Мениджър: Следпразнично. Ще възкръсне ли българската демокрация?

Линк към оригинала
Нали не мислите, че Борисов не разбира, че давайки подкрепа на Каракачановите полусварени законодателни инициативи си вкарва автогол. Но другият вариант - сам да инициира промените и тези откровени репресивни мерки спрямо българските граждани в чужбина да минат като инициатива на партия, член на Европейската Народна партия, просто не става.

Това, че всички се готвят за избори е логичното продължение на осъзнаването на факта, че този парламент е блокиран. Може да продължи само в условията на постоянни, съпътстващи медийни и други скандали, пропаганда на успехи, които да затъмнят истината, че няма нищо съществено или качествено, което да е от приоритетната листа на обществото.  
Вече никой не говори за реформи или ако говори не го приемат на сериозно. Писах преди няколко месеца за това - Парламентът отдавна стигна границата на своята полезност, респективно отрицание. 
Новото е, че се сменят играчите, за да остане играта. Атака е в миманса изтеглена по разпореждане от Кремъл, защото дискредитира спонсора си. И на преден план излезе Каракачанов и национализма в различните му разновидности - от гласовитото радолюбие на Трифонов до радикалния национализъм. Във време, което е бременно с избори, никоя партия не може да се позволи да се самоизолира от едни или други националистически тенденции. Още по-малко ГЕРБ и Борисов.  
За да направят следващото правителство - може и в този парламент им трябва - да изолират ДОСТ и направят изкуствено заслон на ДПС. Преливат гласове от Атака към ПФ - за да могат да вкарат силни националисти - балансьори, вместо ДПС. 
Борисов призна, че именно електронното гласуване е провокирало тази калвакада от електорални гафове около Избирателния закон. А тепърва предстои президентското вето и реакцията на Конституционния съд.
За това, че процесите не са извън контрола на ГЕРБ свидетелствува и фактът на публикуване на стенограма на заседанието на "коалиционите партньори". Няма как Борисов да даде разрешение този документ да види бял свят, ако не е уверен, че щетите за другите участници ще бъдат по-големи от тези за ГЕРБ. За негов ужас се оказа, че е допуснал поредния гаф, защото магията на управлението му вече е срината. Всички се убедиха в интелектуалното и управленско равнище на участниците - присъдата е еднозначно - царят е гол.
Колкото и да атакуват ДПС и ДОСТ на националистическа вълна има предел на ползите. Нещо повече, макар и тезата за ограничаване на избирателните права на българските граждани в Турция да спечели известна популярност, тя е незащитима и откровено аморална. Първо, защото те имат всички права, каквито има всеки български гражданин, независимо от това къде се намира по света.
Борисов все повече налага в медийното пространство идеята за битка между него и Трифонов, а това е поредната псевдосхватка. И двамата са "състезатели" - продукт на едни и същи политически технолози от прехода. Те играят на сигурно, първо за да не допуснат реална алтернатива и второ за да имат резервен вариант в случай, че премиерът се самосвали от власт. Да виждате някой да води смислен дебат за нужното и възможното? Виждате ли в тези, които ни продават като "нови" визия, управленска култура, интелект и решения? Или пък че правят нещо повече от регистър на текущи популярни очаквания и жалби на обществото? Всичко остава на повърхността като политическо шоу.

Само си припомнете причината, поради която Трифонов си развали отношенията с Борисов. Не е някакъв дълбок философски или политически разрив, а скарване по тривиален материален повод.

В същност целия шум бе да се неутрализира ефекта от електронното гласуване, защото волята на два милиона души изведнъж постави политическата класа в шах. Депутатите решиха да вземат реванш и си върнат инициативата.

Електронното гласуване беше прието в този вид, защото от една страна се надяват по време на "експерименталното" въвеждане то да може да бъде дискредитирано, а от друга няма да има никакво влияние в непосредствена изборна перпектива.
Въпросът дали ще има избори през есента е вторичен. Истинскиятвъпрос е дали управленската ни класа има капацитет да разбере от какво имаме нужда и ако няма, дали сме готови да я сменим? Дали ще спасим демокрацията си?

Най-голямата беда е, че вместо политиците да се издигнат до нивото на очакванията ни, те ни убеждават, че нямаме друг избор освен да смъкнем окачванията си до тяхното ниво. И това е катастрофата. Посредствеността стана норма, а нейната арогантност стигна до там да ни убеждава, че няма алтернатива!?
Никога не съм си представял, че някога ще стигнем до там министър председател да ни убеждава от телевизора, че няма по-добър избор от него. А друго негово подобие да се представя за "алтернатива".
Бавно, но сигурни вървим към нов трус. Изглежда по-друг начин не можем.
Да, трудно се проследяват основания за оптимизъм. Активните българи или са навън, или са мрежата, а не на улицата.
Но логиката на развитието изисква на всеки негов етап потребностите да раждат нужните лидери.
Възкресението няма алтернатива.