Мениджър: След посещението на Путин в Гърция - изводите за България

Линк към статията в Мениджър
Забелязвам, че отсъствието на съдържателни новини от посещението на руския президент в Гърция - почти нищо от "обещаното" не се случи, започна да се компенсира с теории за "невидимата значимост" на визитата. Били направени изключителни жестове - като този, че по време на визитата си в Атон седнал в трона на византийския император. Ако оставим настрана радостта на всеки православен да посети един от центровете на православната вяра, която обаче ако истинска трябва да бъде част от тайнството на общуването с Господа - имам пред молитвите и духовните общения, ползите за руската държавност и опората си остават на същото място, на което бяха и преди посещението.
Кремъл отдавна използва православието като политическо оръжие, връзката с която държи православните в ЕС на своя страна. И тук нищо ново - освен текущата историческата значимост на Всеправославния вселенски събор, който очевидно Русия успява да насочи в исканото от нея русло. Но от това текущи дивиденти в отношенията с ЕС и Запада като цяло, там където Кремъл има най-остра нужда нещо съществено не се е променило..

Не мисля, че има нещо заради което да завиждаме на съседите. Просто нормално посещение, резултатите от което бяха предопределени. Това, което гърците реално получават днес е от Запад - траншове въз основа на които не потъват идват от там - ситуация, която не може да се промени.

Русия не може даде друго, освен туристи, в това число и по линия на религиозния туризъм. Путин нито иска, нито вярва, че може да получи нещо значимо като бизнес за олигарсите около него - така както са свикнали - без конкуренция. Руският президент е белязан играч и всеки който разчита на някакъв краткосрочен "келепир" а ла Берлускони, като "балансира" умно с него /теза, която и у нас има доста привърженици/, накрая се оказва с несбъднат проект, като междувременно е похарчил много свои пари.

Факт е, че новата версия за бежанската опасност от Гърция може да бъде разиграна, но това е "къса" позиция и може само да активира дългосрочната ни защита. Хората, които искат да дестабилизират България трябва да знаят едно - страната ни има ресурс - сама и в рамките на ЕС и НАТО - да се справи с всяко предизвикателство. В края на всички тези опити за изваждането ни от "релси" ставаме все по-силни и все по-убедени в правотата на избрания път. Ако не вярват да сравнят шансовете на политиците, които правят българска политика с руски крен, днес и преди десет години.

Македонците се справиха на границата с "пропуснатите" бежанци през Гърция. Няма причина ние да не го направим. Изобщо спасението ни и в преносен и в пряк смисъл е в нашите ръце. Може да струва пари, дори повече пари, но България от 2016 година, не е България от началото на 90-те години. Толкова много и често ни дестабилизираха, че накрая станахме резистентни и си научихме уроците. 

Познаваме си стоката.

Видяхте целият цикъл на явлението Ципрас, на който нашите леви и русофили разчитаха. Сега е в надир - down и скоро out.

Единственото, което може да ни дестабилизира е собствената ни нерешителност - да не направим реформите и така сами да унищожим финансовата, икономическата и социална опора на своята увереност, че можем да се справим с външнополитическите предизвикателства.