Тончо Краевски
Илиян Василев
Гласувахме на референдума, защото сме убедени, че трябва да
уважавамe правилата на демокрацията. Ако знаехме с колко малко вотът няма
да стане задължителен, щяхме да се замислим. Защото у нас и най-утвърдените
форми на демокрация могат да придобият уродлив вид, ако се използват срещу
правата на гражданите.
Нека започнем по-отдалеч.
Немският социолог Роберт Михелс развива теорията за т.нар. „железен закон
на олигархията”, според който властта в едно общество се упражнява преди
всичко социално (чрез пари, контакти, информация) и чак след това
институционално. И това е неизбежно – олигархия същестува дори в държавите,
които считаме за най-демократични. Разликата между успешните и неуспешните
демокрации обаче е, че в първите политическият модел честно и откровено
отразява социалния.
Защото не може например да организирате унитарно една страна, където има
различни и териториално сегрегирани етноси. Нито може да въведете
мажоритарна изборна система (която претендира за децентрализираност) в
общество (като българското), където социалната власт по исторически и
културни причини e силно централизирана. И това не е само историческа
традиция, но и възприета философска опора на доктрината за националната
сигурност в страна, която с огромен труд постигна своето Съединение и независимост преди малко повече от един век. Когато политическият модел не отразява обективно социалния
модел, обикновено се получава така, че управляващата социална класа добива
още повече власт за сметка на още по-малко отговорност. В този смисъл,
мажоритарната система в България означава още по-силни позиции за
олигархичните и политически елити, защото отново те ще редят кандидатите и те ще
финансират кампаниите им – но сега вече ще носят по-малка отговорност за
тях.
Изповядваният в проектозакона на Мая Манолова и на групата на Слави
Трифонов твърд мажоритарен модел ще ни отведе в нова форма на мек
тоталитаризъм, т.е. без възможност на гражданите да сменят своите управници
и което е по-важно ще намали пряката сила на волеизявлението. Това, което
вносителите на проекта съзнателно пропускат да изтъкнат е, че демокрацията
не е заклинателна дума, а идея с конкретно съдържание и дух. В нейната
основа винаги стои не колективното абстракно право или полза, а защитата на
правото на индивида, на гражданина да избира и да бъде избиран по начин,
който му дава пряк контрол върху управлението.
При твърда мажоритарна система милиони подадени гласове няма да получат
своята пряка представителност. Възможно е избраният кандидат да не представлява вота и интересите на мнозинството от избирателите, с което се подменят устоите на представителната демокрация. Партиите ще пренасочат стратегиите си от търсене
на електорална подкрепа чрез идеи в национален мащаб, като престанат да се
Гласувахме на референдума, защото сме убедени, че трябва да
уважавамe правилата на демокрацията. Ако знаехме с колко малко вотът няма
да стане задължителен, щяхме да се замислим. Защото у нас и най-утвърдените
форми на демокрация могат да придобият уродлив вид, ако се използват срещу
правата на гражданите.
Нека започнем по-отдалеч.
Немският социолог Роберт Михелс развива теорията за т.нар. „железен закон
на олигархията”, според който властта в едно общество се упражнява преди
всичко социално (чрез пари, контакти, информация) и чак след това
институционално. И това е неизбежно – олигархия същестува дори в държавите,
които считаме за най-демократични. Разликата между успешните и неуспешните
демокрации обаче е, че в първите политическият модел честно и откровено
отразява социалния.
Защото не може например да организирате унитарно една страна, където има
различни и териториално сегрегирани етноси. Нито може да въведете
мажоритарна изборна система (която претендира за децентрализираност) в
общество (като българското), където социалната власт по исторически и
културни причини e силно централизирана. И това не е само историческа
традиция, но и възприета философска опора на доктрината за националната
сигурност в страна, която с огромен труд постигна своето Съединение и независимост преди малко повече от един век. Когато политическият модел не отразява обективно социалния
модел, обикновено се получава така, че управляващата социална класа добива
още повече власт за сметка на още по-малко отговорност. В този смисъл,
мажоритарната система в България означава още по-силни позиции за
олигархичните и политически елити, защото отново те ще редят кандидатите и те ще
финансират кампаниите им – но сега вече ще носят по-малка отговорност за
тях.
Изповядваният в проектозакона на Мая Манолова и на групата на Слави
Трифонов твърд мажоритарен модел ще ни отведе в нова форма на мек
тоталитаризъм, т.е. без възможност на гражданите да сменят своите управници
и което е по-важно ще намали пряката сила на волеизявлението. Това, което
вносителите на проекта съзнателно пропускат да изтъкнат е, че демокрацията
не е заклинателна дума, а идея с конкретно съдържание и дух. В нейната
основа винаги стои не колективното абстракно право или полза, а защитата на
правото на индивида, на гражданина да избира и да бъде избиран по начин,
който му дава пряк контрол върху управлението.
При твърда мажоритарна система милиони подадени гласове няма да получат
своята пряка представителност. Възможно е избраният кандидат да не представлява вота и интересите на мнозинството от избирателите, с което се подменят устоите на представителната демокрация. Партиите ще пренасочат стратегиите си от търсене
на електорална подкрепа чрез идеи в национален мащаб, като престанат да се
конкурират с националните си програми и визии, а ще
проектират
регионалната си сила и ад хок коалиции. Освен фрагментация на политическия живот, това може да има изключително опасни последствия за националната сигурност.
Водещите „големи“ партии у нас, които се очакват да спечелят от мажоритарния вот,
са силно централизирани структури, в които решенията както
по отношение на селекцията на кандидатите, така и по отношение политики и
поведение на депутати в Парламента, си остават функция на желанията на
тесен кръг на върха, а не на публична отговорност към избирателите. Достатъчно е да си припомним как се редят листите. Нищо особено няма да се промени при издигането на кандидати за мажоритарни избори в избирателните райони.
Мажоритарната система в твърдият и вид е поначало несъвместима с конституционния модел и
националния характер на България. Мажоритарният вот има своята логика преди всичко
във федерални държави – като САЩ, Канада, Австралия, Белгия – изобщо страни
в които се търси баланс на представителност на различни етноси, социални
групи или региони. Правото на всяка област да има своя идентичност и свои
интереси предполага управляем баланс между федерална и регионална
представителност, затова кандидатите се борят за гласовете на хората само
регионалната си сила и ад хок коалиции. Освен фрагментация на политическия живот, това може да има изключително опасни последствия за националната сигурност.
Водещите „големи“ партии у нас, които се очакват да спечелят от мажоритарния вот,
са силно централизирани структури, в които решенията както
по отношение на селекцията на кандидатите, така и по отношение политики и
поведение на депутати в Парламента, си остават функция на желанията на
тесен кръг на върха, а не на публична отговорност към избирателите. Достатъчно е да си припомним как се редят листите. Нищо особено няма да се промени при издигането на кандидати за мажоритарни избори в избирателните райони.
Мажоритарната система в твърдият и вид е поначало несъвместима с конституционния модел и
националния характер на България. Мажоритарният вот има своята логика преди всичко
във федерални държави – като САЩ, Канада, Австралия, Белгия – изобщо страни
в които се търси баланс на представителност на различни етноси, социални
групи или региони. Правото на всяка област да има своя идентичност и свои
интереси предполага управляем баланс между федерална и регионална
представителност, затова кандидатите се борят за гласовете на хората само
години се засили усещането, че европейските и
евроатлантически институции
засилват своето присъствие и влияние върху развитието на страната и
провеждането на реформи става не само неизбежен, но и неудържим приоритет.
Борбата с корупцията и реформите, ако бъдат проведени по добрите стандарти
на публичното управление, неминуемо ще доведат до рязко свиване на
възможностите на българските олигарси и задкулисие да влияят върху властта
и демократичните процеси. Не случайно проектът на Слави се финансира от
наследниците на Мултигруп, които се хвалеха, че държавата е тяхна. С тях са
тясно свързани и библиотекарите и сараите, които контролират партии, медии,
съдебна система, ключови институции в сферата на сигурността. Ако се приеме
твърдия вариант на мажоритарната система ще получим това, което на тях им е
изгодно и за което са платили. Шоумените просто изпълняват своя договор.
Тъй като се изчерпа модела на управление, заложен в началото на прехода,
новите стари кукловоди изпитват нарастващи проблеми да вкарат развитието ни
в управляеми и ползващи ги рамки, което налага търсенето на нови формати за контрол и
влияние върху изборния процес.
Огромният проблем на българската демокрация е отсъствието на механизми за
"проверки и баланси", т.е. за автоматичен самоконтрол, корекция и адаптация
в случай на грешки. Идеята, че естественото или катализирано от мажоритарен
вот мнозинство в Парламента, като се премахнат определени за дестабилизатори малки партии и произведат по-големи и устойчиви политически блокове на представителност, което да прерастне в по-ефективен кабинет е дълбоко идеалистична и пожелателна илюзия. У нас основната част от проблемите идват не от малките партии и техните депутати, които твърде често са единствената бариера срещу колективната глупост или безотговорност, а от бездействието или плененото действие на представителите на големи политически партии.
Христоматиен пример е енергийния шлем. Колко бяха депутатите, които
предупреждаваха, че идва насрещния влак?.Пренесете този опит върху един хипотетичен бъдещ българския Парламент, в който имате представители само на големите партии и тотален контрол върху инакомислието чрез вътрешно партийните системи за дисциплина?
Мажоритарната система в замисления вид може да унищожи и последните надежди за
присъствие на недисциплинирани малцинства в Парламента, които твърде често са по-прозорливи от големите парламентарни групи и единствен гарант срещу колективната безотговорност, а често и глупост.
Да припомним - не малцинствата, а мнозинствата в Парламента блокираха съдебна реформа, приеха всички неудачни решения при избора на правителства, включително аферата Пеевски в ДАНС, включително поправките в избирателния закон, които ограничават права и
опосредстват контрола на гражданите.
Идеята, че мажоритарния кандидат, избран по твърда мажоритарна система, ще
бъде по-независим от партията-майка или от парите на спонсорите, които тя ще привлече издава тежка форма на наивитет Не само защото партиите, както във всички страни с мажоритарна система, ще продължат да определят основните кандидати и без благословията на
партийната централа никой няма да може да разчита на партийната мрежа за
печелена на гласове.
засилват своето присъствие и влияние върху развитието на страната и
провеждането на реформи става не само неизбежен, но и неудържим приоритет.
Борбата с корупцията и реформите, ако бъдат проведени по добрите стандарти
на публичното управление, неминуемо ще доведат до рязко свиване на
възможностите на българските олигарси и задкулисие да влияят върху властта
и демократичните процеси. Не случайно проектът на Слави се финансира от
наследниците на Мултигруп, които се хвалеха, че държавата е тяхна. С тях са
тясно свързани и библиотекарите и сараите, които контролират партии, медии,
съдебна система, ключови институции в сферата на сигурността. Ако се приеме
твърдия вариант на мажоритарната система ще получим това, което на тях им е
изгодно и за което са платили. Шоумените просто изпълняват своя договор.
Тъй като се изчерпа модела на управление, заложен в началото на прехода,
новите стари кукловоди изпитват нарастващи проблеми да вкарат развитието ни
в управляеми и ползващи ги рамки, което налага търсенето на нови формати за контрол и
влияние върху изборния процес.
Огромният проблем на българската демокрация е отсъствието на механизми за
"проверки и баланси", т.е. за автоматичен самоконтрол, корекция и адаптация
в случай на грешки. Идеята, че естественото или катализирано от мажоритарен
вот мнозинство в Парламента, като се премахнат определени за дестабилизатори малки партии и произведат по-големи и устойчиви политически блокове на представителност, което да прерастне в по-ефективен кабинет е дълбоко идеалистична и пожелателна илюзия. У нас основната част от проблемите идват не от малките партии и техните депутати, които твърде често са единствената бариера срещу колективната глупост или безотговорност, а от бездействието или плененото действие на представителите на големи политически партии.
Христоматиен пример е енергийния шлем. Колко бяха депутатите, които
предупреждаваха, че идва насрещния влак?.Пренесете този опит върху един хипотетичен бъдещ българския Парламент, в който имате представители само на големите партии и тотален контрол върху инакомислието чрез вътрешно партийните системи за дисциплина?
Мажоритарната система в замисления вид може да унищожи и последните надежди за
присъствие на недисциплинирани малцинства в Парламента, които твърде често са по-прозорливи от големите парламентарни групи и единствен гарант срещу колективната безотговорност, а често и глупост.
Да припомним - не малцинствата, а мнозинствата в Парламента блокираха съдебна реформа, приеха всички неудачни решения при избора на правителства, включително аферата Пеевски в ДАНС, включително поправките в избирателния закон, които ограничават права и
опосредстват контрола на гражданите.
Идеята, че мажоритарния кандидат, избран по твърда мажоритарна система, ще
бъде по-независим от партията-майка или от парите на спонсорите, които тя ще привлече издава тежка форма на наивитет Не само защото партиите, както във всички страни с мажоритарна система, ще продължат да определят основните кандидати и без благословията на
партийната централа никой няма да може да разчита на партийната мрежа за
печелена на гласове.
Изпратени с надеждата и ангажиментите да бъдат Агенти на Промяната,
депутатите скоро се превръщат в Крепители на Статуквото. Не винаги поради съзнателно действие насочено против приемането и реализация на реформи, а поради трудностите при формирането на работещо прореформистко мнозинство.
Твърда мажоритарна система само ще хронифицира проблемите на българската
демокрация.
депутатите скоро се превръщат в Крепители на Статуквото. Не винаги поради съзнателно действие насочено против приемането и реализация на реформи, а поради трудностите при формирането на работещо прореформистко мнозинство.
Твърда мажоритарна система само ще хронифицира проблемите на българската
демокрация.
Единствената причина за
текущото бързане е да се поправи грешката допусната при предишния кабинет
Орешарски – управляващите да нямат мнозинство в Парламента. При сегашните
тенденции и тоталните атаки, включително и от страна на прокуратурата и
медиите, срещу представители на РБ, при разединението в дясно, вероятността от
ново издание на тройната коалиция, подкрепена и от националистите, без
достатъчна представителност и сдържаща мощ на десните сили, е налице. Тогава ще
стане възможно това, за което през август госпожа Нинова е споделила в
разговора си с висш представител на руските разузнавателни служби, че е
прекалено рано – изваждането или обезмислянето на членството на страната ни в
ЕС и НАТО.
Това няма да бъде
съзнателния, а манипулиран избор на българския народ, включително чрез
форсираното приемане на твърда мажоритарна система сега..
Уважаеми г-н Краевски и г-н Василев,
ОтговорИзтриванеПрочитайки внимателно вашите съждения,относно твърдия мажоритарен вот,аз съм удовлетворена,като човек,който съзнателно и с голяма надежда гласува с три да на Референдума.Сега обаче чета,мисля и вече съм убедена в това,по което вие разсъждавате.Друг е въпроса,че е закъснял анализа ви.но това е друга тема, а и нямаше да ми попречи на ентусиазма,с който чаках Референдума,чаках реакцията на моите сънародници,чаках да видя реакцията на интелектуалния потенциал и дочаках да видя,че сме живи и чувствителни към процесите на нашето днес.Това е надежда,че в България ще има промяна.А, сега по същество.Искам да поразсъждавам заедно с вас.Вие пишете,че мажоритарният вот има логика във федерални държави,където се търси баланс на представителство на отделни етноси,групи,или региони.Единият от примерите е Белгия.Чудесен пример,защото имаме почти еднаква територия.Другото за Белгия е примерът на една малка провинция,която спря Споразумението между ЕС и Канада.А, сега за България-малка,изостанала,силно корумпирана,невъзпроизвеждаща се нация.В същото време сме разположени в средата на Балканския полуостров и винаги във всички времена сме били под стратегическа угроза.Другата ни беда е грандоманския маниер във външната политика на нашите правителства,който маниер беше съпътстван и с национално предателство през годините.Нашите управляващи винаги и непременно искаха да сме част от големия кюп,та и те да се чувстват големи и важни.Затова макроикономическата ни рамка е заблуждаващо добра, а ние сме повече от зле.Затова и прегърнахме Референдума,като спасителен пояс.Нищо не е изгубено,само,че няма да стане сега и веднага.Политиците казват,че е много сложно и бавно районирането,мислейки с тяснопартийните си интереси и грабителски намерения.Не можем да се сравняваме с Германия,с Франция,с избирателните системи и законодателства на развити държави и демокрации,след които вървим с има, няма 50години.Решението и изходът трябва да са си наш патент.На мен лично ми харесва идеята за области и райони с различно наречие, с различни обичаи и традиции и за съжаление имаме райони с различен език и идентичност,но постигната по изкуствен начин.Имаме силно изостанали области, но с много будно и издържливо племе.По този признак сме готови с областите,можем да ги наречем провинции,за да сме по-западноевропейски ориентирани и най-важното трябва да им дадем финансова независимост,поне частична, или пълна децентрализация на бюджетите им,което ще доведе до толкова желания твърд мажоритарен вот.По този начин ще се удари олигархията и всички партийни и непартийни кръгове около нея.За целта да се променят - закона за административното устройство и да се пренапише Конституцията.Трябва ни хитър ход с предложения за районирането на България по признаци на идентичност, а не за обслужване на партийния вот.Харалан Александров има забележителни изследвания в тази област и издадена книга на три езика за колоритната идентичност на различните области в България.Всичко,което казвам и искам да обсъдя с вас г-да е,че вярвам в превъзходството на интелекта на нашите сънародници над нискоинтелектуалната политикоолигархична мафия.Референдумът ще се случи, но трябва да се работи за това и е време някой да го каже на хората,които заложиха надеждата си на този Референдум.
Едно допълнение:
ОтговорИзтриванеВ последните няколко парламента управляващите бяха принудени да управляват в неизбежно коалиционна конфигурация. Абстрахирайки се от качеството на управлението и коалициите, това все пак е някакъв вид упражнение по демократичен плурализъм. Както за самите политици, така и (съвсем не маловажно) за гражданите – които свикват с това, че непрекъснатото балансиране на противостоящи си интереси и търсенето на компромиси е естествено и нормално в една демократична политическа среда.
Точно тази полезна (и то особено полезна, специално за нас в България) страна на фрагментираното парламентарно представителство ще бъде окончателно изгубена при въвеждане на изцяло мажоритарен вот в два тура.
Големите партийни централи с гарантирано присъствие в НС много бързо ще преминат от открито дебатиране към изцяло сенчести договорки. Просто така е по-лесно. А малките партии ще са много по-готови на безпринципни споразумения, само и само някакси да се „закачат“ за някой от големите играчи. Това ще върне страната към управленска среда, много наподобяваща тази преди 1989 г., макар и формално демократична.
Даже веднага мога да предвидя какво ще стори Борисов: той ще обяви, че понеже е най-големият демократ от всички, ще направи максимално широка предизборна коалиция – за да осигури възможно най-широко представителство на целия политически спектър, по този начин компенсирайки несъвършенствата на изцяло мажоритарния вот. Така ще прикотка (срещу някое и друго депутатско място) доста от по-малките партии, използвайки техните имена/престиж и електорален потенциал; същевременно обаче тези по-малки политически субекти ще се обезличат окончателно и няма да могат повече да играят ролята на макар и слаб, но все пак съществуващ, коректив.
Още по-опасното обаче е, че обществото отново ще бъде отучено да наднича в действията на властта и да бъде (и да иска да бъде) информирано за тях. Тъкмо поразвихме малко демократични рефлекси в тази посока, сега ще последва регрес. И създаване на условия за още по-интензивно пълзящо връщане към комунистическите практики за упражняване на власт.
Преминаването към изцяло мажоритарна система в искания вид при днешните условия и ниво на политическа култура в България всъщност ще представлява отказ от демокрация и реверанс към носталгично-реставраторските настроения в обществото. Политиката ще започне да дразни хората по-малко. Но не защото ще стане по-добра, а просто защото ще се скрие от обществения радар. И ще се възцари почти забравеното вече усещане от соца – няма смисъл да се интересуваме от политика, там решават „онези горе“, от нас не зависи нищо.
Единствените, които имат полза от подобно развитие, са наследниците на бившата върхушка на БКП/ДС. Те ще са и тези, владеещи парламента. А единодушието си в управлението (което би трябвало да е тревожен сигнал за гражданското обшество) ще маскират с хвалби колко са единни в името на националните интереси.
Защото трябва не да се делим, а да се обединяваме, нали така...
Днес 26.11. прочетох в новините на Фрогнюз, че на националната среща на ДСБ в Търново,Радан Кънев е предложил Харта за целите на ДСБ,а речта му е започнала с думите, че трябва да отрежем свинската опашка на управляващите.Информацията е кратка,но в част от текста на Хартата е да се отдели бюджета на общините и да се направи малка и ефективна държавна администрация.Радвам се,че има политици, които мислят за такава децентрализация и оформяне на области по идентичност,защото този процес ще се случи бързо.Хората от всеки регион по-лесно ще контролират изразходването на средствата, по-лесно и прозрачно ще избират своя кмет и общински съветници, по-лесно и по-смело ще избират и отзовават своето представителство в парламента и изобщо ще станат по-смели и активни.По този път ще стигнем до желания от нас мажоритарен вот.Радвам се, че идеята ми може да оживее,лошото е, че не вярвам на нито един политик.
ОтговорИзтриване