Вече и децата знаят, че сме свидетели на поредния пик в дестабилизационните усилия на Кремъл и неговите проксита у нас. Но предупреждавам, да не надценяваме още по-малко да не митологизираме възможностите на Русия да определя развитието ни - тя просто използва язвите и несвършената работа от българските политици и управници за да развие устойчиви зони на уязвимост и да ги превърне в канали за влияние. Диверсифицирайте енергийните източници, свийте зоните на корупционни въздействие и с изненада ще установите, че сте имунизирани срещу руския империализъм, без да се лишавате от богатството на контактите с руската култура и изкуство, с европейските руснаци.
Не търсете зад всяка политическа акция дългата ръка на Москва - това би било параноя. Докато сме свръхфиксирани върху намесата отвън създаваме погрешни самовнушения, че Те са всемогъши и вездесъщи, а ние безсилни.
Така ставаме лесна плячка. Често за мнозина така е по-удобно и за да оправдаваме собствената си посредственост и нерешителност.
Истината е, че без удобна приемна и хранителна среда у нас, без прослойката от политически и стопански посредници, които зависят от възможността да използват руските или турски канали за вътрешен натиск и бизнес изгоди за да получат привилегирован достъп до публичния ресурс и поръчки, външните ни проблеми - Москва или Анкара - не биха съществували.
Обяснението защо леви, националисти и олигарси, проводници на външни влияния, се активизираха до краен предел е, че те се борят за своето оцеляване на като фактор в българската политика или бизнес. От една страна, вътрешните им източници пресъхнаха по обективни причини - дойните крави или издъхнаха или контролът на държавата и на европейските институции се засили. От друга, евросредствата по-трудно се крадат, банките също затягат контрола върху необезпечените или "политически" кредити. Накратко, пари няма, няма и да има.
За това са принудени все повече да правят пътеки до Москва и до Анкара, за да си осигурят външни спасителни финансови инжекции.
Но Москва има все по-малко пари, а перспективата да станем енергийно независими и пренасочим парите си към други доставчици привежда в паника както руските висши разпределители /по-малко остава за тях/, но и местните посредници.
Кой? и външният му ментор не се плаши толкова много отдалечената във времето и несигурна като възможност перспектива за собствен добив на нефт и газ - в най-добрия случай 8-10 години, а реалната възможност в България да навлезе друг нефт и газ - от Близкия изток, Каспийския регион, от глобалния пазар на втечнен природен газ.
Заедно с енергийния монопол на Москва изчезва и политическия.
Колкото по-малък става ресурсът за въздействие върху България, толкова по жестока става конкуренцията между политици и бизнес у нас за руските политически инвестиции. Толкова по-готови ще бъдат проруските среди у нас да преминават границата на нормалността и да се ангажират в по-радикални и агресивни действия за дестабилизация - политическа, икономическа и обществена. От ресурс за позитивното развитие на страната, те се превръщат в устойчив пасив на общественото ни развитие.
За тези сили битката за президентското място е стрес тест за достоверност - часът на истината, чрез който трябва да се докажат като заслужаващи вниманието и инвестициите на Кремъл.
Колкото повече са задълбочава пропастта между Русия и Запада, толкова по-видима и дълбока ще бъде браздата между българските политици и бизнесмени, които разчитат на Европа, на пазарната икономика и демокрацията и онези, които разчитат на свързания с руския местен олигархичен модела.
И тук стои въпросът как да се противодейства, защото очевидно ресурсът, който може да бъде мобилизиран срещу евроатлантическата ориентацията на България не е само и толкова руски, колкото местно мобилизиран, включително от офшорни сметки, контролирани от българските политически олигарси.
Изграждат се неформални и формални мрежи за влияние и натиск, извън демократичните процеси и процедури, включително "спящи" клетки на политическия радикализъм, често свързани с организираната престъпност. Те са основен ресурс за дестабилизацията на страната, вероятно по-деструктивен и реален отколкото опасността от ислямския радикализъм.
Сега на дневен ред е ескалацията на напрежението между българи и роми, между българи и турци, битката срещу модернизацията на армията, реформите в съдебната система, срещу трансатлантическото споразумение за инвестиции и партньорство, тоталната дискредитация на българския президент и на всеки кандидат от центъра и дясно.
Първото лекарството е повече информация, повече факти и прецизни анализи на ситуацията, защото няма сила, която може да манипулира информирания човек.
Второто са реформите. Ако вместо да имитира или плахо опитва реформи, правителството се радикализира, осъзнавайки, че компромисите в ляво и с ДПС, само му вредят, само ще спечели защото ще изземе инициативата и ще определя дневния ред.
Трето, това е форсиране на битката срещу корупцията, защото ще блокира значителна част от ресурсите за дестабилизация от формалните и неформални мрежи за влияние. При това не кокошкарските акции срещу "малката" корупция, а отварянето на истинския фронт срещу гранд корупцията - там където се чертаят плановете и разпределят ресурсите на Кой?
Истинска битка по всички фронтове ще спечели не само популярност на всяко правителството, което само по себе си ще го стабилизира, но и ще му отвори коридор на възможност за да проведе непопулярни реформи.
Да, това е трудно да се осъществи при тази прокуратора, тези следствени органи, този ДАНС и тези медии. Но цялата представа за солидност и солидарност на Кой? ще се изпари при първите случаи на реална битка срещу корумпираните на върха, особено ако е системна и едновременно засегна повече хора.
Често приятели и партньори ме заливат с противоположни аргументи, че при тези контролирани медии трудно може да се истината да стигне до хората.
Тук имам новина, която вероятно не е новина. Кой? си мисли, че може да контролира каналите за комуникация и влияние чрез медиите. Не го разубеждайвайте, нека си вярва. Социалните мрежи все повече изместват големите електронни медии като среда и канали за влияние и те не могат да се контролират толкова лесно. Да, има тролове, има хакерски атаки, има фалшиви "герои" - но твърдя, че всяка почтена теза днес може да намери път към сърцата и умовете на хората, дори и когато пътят през електронните медии да е затворен.
Нека продължават да си контролират телевизионните канали, сутрешните блокове, публицистичните предавани, нека един друг се уверяват, че така контролират съзнанието на хората. Нека.
Казвам това защото пред очите ни през последните няколко месеца спряха предавания, уволниха журналисти, измениха формати, снеха карикатуристи, а други реализират медийни политически проекти и хората остават с впечатление, че са безсилни и нямат шанс.
Истината е, че най-слабото място на модела Кой? е, че той е безнадеждно остарял, а не се вижда път към неговата модернизация. Както Путин в Русия не може да модернизира своята икономика и модел на управление, така и българските му аналози не могат да намерят път по който от олигарси да станат конкурентни на западните предприемачи, от политически брокери да станат модерни политически лидери.
От една страна, това са предопределени граници на политическата им генетика, от друга, дори малкото хора с модерно мислене сред тях с времето се обездвижват и се вливат в фригидния мейнстрийм.
Най-добрата защита на българската демокрация е битката срещу корупцията и реформите. Това е гаранцията за успеха и благоденствието ни като нация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар