Balkan Insight Interview: По темата за българската политика спрямо Турция

Balkan Insight - англоезичното издание на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN). 

1.       Как оценявате последните ходове на България в двустранните ни отношения с Турция? Разумно ли е, от стратегическа гледна точка, „всячески да угаждаме” на Ердоган (по думите на Борисов)?

​Тези ходове на премиера Борисов не са най-силните ходове в историята на българската дипломация и в отношенията с Турция. По принцип изговарянето на подобна мотивация - "да угодим" е лоша политика, защото поканва следващата силова операция от страна на Ердоган - щом силата въздейства. Получава се нещо като самоизпълняващо се предсказание, че Анкара ще бъде още по-агресивна, защото има кой да "се върже" на ходовете и. 

Примерите, по които българският премиер са ориентира в своето поведение са Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски. Така разбира нуждата от "балансиране" или "лавиране", което обаче не трябва да те оставя без гръбнак. Няма нищо стратегическо в неговите последни ходове - това си е чиста проба - кризисно реагиране  с тактическа цел.​

2.       Какви знаци виждате в поведението на българските управляващи спрямо все по-авторитарния режим на Реджеп Ердоган?

​Неувереност, дори страх, които макар и оправдани, са лош знак за състоянието на българската политика. Оправдани, защото е лесно да се репчите на Ердоган от Виена, Берлин или Будапеща, когато съзнавате, че между Вас и Турция има много страни-буфери. Друго е от София.​ 

 

​Борисов твърди, че си струва и ни призовава да почакаме визитата му в Анкара за да получи резултати. Но доколкото действията му се определят от медийния имидж, ще трябва да дисконтираме за пиар елементи това което ще ни бъде представено като "успех" от посещението в Анкара, за да отсеем нетната му текуща стойност. При всички случаи, обаче, който и да е на негово място не може да си позволи да се държи като унгарски или австрийски лидер с Турция. И по отношение на децибелите и по отношение на тоналността.​ И това не е слабост, а рационалност. 

Важни са съществителните, а не прилагателните които определят българската външна политика. 

3.      Какво рискува България, отстъпвайки от фундаментални за организациите, в които членува, принципи, в името на добросъседските си отношения с Турция? Може ли казусът „Бююк” да се превърне в практика?

​България рискува да бъде възприета като "слабо звено" в системата на ЕС и НАТО - както от своите съюзници, така и от своите противници. Междусъседските отношения са ценност, но връзките с ЕС и НАТО са фундаментален приоритет. 

Относно дали може казусът "Бююк" да се превърне в практика - не е изключено. Борисов не обича да определя "червени линии", за него всичко е текуща целесъобразност. Хората си мислят, че в това което си случва е плод на "чиста" политика и взаимодействие на лидерско его. В същност става дума за много "реална" политика - за материални и бизнес интереси, включително за сътрудничество, което се очаква от българските власти при неутрализиране на политическите противници на Ердоган както в самата Турция, така и зад граница. Иде реч за заграбване на бизнес мрежата на Гюлен от Ердоган, при това не само в Турция, но и зад граница. Става дума за милиарди долари, които той иска да прибере. Има и доста съпътстващи български бизнес интерес в и основно през Турция, които Борисов отчита. ​

 

По отношение на оценката на партньорите по ЕС и НАТО - те получават този Борисов, който сами създават - ако Европа и САЩ на са достатъчно солидарни при отразяване на заплаха от бежанци и ислямизираща се Турция,ако не дават ясен знак на София, че ще застанат зад европейско решение на проблемите на България и Гърция с Турция, Борисов и всеки друг на негово място ще потърси индивиуални пътища и пряко договаряне. И никой в България няма да го упрекне. Но това е и големия шанс на Европа да погледне на границата с Турция като своя защитна бариера.

4.       Какви са очакванията ви за предстоящата среща между Борисов и Ердоган на 24 август? Формално темата на разговорите между двамата лидери са енергийните проекти в региона, но реално, с какви резултати може да се прибере Борисов в България?

​От време на време в медиите се пускат всякакви екстравагантни идеи - последната от които е Турция да строи АЕЦ "Белене". Не искам да влизам в подробности, но отговорът е предизвестен.  Ще бъде полезно, ако на срещата се обсъдят начините по които двете страни - България и Турция - не допускат трети страни да ги противопоставят. Не е тайна, че визиите на Борисов на Ердоган по темата "потоци" се конкурират, а това е напълно излишно и двете страни губят позиции. Съдбата на потоците не зависи нито от България, а още по-малко от Турция, а най-вече от ЕС и европейските потребители. Дори Турция да реши да си направи "поточе" то ще свързва само двете страни и няма да има никакво отношение към европейските газови баланси. Би било добре да се договори подписването на междусистемни споразумения между Турция и България, по примера на вече подписаните между системните оператори на България и Гърция, както и между България, Румъния и Украйна. Това ще отвори Трансбалканския газопровод за риверсна и виртуална търговия през Турция и ще даде възможност да оптимизираме достъпа на всеки газ, който се намира в Турция до пазарите на страните от Югоизточна и Централна Европа, с произтичащите от това насрещни ползи за турските компании.​

 

​Голямата тема по време на визитата на Борисов разбира се ще бъдат бежанците. Проблемът е, че България и Борисов не могат да направят компромисите и дадат решенията от които Ердоган има нужда. Двустранно споразумение и решение на бежанския въпрос е невъзможно. Но българският премиер разчита на благоразположението на турския лидер - който ако реши да играе с тази карта, може да я насочи към друга страна. Не е особено добра политика, но от гледна точка на българския премиер единствената - защото нито Юнкер, нито Меркел му помагат, според собствените му признания, за да изгради европейски щит срещу бежанците на българска територия.​ Класическо спасение по единично.

5.       Какво ще струва на България едно двустранно споразумение с Турция в областта на миграцията и до колко то може да бъде ефективно, особено ако отношенията на Турция с ЕС и НАТО продължат да се влошават?

​Подобно споразумение, трудно може да се подпише извън стандартите на рамковия договор между ЕС и Турция. Ердоган няма нужда от споразумение, ако реши да "наказва" отделните ЕС страни - в случая Гърция или България. Той ще упражни сила чрез бежанците, само ако е сигурен, че кризата която ще последва  ще провокира напрежение в ЕС, което ще изстреля Юнкер и Меркел в Анкара с поредния багаж от компромиси и пари. Турският президент е убеден, че Брюксел разбира само езика на силата. 

Но турският лидер надценява своите възможности. Бежанската карта е като ядреното оръжие. Тя е силна не когато се изиграе или употреби, а когато се държи в резерв и с нея се плаши. Веднъж пусната в действие тя ще провокира мащабна ответна реакция, която със сигурност ще завърши зле за Ердоган - с бежанци и с лоши отношения, без пари и съюзници. 

​ЕС е бавна и тромава организация, но тя има достатъчен ресурс да се справи с подобни предизвикателства. Особено когато става дума за проблеми, които се решават с пари.​ Докато Путин все пак има няколко европейски лидери, с които поддържа привилегировани отношения, Ердоган няма излишък от приятели сред европейските ръководители. Това е важна предпоставка за консолидирано действие на ЕС срещу него и за посреднически мисии на Борисов.