Управляемата демокрация и втората вълна

Статията е от 2006 година

Последните избори показаха грозното лице на управляемата демокрация, при която малка група от хора доминират обществения избор. Ако прибавим към 60 процента негласували и близо 15 процента гласували за по-малкото "зло", се получава картина на контрол на нашия вход в ЕС от малцинство, което контролираше входа на прехода. Онези, които се прицелват в ДПС като архетип на това явление, са само частично прави. Коректната формулировка е, че ДПС е малцинство, което контролира друго малцинство, което от своя страна контролира мълчаливото мнозинство. Това е дефиницията на българския олигархичен модел. Нещо като матрьошкина демокрация.

Подобна режисура не само е лишена от въображение и интелектуален заряд, но неизбежно с времето свива ефективността на публичното и корпоративното управление, а заедно с това и перспективата пред личността - права, свободи и благоденствие. Достатъчно е да погледнем публичните търгове или конкурси, в които се "оглежда" "управляемата" демокрация. Пример са решенията по магистрала "Тракия", в която иначе глобалната практика на публично-частно партньорство се изроди в приватизиран публичен бизнес. Така е в АЕЦ "Белене", където близо един републикански бюджет инвестиции се решават от един борд на компания между явен фаворит и кандидат с поддържаща роля. Проектът може и да се окаже логичен и защитим, но рефлексът на публичната отговорност отсъства. На задължението да се "печелят сърца и умове" сред обществеността се гледа като на досадна подробност. Ражда се проектна пирамида, споена с прекия интерес на силно мотивиран затворен кръг компании и подизпълнители, които планират да разпределят няколко милиарда поръчки или еврофондове. Казват, че в България сто милиона евро могат да спечелят всеки избор. Толкова е необходимо, за да се държи мнозинството в изолация и апатия, а да се мобилизира 25% от електората в полза на "правилния" кандидат.

От едната страна на уравнението на българската демокрация стои организиран, сплотен заинтересуван кръг политически фигури, административни служители, компании, обществени структури, които нямат нужда от социално балансирани решения, от мнението на мнозинството избиратели. Те имат нужда от безропотни потребители и данъкоплатци, които да покриват сметките на "излишните" или "скъпи" свръхпроекти, да гарантират - в случая с АЕЦ "Белене" контролния пакет, ядрената енергетика и нейното лоби в европейския проект, като се блокира преструктуриране на електрогенерацията в полза на възобновяеми източници на енергия (ВИЕ), ко- и три генерация, биоизточници и други алтернативи. "Тънката" разлика между ядрената и малките нови "енергетики" е, че тя е свръхцентрализирана система, чрез която се контролира публичното управление, докато ВИЕ и новите енергоефективни технологии дават властта на индивида и локалната група. Крайният ефект е "пленяване на държавата" и преразпределение на "бъдеще" не чрез пазарна или политическа конкуренция, а чрез договаряне в тесен кръг.

Приблизително подобна картина разкрива и "битката" по предоговарянето на газовия договор с "Газпром" - предварителното медийно разгъване на "драмата" между "ужасите" на 2010 г. - високи цени, нулев транзит, "България в ъгъла" - от една страна; и "трудното, но мъдро" решение на предоговарянето. Всичко е корпоративна тайна, само финансовият ефект от над два милиарда лева е за публична консумация.

Или проблемите на софийския боклук, където кризата е медийно ясна. Остава да узнаем "изстраданото" решение в полза на конкретни компании и фигури.

Да прибавим милиардните приходи от най-скъпите в Европа мобилни телефонни услуги, възможни само благодарение на политическите протекции и пасивния потребител. Тези протекции имат политическа цена, а ресурсът се генерира от монополите. Или бюджетът, чрез който се разпределят рекордните 43% от брутния национален доход, значителната част чрез излишък, неконтролиран от парламента. Отново в полза на "нашите". И така нататък, и така нататък... Това е формулата на "контролираната", или "Политбюро", демокрация. Фасада, зад която се ширят корупция, арогантност и групов егоизъм.

В управляемата демокрация ключова роля играе вторият, или паралелен, план. Има правителство и парламент, но има съвет на коалицията - неформален център на власт. Има партии, но има инициативни комитети и граждански сдружения. Има формални и неформални лидери. Има малък и среден бизнес и пазар, но има и държавен капитализъм, поръчки и политическа олигархия. Има престъпност, която се преследва и отчита пред ЕС, но има и "босове" които са недосегаеми. Над 150 неразкрити убийства, редица странни самоубийства и нито един реален опит да се стигне докрай, дори случайно или "по погрешка". Нашата полиция и разследващите органи не са нито некадърни, нито непрофесионални, те просто са "спънати" от "недосегаемите". Има убийство - публиката се задоволява с дежурното обяснение: за възможни връзки с криминалния контингент и анонси за възможно "тъмно минало". Първата вълна на протеста е овладяна, останалото са подробности - разбити семейства, корупция, безнаказаност. Информационната "патица" е изиграла своята роля, общественото внимание е притъпено.

Тази "тъмна" сила, която стои зад неразкритите убийства и самоубийства, е опората на "управляемата" демокрация. Отначало бяха силовите групировки, които трябваше да гарантират "контролирания" преход чрез "управление" на страха.

Паралелно влезе в действие анестезията чрез масовата субкултура - чалгата и риалити шоуто. Втренченият в социалното пийпшоу по телевизора електорат, който удовлетворява "мечтата" да се надзърне в дома на съседа, се превръща "тайно и полека" от ресурс на Промяната в държател на Статуквото. Крайният ефект е изолацията на "вируса" на демокрацията и освободено пространство за управляемост чрез ерзац политика и декори. Като в истинско "потьомкинско село".

След масовите митинги на демократичните сили в началото на прехода бе форсиран проектът за дезактивация на "протестния" потенциал чрез контролирано изпускане на налягане - емиграция на младите и недоволните. Ерозията на протеста бе допълнена от информационно и медийно "упоената" вяра на останалите "у дома". Колцина от съвременните избиратели пазят в съзнанието си мярата на кризата от 1996 и 1997 г., на фона на която могат справедливо да оценят управленския цайтнот на правителството в края на 90-те. Не става дума за индулгенция на греховете, а за историческа пропорция и балансираност на оценката. Без тях изглеждат "естествени" арогантните критики за приватизацията на "Нефтохим", изричани от хора, които потопиха в дълг и де факто банкрутираха "индустриалната гордост" на България край Бургас.

Лидерите на демократичните сили дадоха своята съществена лепта в наслагването на апатия, разочарование и "умора" от реформите. Вместо критичен самоанализ и самолечение се впуснаха в бланкетни отрицания или защити, в борба за миналото, като забравиха дневния ред на българина и грижата за неговото бъдеще. В този смисъл те се присъединиха към статуквото, объркани от микса между собствената си значимост и маргинализацията на заобикалящите ги проблеми.

Заедно с последната предизборна кампания се организира и антикампания, която трябваше да отведе масовия избирател в паралелната реалност на риалити шоу в най-гледаното време и да покрие информационно плахите опити за конкуренция и избори. Електронни и печатни медии почти солидарно отразяват всяка въздишка, дума или проява на "новите" риалити герои. Медиите правят рейтингите, създават популярност на мними герои, а след това оправдават избирателността си с "нуждите" на пазара.

Джордж Оруел предположи идването на "Големия брат" през 1984 г. У нас "контролираната демокрация" закъсня с 22 години. Биг брадър дебне и ви внушава, че е грехота да не го гледате, а да предпочетете среща с приятели, с книга, с жива или записана музика, камо ли да потърсите самоусъвършенстване и отговор на своите въпроси в публицистична и разследваща журналистика. Току-виж сте излезли от зададената матрица. Всяко съмнение в ерзац демокрацията се неутрализира чрез маргинализация на инакомислещите, чрез медийно мълчание или информационно припокриване с нови месии, пророци и теми. Основна версия и бекъп.

Всеки път, когато останалите на инат избиратели и данъкоплатци започнат да излизат от пълната упойка, се прилага нова доза политически наркотик с програмирано действие - национализмът на "Атака", отровните двойници на "земеделските" и "демократически" формации, досиетата, еврофондовете и т.н. Голяма част от най-активните националисти, именно защото са програмирани, мълчат по драмата с българското момиче в Гърция (нито Министерството на външните работи, нито правителството, нито президентът, нито парламентът имаха реакция), мълчат, когато ни тропат по масата с поредната доза политическа арогантност близки и далечни енергийни партньори, когато "приятелски" ни наричат троянски коне, а заплашват с ембарго ЕС заради България.

Моделът на управляема демокрация все пак е безнадеждно закъснял да бъде успешен и траен. Идва Втората вълна. Тази, която ще ни освободи от зависимостите на прехода и от неговите сценаристи. Тя ще дойде по-бързо и по-радикално, отколкото си представяме. Няма как да станем по-богати и по-свободни, ако не си върнем правото на избор.