Мениджър: План Б и план А в отношенията ни с Турция

Класиката ни съветва - ако се готвиш за най-лошото, всяко друго развитие ще ти бъде добре дошло.
Министър Митов и други висши политици заговориха за вероятността Турция да денонсира споразумението си с Европейския съюз и за реадмисия с нас, което би ни изправила през нова бежанска вълна. Хипотетично.
Няма смисъл да спорим доколко е реалистичен най-лошия сценарий и доколко е оправдана в този случай класическата мантра "да се готвим за най-лошото". Не за друго, а защото истеризацията на всяка заплаха лишава анализатори и публика от котвата на здравия разум. Когато страховете доминират над разсъдъка е сигурно, че в решенията ни емоционалното ще доминира над рационалното.
Да разгледаме един достатъчно лош сценарий - Ердоган вкарва Турция в антиевропейски крен, гражданска война и лична диктатура, в която вътрешното напрежение прераства във външно, нестабилността започва да прелива зад граница.
Вероятно развитие, но в никакъв случай не линеарно и еднозначно, ерго трябва да отсеем антиевропейската и авторитарна реторика от реалните стъпки и техните измерения за двустранните отношения. Турският президент може да е най-големия ислямист или диктатор - което е спорно на фона на толкова много други кандидати за слава - но знае прекрасно, че зависи от Запада и в никакъв случай не би искал да последва съдбата на своя руски колега - с отразян достъп до капиталовите пазари и без инвестиции. Цялата магия на неговото управление виси върху икономическия растеж, доходите и създадените работни места. Но и трите стълба на популярността му се клатят - уравнение с доста неизвестни, много от които извън контрола на властта в Анкара. В този смисъл пряката конфронтация с Европа и САЩ, като денонсира спозумението за бежанците не е ход на който той ще се реши лесно.
Със сигурност Ердоган си дава сметка, че неговата роля за сдържане на Близкия изток днес не е такава каквато е била през годините, следователно стратегическата значимост на Турция за Запада не се развива по възходящ и устойчив експонент.

Министър Митов съобщи, че България е поставила въпроса за резервен вариант в реакцията на Европа в случай, че турския президент се откаже от споразумението за бежанците. Дори Европа да продължава да мълчи пред узурпацията на властта, грубите посегателства върху правата и свободите, включително налагането със сила на президентски ред в Турция, Ердоган не е нито всемогъщ, нито непременно човек, който ще си рискува властта в хазартни ходове. Много от ходовете му имат "двойно дъно" и издават изключителна амбиция и хъс към властта. Това, което го разграничава от президента Путин, че турската икономика не е монокултурна и не зависи от нефт и природния газ. Турският президент има много по-силен икономически тил, отколкото руския си колега, но и той не е без условен или без граничен. 
Президентът Ердоган може да дрънка словесни оръжия, особено ако не може да предложи доказателства за ползите от близките отношения на Турция с Европа на избирателите си - а визите са видимата част. Но той няма много полезни ходове. От тук нататък всеки нов тласът на бежанци няма да бъде асоцииран с желанието на анонимни бежанци, а оценен като политически акт на Ердоган. Обещаните ресурси от Европа никак не са без значение. Освен това по българската и гръцка граница защитните мерки са на коренно различно равнище. Остават гръцките острови, но и там Турция няма как да скрие отговорността си, пък и мониторингът е на коренно различно равнище.
Като съседна страна, България е длъжна да отчита като вероятни всички лоши сценарии, трябва да имаме разработени варианти за действия - в двустранен и многостранен план. Повечето от тях не подлежат на ура политиканстване. 
Общото говорене по темата план Б няма да помогне много, напротив, може да попречи. Без да предложим политическа рамка за общо европейско действие или конкретни решение е много вероятно предложението ни да увисне във въздуха в претрупания от стрес дневен ред на европейските лидери.

Ситуацията в южната ни съседка със сигурност не буди оптимизъм, още повече със смяната на министър-председателя. Колкото и тънки да бяха нюансите в линията на поведение на Ердоган и на Давутоглу по отношение на Европа, те бяха видими. Стратегическата визия на Давутоглу, колкото и плащеща да беше, бе само това - визия без незабавен ефект. Колкото и да се упражняваха българските националисти по страховитите анализи на стратегическата дълбочина на Давутоглу, в неговите работи има достатъчно доминантна академична струя.
Ето защо в отношенията ще бъде огромна грешка ако се подадем на истерията на националистите и не намерим мостовете за диалог с властите в Анкара при всеки развой на ситуацията. Средноевропейската политика може и да е приемлива от дистанцията на Лондон или Виена, но от София нещата изглеждат по друг начин.
Опитите да накажем българските граждани в Турция, като им отнемем или ограничим избирателните права за да "накажем" или ограничим Ердоган издават неуравновесеност и отсъствието именно на стратегическа дълбочина. Заедно със задължителната защита и ограничава на звената на уязвимост на българската територия, в това число изграждането на оградата и контрола върху ислямското образование, трябва да градим мостове към нашата диаспора в Турция, защото в по-голямата си част тя е проевропейска, светска и не гласува за Ердоган. Самоубийствено е да ги обръщаме срещу България и да си създаваме изкуствен проблем като настройваме срещу нас потенциални съюзници.
Поредната акция с двойно дъно касае двойното гражданство, което пак е фокусирано към Турция и нашите граждани там, също попада в раздела байрак политика. Без анализ за въздействие, за ефективност и оценка разходи-ползи-

Кому помагат българските националисти освен на себе си? По начина, по който разчитам ситуацията, вероятно само ще налеят вода в мелницата на радикалните ислямисти във властта на Турция, като им дадат аргументи за по-открита конфронтация. Точно както през голяма част от прехода Атака и ДПС си подаваха взаимно топката. Противоположностите се привличат, нали?

Със същите аргументи - опасността от Турция на времето "продадоха" на обществеността възродителния процес и след него България беше изключително уязвима от гледна точка на националната сигурност. Имаше атентати, паднаха убити и за дълги години вкараха вируса на нестабилност в междуетническите отношения. 
Днес пак националистическите лозунги са на гребена на народния патос.

Същата схема се прилага и сега - и тогава и днес националистите изпълняваха чужди заповеди и планове за да ни скарат с Турция.
Ако Борисов, според думите му, иска да "балансира" в отношенията ни с Русия, избягвайки резки изрази и оценки, два пъти по валидно е да бъдем внимателни и уравновесени в отношенията ни с Турция. Наши политици не могат да си позволят крайни антитурски изказвания, нито да загубят добрия тон и дисциплината на дипломатическото говорене.

Ако план Б не се приеме на време или не сработи както е планирано трябва да интензифицираме дипломацията за да решим на двустранна основа това, което не можем на многостранна.

Битките между ДПС и ДОСТ трябва да си останат на наша територия.
Защото е напълно възможност част от новата енергия на отрицание спрямо Турция да е генерирана от силите зад временно притихналия Пеевски, които се стремят да пренесат на междудържавно равнище личните си разборки с турските власти, след разкритията им за контрабандата с цигари от Булгартабак.
Това не е нито моя, нито ваша битка.