Обща кандидатура в дясно - обединител на нацията? Несериозно

Добрата вест е - Борисов разбра, че е пристъпил границата на разумното в реверансите си на Изток и на ляво и поиска министрите Ненчев и Митов да удостоверят неговата евроатлантическа принадлежност. Румяна Бъчварова отлетя на Запад към Вашингтон веднага след като премиерът се ядоса медийно пред Министерски съвет.
Нинова рязко смени тона и критикува външната политика на правителството и особено министрите на отбраната и на външните работи. Което и сигурен признак, че след инструктажа в Москва "ТАСС е упълномощен да заяви", че не е доволен от промяната в тона на премиера.
Всичко изглежда свързано и логично.
Познати социолози от прехода побързаха да приложат класическата си хватка от практиката на политинжинеринга, като измислиха агенция и допитване до общественото мнение, което постави формалния му немезис Трифонов като лидер в шансовете за следващ президент. Скучно като креативност, още по-скучно като изпълнение. Но все някои политици с по-слаби нерви и сърца, могат и да се вържат.
Сутринта премиерът открехна леко вратата към възможни разговори с Реформаторите по бъдещата кандидатура за президент.
Отново добър знак, защото прекомерната самоувереност, че всеки кандидат посочен от ГЕРБ, може да спечели, e сигурна самозаблуда. За това не е нужна особено сложна социология. За да прикрие отговорноста на управляващата и другите партии пред избирателите за гротескното забавяне с обявяването на президентските кандидати, всички се опитват да маргинализират президентския пост.
Борисов обяви, че търси обединителна фигура защото светът ставал прекалено опасен. На пръв поглед вярно - нацията има нужда от консолидация. Въпросът е кой е общия знаменател? Страхът? Нуждата? Целесъобразността?
И тук започва истинският анализ, който и с просто око разкрива, че не може едновременно да бъде достоверна тезата, че търсиш обединител, което ще рече човек, който да е приет и от ляво и от дясно, от една страна и претенцията, че търсиш взаимно приемлива фигура в дясно.
Ясно е, че реформаторите, поне допреди днешния завой на ДБГ, ще търсят човек за кандидат за президент, който да гарантира ясна и недвусмислена евроатлантическа идентификация на българската външна и отбранителна политика.
Още по-ясно е, че един от мотивите за новите откровения на Борисов е опасението, че реформаторите и най-вече анонсите на изток и в ляво могат да откъснат реални гласове на дясни избиратели, които могат да натежат в рещавашите фази на битката за президент. Не е тайна, че има съвпадение на недоволство между ДБГ и Борисов по темата Трайчо Трайков - една от достойните и възможни кандидатури на Реформаторите.
Задължително е лидерите в дясно да си говорят, при това без условия, и без излишна суета - човешка и политическа. Но идеята за обединител на нацията е изключително хлъзгава и опасна.
За да обединява нацията, която е разделена на мнозинство, което иска да продължи да бъде в ЕС и НАТО, и близо 30% от населението, което гравитира към леви и националисти, които искат да блокират ангажиментите ни към Запада и да отворят папката с илюзиите и проектите с Русия, този общ кандидат трябва да бъде или безличен - тоест избирателите няма да могат да разберат какъв е преди изборите, или да бъде копие на премиера - ще говори различни неща на различни хора.
Не случайно преди време бе лансирата като подходяща кандидатурата на бургаския кмет Димитър Николов. Той натрупа доста "червени" точки пред библиотекарите, пред леви и русофилите. В същото време е заместник председател на "дясна" партия и по делегация от Борисов може да се кичи с отразен или под наем атлантизъм.
И така сте стигна до оксиморона - обща кандидатура в дясно - обединител на нацията.
Не  съм сигурен, че Реформаторите могат да стигнат до единно решение - особено след ясната позиция на ДБГ. Задължително е да се оставят отворени врати и да се преговаря с ГЕРБ без условия. Но преди общия десен кандидат да може да обедини нацията, той трябва да бъде в състояние да обедини дясното.
Иначе поредната възможност ще се превърне в поредното разочарование.