164 брой на нюзлетъра Фактор: Договорът с Шел за Блока Силистар добра новина, но остават въпроси

Без всякаква условност може да поздравим екипа на Министерството на енергетиката за успеха – подписването на договора за блока Силистар със световноизвестната компания Шел.

Не зная дали читателите си дават сметка каква новина е това на фона на драмата която се развива в глобалния сектор на проучване и добив на нефт и газ и особено в сегмента на офшорните ​дейности, които са най-силно пострадали.

По последни данни на норвежката специализирана фирма Rystad Energy, цитирани от Платтс, търсенето на офшорни нефтени платформи през 2015 година е спаднало драстично с 40%, е прогнозите до 2020 година са за близко до нулев ръст !?. Самият факт, че имаме активна дейност в три блока в акваторията на Черно море и то от престижни компании е успех, извън всякакво съмнение.

​

Акваторията на Черно море не е нито Персийски залив, нито ​Източно Средиземноморие, нито може да сравнява дори с румънската офшорна зона, в която са работили и работят десетки компании.

На глобалната карта на нефтените компании България още виси с злощастната история на присъдения и отнет търг на глобалната компания Шеврон. И с екорадикалите, които могат да осуетят всеки голям бизнес проект, като окажат натиск далеч извън електоралната им тежест и демократична представителност.

Търговете и проучванията в блока Силистар имат своята предистория, която не е много окуражителна, но изглежда дейността на Шел в съседния блок в турски води им дава оптимизъм.

Новият договор изцяло попада под регулацията на ново приетата Директива за безопасността при проучвания и добив 2013/30/ЕС от 12 юни 2013 година /изтегли тук/.

Срокът за транспониране на тази директива изтече в средата на 2015 година. Липсата на нормативната уредба, макар, че има доста свършена работа, не може да не предизвиква тревога. Особено у компании, които тепърва ще сключват договори за сондиране и ще управляват проектни рискове, за което им е нужна адекватна, навременна и качествена реакция от страна на администрацията.

За съжаление у нас компетентността по отделните страни на дейността е споделена между Министерството на енергетиката, МОСВ, Министерството на транспорта, Министерството на регионалното развитие и т.н. 

​

Нямаме обособена и със съответния самостоятелен статут Национална Геоложка служба. 

​

Липсата на координиращ орган, който да може да спести на големите компании съгласувателни и разрешителни процедури в различните ведомства, особено по теми, които предполагат ежедневен капацитет за реакция и за оценка, не може да не тревожи. Тази тревога нараства експоненциално когато се премине от проучване към добив.

Има много добри решения, вероятно ще се избере онова, което пресича точката на съвпадение на интереси и възможности на компаниите и институциите. Но ​за да задържим вниманието на големите нефтени компании и реализираме потенциала за местен добив на нефт и газ, което без всякакво съмнение ще се отрази на икономиката на България, ​трябва да ​се инвестира в структури и капацитет, които ефективно и независимо /на ръка разстояние/ да регулират тази разрастваща се индустрия и позволят ефективни и прозрачни механизми за управление на рисковете, свързани с безопасността на проучвателни и сондажни работи в он и офшорните зони. Нефтените компаниите разполагат с богат опит и проверени планове, процедури и системи за сигурност, както и с желание и възможности да съдействат.

Въпреки, че отсъствието на нормативна база, транспонираща Европейската директива

​по безопасността на дейностите по проучване и добив в офшорните зони няма да се отрази върху ​предстоящите сондажни работи в блока Хан Аспарух, отсъствието на регулация може да окаже негативно въздействие върху възприятията на топ мениджмените на ​работещите в трите блока в черноморския ни шелф компании – Консорциума за Хан Аспарух, Петроселт​и​к и Шел, за качеството на бизнес средата​. А това може да има негативно влияние върху инвестиционните планове за следващите години.

Още нищо не е намерено, ​така, че фанфарите са неуместни. Няма направени големи инвести​ции, но имаме всички предпоставки този път да сложим здрава основа на една индустрия, която ще се развива с години напред.

Днес е добър ден за българската енергетика и най-вече за сектор, който в продължение на десетки години беше пренебрегват – проучването и добива на нефт и газ.