открити хибридни атаки, в допълнение към това което четем в доклада на разузнавателните служби. Този доклад обявява де факто състояние на кибер война на Русия със САЩ и със Запада като цяло. Нещата трудно могат да бъдат оценени като по-сериозни, защото ако това е така, то тогава трябва да бъде задействан член 5 от договора за НАТО. Вероятно това ще отрезви руския президент.

Неглижирането на този базисен факт в името на спекулации върху нюансите в оценката на последствията, би поставило националната сигурност на всяка стана членка на НАТО под въпрос. Повтарям, въпросът не е дали са появлияни резултатите от изборите /тук отговорите могат да бъдат различни/, а дали тези атаките са знак на открита необявена кибер война, което налага тотално преосмисляне на цялата доктрина на националната сигурност на НАТО.

Вие можете да имате най-могъщата армия, да разполагате с най-могъщите оръжия, но ако някой може да повлияе върху основни стълбове на политическата система, върху изборния процес, върху общественото мнение и по този начин да навигира действията на политическите институции в удобно за себе си русло, то тогава би било чиста и безусловна победа, без нито един изстрел - класика на хибридната война.

Ако е война, макар и кибер, американската и световна общественост трябва да знаят това.

Второ, президентът Тръмп реагира правилно, защото реакцията му не трябва да позволява да бъде интерпретирана като "съвпадаща" с руската позиция, ако и когато се гонят американски дипломати като ответна мяра. Разкритията в доклада,  за всеки американски президент без значение кой е той, са теми от вътрешен и конфиденциален процес, каквото е общуването с разузнавателната общност. Никой президент не може да си позволи да пренебрегва докладите на разузнавателните служби, защото утре ще трябва да работи с тях. Да, възможно е тези служби да не си вършат работата професионално, да има политическа намеса, дори да се стига до крайности в интерпретацията или самите данни да не са достатъчни. Но именно за това има различни разузнавателни канали и служби, които работят изолирано и самостоятелно за да дадат различни погледи и гледни точки върху един и същ проблем. Докато не стъпи в длъжност, избраният президент Тръмп трудно може да има равностойна по обем и всестранност информация, която да му позволи да пренебрегне резултатите от работата на тези служби.

Колкото и президентът Путин да се стреми да представи проблема като реакция на „загубили“ изборите, надменността му трудно ще прикрие нуждата от отговорност за реални действия.

Нашата с Вас преценка трудно може да бъде меродавна или показателна за обществената значимост на действията на президента Обама или президента Путин. Най-малкото защото реперът за "достатъчност" на данните на разузнаването за извършено киберпрестъпление е условен - т.е. те винаги могат да бъдат потопени в контекста на актуалната политика и да бъдат интерпретирани като "недостатъчни" или неконклузивни - недостатъчно убедителни. Факт е, че докладът не е на ЦРУ, а на  Министерството по вътрешна сигурност и ФБР.

Такава е същността на битките в киберпространството - доказателствата са трудни за събиране, защото идентичността и следите които оставяме са виртуални и подлежат на различни интерпретации.

Винаги остава валидна опцията за самохвалство на руския президент и за надценяването му, което има своите солидни основания. Но и в този случай, именно от гледна точка на сериозността на темата и последствията, е по-добре да има свръхреакция, отколкото липса или неадекватна реакция.

Трето, в съвместния доклад на Министерството на вътрешната сигурност и ФБР подробно е описана технологията и източниците на атаките - до степен, до която може изобщо да се достигне в публичен доклад. Колкото и скептиците да подозират политическа намеса "от горе" и злоупотреба със служебно положение - трудно може да се оспори авторитета на заключенията на този доклад - най-малко поради степента на подробност и изложените аргументи. Излагането на публично внимание и дисекция на данни и заключения от вътрешната кухня на разузнавателни служби излагат авторите на докладите на публичен репутационен и професионален риск. Знае се, че разузнавателните служби държат да не разкриват нито методите си, нито източниците, нито това което знаят, за да не дадат на опонентите си предимство. Съвместният доклад в този смисъл означава, че разузнавателните служби и администрацията на президента Обама са преценили, че битката е обявена и няма смисъл от излишна дискретност.

Трето, защитната линия на Русия, че докладите са предубедени, идеологизирани и т.н, че нищо не доказват, като се игнорират действията на президент, комуто остават само три седмици, издава нервност, защото може да се разпадне целият им мастър план. Хибридните въздействия са ефективни, само когато са под радара на обществено внимание.

Със сигурност ще бъдат направени любимите на Путин и Лавров обвръзки – примерно, че Обама действа от завист, заради „успехите“ на Русия в Сирия и необходимостта да даде отговор защо се е провалил и отсъства от преговорите. Не случайно в очакване на тези разкрития, Москва се опита да подготви почвата за тяхната интерпретация като от МИД предварително внушиха, че „отношенията между Обама и Путин“ са изключително хладни.

Много зависи от реакцията на президента Тръмп и обективните граници в рамките на които той може да разполага своите действия, т.е. от реакцията на Конгреса на САЩ и ефективността на прословутата американска система на контрол и противотежести..

Логично е да се опита да затвори "скандала" в рамките на своите вътрешни канали за комуникация с разузнавателната общност и да го извади от публичност. След официалния си избор и още повече след встъпването си в длъжност, той престава да бъде обвързан с предизборни "съображения".

Ако опасността е реална, а тя е такава -може да се спори само относно интерпретацията за последствията - то тогава въпросът е дали Тръмп ще остави отворена вратичката за външно влияние и намеса от страна на Русия. Следващият път той може да бъде жертвата, ако господарят на Кремъл прецени, че нещата не вървят в желаната от него посока. Тук Хилари Клинтън или Обама изобщо не са тема, става въпрос за неговия личен интерес като действуващ президент.

Характерът на хибридната война позволя повече от една възможност за игра против Тръмп. Уикилийкс и „Анонимнинте“ са винаги на разположение за да пуснат поредната доза от компромати – реални или мними - срещу новия американски президент. Не е нужно да бъдат доказани в съд, те вършат своята работа по дискредитация на действащи американски политици още на ниво медийни публикации. Извън всякакво съмнение е, че проникването на руските специални служби във американския политически живот не е само проблем на американския президент или Конгрес, а на партньорите на Америка. В този смисъл способността на Русия да формира общественото мнение на Запад чрез открити канали, чрез медийни и кибер въздействия само прави нещата от тревожни критични.

Реакцията на Доналд Тръмп все повече ще става президентска и все по-малко кандидат президентска.

Ако истината е толкова зловеща, колкото излиза в съвместния доклад, то по-добре е да не се залъгваме и да вземаме желаното за действително.

Всеки иска мир и разбирателство с Русия, но руският президент няма граници на своя експанзионизъм - от Грузия, през Украйна и Сирия - утре ще бъде Беларус, Молдова или друга страна от „близката чужбина“. На следващия етап ще се прехвърли в ЕС и НАТО, защото няма нужда от войски за да промени политиката и избора на гражданите на тези страни. Дори да приемем, че неговата намеса в американските избори е хиперболизирана поради политическа заинтересованост на конкретни американски политици, самите възприятия, че за него няма забранени зони и невъзможни неща, окриля цялата негова кохорта от симпатизанти, бизнес и политически партньори, чийто мрежи рано или късно ще разрушат и ЕС и НАТО.

Путин гради империята си върху руините на западните демокрации, докато западните лидери се чудят дали това се случва.