Линк към статията в Мениджър
Отново е 9 май и отново сме разединени като нация. Без да има нужда.
Не отричам правото на Русия да празнува Ден Победы - там тази дата се е превърнала в изключителен символ на смисъла на съществуването и на единственото което имат с някаква глобална значимост - армия, оръжия, готовност за намеса. Няма друга нация в света, която е готова да изпрати на война и пожертва хиляди свой войници - такава е цената на човешкия живот, ако човекът в Кремъл реши.
Отново е 9 май и отново сме разединени като нация. Без да има нужда.
Не отричам правото на Русия да празнува Ден Победы - там тази дата се е превърнала в изключителен символ на смисъла на съществуването и на единственото което имат с някаква глобална значимост - армия, оръжия, готовност за намеса. Няма друга нация в света, която е готова да изпрати на война и пожертва хиляди свой войници - такава е цената на човешкия живот, ако човекът в Кремъл реши.
Няма демократични процедури, няма гражданско общество или обществено мнение, които могат да спрат тази машина, ако реши да действа. Жертвите нямат значение или поне не решаващо.
Цялата руска история е история на войни - за нови територии или защита на свърхгеографията си.
От малки те гледат на картата и се вдъхновяват за своята изключителност главно по размера на територията и знаят, че тя може да се държи заедно само с готовността за война и за жертви, включително чрез репресии срещу тези вътре в страната, които не са съгласни с тази мантра. Вариантът чрез благоденствие и мир не се получава - нито при съветските времена, нито сега.
Цялата руска история е история на войни - за нови територии или защита на свърхгеографията си.
От малки те гледат на картата и се вдъхновяват за своята изключителност главно по размера на територията и знаят, че тя може да се държи заедно само с готовността за война и за жертви, включително чрез репресии срещу тези вътре в страната, които не са съгласни с тази мантра. Вариантът чрез благоденствие и мир не се получава - нито при съветските времена, нито сега.
Помня на един от първите паради на които бях - тогава още излизаха числата на жертвите от войната в Чечня се опитах, бидейки на Червения площад да си представя броя на жертвите съотнесени към броя на дефилиращите на парада - а цифрата приближаваше десет хиляди души. Като посланик на страна с народ, който ще се замисли да изпрати на военна авантюра ако тя може да доведе до жертви - бях благодарен, че не сме такива. Не, че не можем да воюваме - можем. Но ни пука за всеки човешки живот.
Мина време и руските власти засекретиха всички данни за жертви от военни конфликти. Днес никой не знае колко руски войници и офицери са загинали в Украйна или в Сирия. Погребват ги тайно.
Русия празнува този Ден на победата за да напомни на европейските народи за своята сила и затова, че според нея има Победени. Победа - Загуба.
А Европа празнува Деня на Единството си днес, деня на помирението и примирението. Ето това е ключовата философска разлика между Русия и Европа и същността на нашия избор.
Да, в Европа и ние тук в България отбелязваме миналото, войните - победите и своите поражения, но не позволяваме спомена за тях да замъгли преценката и отношенията ни с нашите съседи и партньори. Знаем, че истинската Победа, която си струва да празнуваме е само и единствено е Победата над националния егоизъм. Именно този велик Ден на Европа, които направи периодът след Втората Световна Война най-дългия в цялата и история без конфликт.
Без победени и победителите.
Да попитаме тези българи, които празнуват днес Деня на Победа - чия победа празнуват и над кого?
Имат си победи господин посланик, не са като нас да нямат спечелена война, въпреки, че нямаме загубена битка, въпрос на наличност на кадърни политици.
ОтговорИзтриване